№ 872
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500905 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх.№292233/30.12.2020г. на ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" № 85,
представлявано от З.Р.Р. и В.И.К.[1]ДД. - Изпълнителни директори срещу
решение №261629/10.12.2020г., постановено по гр. дело №1391/2020г., с
което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЕНО уволнението на Я. Г. Г.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № 222/03.12.2019г., издадена от
изпълнителните директори на „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК ********* на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; ищецът Г. е ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата
преди уволнението длъжност – „Директор на Финансов център Варна" в
„ИНВЕСТБАНК" АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и
„ИНВЕСТБАНК" АД ЕИК ********* е ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на Я. Г. Г.
ЕГН ********** сумата от 22691,46 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, за срок
от шест месеца, считано от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба
е подадена в двумесечния срок по чл. 358, ал.1 КТ. Излага, че неправилно
съдът е приел, че „Инвестбанк" АД не е представила доказателства за
отправена покана за даване на обяснения по чл.193 от КТ, за нарушенията, за
които на същия е наложено процесното наказание „уволнение". Счита, че
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ не въвежда изискване за форма на
искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че искането на
1
обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да се
установи, че същото е стигнало до знанието на работника/служителя. Твърди,
че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че
работодателят е поискал писмени обяснения от Я.Г. още на 26.11.2019 г. и
след непредставянето им от негова страна, повторно са изискани на
29.11.2019 г. по служебния му имейл адрес и той още същият ден е
представил на работодателя писмените си обяснения по случая с операционно
събитие, настъпило във ФЦ на „Инвестбанк" АД в гр.Варна. Счита, че
несъстоятелно съдът е приел, че от показанията на св.Р. се установява, че тя е
поискала обяснения на Я.Г. само защо е предоставил на н.й. сумата от около
2600 лв. и повече обяснения не са му поискани. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не всички реквизити на чл.195, ал.1 от
КТ са посочени в оспорваната заповед и неоснователно е приел, че
нарушението не е описано с неговите обективни и субективни признаци.
Счита, че неоснователно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна,
поради това, че липсва посочване на точния размер на неправомерно
прехвърлените средства, от които е произлязла общата вреда за работодателя,
като се препраща на доклада на ССВО, тъй като в заглавната част на
обжалваната заповед ясно са изписани основанията на които е издадена.
неправилно съдът е приел, че заповедта съдържа порок, който сам по себе си
води до незаконосъобразността , тъй като за служителя е невъзможно да
разбере каква вина му се вменява- нарушенията по чл.187 от КТ или за
нарушенията по чл.190 от КТ. На стр.2 от процесната заповед работодателят
много ясно, точно и подробно е записал всички действия и бездействия от
Я.Г., и кои точно законови разпоредби са нарушени, а именно чл.187, ал.1,
т.З, т.7, т.8 и т. 10 от КТ. Счита за неправилни изводите на съда, че заповед
№222/03.02.2019г. следва да бъде отменена, само на основание, че не са
спазени обективираните в разпоредбата на чл.193 от КТ и чл.195 от КТ
изисквания за съдържание на заповедта. Твърди, че неправилно е решението
и в частта, в която са уважени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ и чл.344, ал.1, т.З от КТ. Излага, че решението противоречи на
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като с него не са обсъдени всички
доказателства в тяхната съвкупност, като съдът не е извършил преценка на
фактическите констатации, не е изложил мотиви защо приема едни
доказателства, а други не, не е отговорил на доводите и възраженията на
страните, кои обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и
кои- не. Първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на
„Инвестбанк" АД, нарушил е състезателното начало /чл.8 от ГПК/ и
равенството на страните /чл.9 от ГПК/, като не е допуснал на „Инвестбанк"
АД събиране на доказателства, относими към предмета на делото, за които
своевременно са направени искания. По изложените съображения
жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Решение №261629/10.12.2020
г., като на негово място бъде постановено друго, с което исковите претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Въззиваемият, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявения от ищеца иск. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.
2
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от Я. Г. Г.
ЕГН ********** срещу „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица за отмяна като незаконно
на уволнението, извършено със Заповед № 222/03.12.2019г.; за
възстановяване заеманата преди уволнението длъжност „Директор финансов
център, Варна" с код по НКПД: 13466014 при ответника; за заплащане на
сумата от 22691,46 лв. /след допуснато изменение на осн. на чл.214 от ГПК/,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа, поради незаконното уволнение, за срок от шест месеца, считано от
04.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното
изплащане. Ищецът излага, че по силата на сключен на 06.08.2014г. трудов
договор заемал длъжността „Директор финансов център, Варна" с код по
НКПД: 13466014 в ответната банка. Твърди, че до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение съвестно и коректно е изпълнявал трудовите си
задължения, като е спазвал и се е съобразявал с всички утвърдени в Банката
вътрешни правила и инструкции. Излага, че в изпълнение на Инструкция от
21.07.2014г. за организация и осъществяване на втори софтуерно гарантиран
текущ контрол във финансовите центрове на „ИНВЕСТБАНК" АД ищецът
издал съответните заповеди, с които са определени лицата, които ще
осъществяват ежедневен втори контрол, както и техните задължения. Твърди,
че със Заповед № 222/03.12.2019г., трудовото му правоотношение с
„ИНВЕСТБАНК" АД е прекратено, считано от 04.12.2019г., на основание чл.
330, ал. 2, т.6 КТ - налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", във вр.
с чл. 186 КТ, във вр. чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ
поради извършено в периода 01.01.2018г. до 22.11.2019г. нарушение на
трудовата дисциплина, и на задълженията му като Директор на Финансов
център - Варна, описани в длъжностната му характеристика. В мотивите е
посочено още, че дисциплинарното наказание „уволнение" се налага, поради
3
извършени от негов пряк подчинен (н. Г.а Й.) нарушения на трудова
дисциплина, изразяващи се в извършване на вътрешна измама - неправомерно
разпореждане /прехвърляне/ със средства от сметки на клиенти на ФЦ Варна,
подробно описани в Доклад от извършена проверка по случая на
Специализирана служба за вътрешен одит. Счита, че процесната Заповед и
извършеното с нея уволнение са незаконосъобразни, тъй като срокът за
налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл; не е получил писмено
искане за предоставяне на обяснения; не му е станало ясно, че срещу него има
образувано дисциплинарно производство; не е установено наличие на
вина на ищеца за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина - а именно
не е налице субективно негово противоправно поведение, представляващо
нарушението на трудовата дисциплина; заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение не е мотивирана; в нея бланкетно са посочени
точки от длъжностна характеристика без да е посочена никаква причинно-
следствена връзка между извършената измама от една страна и изброените
задължения на ищеца; той не е извършил твърдените в заповедта нарушения
на трудовата дисциплина; не е посочено кога служителят е извършил
нарушение на трудовата дисциплина; посочен е двугодишен период от време,
което не може да даде представа нито на съда, нито на ищеца какви точно
нарушения е извършил през целия посочен период, както и в какво се
изразява неговата вина. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът
„ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК ********* оспорва предявените искове и моли за
тяхното отхвърляне. Твърди, че уволнението е законосъобразно, извършено
при спазване на всички императивни изисквания на закона. Счита за
неоснователно оплакването, че сроковете за налагане на дисциплинарното
наказание са изтекли, тъй като откриването на нарушението се свързва с
узнаването му, а то е факт когато наказващият орган е получил достатъчно
информация, относно извършителя, времето и мястото на извършване, в
какво се изразява, при какви обстоятелства е осъществено и т.н. Оспорва и
твърдението, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, поради това,
че ищецът не е получавал покана за писмени обяснения. Твърди, че е
4
изпълнил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, като е поискал обяснения и е
приел писмени обяснения, дадени от Я. Г. Г. на 29.11.2019 г., които са взети в
предвид и при издаване на обжалваната заповед. Счита за неоснователно
оплакването, че не му бил връчен Доклада от извършената проверка по случая
на Специализираната служба за вътрешен одит /ССВО/, както и че ищецът не
е знаел, за образуваното дисциплинарно производство и за него е узнал едва
когато му е връчена процесната заповед. Твърди, че няма изискване за
нарочно уведомяване, което да е вменено в задължение на работодателя и да е
основание за отмяна на дисциплинарното уволнение. Счита за неоснователни
и твърденията, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.195 от КТ.
Твърди, че е издал мотивирана заповед, в която са изложени кога и при какви
обстоятелства са извършени нарушения, както и доказателства, които
потвърждават извършването им, както и с какви действия и бездействия е
осъществен състава на извършените от ищеца нарушения. Оспорва
твърденията, че ищецът не е извършил сочените нарушения на трудовата
дисциплина, тъй като в качеството си на Директор на Финансов център-
Варна, ищецът е приел да носи отговорност и да осъществява превантивен,
текущ и последващ контрол върху цялостната дейност на финансовия център,
включително финансовите, счетоводните, касовите и други операции, с оглед
съхраняване, опазване и управление на повереното имущество и активи, в
интерес на ищеца „Инвестбанк" АД. Вследствие на проявено бездействие от
негова страна при и по повод изпълнението на трудовите му задължения, на
„Инвестбанк" АД е причинена вреда (претърпяна парична загуба) в съществен
размер. Освен това Я. Г. Г. е извършил нарушения и на трудовите си
задължения като не е упражнил непосредствен контрол върху служителите на
банката за прилагането на мерките срещу изпирането на пари и
финансирането на тероризма. Оспорва и твърдението, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като работодателят не е спазил и разпоредбата на чл.
189 от КТ и не се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Излага, че констатираните нарушения са отразени във Форма за известяване
на Операционни събития и загуби с № 032/Р от 25.11.2019г. - „Вътрешна
измама в съществен размер" и представляват извършени от Я. Г. Г.
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.З, т.7, т.8 и т.10
от Кодекса на труда, и неизпълнение на законните нареждания на
5
Работодателя, на основните му задължения за контрол, вменени му с
длъжностни характеристики за длъжността „Директор Финансов център,
банка". С посочените действия/бездействия Я.Г. е злоупотребил с доверието и
е уронил доброто име на „ИНВЕСТБАНК" АД. Счита се, че измамата е
станала възможна в резултат на неупражнен дължим контрол, съставляващо
нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, в качеството му на Директор
на Финансов център-Варна и неизпълнение на задълженията му съгласно
подписана длъжностна характеристика - неразделна част от Трудов договор
№ 401/06.08.2014г. При определяне на наказанието, работодателят
„Инвестбанк" АД е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на служителя. По изложените
съображения, ответникът моли исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-
3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. От своя страна предявява насрещен иск
/стр.51/ срещу ищеца за заплащане на сумата от 3781.91лв., представляваща
дължимото на осн. чл 221, ал. 2 КТ обезщетение в размер на БТВ за срок от
един месец, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
иск- 02.06.2020.
С определение № 260590/04.06.2020г., съдът на осн. чл. 314, ал.2 ГПК
не е приел за съвместно разглеждане така предявения насрещен иск.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че към
момента на уволнението, страните са били в трудово правоотношение,
възникнало на 06.08.2014 г. по силата на сключен Трудов договор №
401/06.08.2014г., като ищецът е заемал длъжността „Директор финансов
център, Варна" с код по НКПД: 13466014 при ответника.
Със Заповед №222/03.12.2019г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл.330, ал.2, т. 6 КТ вр. чл. 190 КТ.
В разпоредбата на чл.15 от трудовия договор и в Длъжностна
6
характеристика за заеманата от ищеца длъжност „Директор финансов център
са обективирани основните му служебни задължения.
Видно от приетото копие, с Инструкция от Дирекция „Счетоводство и
методология“ за организация и осъществяване на втори софтуерно
гарантиран текущ контрол във финансовите центрове на „Инвестбанк" АД,
считано от 21.07.2014г. в „Инвестбанк“ АД се въвежда организация по
осъществяването на втори софтуерно гарантиран текущ контрол на
счетоводните операции в ПП „Дакомс“ , който обхваща платежните
нареждания в рамките на банката и към Бисера.
По делото са приети 4 броя заповеди: № 3-7377-3646/18.10.2018г. , № 3-
7377-3657/18.10.2018г., Заповед № 3-7377-480/13.02.2019г. и № 3-7377-
1313/19.04.2019г. издадени от Я.Г., в качеството му на Директор ФЦ Варна,
относно осъществяване на ежедневен втори контрол на счетоводните
операции, прилагане на контролни листове и определяне на лицата,
осъществяващи втория ежедневен контрол.
По делото са приети форма за известяване на Операционни събития и
загуби от 22.11.2019г/дата на разпознаване,/ попълнена от ищеца Я.Г. до
Дирекция „Контрол на риска“ относно неправомерни операции по депозити
на клиенти, в която не са посочени никакви загуби, и форма за известяване на
Операционни събития и загуби от 25.11.2019г/дата на известяване/,
Със Заповед №222/03.12.2019г., на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение с
ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, във
вр. с чл. 186 от Кодекса на труда, чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда, във връзка
с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от Кодекса на труда, и предвид констатирано
операционно събитие, регистрирано на във Форма за известяване на
Операционни събития и загуби с № 032/Р от 25.11.2019г. - „Вътрешна измама
в съществен размер". Според изложеното в мотивите на заповедта, е било
констатирано нарушение на трудовата дисциплина и на задълженията на
ищеца като Директор на Финансов център - Варна , съгласно подписана
длъжностна характеристика, за периода от 01.01.2018г. до 22.11.2019г. , като
е допуснал да бъде осъществено операционно събитие, във Форма за
известяване на Операционни събития и загуби с № 032/Р от 25.11.2019г. -
7
„Вътрешна измама в съществен размер", както следва: В качеството си на
Директор на Финансов център „Варна" и като пряк ръководител на служителя
н. Г.а Й.а с ЕГН ********** - Специалист банкиране на дребно, във
Финансов център „Варна" като не е упражнил дължимия превантивен, текущ
и последващ контрол през периода от 01.01.2018г. до 22.11.2019г. е допуснал
последната да извърши вътрешна измама - неправомерно разпореждане
/прехвърляне/ със средства от сметки на клиенти на ФЦ Варна, подробно
описани в доклад от извършена проверка по случая на Специализираната
служба за вътрешен одит /ССВО/, от което за Работодателя е произлязла
обща вреда в размер, посочен в доклада на ССВО. С описаните по-горе
действия/бездействия Я. Г. Г. е извършил нарушения на трудовите си
задължения, съгласно Трудов договор № 401/06.08.2014 г. по описа на
„Инвестбанк" АД и длъжностната характеристика за длъжността „Директор
финансов център, банка", връчена му и приета от него на 25.08.2015 г., както
и вътрешнобанковите нормативни актове, които е длъжен да спазва. Всички
извършени от Я. Г. Г. действия/бездействия представляват грубо нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 от
Кодекса на труда, и неизпълнение на законните нареждания на работодателя,
на основните му задължения за контрол, вменени му с длъжностни
характеристики за позицията Директор на финансов център. С посочените
действия/бездействия Я. Г. Г. е злоупотребил с доверието и е уронил доброто
име на работодателя - „Инвестбанк " АД. Посочено, че за извършените
нарушения, работодателят е узнал от Форма за известяване на Операционни
събития и загуби с № 032/Р от 25.11.2019г.
