ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000128 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М.Е. в качеството му на пълномощник на Сдружение „Т.“
с ЕИК ***,в която е посочено,че в постановеното по настоящото дело определение №132 от
01.04.2022 г.,с което е потвърдено определение №261827/21.12.2021 г. за прекратяване на
производството по т.д.№473/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти състав,не е налице
произнасяне в частта за разноските.С оглед на това и на основание чл.248,ал.1 от ГПК е
поискано да бъде допълнено определението от 01.04.2022 г.,като бъде осъден частния
жалбоподател Г. Й. Й. да заплати в полза на Сдружение „Т.“ с ЕИК ***,представлявано от
председателя Н.Д.М.,сумата от 360 лв. с ДДС,представляваща платено и получено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството
по настоящото въззивно частно търговско дело.Към молбата са приложени заверено на
основание чл.32 от ЗА копие на фактура №366/24.02.2022 г. и платежно нареждане
№******от 07.03.2022 г.-заверен вярно с електронния образец на документа..
На основание чл.248,ал.2 от ГПК препис от горната молба е изпратен и редовно връчен на
насрещната страна-частния жалбоподател Г. Й. Й..От същия чрез пълномощника му адв.
Д.Г. е подадено писмено становище в законния едноседмичен срок,в което е поискано
молбата за допълване на определението в частта му за разноските да бъде оставена без
уважение като неоснователна.Конкретни доводи за това са изложени в писменото
становище.Наред с това,в същото е заявено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение,като се поддържа в тази насока аргумента,че процесуалното
1
представителство на ответника в случая се явява само и единствено отговор на подадената
частна жалба.
Пловдивският апелативен съд,като прецени данните по делото във връзка с горната
молба,както и представените с нея писмени доказателства,а също и становището на
насрещната страна,приема следното:
Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в законния срок и е процесуално
допустима,поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество,молбата е неоснователна.
Настоящото частно т.д.№128/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е
образувано по частна жалба на Г. Й. Й. против определение №261827 от 21.12.2021
г.,постановено по т.д.№473/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти състав,с което е
прекратено производството по делото.С определение №132 от 01.04.2022 г.,постановено по
настоящото дело,обжалваното първоинстанционно определение от 21.12.2021 г. е
потвърдено,а разгледаната частна жалба срещу същото определение е приета за
неоснователна.При този изход на производството пред въззивната инстанция,насрещната
страна по частната жалба,т.е. Сдружение „Т.“ с ЕИК ***,има право на направените в
настоящото производство разноски.Искане за присъждането на такива е заявено
своевременно от сдружението чрез пълномощника му адв. М.Е. в подадения писмен отговор
на частната жалба и е вярно,че с определението от 01.04.2022 г. съдът не се е произнесъл по
това искане.По същество съдът счита искането за неоснователно по две причини:
1/Макар искането за присъждане да е заявено своевременно,то не са представени
своевременно доказателства за извършването на разноските.Това е направено едва с молбата
по чл.248 от ГПК,но представянето на доказателствата за разноските с тази молба не може
да се зачете,доколкото и макар настоящото производство да е образувано по частна жалба
срещу определение за прекратяване на първоинстанционно производство,то самото
настоящо производство не е приключило с прекратително определение,а с такова,с което
съдът се е произнесъл по съществото на частната жалба.
2/Дори и да се приеме,че следва да бъдат взети предвид представените с молбата по
чл.248 от ГПК доказателства за извършване на разноски от страна на Сдружение „Т.“,то това
в случая не е достатъчно за уважаване на молбата,тъй като разноските са за адвокатско
възнаграждение и следва да е налице доказателство за уговарянето на същото.Такова
доказателство не е представено по настоящото дело.Представено е пълномощно,дадено от
сдружението /чрез председателя на същото Н.М./ за упълномощаването на Адвокатско
дружество „Е.“ и лично на адв. М.Б.Е. /и още един адвокат/ за подаване и подписване на
отговор на процесната частна жалба и за осъществяване на пълно процесуално
представителство в настоящото съдебно производство до приключването му пред всички
съдебни инстанции,но не е представен документ за уговарянето на адвокатско
възнаграждение по повод на това процесуално представителство,респ. по повод извършване
на действия по подаването и подписването на отговор на частната жалба.Уговарянето на
претендираното адвокатско възнаграждение за адв. защита на ответника по частната жалба в
2
производството по настоящото дело,не се установява и от представената фактура №366 от
24.02.2022 г.,издадена от Адвокатско дружество „Е.“,тъй като в нея най-общо е посочено,че
се отнася за „адвокатско възнаграждение по обжалване на определение по т.д.№473/2019 г.
на ОС-Пловдив,без да е ясно кое е определението и без да е ясно дали става въпрос за
обжалване на определение от самото сдружение или се касае за защита срещу подадена от
другата страна частна жалба.С други думи,фактурата не доказва уговарянето на адвокатско
възнаграждение във връзка с осъществяването на адвокатска защита по повод на подадената
от другата страна частна жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело.
Предвид горните мотиви съдът намира,че подадената молба по чл.248 от ГПК е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата по чл.248 от ГПК,подадена от
адв. М.Е. в качеството му на пълномощник на Сдружение „Т.“ с ЕИК ***,с която е поискано
да бъде допълнено определение №132 от 01.04.2022 г.,постановено по настоящото дело,като
бъде осъден частния жалбоподател Г. Й. Й. да заплати в полза на посоченото сдружение
сумата от 360 лв. с ДДС,представляваща платено и получено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в производството по настоящото въззивно
частно търговско дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3