№ 11232
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ. К.-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.-МЛАДЕНОВА
Гражданско дело № 20221110154199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Производството е образувано по предявени от Д. И. К. против И. С. В., обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК за постановяване на акт на спорна
съдебна администрация за определяне местоживеенето, родителските права, режима на
лични отношения между бащата и общите на страните ненавършили пълнолетие деца
Симеон И. В., роден на 30.03.2005г. и Емил И. В., роден на 20.01.2012г. Ищцата претендира
упражняване на родителските права по отношение на двете деца, определяне на бащата на
режим на лични отношения с тях, като желае същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 300лв. за всяко едно от тях. Претендира разноски. В съдебно
заседание представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът И. С. В. е предявил срещу Д. И. К. иск
обективно, кумулативно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК за постановяване на акт
на спорна съдебна администрация за определяне местоживеенето, родителските права,
режима на лични отношения между майката и общото дете на страните дете Емил И. В.,
роден на 20.01.2012г. и за издръжка на последното в размер на 200 лева до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. В насрещната искова молба се твърди, че след напускане на
семейното жилище от страна на майката, която се е изнесла и живее в къщата на своя баща
заедно с по-малкото им дете Емил, голямото им дете – Симеон, койно навършва пълнолетие
на 30.03.2023г. живее с него. В насрещната искова молба се съдържат твърдения, че въпреки
влошените отношения на страните в периода 2017г. -2022г. страните са се събирали и
разделяли многократно. Къщите, в които живеели в кв. Редута на гр. София, собственост на
техните родители били в непосредствена близост. Това спомогнало децата да се разделят и
всяко да живее при един от родителите - по-големият Симеон при баща си, а по-малкият
Емил при майка си. Това положение между страните е от началото на 2022г. Бащата твърди,
че майката не полага необходимите грижи зе детето, което живее при него. Същото било
оставено да живее само на първия етаж на къщата, заедно с осемдесетгодишния му дядо,
1
който се грижел за него при честите отсъствия на майката от дома, понякога и по цяла нощ.
Твърди се още, че поведението й било безотговорно, агресивно на моменти и вулгарно,
особено след употреба на алкохол, а тя пиела редовно, дори в присъствието на децата, като в
това състояние и шофирала. Почти всяка вечер детето Емил ходело да се храни при баща си,
а всеки ден по-големият му брат Симеон ходел при него, за да го проверява как е и да му
помага при необходимост. Това се налагало защото почти всеки ден детето Емил се
обаждало на баща си, че има нужда от пари - за дрехи, за купони за храна, за училищни
нужди, за екскурзии, за такси за спорт, понеже майка му не му е оставила. Детето Емил
въпреки, че било в четвърти клас още не можело да чете, имал проблеми с дисциплината и
всичко това било резултат от безотговорното поведение на майката, която не полагала
необходимите грижи за по-малкото дете. В същото време детето Симеон се справял отлично
в училище, а ответникът имал и по-голяма дъщеря, с която бил изключително близък, която
също била успешно реализирала се млада жена. По изложените съображения бащата
претендира възлагане упражняването на родителските права по отношение на детето Емил
на него, определяне на майката на подходящ режим на лични отношения и осъждане
същата за заплаща месечна издръжка в размер на 200лв. В съдебно заседание иска
прекратяване на производството по отношение на голямото им дете Симеон, който в хода на
процеса на 30.03.2023г. е навършил пълнолетие.
Всеки един от родителите намира себе си за по –пригодния родител, оспорва
капацитета и годността на другия да родителства и пледира упражняването на родителските
права върху детето Емил да бъде предоставено на него, респ. при него да бъде определено
местоживеенето му, а на другия родител да бъде определен режим на лични контакти с него.
Разноски по делото се претендират само от майката.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява, че страните Д. И. К., ЕГН **********, и И. С. В., ЕГН
**********, са родители на децата Симеон И. В., роден на 30.03.2005г. и Емил И. В., роден
на 20.01.2012г. На 30.03.2023г. детето Симеон В. е навърил пълнолетие, поради което искът
с правно основание чл. 127, ал. 2 СКк по отношение на него следва да се прекрати.