По делото е приета Форма за известяване на Операционни събития и
загуби от 25.11.2019г., попълнена от ищеца Я.Г. до Дирекция „Контрол на
риска“ относно неправомерни операции по депозити на клиенти, в която са
посочени загуби в размер на 866316 евро.
С оглед становището на страните, съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че последното брутно месечно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца преди
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 3781.91 лева.
По делото е прието извлечение от електронно писмо, изпратено на
8
29.11.2019г. от К.К. - Регионален Директор Регионален център Варна
"Инвестбанк" АД гр.Варна до ищеца Я.Г. /и други лица/, с предмет
„представяне на писмени обяснения“ относно „операционно събитие във ФЦ
Варна“, в което е посочено, следното: „Очаквам днес, в срок до 12,00 часа,
вашите писмени обяснения, които ви бяха поискани още на 26-ти ноември.
Представени са писмени обяснения, ръкописно написани от Я.Г., без
отбелязана дата на същите, в които се посочва, че на „22.11.“ бил уведомен
от Регионалния директор по телефона за операционно събитие във ФЦ Варна
по време на среща с клиент, която незабавно била отменена. Във ФЦ ищецът
разбрал за действията на н.й., с които били нарушени издадената от него
Заповед № 222/03.12.2019г. и предхождащите заповед.
Представени са обяснения от ищеца Я.Г. относно внесена на
16.09.2019г. от негово име по сметката на н.й. сума в размер на 2268,97 лв., в
които ищецът посочва, че тази сума представлява размера на застраховка
Каско на автомобила на неговия брат А. Г., т.к. той работи на платформа в
Бразилия, текущите плащания ги прави ищецът в Инвестбанк или в ПИБ.
От приобщения по делото Доклад за извършена проверка от
специализирана служба вътрешен одит по операционно събитие във
Финансов център Варна във връзка с Операционно събитие №032/Р от
25.11.2019г., се установява вътрешна измама, извършена от н. Г.а Й.а, ЕГН
**********- служител на ФЦ Варна на длъжност Специалист Банкиране на
дребно. Целта на проверката е извършване на обстоен анализ с цел
идентифициране на съмнителните операции за неоторизирано разпореждане
със средства от сметки на клиенти, както и определяне на размера на
потенциалната щета на Банката, която към този момент е 1 038 931BGN.
Според доклада, Директорът на ФЦ- Я. Г. Г., както и Отговорниците по
ЗМИП- В.К.К. и н. Г.а Й.а не са упражнили контрол върху работата на
служителите, включително една спрямо друга, за осигуряване на ефективно
прилагане на мерките срещу изпирането на нари и финансирането на
тероризма във ФЦ Варна, с което не е спазен чл.82 от ВПКПИПФТ. В
доклада е посочено, че е нареден междубанков превод от н. Г.а Й.а, извършен
със средства на Я.Г. Й. - Директор на ФЦ Варна. На 16.09.2019г. сметка с
BAN BG32IORT73771004922500 на н. Г.а Й.а е захранена чрез вноска на каса
9
с 2 268,97 BGN с основание „захранване". На същата дата сумата е преведена
по сметка на „Марш" ЕООД в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД с
основание „320190131019226;ВФ08/П9002606627“ В писмените си обяснения
Я. Г. Г. - Директор на ФЦ Варна заявява, че сумата 2 268 BGN представлява
застраховка „Каско" за автомобил на брат му А. Г. Г., който е в чужбина. На
16.09.2019г. е помолил колежката си н. Г.а Й.а да извърши превода от негова
сметка в „Инвестбанк" АД, като е внесъл сумата на каса 4 при Д.И.Ч.. Според
писмените обяснения на Д.И.Ч. - СБО във ФЦ Варна, на 16.09.2019г. сутринта
Директора на ФЦ Варна, Я. Г. Г. й е оставил на касата 2268,97 BGN, за които
н. Г.а Й.а ще й пусне Вносна бележка. Отговорният за касата служител е
осчетоводил вноската на сумата по посочена от н. Г.а Й.а сметка. В
последствие н. Г.а Й.а й е предоставила подписана от Я. Г. Г. вносна бележка,
след което документа е подписан и подпечатан от служителя и приложен към
касовите документи. Счита се, че изложените обстоятелства свидетелстват, че
от страна на Директора на ФЦ Варна не са спазени вътрешните правила и
принципи за работа в Банката, т.к. осчетоводяването в БИС на внесената сума
преди представянето на редовно оформен платежен документ е в нарушение
на Вътрешните правила за касова дейност в „Инвестбанк" АД Глава Четвърта,
Раздел III, т. 7.; допуснато е неоснователно извършване на превод за
заплащане на лични разходи на Директора на ФЦ Варна от сметка на н. Г.а
Й.а, при условие че Я. Г. Г. има открити сметки в Банката, както и е било
възможно да бъде извършен касов превод.
