Решение по дело №276/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                          25.6.2020 г.                    град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                         VІ-ти граждански състав  

на девети юни                                                             две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в състав:

                                                                                     Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 276 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.

Образувано е по искова молба на Й.С.С. срещу К.М. Й., с която се иска съдът да допусне до делба съсобствен между страните недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. П. Тръмбеш, с площ от 898.00 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ***и жилищна сграда с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 28.11.2000 г. и прекратен на 20.2.2019 г., както и че по време на брачната връзка са придобили процесния недвижим имот при режим на съпружеска имуществена общност. Заявява, че двамата не могат да постигнат споразумение за доброволна делба, поради което предявява настоящия иск.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че ищецът няма принос в придобиването на имота, доколкото при придобиването на същия от нея двамата са били във фактическа раздяла, което обстоятелство е признато от ищеца по бракоразводното дело, респ. че в този период са прекъснати всички икономически връзки между тях. 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата и моли делбата да бъде допусната при посочените в нея квоти. Оспорва възражението за липса на съвместен принос в придобиването на имота, като заявява, че презумпцията за наличието на този принос не е оборена по категоричен начин.

Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване на иска и моли за неговото отхвърляне. Заявява, че имотът е придобит от доверителката му след дълга фактическа раздяла с ответника, което изключва съвместния принос в придобиването му.

В писмени защити процесуалните представители на страните излагат допълнителни аргументи в защита на поддържаните становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак на които е сключен на 28.11.2000 г. и прекратен на 20.2.2019 г.

Установява се от представените писмени доказателства, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 427 от 13.11.2017 г., ответницата е закупила недвижим имот, находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР гр. Полски Тръмбеш с площ от 898 кв.м., заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 44 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 42 кв.м. Имотът е придобит за сумата от 7 650лева.

С оглед въведените твърдения на страните, всяка от тях следваше да установи факта на възникване и съществуване правото на съсобственост, породено на соченото основание, размера на квотите си в съсобствеността и начина на формирането им, както и всички възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В частност в тежест на ответницата беше при условията на пълно и главно доказване да установи личния характер на средствата, с които е заплатена покупната цена на имота, като по този начин да опровергае презумпцията за съвместен принос при придобиването му, а в тежест на ищеца беше при условията на непълно доказване да установи, че презумпцията за съвместен принос при придобиването на имота не е оборена.

От ангажираните от ответницата свидетели се установява, че фактическата раздяла между страните е настъпила няколко години преди придобиването на имота, както и че последният е закупен от ответницата на изплащане, след като първо е внесена сумата от 3 500 лева, а впоследствие - и остатъкът. Според свидетелите Ж. Е. и Д. И., средствата за покупката на имота са заделени от ответницата от работата й в Германия, като според св. И. една част от тях в размер на 2 000 лева са подарени на ответницата от нейния вуйчо. Свидетелите заявяват, че в този период ответницата и ищецът не са поддържали никакви отношения.

От ангажираните от ищеца свидетели се потвърждава факта, че при придобиването на имота страните са били във фактическата раздяла, като според св. К.С. и св. М. П. в периода на тази фактическа раздяла на страните ищецът на няколко пъти е давал пари на ответницата.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно дадените с ТР № 35/71 г. на ОСГК на ВС разяснения, които и понастоящем не са загубили смисъл, придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност и когато същото е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. В същия смисъл е и цитираното от ответницата Решение № 43 от 5.4.2013 г. по гр. д. № 802/2012 г. на ВКС, II г.о.

В случая фактическата раздяла на страните е настъпила години преди закупуването на имота (още през 2010 г.), като по време на същата през различни периоди от време ответницата е работила в чужбина, откъдето се е завърнала в края на 2019 г. Предвид безспорния факт на установена дългогодишна фактическа раздяла и липсата на присъщите за едно семейство взаимоотношения, свързани с издръжката на общо домакинство, се налага извод, че придобитият по време на брака на името на ответницата имот е лична собственост на последната, като съдът намира, че по делото не беше установено ищецът да има някакъв принос при неговото придобиване, поради което счита презумпцията на 21, ал. 3 СК за оборена. От показанията на ангажираните от ответницата свидетели се установява (а и не се спори от ищеца), че сумата за придобиването на имота е придобита от К. Й. от работата на последната в чужбина, като към този момент страните не са имали връзка помежду си. Обстоятелството, че на няколко пъти ищецът е предоставял на ответницата парични суми, чиито размер не беше установен по делото, не променя горния извод. Това е така, доколкото не се устави тези суми да са давани по повод поддържане на общото домакинство на страните, тъй като към оня момент такова не е съществувало, а в случая именно отделянето на средства, труд, грижи и пр. във връзка с общото домакинство е единственото релевантно обстоятелство. Самият факт, че в договора за покупко-продажба като купувач е посочена само ответницата свидетелства за това, че към този момент същата не е считала ищеца за член на семейството си и закупуването на имота е направено единствено с оглед на нейните жилищни нужди, в какъвто смисъл са и показанията на св. Ж. Е. и св. Д. И. Предвид на това, съдът намира за неоснователна репликата на ищеца по повод основателното възражение на ответницата за липса на съвместен принос при придобиването на имота. Тук следва да се отбележи също, че самият ищец не заявява сумите, за които ангажираните от него свидетелите твърдят, че са давани на ответницата, да са давани във връзка с общо тяхно домакинство, а и от цялостния анализ на показанията на ангажираните от него свидетели се установява, че същите не са запознати с отношенията между страните – св. С. заявява, че познава ищеца от 2015 г., т.е. след раздялата му с ответницата, както и че двамата „явно” са били в добри отношения, а св. П. заявява, че макар да познава ищеца от доста време, едва през 2017 г. двамата са станали „по-добри приятели” и чак тогава е разбрала, че същият има съпруга. По повод показанията на св. С. относно причината за даването на парични суми от ищеца на ответницата, преразказана от него чрез израза „Какво да я правя? Моли ми се!”, следва да бъде споделен аргументът на процесуалния представител на ответницата, че запазването на чисто човешки отношения между вече разделените съпрузи не може да изключи трайно установената и настъпила окончателна фактическа раздяла между тях, изключила техни икономически и духовни връзки по повод общо домакинство. По този повод още веднъж следва да се акцентира на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, според която съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството, както и че в случая няма данни (и твърдения) ищецът да е вложил средства и/или труд за придобиването имота (не се твърди на ответницата да са давани пари за закупуването му) или да е вложил работа в домакинството на страните.

Предвид на горното, съдът намира, че процесният недвижим имот е лична собственост на ответницата, а не съпружеска имуществена общност, което прави неоснователен предявения иск.

Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В тежест на ищеца следва да бъде възложено и заплащането на дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 100.00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.С., ЕГН ********** срещу К.М. Й., ЕГН ********** иск за допускане до делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр. Полски Тръмбеш, с площ от 898.00 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор ***и жилищна сграда с идентификатор ***.

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН ********** да заплати на К.М. Й., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 100.00 (сто) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случая на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                    

                                              

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: