Решение по дело №1675/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1269
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20232100501675
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.а
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501675 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Д. М., чрез пълномощника му адв.
Георги Кермедчиев, срещу Решение № 1769 от 14.08.2023 г., постановено по
гр. д. № 969/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 124, ал.
1, вр. с чл. 183 ЗЗД е прието за установено по отношение на въззивника, че С.
Н. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор 11096.28.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Винарско, общ. Камено,
обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9-811/20.11.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Винарско, община
Камено, област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ от 2 852 кв.
м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, номер
по предходен план – 030141, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
11096.28.19, 11096.28.21, 11096.28.22 и 11096.28.3, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ** от **.**.19** г., том
***, дело № ***/19** г. по описа на Районен съд – Айтос.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не е разгледал евентуалния
иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 2 ЗС за приемане за установено по
отношение на въззивника, че С. Н. П. е собственик на същи имот на
основание десетгодишна придобивна давност.
1
Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че за имота се
прилагат общите разпоредби на ЗС и ЗЗД, а не специалните на ЗСПЗЗ.
Изтъква, че за да се легитимира едно лице като собственик на бивш
земеделски имот, е необходимо той да му е възстановен от ОСЗ в стари
реални граници или с план за земеразделяне. В случая искането за
възстановяване било направено от И. Г.Ж. – наследник на Ж.К.Г.. Поради
това според въззивника спорът за собственост върху процесната земя е
следвало да бъде не с него, а с наследниците на Ж.К.Г.. На следващо място,
въззивникът смята, че съдът не е дал отговор на въпроса дали един
земеделски имот може да бъде придобит по давност преди възстановяването
му по ЗСПЗЗ. Сочи, че забраните за придобиване на имот на основание
давностно владение по чл. 26 ЗСГ (отм.), чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 12, ал. 7
ЗСПЗЗ следва да се прилагат служебно. Поради нарушаване на тези
разпоредби Нотариален акт № ** от **.**.19** г. на Районен съд – Айтос,
издаден в полза на Н.Р.Х., бил нищожен. Въззивникът поддържа, че не
въззиваемата, а той е собственик на процесния недвижим имот, тъй като го е
придобил по давност като добросъвестен, евентуално недобросъвестен
владелец. Сочи, че по делото има събрани писмени и гласни доказателства,
които изключват твърденията на въззиваемата за упражнявано от нея
владение върху процесния имот, като в същото време доказват, че
въззивникът е упражнявал фактическа власт лично и чрез трети лица. Изтъква
се, че съдът неправилно се е доверил на показанията на свидетелите К. и Х.,
без да отчете заинтересоваността им. Въззивникът счита, че е трето
добросъвестно лице по смисъла на чл. 114 ЗЗС и че има право да присъедини
владението на праводателя си съгласно чл. 82 ЗС. Във въззивната жалба се
съдържа и оплакване, че в решението си съдът е посочил по-голяма площ на
процесния имот – 2852 кв. м, докато по нотариален акт е 2406 кв. м.
Въззивникът иска от съда решението да бъде отменено и производството да
бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. Н. П., чрез
пълномощника й адв. И. Синигерова. В него поддържа, че от доказателствата
по делото се установява, че процесният имот, макар и винаги да е бил извън
регулация, никога не е губил дворищния си характер и не е ставал земеделска
земя. Сочи се, че имотът не е бил част от ТКЗС, ДЗС или друг подобни
структури и никога не е бил предназначен за земеделско ползване. Според
въззиваемата същият неправомерно е включен в плановете за земеразделяне
поради липса на съгласуване между Община Камено и Поземлена комисия –
гр. Камено. Оттам погрешно имотът бил отразен като земеделска земя и в
кадастралната карта и кадастралните регистри. Относно разликата в площите
въззиваемата се позовава на заключението на вещото лице, че е налице пълна
идентичност между имота, описан в нотариалния акт от 1974 г. и имота,
описан в документа за собственост на въззивника и отразен в кадастралната
карта. Разликата в квадратурата се дължала на различни методи на измерване.
Въззиваемата изтъква, че съдът е коментирал чл. 29 ЗСГ, като е приел, че не е
налице нито една от изброените в него хипотези. В отговора се сочи още, че
2
от свидетелските показания се установява, че въззивникът е владял процесния
имот само две години. Застъпва се теза, че свидетелите П. и С. са
заинтересовани. Иска се от съда да потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:

Относно транслативното правоприемство:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № ** от **.**.19** г, том III, дело № 833/1974 г. по описа на
Районен съд – Айтос Н.Р. Х. от с.*** е признат за собственик по давностно
владение на два недвижими имота, единият от които е процесното празно
дворно място с площ от 2406 кв. м., представляващо парцел III-141 в кв. 40 по
плана на с Винарско, при граници на имота: улица, Р.С. и Н.Р..
С Нотариален акт № ** от **.**.19** г., том ***, дело № ***/19** г. по
описа на Районен съд – Айтос Н.Р. Х. е продал на *** си С. Н. Р. същото
дворно място.
Със Заявление от 20.11.1991 г. до Поземлената комисия Камено И. Г.Ж.,
в качеството си на наследник на Ж.К., е поискала възстановяване на
земеделски имоти в землището на с. Винарско в общ размер от 53,6 дка, както
следва: 1) нива от 21,5 дка в м. Пожара; 2) нива от 1 декар в м. Пладнището;
3) нива от 8 дка в м. Чанака; 4) нива от 2 в м. Чанака; 5) лозе от 1 декар в м.
Чанака; 6) гора от 7,5 дка в м. Кория; 7) мера от 11,6 дка в м. Курдево; 8) нива
от 1 дка в село. Като доказателство за собствеността на Ж.К. се сочат данни
от емлячния регистър.
Съгласно удостоверение от 31.07.1992 г., издадено от Общинския съвет
на с. Винарово, от 1940 г. до 1954 г. горепосочените земи са били записани на
името на Ж.К.Г..
С писмо от 20.11.1991 г. председателят на ОПК – Камено удостоверява,
че Ж.К.Г. е внесъл в ТКЗС – с. Винарско общо 39,9 дка земя.
С Протокол № 2557/25.09.1992 г. ОПК – Камено е признала за
възстановяване на наследниците на Ж.К.Г. правото на собственост върху
общо 41 дка, със забележка, че одобрението е въз основа на данни от
емлячния регистър. Липсва одобрение за 11,6 дка и нива „в село“ от 1 декар.
С Решение № 9227 от 14.07.1995 г. на ПК – Камено на наследниците на
Ж.К.Г. се възстановява правото на собственост съгласно плана за
3
земеразделяне в землището на с. Винарско върху следните имоти: 1) лозе от 1
декар в м. Кайряка, имот № 4118; 2) нива от 18,499 дка в м. Корията, имот №
5056; 3) нива от 21,5 дка в м. Пожара, имот № 17041. Става дума за
горепосочените 41 дка.
С решение № 2557а от 16.10.1995 г. на ПК – Камено на наследниците на
Ж.К.Г. се възстановява правото на собственост и върху процесния имот,
описан като нива от 2,852 дка в землището на с. Винарско.
На 14.07.1995 г. е постановено Решение № 2557а за допълнение и
изменение на решение № 2557а от 16.10.1995 г. В последното имотът е
описан по-подробно като нива от 2,852 дка, м. Извън регулацията, имот №
30141 по картата на землището, при граници: имот № 30142 – нива на Р.С.
Вълков, имот № 30143 – нива наследници на К. Х. К.; имот № 30144 – нива на
К. С.В., имот № 81 – изоставена нива на КМ с. Винарско – ОПФ; имот № 1 –
населено място на КМ с. Винарско – Регулация.
С Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.07.2003 г.,
нотариално заверен с рег. № ****, том ***, акт ***/**.**.20** г. на нотариус
с рег. № 409 на НК, надлежно вписан, наследниците на Ж.К. са си поделили
оставените в наследство му земеделски имоти, като процесният имот е
поставен в дял на съделителката И. С.К..
С Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело ***/**.**.20** г. на
Нотариус с рег. № 396 на НК, И. С.К. е продала процесния имот на
„Агроринг“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Л. Д. М..
С Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело ***/**.**.20** г. на
Нотариус с рег. № 255 на НК, „Агроринг“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Л. Д. М., е продало процесния имот на Л. Д. М..
В настоящото производство и двете страни представят нотариални
актове за собственост, като твърдят, че насрещната страна е придобила от
несобственик. Праводателите им се легитимират с констативен нотариален
акт за давностно владение (в полза на ищцата) и решение за възстановяване
на собствеността (в полза на ответника). Както е прието в Решение №
42/11.05.2016 г. по гр.д. № 4643/2015 г. на I г.о. на ВКС, когато една от
страните в правния спор представя констативен нотариален акт за
установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна
представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на
собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на
констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т.
1 или чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване спор
относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на
доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК. В тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да
докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание),
установено с издаването на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е
да докаже материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност
на конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ, като се зачита следващата от чл. 17, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК
4
компетентност на гражданския съд при провеждане на инцидентния съдебен
контрол на решението на органа на поземлена собственост в качеството му на
индивидуален административен акт.
Не е вярно изложеното от ответника, че ищцата е следвало да предяви
иск срещу наследниците на Ж.К.. Към настоящия момент ответникът
претендира, че е собственик, поради което ищцата има правен интерес да
насочи иска си срещу него. Правото на собственост подлежи на доказване,
включително чрез проследяване на частното правоприемство (никой не може
да прехвърли повече права, отколкото притежава).
В случая съдът констатира, че по делото няма данни имотът някога да е
отнеман юридически или фактически от собственика му. До този извод съдът
достигна чрез следния анализ:
От Решение № 2557а от 16.10.1995 г. и Решение № 2557а от 14.07.1995
г. на ПК не става ясно на какво основание се извършва възстановяването на
собствеността върху процесния имот. Само може да се предполага, че с тях се
възстановява посочената в заявлението нива от 1 дка „в село“, но и тогава не
може да се обясни значителната разлика в площите – почти три пъти повече
от заявената. Следва да се посочи, че по делото няма данни процесният имот
да е включван в ТКЗС, в който смисъл е и заключението на съдебно-
техническата експертиза. Този факт е от значение, защото очевидно не всички
имоти на Ж.К. са били внесени в ТКЗС. В емлячния регистър са вписани
имоти с площ от 53,6 дка, а според удостоверението на л. 107 от
първоинстанционното дело са внесени 39 дка. Същевременно с предходно
Решение № 9227 от 14.07.1995 г. на ПК – Камено са възстановени 41 дка. При
това положение не може да се направи извод кои точно имоти са внесени в
ТКЗС. Вярно е, че по ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване и имоти, които не са
включени в ТЗКС или друга подобна организация, но е нужно да е налице и
някоя от хипотезите на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на отнемане и ограничаване на
собствеността (вж. в този смисъл Решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр. д. №
27/2011 г. на ВКС, II г. о.). В случая няма данни имотът да е отнеман
юридически или фактически от държавата. Напротив, от показанията на св. К.
(които са кредитирани по съображения, изложени по-долу) става ясно, че по
време на социализма имотът се е обработвал само от ****** на ищцата – Н.
Х.. Поради изложеното не може да се направи извод, че процесният имот е
подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.
От показанията на св. К. следва, че имотът е бил владян от ****** на
ищцата в продължение на десетилетия, поради което може да се приеме за
доказано придобивното основание: давностно владение. То е осъществявано
по траен и явен начин – чрез обработване на имота, в резултат на което всеки,
включително предишния владелец, е могъл да научи за завладяването му. Вж.
в този смисъл Решение № 280/24.10.2011 г. по гр.д. № 344/2011 г. на ВКС, II
г.о., Решение № 50114/20.01.2023 г. по гр.д. № 5019/2021 г. на ВКС, II г.о., и
др. Предвид факта, че процесният имот не е бил обобществяван, не важат и
забраните за придобиване по давност на чл. 86, ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл.
12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Няма данни да е налице и някоя от хипотезите на чл. 29 ЗСГ.
Поради изложеното съдът намира, че праводателят на ищцата Н. Х. е
5
придобил имота по давност, а с нотариалния акт от 1974 г. (л. 7 от
първоинстанционното дело) ищцата е придобила собствеността на
деривативно правно основание.
Относно разликата в площите на имота, посочен в нотариалния акт на
ищцата (2496 кв. м.) и кадастъра (2852 кв. м.), вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е дало отговор, че разликата би могла да се дължи на
измервания по различни геодезически системи или изчисляван на площта по
графичен начин, т.е. със замерване от самия план и пресмятане чрез
триъгълници и правоъгълници, при което могат да се допуснат
математически грешки. В случая имотът е описан в НА и в кадастъра чрез
границите си, като според вещото лице се касае за един имот.
По въпроса дали процесният имот има земеделски характер съдът
намира, че отговорът е положителен. Това следва от коментираните вече
показания на св. К.. От показанията на св. Д. се установява, че имотът е
обработван и след възстановяването му. Налице са и писмени доказателства –
договор за аренда на процесния имот (л. 60 и сл. от първоинстанционното
дело) и скица от кадастъра, където изрично е посочено, че имотът е с
предназначение на земеделска земя (л. 45 от първоинстанционното дело). Не
се твърди и няма данни върху имота да е строено. Видно от техническата
експертиза по делото, имотът винаги е бил извън регулацията. Поради
изложеното е земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.

Относно възражението на ответника за придобивна давност:
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
придобивна давност. Във връзка с това по делото са събрани следните
доказателства:
С договор за аренда на земеделска земя от 25.11.2005 г., нот. заверен с
рег. № 10530 от Нотариус с рег. № 324 на НК и надлежно вписан (л. 60 от
първоинстанционното дело) И. С.К. е предоставила под аренда на „Зорница
5“ ООД земеделски земи в землището на с. Винарско, сред които и
процесният имот в местността „Извън регулацията“. Договорът е сключен за
срок от 7 години. И. С.К. е един от наследниците на Ж.К., която тогава се е
легитимирала като собственик с договор за доброволна делба от 16.07.2003 г.
(л. 9 от първоинстанционното дело).
С Договор за наем на земеделска земя № 163 от 30.07.2015 г. Л. М. е
предоставил за ползване на „Агроринг инвест“ ООД, представлявано от
Стоян Петков Димов, земеделски имоти, сред които е и процесният.
Договорът е сключен за срок от 3 години.
По делото са приети и договори за наем на земеделска земя, сключени
между Л. М. и „Агроринг инвест“ ООД, представлявано от Стоян Петков
Димов, за стопанските години 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г.
Представени са и анкетни формуляри, в които „Агроринг инвест“ е
заявило пред Общинската служба по земеделие през 2013 и 2014 г., че има
6
сключени договори за наем за процесния имот. Документите са заверени от
Общинската служба по земеделие.
В кориците на делото се съдържа писмо от Община Камено до С. П., че
може да плати местни данъци за имот „земя в с.Винарско“ за 2023 г., както и
приходна квитанция, издадена от Община Камено, за платени от С. Н. П.
местни данъци и такси за имот „земя в с. Винарско“ за 2012 г.
Според св. К. ****** на ищцата е спрял да обработва имота, но не знае
кога точно (предполага 2010 г.). Знае, че от 2007 г. до 2010 г. Н. е косял трева
и е стопанисвал животни в имота. На 87 г. ****** на ищцата претърпял
катастрофа, при която си счупил крака. След това куцал. Починал през 2017 г.
– може би 5-6 г. след катастрофата (тоест, катастрофата се е случила през
2011-2012 г.). Дворното място било оградено с бетонни колове и мрежа или
бодлива тел.
Според св. Х. ****** на ищцата е обработвал имота до смъртта си а
след това ищцата го е посещавала постоянно. В момента мястото не се
обработва. Свидетелят не е чувал някой да има претенции към имота. ******
на ищцата не е бил инвалид, като свидетелят не помни да си е чупил и крака.