В о.с.з. проведено на 26.11.2020г. са разпитани водените от страните
свидетели
Свидетелката В.К.К., заемала длъжността „Мениджър обслужване на
клиенти“ в Инвестбанк АД до 23.03.2020г., когато тр. правоотношение било
прекратено, излага, че като Директор на ФЦ Варна, задълженията на ищеца
били да организира, контролира и координира цялостната дейност на
банковия център, да се грижи за чистотата на кредитния портфейл, за
навременното събиране на вземанията, да организира цялостния процес на
работа във финансовия център във всяко едно направление – касова дейност,
безкасова дейност, осъществяване на счетоводната дейност, като за всяка
процедура съответно издава заповеди с отговорни лица по съответната
дейност и контролира изпълнението на тези заповеди. При безкасовите
10
плащания клиентът се обслужвал от определен служител, завеждал се
платежния документ в информационната система без да се осчетоводява, като
осчетоводяването ставало от втори счетоводител след проверка на документ
за самоличност, сверяване на спесимена и подписите от документа за
самоличност, които са сканирани в счетоводната система, проверка и
потвърждава той като втори контрол. В края на работния ден се разпечатва
контролен лист на операциите и контролния лист с фактически приложените
документи, подредени по хронологичен ред се предават друг служител за
подпис, което е оформено със Заповед. В началото на м.септември,
Инструкцията била изменена, като документите се разпечатвали на
следващия работен ден за целия офис. Вторият контрол гарантирал, че ще
има всички реквизити по документа и събирането на дължимите такси по
съответната операция. Според свидетелката Костова, не е възможно
физически самият Директор на място да провери всяка транзакция и да
проследи осъществяването на всяка една операция, защото се касае за
едновременна работа от четири до седем включително служители.
Свидетелката сочи, че контролът на Директора се осъществява чрез
издаването на Заповеди, след което се следи за тяхното изпълнение. Излага,
че след като се подготви дневния архивен том, ищецът избирателно взема
папки, проверява всички реквизити, приложени ли са всички документи, дали
има първи подпис, втори подпис и на следващия ден трети подпис на
„проверил“ и с приложени съответни платежни документи – платежно
нареждане, нареждане -разписка, вносна бележка със съответната декларация
за произход на средствата, ако се изисква такава по съответната операция.
Според свидетелката Директорът е нямал възможност всеки ден да
осъществява този контрол поради липсата на време. Според нея основните
функции на Директора са били да контролира и да се среща с клиенти, както
и да следи продажбените цели. Директорът е вземал и проверявал папките,
слизал е при служителите, наблюдавал е как се работи, проверявал е
касовата наличност, издавал е заповед да се извършват внезапни проверки
/поне два пъти в месеца/ по офисите, и един път- регистрирана проверка на
касовата дейност. Той често е отсъствал от офиса, т.к. неговите задължения са
срещи с клиенти, присъствие на ипотеки, на сделки, в централен регистър,
където представлява банката с пълномощно. Ищецът в качеството си на
директор нямал задължение да проверява операционните документи. За да
11
извърши такава проверка, той е трябвало да бъде сигнализиран от третия
контрол, който се е осъществявал от н.й.. Третият контрол се осъществява на
следващия работен ден, от различен служител. Според свидетелката Г. е
нямал възможност да предотврати това, което се е случило, защото
паричните преводите са били направени чрез интернет банкиране- от дома на
н., от съвсем други айпи адреси, което се изяснило впоследствие по време на
проверката. Всичко е минавало през интернет банкиране вечер от сметката на
бащата на н.й., като от тази сметка са превеждани сумите в сметки в други
банки. Всички операции чрез интернет банкиране, които са под 15 000 евро не
са се нуждаели от втори контрол. Само над 15000 евро е трябвало да се
потвърждават, защото там вече се изиска Декларация за произход на
средствата. В повечето случаи н.й. е превеждала суми под 15000 евро.
