№ 15
гр. Сливен, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222230200709 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от Х. Л.ОВ В. против НП № 22-0804-
001869 от 10.06.2022 г. на Началник група към ОД на МВР - Сливен, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200 лв. Моли атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли съда да
отмени атакуваното НП.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят В. е служител на РУ”Полиция”, ГООР. На датата
посочена в съставения акт за установяване на адм.нарушение и издаденото
НП – 21.05.2022 г. съвместно с колегата си В. Х. били дежурни в състава на
АП648 за времето от 07,00 часа до 19,00 часа. След получен сигнал за
1
сбиване на младежи до сладкарница Мустан и лице в безпомощно състояние,
се отправили към местопроизшествието, като автомобилът се управлявал от
жалбоподателя В.. Автомобилът бил с включен светлинен и звуков сигнал. На
кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Георги Гюлмезов“
настъпило ПТП между полицейския автомобил и лек автомобил Дачия,
управляван от Иван Брайков. Междувременно жалбоподателят се обадил за
настъпилото ПТП. На място пристигнал полицейски екип от СПП и след
преценка на ситуацията, на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като улицата по която се е движел е без предимство,
с поставен знак Б2. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, описана в акта, като
твърди, че се е движел с автомобил със специален режим на движение, с
включен светлинен и звуков сигнал, при което според чл.92, ал.1, пр.2 от
ЗДвП има право да премине през кръстовището дори при наличието на пътен
знак, след като намали и премине безопасно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В този смисъл доказателствената тежест, за разлика
от всички останали административно наказателни производства, лежи не
върху АНО, а върху жалбоподателя. Той е този, който е длъжен с
предвидените от закона средства да докаже, че не е извършил описаното в
съставения му АУАН нарушение.
Въпреки че в случая не са ангажирани други доказателства, освен
показанията на актосъставителя и на свидетелите при възникването на ПТП и
установяването му, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение на ЗДвП. Действително той не е спрял на знак
STOP, а разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
2
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В същото време обаче чл.92, ал.1 от ЗДвП дава възможност на
водач на моторно превозно средство със специален режим на движение да
преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да
спира, при наличие на пътен знак, който изисква това. Безспорно е
установено, че жалбоподателят е управлявал служебен автомобил и е бил със
специален режим на движение, доколкото съгласно чл. 34 от ЗДВП моторно
превозно средство със специален режим на движение подава едновременно
светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален
звуков сигнал, а в случая автомобилът управляван от жалбоподателя е бил с
включена и светлинна сигнализация и специален звуков сигнал. В този
смисъл той е имал право да премине кръстовището при забраняващ знак
STOP. Чл.92, ал.1 от ЗДвП въвежда изискване това да се извърши само след
като водачът намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно.
Именно върху това се акцентира от страна на АНО в изпратеното писмено
становище, с което се иска потвърждаване на НП. Сочи се, че жалбоподателят
е следвало да се съобрази с правилата на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и че е бил
длъжен да се увери, че е бил възприет от всички участници в движението. На
първо място, в случая не е установено дали жалбоподателят действително не е
намалил скоростта си, както го задължава закона, напротив свид. Х. и в
докладната си записка и в с.з. сочи, че жалбоподателят е реагирал и
благодарение на това другият автомобил не ги е ударил във вратите, а само в
дясната задна част на автомобила. Това означава, че жалбоподателят е
възприел движещият се по път с предимство автомобил и е реагирал
адекватно, за да не настъпи по-тежък удар. На практика той няма как да
разбере при движението си и то най-вероятно с по-висока скорост /като се
има предвид, че е бързал да се придвижи до мястото на сериозен инцидент/
кой от останалите водачи как и дали го е възприел. Още повече, в случая не е
бил възприет от водача на другия лек автомобил, тъй като последният е бил в
траур и не е успял да реагира. На второ място, което е и по-съществено, ако
АНО счита, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията по чл.92, ал.1 /да
намали скоростта достатъчно и да извърши маневрата безопасно/ и по чл.92
от ЗДвП да управлява по безопасен начин, въпреки движението си със
специален режим, то е следвало да бъде санкциониран за неизпълнение на
3
това предписание на ЗДвП, а не за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, доколкото
както беше отбелязано по-горе той е имал право да премине, без да спира, при
наличие на пътен знак, който изисква това.
Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди възз.страна да заплати
на жалбоподателя направените от него разноски за адв.възнаграждение в
размер на 150 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0804-001869/10.06.2022 год. на Началник група към
ОД на МВР - Сливен, с което на Х. Л.ОВ В., ЕГН ********** за нарушение
на чл. 6, т.1 2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 лв.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на Х. Л.ОВ В., ЕГН
********** направените от него разноски за адв.възнаграждение в размер на
150 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4