По делото са представени социален доклад, изготвен от ДСП Слатина, след среща с
двамата родители и децата. Социалните работници са установили, че страните живеят
отделно в къщи, в непосредствена близост, разположени в кв. Редута на гр. София. Детето
Емил живее при майка си, а детето Симеон при баща си. Майката разказва, че е била обект
на актове на домашно насилие от страна на бащата, затова е напуснала общото жилище и се
е преместила при своя баща, където живее и в момента заедно с по-малкото дете. Бащата
съобщава, че през последните 5-6 години майката на децата е започнала да злоупотребява с
алкохол, дори е шофирала в нетрезво състояние, возейки децата, което е довело до
отнемане на книжката й. Децата са споделили пред социалните работници, че преди
раздялата на родителите им са ставали свидетели на многобройни семейни скандали. По-
голямото дете Симеон всеки ден посещава дома на майката, за да се вижда с брат си Емил и
да му помага. Социален работник е посетил двете жилища. При посещението е установено,
че майката и детето Емил живеят на адрес гр. София, кв. „Редута” ул. „Иларион
Драгостинов” № 41А, като жилището представлява къща семейно собственост. В нея
живеят майката – на втория самостоятелен етаж, Емил и неговия дядо, които обитават
първия етаж, всеки в собствена стая, обзаведена с всичко необходимо. Майката работи като
фризьор на половин работен ден. Бащата и детето Симеон живеят на адрес гр. София, кв.
„Редута” ул. „Кадамлията” № 4. Жилището представлява къща, собственост на дядото по
бащина линия, в което живеят бащата, дядото и детето Симеон. На първия етаж и живее
бащата, като на етажа има отделна стая и за детето Емил, обзаведена според неговите
нужди, на втория етаж живее дядото, а третият етаж е обособен като отделно жилище за
детето Симеон. Къщата е обзаведена с необходимите електроуреди и мебели и се поддържат
добри хигиенно – битови условия. Бащата притежава собствен сервиз за автомобили и
съобщава, че разполага с добри доходи за посрещане нуждите на семейството. Според
2
доклада децата посещават 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри”, като Симеон е в 11 клас, а Емил
в 4-ти. По данни на децата същите имат изградена емоционална връзка и с двамата си
родители, независимо, че са разделени.
Представена е разменена между страните в кореспонденция по вайбър по повод
отношенията с децата. От нея е видно, че майката използва изключително циничен и
вулгарен език по отношение на бащата.
По делото са представени справки от КАТ София за двете страни. От тях се
установява, че и двамата имат множество нарушение на правилата за движение, за което са
санкционирани мнокогратно.
По делото са изслушани и двете страни в условията на чл. 56, ал. 9 от СК. Ищцата
разказва, че работи като фризьор на стандартно работно време от 13ч. до 18 ч. Сама се
грижи за Емил, като прекарва събота и неделя изцяло с него. Когато е необходимо й помага
баща й, с когото живее в една къща. Детето работи с ресурсен учител, защото има нужда от
помощ. Големият син също през дена е при майка си, само спял при баща си. Бащата
заявява, че по професия е автомонтьор, има собстствен бизнес. Живее в родната си къща с
баща си и сина си Симеон. По-малкото дете било подмамено от майката да живее при нея,
въпреки че преди това той сам го гледал в продължение на три годни, докато тя поддържала
странични връзки. Детето се хранело при него, прекарвало всички празници съвместно с тях.
Бащата ум се обаждал по два пъти на ден, защото Емил стоял сам, така се информирал дали
е с майки си или не.
При спазване изискванията на чл. 15 от ЗЗдет в съдебно заседание, проведено на
13.03.2023г. са изслушани и двете деца. Симеон заявява, че живее при баща си от десет
години и се чувства много добре. При баща му имало ред и дисциплина, но той бил много
грижовен и нищо не му липсвало. Симеон изразява загриженост за брат си Емил, който бил
подмамен то майка му да живее при нея, защото тя не го контролирала. Преди майка му да
го примами живеел при тях и се чувствал добре. Сега стоял сам, като единствено възрастния
му дядо бил по цял ден в тях. В резултат на това брат му бил изостанал в училище и имал
проблеми. Според Симеон понеже е малък брат му Емил не може да осъзнае, че при баща му
ще се чувства много по-добре и битово и финансово. Детето Симеон сподели, че е ставал
свидетел на скандали, при които майка му нецензурни думи по адрес на баща му, особено
когато била ядосана, от които му било неудобно. Тези прояви били доста чести, когато
живеели заедно и според Симеон това се е отразило на психиката на брат му Емил. Детето
Емил разказва, че живее с майка си и дядо си, който спял в съседната стая. Двамата
прекарвали заедно времето, дядото гледал телевизия, а детето си играело. Случвало се майка
му да излиза вечер, но се връщала. Той обичал да готви с нея. Притеснява се от баща си,
защото говорел лошо за майка му. Изявява желание да остане да живее при майка си, защото
с нея се чувствал по-добре.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Илия Костадинов, баща на
ищцата, заявява, че докато страните живеели заедно ответникът тормозел дъщеря му. Тя
затова се изместила при него с децата. В момента детето Емил живеел с майка си в дома му.
Майката се грижела за него, перяла, готвела му. С една съседка се разменяли да водят децата
на училище. Свидетелят разказва, че големият му внук също идвал всеки ден, понякога се
хранел с тях, но живеел при баща си където имал всякакви удобства. При разпита
свидетелят Станислав Стоянов, съсед и приятел на бащата, разказва, че последният е
грижовен, води децата на училище, взема ги. Имали традиция вечер да се събират на вечеря
цялото семейство и бащата редовно я спазвал. В момента ответникът се грижел само за
големия си син. Имал проблеми с майката, която редовно употребявала алкохол и му
създавала проблеми. През последната година ответникът имал две посегателства върху
автомобила – единият път счупено огледало, а вторият път срязани гуми и от записите на
охранителните камери се виждало, че това е дело на жена. След това се разбрало,че това
била Дияна. Понеже свидетелят живее срещу ответника е ставал свидетел на семейни
скандали, при които е чувал караници и псувни от страна на жената. Съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели, които възпроизвеждат лични техни възприятия и
3
съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
По делото е назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична ексепритза,
с вещи лиза клиничен психолог и психиатър със задачи след като се срещне с двете деца –
Емил и Симеон и техните родители да даде заключение какъв е родителския капацитет на
двамата родители, дали поведението на всеки един то тях представлява риск за
психическото и физическото здраве на децата, налице ли са данни за зависимости на
двамата родители и ако са налице как те ще се отразят на начина по който ще полагат грижи
за двете деца. От кредитираното заключение на вещите лице се установява, че и двамата
родители не са в състояние да овладеят интензивните негативни мисли и преживявания,
които срещата между двата провокират. НИ.то на негативна емоционална експерсия между
двамата е подчертано висока, като то е такова дори в присъствието на детето Емил. Това
обстоятелство е показателно за интензитета на негативни нагласи и преживявания един към
друг. И двамата родители са склонни да въвличат с лекота децата в своя конфликт,
опитвайки се да ги настройват срещу другия родител. И двамата родители използват
алкохол като средство за управление на напрежението и тревожността. Разликата е само в
количеството и интензитета, при бащата са налице данни за редовна, системна, ежедневна
употреба, докато при майката са налице данни за епизодична употреба, но в големи
количества.
Стиловете на употреба на алкохол са потвърдени и чрез разказите на децата, които са
свидетели не само на конфликтите помежду им, но и на начина на употреба на алкохол,
както е на ефекта от него. Вещите лица са установили, че родителския стил на бащата се
отличава чрез въвеждане на строги и ясни правила, не е склонен да адаптира стила си
според особеностите в развитието и характера на всяко едно от децата като гневът му към
майката е основание за въвеждане на допълнителни забрани и ограничения спрямо Емил.
Същото в известна степен е валидно и за майката, която в състояние на интензивен афект
ограничава контактите на Емил с баща му. Разликата е, че майката е по-гъвкава и
съобразява родителския похват с особеностите на детето. Въз основа на проучването вещите
лица са дали заключение, което съдът напълно кредитира, че и двамата родители имат
съхранена базисна годност да оказват достатъчно добра родителска грижа . В същото време
капацитетът им да полагат добра родителска грижа за децата е компрометиран от
продължаващия конфликт помежду им, който въпреки че са физически разделени,
продължава да е актуален и да провокира интензивни негативни емоции и враждебност един
към друг., които демонстрират пред децата и по този начин съзнателно ги въвличат в
конфликт. Според вещите лица поведението и на двамата родители представлява риск за по-
малкото дете Емил. В резултат на проявите на негативизъм, на двамата, които рефлектират
пряко и върху отношението към него детето е развило изразена тревожно-депресивна
реакция. Съдът кредитира заключението на вещите лица и в частта, в която се дава оценка
на родителския им капацитет, проявяващ се като способност да се въздържат от негативни
коментари за другия родител в присъствието на децата. Без да са налице сериозни
психиатрични синдроми, особеностите на характера и на двамата, свързани с емоционално-
волевата несталбилност, създават проблеми както във взаимоотношенията им, които имат
пряко негативно отражение в психическото благополучие на децата. Въпреки сложната
конфигурация, в която живеят децата на страните, е са налице данни за наличие на
родителско отчуждаване, нито за отчуждаване между двете деца, които живеят
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба
предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
В настоящия случай страните са родители на малолетното дете Емил И. В., роден на
20.01.2012г. Те не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не живеят
съвместно, което поражда разногласия между тях относно упражняването на родителските
4
права.
