Решение по дело №2122/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“ срещу решение №82/12.07.2023г. по н.а.х.д. №20223120200270/2022г. по описа на Районен съд гр.Девня, с което е отменено наказателно постановление №88/23.07.2021г., издадено от с.д. директор на ТД Северна морска /понастоящем ТД „Митница Варна“/ в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД с ЕИК ********* за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 847.91 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касационният жалбоподател прави оплакване, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че съдът неправилно е приел, че липсва идентичност на стоката по двете митнически декларации: тази с MRN20BG002002040410R5/24.11.2020г., във връзка с която е наложена имуществената санкция и другата с MRN21BG002002043714R6/25.01.2021г., по която е взета пробата, която е била изследвана в митническата лаборатория. Позовава се на решение на Съда на Европейския съд /СЕС/ по дело С-571/12, което тълкува в смисъл, че е допустимо резултатите от една митническа декларация да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоки по други митнически декларации, подадени от същия декларатор, ако е било разрешено вдигането на тези стоки и те са идентични. Според касатора идентичността на стоката по двете митнически декларации безспорно се установява и от придружаващите документи, в които като износител и производител е посочен “FGV IFFCO SDN BHD”, Малайзия, получател е “Милки Груп Био“ ЕАД, описанието е „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“, декларирания код по ТАРИК е **********. Смята, че заключението на Централната митническа лаборатория е валидно и определя верния тарифен код ********** вместо декларирания тарифен код **********. Във връзка с изготвената експертиза сочи мотивите по т. 2 от диспозитива на решение от 15.06.2023г. по преюдициално дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС, които касаят методите, които могат да използват митническите органи при извършените от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол, като твърди, че експертите от ЦМЛ при извършената експертиза са съобразили Стандарт БДС ЕN ISO 660:2020 „Животински и растителни мазнини и масла“, Сертификат за анализ № G1-117, Сертификат за анализ № 19358, „Доклад за участие в изпитване за пригодност/междулабораторно сравнение растителни мазнини и масла“, Сертификат за анализ № 5022, „Български стандарт животински и растителни мазнини и масла. Анализ на метилови естери на мастните киселини чрез газхроматогафия“, „Работна аналитична процедура БДС ЕN ISO 17025, Животински и растителни мазнини и масла - анализ на метилови естери на мастните киселини чрез газхроматограф“ и др. Сочи, че въззивният съд неправилно не е приел резултатите от лабораторното изпитване, проведено в Централната митническа лаборатория на процесните стоки, според което процесния продукт представлява палмово масло, притежава характеристики, различни от допустимите за декларираната тарифна позиция, чрез добавка на емулгатор - сорбитанов естер, пригоден за модификация на кристалната му структура, т.нар. текстуриране. В условие на евентуалност, моли за отправяне на преюдициално запитване по конкретно формулирани въпроси пред Съда на ЕС, на основание чл. 267 пар. 3 от Договора за функционирането на ЕС във връзка с чл. 628 от ГПК и с чл. 144 от АПК, и на основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН моли за спиране на производството по делото до постановяване на решението на Съда на ЕС. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответникът „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез проц. представител адв.С.Ж. в отговор на касационна жалба вх. №5691/08.09.2023г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Подчертава, че с проба, взета от митническа декларация, подадена близо половин година след процесния внос не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството, при положение, че няма никаква връзка между процесната стока и тази, предмет на изследването на ЦМЛ. Във връзка с изискването стоките да имат същият състав, както тези, от които не е вземана проба, сочи, че в придружаващите стоката документи на всички декларации липсват данни тя да съдържа сорбитанов естер, което означава, че не може да се презюмира, че производителят всеки път е давал невярна информация в анализния сертификат и сертификата за качество. По отношение на тарифното класиране сочи, че не е доказано от страна на административно-наказващият орган по безспорен начин, респективно от експертизата на ЦМЛ, в какво се изразява допълнителната обработка и как е променена кристалната структура на стоката. Смята, че приложените по делото анализен сертификат и здравен сертификат, които доказват, че стоката е само рафинирана, избелена и дезодорирана, а не и текстурирана, обуславят задължението на митницата да извърши анализ на конкретната стока, а не да прилага по аналогия анализ от друг внос и по аналогия да презюмира текстуриране на стоката и съответно извършване на нарушение. Иска решението да бъде оставено в сила и в полза на дружеството да бъдат присъдени съдебни разноски.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Девня, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Девненският районен съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като е приел, че доколкото от конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата не е изследвана и дори да се приеме, че решение № С-571/2012 г., с което се тълкува чл.78 /отм./ от Регламент № 2913/1992 на ЕС е приложимо и по отношение на разпоредбата на чл. 190 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административно - наказващият орган не е взел предвид т. 37 от цитираното решение, в която е посочено, че за да се установи идентичност на стоките следва стоките да произлизат от същия производител, да имат същото наименование, същия външен вид и същия състав. В случая по преписката не са представени доказателства, от които да се установят тези обстоятелства с категоричност. На следващо място е приел, че нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество е налична съставка сорбитанов естер. Установената в СХЕ липса на проследимост на пробите според съда също се явява пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта на стоката по декларацията, от която са взети пробите към процесната. Съдът е приел, че съгласно решения на СЕС по дело С-198/15 и дело С-250/05 тарифното класиране на стоките не се извършва само и единствено на обяснителните бележки към Хармонизираната система и обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура от една страна нямат задължителен характер и от друга страна – не могат да разширяват тълкуването на Комбинираната номенклатура както са направили митническите органи. Според въззивния съд, те са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от Комбинираната номенклатура като са добавили допълнителен критерий наречен „текстуриране“, което не е упоменато в нея.