Сочи, че дворът е заграден с колове, но на места оградата е повалена от
растителност; има останки и от порта.
Св. Д. сочи, че е обработвал имота лично в периода от 2005-2007 г., но
не и след това. Неговият работодател „Агроринг инвест“ ООД имал сключен
договор за аренда и плащал наем на ответника. По-късно в разпита свидетелят
пояснява, че докато собственик на мястото била И.К., рента е плащана на нея.
През 2005-2007 г. и досега мястото било оградено с жив плет, като няма
портал. От 2007 г. едно момче на име С.Т. си пасе овцете в имота. Мястото е
запустяло, но Д. продължава да плаща рента по договор за наем. ****** на
ищцата си счупил крака при катастрофа около 2000 г. След това Н. се
придвижвал със самоделна количка.
Св. С. заявява, че от 12 г., т.е. от 2011 г., редовно си пасе овцете в имота
и добива сено от него. Ответникът изрично му позволил да го прави. В
началото дворното място било много тревясало, но той го почистил с трактор.
Свидетелят е категоричен, че от 12 г. никой не е обработвал дворното място.
****** на ищцата куцал след катастрофа, движел се със самоделна количка на
четири колела. Дворното място някога било оградено с ограда, а сега имало
бетонни колове и жив плет; нямало порта, само останки от такава.
Свидетелските показания по делото са противоречиви относно това до
кога ****** на ищцата е владял процесното място, както и дали ищцата го е
владяла след него. Нужно е да се изтъкне, че всички свидетели са
заинтересовани – св. К. е първи братовчед на ищцата; св. Х. – фактически
съжител с ***та на ищцата и е имал планове да ползва имота за земеделие; св.
Д. – бивш работник и съдружник на ответника, чието дружество има договор
за наем на имота, а св. С. си пасе овцете в процесното място. Поради това
показанията на всеки трябва да се преценяват с оглед всички доказателства по
делото (чл. 172 ГПК).
Съдът кредитира показанията на св. Д., макар че в хода на разпита си
7
той допуска някои неточности. Последното е обяснимо, тъй като става дума
за събития, които са се случили преди почти 20 г. Така например очевидно
свидетелят бърка името на дружеството, за което е работил през 2005 г. –
вместо „Зорница-5“ ООД сочи „Агроринг инвест“ ООД. Съдът извърши
служебна справка в ТРРЮЛНЦ и установи, че през 2005 г. „Агроринг инвест“
ООД още не е било учредено, но към 10.05.2006 г. Д. е бил съдружник в
„Зорница-5“ ООД. На следващо място, в разпита си Д. твърди, че е плащал
рента на ответника от 2005 г., но после се поправя, че е плащал рента на И. К.,
когато тя е била собственик. Хронологията се установява от доказателствата:
първо е действал договорът за аренда с И. К., а после – с ответника по
договорите за наем. Във връзка с релевантния за делото факт съдът счита за
правдоподобно изложеното от св. Д., че имотът е обработван само през 2005-
2007 г., макар че е имало сключени договори за аренда и наем и за
следващите години. Свидетелят признава, че през 2013-2014 г. дружеството
му е заявило пред общинската служба по земеделие, че имотът се обработва,
но в действително не е било така. Този неизгоден факт за свидетеля, който
може да го уличи в евентуална злоупотреба, следва да се тълкува в полза на
достоверността на показанията.
Съдът кредитира частично показанията на св. Х.. Другите свидетели са
единодушни, че ****** на ищцата е претърпял катастрофа и е бил трудно
подвижен. Според св. С. и Д. дори се е придвижвал със самоходна количка.
Поради това настоящият съд намира твърдението на св. Х., че не е разбрал за
тежкото състояние на ****** на ищцата, както и че последният до края на
живота си е обработвал имота, за неправдоподобно. Като взе предвид
заинтересоваността на свидетеля, съдът не кредитира показанията му в частта
относно крайния момент на владението, осъществявано от ****** на ищцата
и относно нейното владение.
Съдът кредитира частично и показанията на св. К.. Той заявява пред
съда, че не знае до кога имотът е обработван от ****** на ищеца. По принцип
изнесеното, че между 2007 и 2010 г. Н. е косял трева и е хранил животните си
в имота, не изключва възможността в периода от 2005 до 2007 г. да е
обработван от друго лице. Съдът обаче счита, че свидетелят най-вероятно
бърка годините. По-правдоподобно е изложеното от св. Д., че ****** на
ищцата е претърпял катастрофата около 2000 г., съответно, че тогава е спрял
да обработва и стопанисва имота. Във всички случаи следва да се посочи, че
според св. Д. имотът е обработван само в периода 2005-2007 г. и няма други
данни за осъществявано владение до 2011 г. от И. К. или „Агроринг“ ЕООД.
Това означава, че владението е изгубено за повече от 6 месеца и
придобивната давност е прекъсната (чл. 81 ЗС).
Съдът не откри несъответствия в свидетелските показания относно това
дали имотът е ограден и има ли портал, каквото възражение е направила
ищцата в открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. Свидетелят К. очевидно
говори за състоянието на оградата към минал момент, а всички останали
свидетели са единодушни, че има само остатъци от ограда и портал, повалени
от времето.
Съдът кредитира показанията на св. С., че имотът въобще не е
8
обработван в последните 12 г., тъй като се подкрепят от показанията на св. Д.
и от признанието на ищцата, направено в открито съдебно заседание на
12.07.2023 г. пред районния съд, че и тя не обработва имота, не го отдава под
наем и аренда, не извършва действия по косене и копаене, а само се
„интересува от неговото състояние“ и заплаща данъци за него.
По делото няма доказателства, че ищцата се е интересувала от имота.
Представена е една квитанция за платени местни данъци и такси от 2012 г. (л.
33 от първоинстанционното дело) и едно съобщение от 2023 г., изпратено от
Община Камено (л. 134 от първоинстанционното дело), с която е уведомена,
че може да плати задълженията си. С последното не се установява, че реално
са плащани такива задължения. Не се установява и идентичност на имотите.
Следва да се изтъкне, че св. С. знае, че процесният имот принадлежи на
ответника. Освен това свидетелят не е виждал други лица да посещават имота
или да заявяват претенции по отношение на него.
Въз основа на изложеното според настоящия съд ответникът е доказал,
че е придобил имота по давност. За да е годно да породи последиците на
придобивната давност, според съдебната практика владението трябва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Ключово в случая е,
че владението е осъществявано чрез трето лице. Владението като е постоянно,
когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на
волята и разбирането на владелеца, че вещта е собствена. За да се установи
този признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по
отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други
лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец.
Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на
непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент
фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки
момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишило
владелеца от владението му.
Владението трябва да е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано
за период по-дълъг от 6 (шест) месеца (арг. от чл. 81 ЗС), да е несъмнено, т.е.
да няма съмнение не само относно факта, че владелецът държи вещта но и за
това, че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва
да е изразено по ясен (несъмнен) начин, който не буди съмнение за отричане
на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия.
Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение
в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.
Владението е спокойно, когато не е установено с насилие. То е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец.
В практиката на ВКС (Решение № 68/02.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012
г. на ВКС, I г.о., Решение № 6/22.01.2010 г. по гр.д. № 2760/2008 г. на ВКС, I
г.о.) се приема, че при владение на недвижим имот не е необходимо
непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
9
облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване
на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае. Необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот, да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при посочените
фактически действия собственикът: ще може да узнае, че друго лице владее
неговия имот, и ще има възможност да предприеме действия по защита на
собствеността си.
Законът изрично допуска възможност владението да бъде упражнявано
чрез трето лице, а не лично (чл. 68, ал. 1 ЗС). В този случай е достатъчно
владението да е осъществявано по такъв начин, че всеки, включително
предишния владелец, да може да узнае самоличността на третото лице, което
владее имота. Владението трябва да отговаря на същите критерии, посочени
по-горе: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Чрез
предприемане на действия спрямо третото лице старият владелец може да
прекъсне владението на истинския владелец. Следователно е достатъчно
владението да е такова, че да може да бъде узната самоличността на третото
лице, а не и на истинския владелец.