При постановяване на настоящото решение водещ е критерият интересът на детето
Емил. Този критерий законът последователно прилага, когато държавата се ангажира с
частноправни спорове, които засягат права и интереси на деца, но и когато се осигурява
публична закрила на детето чл.3, т. 3 от ЗЗДет. За интересите на децата съдът следи
служебно. Един от критериите, които поставя съвременното законодателство е опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. В
настоящия случай е безспорно установено, че поведението на двамата родители в
присъствието на децата е довело до увреждане на психиката на детето Емил, констатирано и
от вещите лица. Освен това следва да се има предвид и способността на родителите да се
грижат за детето съответства на посочените н ППВС 1/1974г . т. II от мотивите б. ”а”-
„възпитателски качества на родителите”. При преценка на това обстоятелство съдът следва
да вземе предвид личните качества на родителите във връзка с детето, или това, което днес
се определя като „родителски капацитет”. Това качество е функция на културата и умението
на родителя добре да направлява децата в жИ.та, да им дава положителен пример.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения ограничен капацитет на и
годност на родителите, емоционалната и доверителна връзка на детето с всеки от тях, както
и жилищната и материалната им обезпеченост, налагат упражняването на родителските
права да се концентрира у личността на бащата, при когото детето да живее. По делото се
установи, че детето е привързано към майката, самото то заяви желание да живее при нея, но
се констатираха прояви на ищцата, които показват по-ниския й родителски капацитет от
този на бащата. По делото се установи, че детето Емил живее с майка си от няколко години,
същият е ученик в четвърти клас и още не може да чете, има редица пропуски в
образованието си. Установи се от свидетелските показания на дядото по майчина линия, и
от изслушването на двете деца, че детето често е оставяно в компанията на осемдесет и две
годишния си дядо, който гледал телевизия, а детето си играело. В същото време по делото
се събраха доказателства, че майката проявява поведение и използва езикови изрази, в
присъствието на децата, които не й подхождат нито като жена, а още повече като майка. И
детето Симеон и свидетелят Стоянов заявиха, че са чували майката за обижда, псува и ругае
бащата с цинични изрази, които съдът установи и в приложената кореспонденция между
страните. При определяне на въпроса кой да упражнява родителските права съдът кредитира
експертното заключение, съгласно което и двамата родители страдат от родителски
дефицити, които рефлектират върху психиката на детето Емил. В същото време според
експертите децата на страните са мъдри и сами си помагат в създалата се ситуация, поради
което съдът кредитира твърдението на детето Симеон, че за брат му ще е по-добре да живее
заедно с него и баща му. За детето Емил няма да е налице голяма промяна в ежедневието,
защото се установи по делото, че то е живяло при баща си, има си собствена стая в неговата
къща, почти всеки ден ходи да се храни там, прекарва както и прекарва всички празници
там. Констатира се по делото е голяма привързаност между трите деца на ответника. Освен
това от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установи, че макар и строг и
налагащ сериозни дисциплинарни мерки, бащата е успял да създаде усещане за семейство
по отношение на останалите си две деца - пълнолетния син на страните Симеон и дъщеря
му от предходен брак. Установи се, че имат традиция всяка вечер да се събират на масата
заедно, всеки ден се чува с детето Емил, за да разбере как е, което дете е потърсило именно
баща си за помощ при нараняване на любимата му котка, и който баща се е отзовал веднага,
въпреки алергията си и му е помогнал заедно с по-голямата му дъщеря.
Майката заяви при изслушването, че прекарва всички почивни дни с детето Емил. Отделя
му цялото време, за да се забавлява с него и да се разхождат. По изложените съображения,
като се взе предвид и обстоятелството, че страните живеят в непосредствена близост един до
друг, на майката следва да се определи режим на лични отношения, съобразно диспозитива
на решението, който съдът намира, че не следва да бъде ограничен, като следва този режим
да бъде в по-разширени рамки за да гарантира пълноценни и регулярни контакти, чрез
които да се запази така изградената връзка на детето с майката – а именно двамата да имат
5
право да прекарват всички почивни дни заедно. По този начин съдът се опитва да
минимализира последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, а
именно че родителските права ще ги упражнява бащата. Това е критерий, посочен в СК като
„грижи и отношение на родителите към децата”; „привързаност на децата към родителите”
и социално обкръжение”. Както го определя ВС от 1974г. като под грижа за децата се
разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им надзора и
възпитателските похвати по изграждане на личността на всяко от децата. За яснота на
страните следва да бъде отбелязано, че за да обоснове горните си изводи, съдът съобрази
цялостното поведение на майката, констатирано както от вещите лица, от съда и от
процесуалните представители на страните. Съдът намира за необходимо да й напомни, че
личният пример, който като майка и авторитет пред децата си ,който сама дава имат
значение за осигуряване и запазване на емоционалното и психологическо развитие на
децата, правилното му физическо развитие, за което тя е длъжна да съблюдава и взема
адекватни мерки, наред с бащата.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за изграждането на всяко дете като
личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията
между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето им. Те са хората, които следва да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по волята и тяхното
желание.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид характера на производството –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан
от исканията на страните, а само и единствено от интереса на детето, поради което не дължи
нарочно отхвърляне на техни искания свързани с родителската им отговорност.
Нуждите на детето Емил от издръжка са обичайни за дете на неговата възраст (за
храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за
издръжката на домакинството на бащата, в което то ще се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По
делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Установява се, че детето посещава училище, посещава и ресурсен учител. Извършвайки
преценка за нуждите на детето - обичайни и възможностите на майката – декларирани
месечни доходи около минималната за страната, но пък обитаваща собствено жилище,
заедно със своя баща, с който поддържат едно домакинство, съдът намира, че тя следва да
заплаща на детето си месечна издръжка в претендирания размер на 200 лева, считано
28.11.2022г. –датата на подаване на насрещната исковата молба, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
Майката следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на СРС върху
присъдената издръжка в размер на 288 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1,
т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация
разноски на страните не се дължат, респ. претенцията на ищцата за присъждане на такива,
следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Като се има предвид, че
претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се разрешава чрез съдебно администриране се налага
извода, че правилото на цитираната законова разпоредба не намира приложения, така като
в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев. Този извод на съда не се променя, от наличието
6
съдебна практика в обратния смисъл - Определение № 252/25.09.2016г., постановено по
ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този въпрос е налице протИ.речива съдебна практика,
а настоящият съдебен състав застъпва практиката съобразно, която съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на дет е,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора –
Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда
на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението на деловодните разноски по претенции, по
които предявяването на молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден
правен резултат, не е съобразно правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между
родители за родителската отговорност се разрешава само по съдебен ред, дори и когато
родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено
от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127,
ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те
до момента не са регламентирани, водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е
направено само искане за определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия
родител с детето съдът, ако не са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето). Съдът
преценява и замества споразумението между родителите, съобразно интересите на детето.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на
присъдено нещо, което при промяна на фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно
във всичките му части. Поради изложеното претенцията на ищцата за присъждане на
разноски следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска с правно основание чл. 127 ал. 2 СК
между Д. И. К., ИГН ********** и И. С. В., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София
за родителската отговорност по отношение на общото им дете Симеон И. В., ЕГН
********** поради навършване на пълнолетие на последния.
ПРЕДОСТАВЯ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Емил И. В.,
ЕГН **********, на бащата И. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Редута, ул.
„Кадемлия“ № 4 при който определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Д. И. К., ЕГН **********, с адрес
гр. София, с детето И. С. В., ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и
взема детето при себе си всяка седмица от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване;
30 дни през лятото, (последователно или разделен на три пъти по 10 дни) по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, което родителите следва да определят
помежду си до 31 май на съответната година, а ако не го определят – от 10.00 ч. на 15 юли
до 18.00ч. на 14 август ; всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият
ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната ваканция,
включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти
декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и
Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният
ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на
Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден; като майката има право и на
виртуален контакт с детето на всяка четна датата в диапазона между 19.00ч. и 20.00 часа
по Скайп, Вайбър и/или телефон.
ОСЪЖДА майката Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Редута, ул.
„Иларион Драгостинов” № 41А на основание чл.143, ал.2 от СК, ДА ЗАПЛАЩА на
7
малолетното си И. С. В., ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител И. С.
В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от
28.11.2022г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Редута, ул. „Иларион
Драгостинов” № 41А , да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 288 лева –
държавна такса върху присъдената издръжки на детето, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, кв. Редута, ул. „Иларион Драгостинов” № 41А за присъждане на разноски по
делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8