Всички гореизложени обстоятелства мотивират съда да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно от материално правна страна, а с това и претенцията на въззивника за неговата отмяна за основателна доколкото не се доказва по безспорен и категоричен начин невярно деклариране на тарифния номер на стоката, а от там и частичното избягване на дължимите държавни вземания за нея.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ДРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

За да приемат, че „Милки Груп Био“ ЕАД е извършило нарушение на чл.234 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 т.1 от ЗМ, митническите органи са взели проба от стоката, вписана в митническа декларация на дружеството с MRN21BG002002043714R6/25.01.2021г., като въз основа на лабораторния резултат са преценили, че тя е с код по ТАРИК 1517 90 99 90 със ставка на митото 16.00% вместо декларирания от дружеството код по ТАРИК 1516 20 98 80 със ставка на митото 10.90%. Наказващият орган е решил, че стоката декларирана на 25.01.2021г. е идентична със стоката по митническа декларация с MRN20BG002002040410R5/24.11.2020г. и е наложил имуществена санкция на юридическото лице в размер на 100% от размера на избегнатите държавни вземания или в размер на 847.91 лева.

Не е спорно обстоятелството, че конкретната стока, за която е прието в наказателното постановление, че е била неправилно декларирана не е изследвана нито в хода на административно-наказателното, нито в хода на съдебното производство. Стоката е проверена в рамките на последващ контрол на декларирането и проби от нея не са били взети преди вдигането й, а изследваната проба е взета от стока по митническа декларация, подадена близо половин година след процесния внос, като митническите органи са се позовали на решение на СЕС по дело № С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент №2913/92 г. на ЕС и което е прието за приложимо и към разпоредбата на чл. 190 §1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент №952/2013 г. на ЕС.

Съгласно решението на СЕС по дело С-571/12: „Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати. От друга страна, член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.“.