Свидетелката З.Р.Р., заемаща длъжността Председател на УС и
изпълнителен директор на „Ивестбанк“ АД излага, че узнали за възникналата
вътрешна измама – операционно събитие от служител на спецслужба за
предотвратяване изпирането и мерки срещу изпиране на пари“, при Дирекция,
която е в ресора на „Инвестбанк“. При анализиране на операциите,
извършени от н.й. се установява, че те имат едно и също основание и затова
започва да изисква задължителни изискуеми документи по Закона за мерките
за предотвратяване изпирането на пари, които дълго време н.й. не представя
и в телефонен разговор той установя, че въобще такива документи, доказващи
основанието, липсват. След узнаване от свидетелката, с Решение на УС
веднага е инициирана проверка на спецслужба на вътрешен одит, по повод
неправомерно извършените операции и установяване на загубата, която ще
бъде понесена от банката. Свидетелката заедно с Директора на банкова
сигурност и длъжностното лице от спец.служба „Вътрешен одит“ започнали
да разпитват служителите, в това число и Директора на ФЦ – Варна, какво се
е случило, т.к. всичките операции , съгласно вътрешната процедура на
банката подлежат на втори контрол, в това число организиран трети контрол
последващ на следващия ден и всички служители, извършили втори контрол
на операцията. Свидетелката излага, че е провела разговори с всички тези
служители, поискала е допълнително те да предоставят писмени обяснения за
причините , поради които те са взели участие за извършването на тази
вътрешна измама. От Я.Г. допълнително поискали обяснение, т.к. при
12
проверката на колегите от спец.служба за вътрешен одит била установена
вноска от Я.Г. по сметката на н.й.- лицето извършила неправомерни
операции. Свидетелката Р. излага, че при разговора с ищеца и показвайки му
документите, където ясно е посочено, че той внася тези средства по сметката
на н.й., според нея той я е излъгал директно в очите, като първата му реакция
била, че това не е неговият подпис и че той не е внасял парите и ще поиска
графологична експертиза, за да докаже, че положеният подпис върху
документа не е негов, но не очаквал, че тя ще извика касиерката, която
подробно й разказала как тези средства - около 2600лв. или 2700 лева са
оставени на касата лично от ищеца Г., който е казал, че по-късно н.й. ще
донесе документа за подпис и документи за вноската на тези средства е като
вносител Я.Г.. И когато ищецът видял, че касиерката идва при свидетелката и
ще се установи какво е станало, той поискал нова среща, която тя не приела,
т.к. е била „излъгана в очите“. Свидетелката Р. счита, че фактът, че ищецът
оставя пари на каса, когато има много точно и ясни разписани правила за
касова дисциплина, показва, че той с личния си пример дава сигнал на
служителите, че те могат да не спазват тези изисквания. Свидетелката излага,
че не е било посочено основание за превода, а единствено е бил посочен
вносител Я.Г.. На следващия ден свидетелката се е видяла с ищеца и той й
обяснил, че с тези средства н.й. е заплатила застраховка или лизинг за
автомобила на брат му, който пътува, като действително се оказало, че има
такова плащане. Свидетелката излага, че основните задължения на Я.Г. са да
организира работа на Финансовия център и носи пълна отговорност за това.
Основната му друга функция е да отговаря и да следи за касовата дисциплина,
организира и да контролира служители, в това число и за правомерността на
извършваните и извършени от тях операции. Счита, че ищецът не се е
задържал толкова често в офиса, което е друго негово нарушение на
трудовата дисциплина, като след преглед на камерите било установено, че не
е присъствал целодневно в изискуемото работно време присъствие в офиса.
Според свидетелката, ищецът е имал възможност да установи
неоторизираните операции, които са извършени от н.й. и потвърдени
съответно от друг служител, вписани в доклада на ССВОС. Ако той е правил
извадков преглед, тези операции е можело да се установят, и вече
претърпяните вреди е могло да бъдат в по -малки размери. Размерът на
причинената загуба след възстановяване на вложителите, е в размер на един
13
милион и петдесет хиляди лева, само главниците са милион и тридесет, а
разликата до петдесет хиляди са лихви. Като другите щети, които Банката е
претърпяла, са по отношение на репутационния риск и имиджа, и загуба на
доверие от страна на вложителите, като това се е проявило в същественото
намаление на депозити във финансов център – Варна. Чисто репутационно,
във всички медии, в това число и по телевизията били излъчвани репортажи
за това, че лицето н.й. - служителка на Инвестбанк, е ощетила сметки на
депозанти в съществени размери. Свидетелката излага, че репутационният
риск е трудно измерим, защото неговото проявление не е само текущо, то е в
бъдещо време и отражението му конкретно на територията на гр.Варна, в
размерите, които то е повлияно, трудно би могло да се възстанови в рамките
на следващите 1 - 2 години, а самият Финансов център трудно ще се
възстанови, от гледна точка на финансов резултат, защото той ще поеме
цялата тази загуба. Свидетелката излага, че докладите на спец.служба
“Вътрешен одит“ не се връчват лично. Докладите принципно се изпращат за
съгласуване до Директора на финансовия център, който с оглед написаното в
него приема или не приема. В случая, обаче с оглед спецификата на случая
докладът в целия си вид е предоставен единствено и само на Управителния
съвет, като извадково са показвани части от доклада.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законо-установената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
14
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
По така предявените обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, в тежест на работодателя е
да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да прекрати
трудовото правоотношение на посоченото основание
В случая трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 190, ал.1,
т. 7 КТ, а именно поради наложеното най-тежко дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Дисциплинарната отговорност е такава за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на определена
процедура и въз основа на мотивирана заповед, като тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на
15
дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
съдът следи служебно.
Във връзка с изискването на писмени обяснения, с което е свързано
основаното възражение на ищеца, съдът съобрази следното:
Видно от приетите доказателства, на ищеца/както и на други
служители/ е бил изпратен имейл от регионалния директор на Регионален
център Варна, с който са му поискани обяснения /каквито са били поискани
още на 26.11.2019г./ относно операционно събитие във ФЦ Варна. Установява
се също, че той е депозирал писмените си обяснения, в които е посочил, че в
изпълнение на въведената инструкция за работа е издал съответните заповеди
за текущия и втори контрол във ФЦ. Обяснил е, че на 22.11. бил уведомен от
регионалния директор по телефона за операционното събитие, незабавно
прекратил срещата с клиента и се върнал във ФЦ, където разбрал за
действията на Невяна Й., за които счита, че нарушават издадените от него
заповеди и не спазени заложените в нея указания за втори контрол.
Според константната съдебна практика, уеднаквена с постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения- № 322/5.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., III г.
о.; № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о.; № 629/01.11.2010 г. по
гр. д. № 279/2009 г., IV г. о., № 8/1.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., IV г.
о. решение №126/26.06.2013г на ВКС, относно съдържанието на искането на
работодателя за вземане на обяснения, се приема следното: Работодателят не
е длъжен да уведомява работника или служителят, че е започнал процедура
по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията.
По настоящото дело се установява, че от ищеца са изискани писмени
обяснения относно операционно събитие във ФЦ Варна, като той първо е бил
уведомен за това по телефона от регионалния директор, а след това и чрез
имейл са му били поискани такива. От съдържанието на приетите му писмени
16
обяснения е видно, че той е бил наясно, че се изискат във връзка с
нерегламентираните банкови операции, извършени от Невяна Й.а, за които
ищецът обяснява, че са в нарушение на издадените от него заповеди.
Доколкото според посочената по-горе практика, за да бъде изпълнена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е достатъчно по разбираем начин да бъде
изложено за какво нарушаване на трудовата дисциплина се изискват
обясненията /решение по гр. д. № 1917/2010 г., ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/, то настоящият съдебен състав приема, че в случая
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена. Ищецът не е бил поставен в
положение на изненада спрямо нарушенията, за които е наказан, тъй като въз
връзка с констатациите във Формата за известяване на операционни събития
и загуби с него са били провеждани разговори с Регионалния директор, с член
на УС – св. Здравка Р., и са му искани писмени обяснения.
Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена, тъй като видно от приетите
по делото доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание
работодателят е поискал обяснения от ищеца именно във връзка с посочените
в заповедта нарушения. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
е издадена на 03.12.2019 г., след като той е бил депозирал обяснения /във
връзка с операционно събитие от 25.11.2019г./, на 29.11.2019г. Наличието на
дадени писмени обяснения от ищеца на 29.11.2019г. е посочено в заповедта.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са посочени
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца,
времето на извършването им е посочено като определен период - 01.01.2018 г.
до 22.11.2009г. Настоящият състав счита, че заповедта отговоря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. За проверявания период са констатирани
поредица от допуснати нарушения на изискванията за извършване на банкови
операции от н.й., на която ищецът е бил пряк ръководител, и като не
осъществил дължимия превантивен, текущ и последваш контрол е допуснал
тя да извърши вътрешна измама със средства на клиенти на ФЦ Варна, в
резултат на което за банката е произлязла обща вреда в размер, посочен в
доклада на ССВО. В заповедта е посочено и кои свои задължения от
длъжностната си характеристика, ищецът е нарушил или не е изпълнил.
По въпроса относно съдържанието на мотивите по чл. 195, ал. 1
17
КТ практиката също е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290
ГПК решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о.
на ВКС, решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г. IIIг. о.
на ВКС, решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о.
на ВКС, решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. IV г. о.
на ВКС и решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., IV г.
о. ВКС, решение по гр. д. № 278/2011 на IV г. о., ВКС. Съобразно даденото
разрешение задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за
възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно.
Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла
на чл. 195, ал. 1 КТ. Следва да са изложени и съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важно
е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да
може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението
е законосъобразно.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че по делото е
установено извършването на нарушенията, за които е наложено
дисциплинарното наказание. Ищецът е заемал длъжността "директор
финансов център Варна“ и съобразно длъжностната характеристика, връчена
му на 25.08.2015 г. е следвало да: Ръководи, организира и контролира
цялостната дейност във финансовия център, офисите и изнесените работни
места (ИРМ) към него /т.1/; Следи за документооборота между служителите
във финансовия център, офисите и ИРМ към него, както и между ЦУ и
служителите на финансовия център/ т.18/; Отговаря за правилното
извършване на операции от банковите служители по обслужване на клиенти
/т.19/; Отговаря за цялостната организация и строгото спазване на реда за
извършване на касовите операции/т.28/ и др.
Посочената длъжност включва както изготвянето на съответните
18
заповеди във връзка с цялостната организация на ФЦ, така и текущ /“строг“/
контрол върху тяхното изпълнение и осигуряване спазването на
вътрешнобанковите правила и политика и българското законодателство,
качественото обслужване на клиентите и своевременно и точно изпълнение на
задълженията /т.38 от дл. характеристика/.
С оглед характера на изпълняваната работа, естеството на трудовата
функция изискваща висока степен на отговорност при изпълнение на работата
и големия размер на претърпяната от Банката вреда/имуществена и досежно
репутационния имидж/, съдът намира, че нарушенията на ищеца на
задълженията му по дл. характеристика са тежки, като наложеното най-тежко
наказание съответства на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е
достатъчно мотивирана. Действително, окончателният доклад за извършената
проверка от ССВО по операционното събитие в ФЦ Варна е бил окончателно
готов на 06.12.2019г., но неговата цел е била да се проверят всички
нерегламентирани операции, извършени от н. Й.а, да се установят всички
имена на засегнатите клиенти, както и точния размер на претърпените от
банката загуби. Ищецът е разбрал за операционното събитие още на
22.11.2019г. когато е изготвена първата форма за известяване с посочена дата
на разпознаване на събитието, а финалното известяване е от дата 25.11.2019г.
Видно от приетите писмени доказателства, на 26.11.2019г./ УС на банката
вече е разполагал с достатъчно информация относно финансовото събитие,
поради което и на 26.11.2019г. от служителите във ФЦ Варна /вкл. и от
ищеца/ са изискани обяснения във връзка с него.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни
наказания по чл.194 ал.1 от КТ, тъй като нарушенията първоначалните данни
за нарушенията са станали известни на 22.011.2019г., а приблизителни размер
на претърпените загуби – на 25.11.2019г., като в процеса на извършената
финансова проверка, се установява, че нарушенията са били осъществявани в
периода 01.01.2018г. до 22.11.2019г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
отмяна на наложеното наказание следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като при налагането му са спазени императивните
19
разпоредби на КТ, и е отчетена тежестта на нарушението.
Поради неоснователността на главния иск, като неоснователни следва
да бъде отхвърлени и акцесорните исково по чл. 344 ал. 1 т.2 и 3 КТ.
Предвид изцяло несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тази
на първата, обжалваното решение следва да се отмени, а на негов място да се
постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на правния спор, и обективираното във вззъвната жалба
искане в този смисъл, въззивникът има право да му бъдат присъдени разноски
за производството пред двете инстанции. Пред първ. съд, ответното
дружество е претендирало заплащането на адв хонорар в размер на 4800лв.,
като е представена фактура за заплащането му по банков път. Ищецът е
направил възражение за прекомерност. С оглед обстоятелството, че с
исковата молба са предявени три иска по КТ, то адв. възнаграждение за
защита по първите два съобразно чл. 7, т.1 от Наредбата е 1220.00 лв. /по 610
лв. –по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2/, а по иска за обезщетение /в размер
на 22 991.46лв./, адв. хонорар е 1211.00 / без ДДС/ лв. Съдът, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, счита, че възнаграждение следва
да бъде редуцирано /но не предвидения минимум/ до сумата от 3500лв. /с вкл.
ДДС/. Тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по
настоящия трудов спор, на осн. чл. 83, ал.1 ГПК, то останалите, направени от
ответната страна/заплатената ДТ за въззивно обжалване/ разходи следва да
остана в нейна тежест.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261629/10.12.2020г., постановено по гр. дело
№1391/2020г. по описа на ВРС, 11-ти състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Г. Г. ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул. „Ген. Гурко" № 80, ет.4, ап.12 срещу „ИНВЕСТБАНК" АД с
20
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, п.код 1404, бул. „България" № 85 обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225
КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №222/03.12.2019г., издадена от изпълнителните
директори на „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК *********; да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Финансов център
Варна" в „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК *********, както и да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение в размер на 22691,46 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението за срок от шест месеца, считано от 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане на
основание чл.344 ал.1 т.3 вр.ал.225, ал.1 от КТ и чл. 250 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „Ген. Гурко"
№ 80, ет.4, ап.12 да заплати на „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, п.код 1404, бул.
„България" № 85 сумата от 3500.00лв. /три хиляди и петстотин / лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от датата на обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21