Настоящият съд счита, че горепосочените изисквания са налице.
Ответникът е осъществявал владение върху процесния имот чрез трето лице,
а именно св. С.. Последният е имал съзнанието, че имотът е на ответника,
който му позволява да го ползва. Владението е постоянно и непрекъснато,
защото свидетелят а пасял овцете си в имота всеки ден в продължение на 12
г., без никой да му пречи. Освен това е извършил действия по косене и
изчистване на имота, т.е. стопанисвал го е. Владението е явно и несъмнено,
защото става дума за действия, които могат да се забележат от всички трети
лица, включително стария владелец, стига да бе проявил интерес към имота.
Същото е спокойно, защото не е установено с насилие.
Не е налице прекъсване на давността с писмото, изпратена до ответника
(л. 30 от първоинстанционното дело), защото давността е изтекла в по-ранен
момент (имотът е владян 12 г.). Освен това съобразно практиката
изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава
възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални
действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма. Други
действия, включително покани – устни, писмени и т.н., вън от ограничително
посочените в закона, не могат да прекъснат течението на давността. Вж. в
този смисъл Тълкувателно решение № 55/03.04.1967 г. по гр.д. № 23/1967 г.
на ВС, Решение № 72/08.07.2009 г. по т.д. № 17/2009 г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 376/12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение №
9/05.02.2015 г. по т.д. № 4339/2013 г. на ВКС, II т.о., и др.
Поради изложеното правото на собственост е придобито от ответника
10
на основание чл. 79, ал. 2 ЗС – чрез петгодишно давностно владение, тъй като
не е знаел, че придобива по несобственик (чл. 79, ал. 2 ЗС, вр. с чл. 70, ал. 1 и
2 ЗС). Само за пълнота следва да се отбележи, че е изтекла и десетгодишната
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС).

Относно крайния резултат:
Установи се, че ищцата е била собственик на основание договор за
покупко-продажба. След това тя е изгубила собствеността, тъй като
ответникът я е придобил чрез давностно владение. При това положение
положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на ищцата за
признаване, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба от
1974 г., подлежи на отхвърлен като неоснователен. Следва да се отхвърли и
евентуалния й иск за собственост на основание давностно владение, тъй като
няма данни след придобиването по давност от ответника ищцата да е
установила свое владение, за да придобие имота отново. Като краен резултат
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо
това и двата иска да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като такива
се дължат само на ответника. За първа инстанция той е претендирал 800 лв. за
адвокатско възнаграждение, а за втора – 25 лв. за държавна такса и 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства, че разходите са
направени, поради което искането е основателно в неговата цялост.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1769 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. №
969/2023 г. на Районен съд – Бургас, включително в частта за разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 183 ЗЗД на С. Н. П.,
ЕГН **********, за установяване по отношение на Л. Д. М., ЕГН **********,
че същата е собственик на поземлен имот с идентификатор 11096.28.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Винарско, община
Камено, област Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9-811/20.11.2019 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Винарско, община Камено,
област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ 2 852 квадратни
метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, номер
по предходен план – 030141, съседи – поземлени имоти с идентификатори
11096.28.19, 11096.28.21, 11096.28.22 и 11096.28.3, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ** от **.**.19** г., том
11
***, дело № ***/19** г. по описа на Районен съд – Айтос
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 2 ЗС на С. Н. П.,
ЕГН **********, за установяване по отношение на Л. Д. М., ЕГН **********,
че същата е собственик на поземлен имот с идентификатор 11096.28.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Винарско, община
Камено, област Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9-811/20.11.2019 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Винарско, община Камено,
област Бургаска, местност „Извън регулацията“, с площ 2 852 квадратни
метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета, номер
по предходен план – 030141, съседи – поземлени имоти с идентификатори
11096.28.19, 11096.28.21, 11096.28.22 и 11096.28.3, на основание давностно
владение.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, да заплати на Л. Д. М., ЕГН
**********, сумата от 2325 лв. – деловодни разноски в първа и втора
инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12