С оглед на горното, за да се ползва проба от предходна декларация трябва митническата администрация да докаже идентичност на стоките с тези по следващата декларация. В т.16 от цитираното решение по дело С-571/12 е обяснено кога стоките са идентични, а именно трябва да са със: „същия състав, същото наименование, същия външен вид и същия производител, което да е било удостоверено от информацията, фигурираща в представените от последния сертификати“. В случая доказателства за идентичност между стоките, декларирани по двете митнически декларации не са събрани от митническите органи и такава не е доказана по категоричен начин. Констатираната и от вещото лице невъзможност да проследи идентичността на взетите и изследвани проби, доколкото в протокола за вземане на проба рег. № 11/26.01.2021 г. не са описани номерата на митническите пломби, с които пробите са запечатани, а тези, посочени в акт № 2149 от 26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба не съответстват на описаните като изследвани в МЛЕ, обосновават извода, че след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с митническата декларация MRN21BG002002043714R6/25.01.2021 г. не може да се обоснове и категоричен извод, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, респективно че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване може да се отнесе към стоките по процесната декларация. Горният извод е в съответствие и с т. 53 от решение на СЕС от 15 юни 2023 година по дело C-292/22, според което, когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, но при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване. Именно това е направил и въззивния съд, който правилно е установил, че не се доказва и наличието на утвърдени методи за изследване на процесния продукт.

Само на това основание изводът на митническите органи за извършено нарушение на чл.234 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 от ЗМ се явява необоснован и недоказан, а издаденото наказателно постановление - незаконосъобразно.

По отношение на тарифното класиране на процесната стока, касационният жалбоподател неоснователно сочи правилност на становището на митническите органи, че изследваната стока е претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер, модифициращ кристалната й структура, т.нар. текстуриране. Според документите на стоката – сертификат от анализ и здравен сертификат, декларирана на 24.11.2020г., същата е рафинирано, избелено и дезодорирано хидрогенирано палмово масло, като нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество е налична съставка сорбитанов естер. Резултатът от експертизата, изготвена от митническата лаборатория е, че продуктът е хидрогенирано текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло, в което се установява наличие /ниско съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, а според назначената СХЕ сорбитановите естери проявяват свойства на емулгатори, стабилизатори и сгъстители, когато са със съдържание до 1.0 % като спомагат за образуването на гладки емулсии, без да променят техния физико-химичен състав. Според вещото лице при влагането на сорбитанови естери в мазнини в малки количества – под 1.0%, те проявяват свойства на емулгатор, т.е. стабилизират мазнината против разслояване на фракции, без да променят структурата й, като не са налични необходимите и достатъчно доказателства за това, дали изпитаната проба съдържа емулгатор сорбитанов естер и ако съдържа какво е неговото количествено съдържание. Според решение на СЕС от 15 юни 2023 година по дело C-292/22 в позиция 1517 са включени тези продукти, които са претърпели обработка вкл. текстуриране, което е неразделна част от рафинирането, без да са химически променени. При липсата на безспорни доказателства, че процесната стока представлява приготвено чрез текстуриране палмистово масло с добавен сорбитанов емулгатор като модификатор на кристалната структура, се налага извода за материална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Гореизложеното обосновава извода, че липсват доказателства „Милки Груп Био“ ЕАД да е извършило нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, т.е. правилното тарифиране на стоката от страна на дружеството-вносител с митническата декларация с MRN20BG002002040410R5/24.11.2020г. изключва негов опит да е избегне пълно или частично заплащане на мито.

Съдът намира искането на касатора за преюдициално запитване по въпроси, посочени в касационната жалба, че не е необходимо по смисъла на чл. 267 § 2 от ДФЕС, доколкото отговори на поставените въпроси вече са дадени в решение от 15.06.2023г. по преюдициално дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС.

Отменяйки по споделените съображения оспореното пред него наказателно постановление, Девненският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с този изход на делото, ответната страна има право да  бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски в размер на 480 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е определен в минимален размер от 400 лева по арг. от чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който съгласно § 2а от същата наредба е начислен дължимият ДДС в размер на 80 лева.

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 изречение първо предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №82/12.07.2023г. по н.а.х.д. №20223120200270/2022г. по описа на Районен съд гр.Девня.

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева).

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: