РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1811
гр.Пловдив, 03 . 10 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, III
състав , в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1104/2019г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
Н.А.Г., ЕГН **********,***, с
пълномощник адв.Й.Д., оспорва изцяло Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01
от 27.03.2018г. на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие"
гр.Пловдив.
Становища на страните :
- Жалбоподателят оспорва акта за
установяване на публично държавно вземане като издаден от некомпетентен орган,
в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с целта на закона.
Според пълномощникът на
жалбоподателя, административния орган не е компетентен да издава акт за
установяване на публично държавно вземане. В жалбата е посочено, че неправилно
административния орган е приложил Наредба № 14 от 28.05.2015г., а размерът на
увеличение на стопанството се формира в по-късен етап и съгласно чл.15 ал.1 т.2
- най-късно към крайната дата на период за проверка на неговото изпълнение. Счита
се, че преди този момент следва да се разглежда само земята, която е включена в
стопанството. Поддържа се допуснато в хода на административното производство
съществено процесуално нарушение - органът не е установил между кого точно са
сключени договорите за имоти № 013025 и 013040. Заявено е, че АУПДВ е издаден
без да е прекратен договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., като се твърди,
че двата акта взаимно се изключват. Според жалбоподателят, в акта не е посочен
и началния момент от който ще се дължи неустойката, равна на законовата лихва
върху сумата от първото плащане. Поискана е отмяна на АУПДВ с присъждане на
направените по делото разноски.
- Ответникът Директора на ОД на ДФ
"Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Н., оспорва жалбата. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва
в съдебното производство.
Оспорваният АУПДВ е получен лично от жалбоподателя
на 29.03.2019г. Жалбата е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ ОД - Пловдив
на 08.04.2019г. - в законоустановения срок от лице, адресат на неблагоприятен
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е допустимо.
1. Данни от преписката :
Н.А.Г. е подал заявление за
подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014г. - 2020г., подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, с УРН 657334 от 24.07.2015г.
/л. 371 гръб и сл./. Към заявлението е приложен бизнес план /л. 378 и сл./, както
и изискуемите писмени доказателства отразени на страница 5 и 6 от заявлението,
сред които : копие на регистрационна карта; удостоверение за наличие или липса
на публични задължения и договори за наем на земеделска земя от 2015г. за следните
имоти - № 011002 от 06.07.2015г. /л. 393 гръб и 394/, № 011113 /л. 395 гръб и
396/ - от 08.07.2015г., № 011151 /л. 398/ - от 08.07.2015г., № 011152 /л. 400
гръб и 401/ - от 08.07.2015г., № 015009 /л. 403/ - от 08.07.2015г., № 013025
/л. 405 гръб - 407/ - от 09.07.2015г. и от 08.07.2015г., № 013040 /л. 408 гръб
и 409/ - от 09.07.2015г.
С договори за наем на земеделска земя
от 09.07.2015г. /л. 405 гръб – 406 и л. 407 гръб – 408/, жалбоподателят е отдал
под наем на ЕТ „СЕЛГА А.А.“ за срок от една стопанска
година, имотите с № 013025 и №013040.
В бизнес плана е посочено, че общата обработваема
/използвана/ земеделска площ на стопанството е 25.684 дка, а в таблица 1А
„Данни за земеделски площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на
други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или
аренда“ са посочени следните два имота: № 013025 и № 013040.
От бизнес плана е видно, че началният
икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем /СПО/
е 14062,42 евро, а избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на
бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ е посочена датата 15.04.2018г. с посочен
икономически размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана (измерен в СПО) – 18432,07 евро. В таблица 7 от
бизнес плана са посочени специфичните цели и резултати, сред които и
увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО
/минимум с 4000 евро СПО/ и увеличаване обработваемата земеделска площ на
земеделското стопанство.
С уведомително писмо от 09.11.2015г.
на ОД „ДФЗ“ – Пловдив /л. 4308, от жалбоподателя са изискани документи,
необходими за отстраняване на констатирани пропуски. С придружително
писмо 17.11.2015г. /л. 431/ Н. Г. представил изисканите документи, сред които и
таблица 1А от бизнес плана „Данни за земеделски площи, които кандидатът не
обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за
собственост и/или наем и/или аренда“, като е посочено, че имот 024016 е с
договор за наем , нотариално заверен от 27.04.2015г. /приложени на л. 433 –
434/.
Със Заповед №03-160-РД/34 от
18.01.2016г. на Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив /л. 450 гръб – 451/,
заявлението на кандидата Н. Г., с ИД на проекта 16/06/1/0/02396, с УРН на
кандидата 657334 е било одобрено за финансиране, с размер на финансовата помощ :
48 895,00 лева; размер на първо плащане: 24 447,50 лева; размер на
второ плащане: 24 447,50 лева, но при изрично посочени в заповедта
условия: 1. Начален икономически размер на земеделското стопанство, измерен в
стандартен производствен обем /СПО/, изчислен от Разплащателна агенция – 27 501.75
лева /14 061.42 евро/ СПО, който подлежи на проверка и/или промяна от страна на
РА преди първо плащане, когато при изчисление на икономическия размер на
стопанството по чл.5, ал.2, т.3 от Наредба № 14 са включени намерения за
засяване/засаждане на земеделски култури и периодът на засяване/засаждане е
след датата на договора за предоставяне на финансова помощ; 2. Общ брой точки
по критериите за подбор: 33.58 и 3. Избрана крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ: 15.04.2018 година.
С Уведомително писмо за одобрение от
Държавен фонд „Земеделие” – РА, Областна дирекция – Пловдив, с № 22 от
18.01.2016г. /подмярка 6.1 – л.450, Н. Г. е уведомен,
че заявлението му за подпомагане с идентификационен №16/06/1/0/02396 от
24.07.2015г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР
за периода 2014 – 2020 год., е одобрено с цитираната по-горе заповед и същият е
поканен да се яви в 15-дневен срок в ОД на ДФЗ - Пловдив, за подписване на
договор за предоставяне на финансова помощ.
На 20.01.2016г. между ДФ „Земеделие” –
град София, представляван от изпълнителния му директор и Н.Г. е сключен Договор
№ 16/06/1/0/02396 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на
селските райони/ПРСР/ за периода 2014г. - 2020г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 26 и сл/. В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че одобрената
помощ е в размер на 48 895,00 лева, като съгласно чл.3, ал.2 от договора,
помощта се изплаща на две етапа: 1. първо плащане, в размер на 24 447,50
лева, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на
договора, освен ако не са налице посочените в букви а) и б) изключения и 2. второ
плащане, в размер на 24 447,50 лева, което се извършва в срок до три
месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с
всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба №14 от 28.05.2015г.,
заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след
извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана
и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора, като
тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл.36, ал.3 от Наредба №14
от 28.05.2015г. В чл.3, ал.3, предл. първо от същия
договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 15.04.2018
год. /посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 2 г. и 6
м. и най-късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане/,
но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от договора,
като в чл.6, ал.1 е регламентирано, че ползвателят се задължава да изпълни
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този
договор до 15.04.2018 година.
В чл.9, ал.1, т.4 от договора е
регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо
плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи
второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато ползвателят не е
увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с
най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл.6
ал.1 от договора.
Жалбоподателя е получил одобрение
за плащане в размер на 24 447,50лв.,
представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му е
изплатена - Уведомително писмо за одобрение от 13.05.2016г., л. 59.
Във връзка с уведомително писмо изх.
№01-163-6500/1297 от 25.10.2016г. /л. 63-64/ по повод проверка за започване
реалното изпълнение на бизнес плана, от страна на жалбоподателя в ОД на ДФЗ гр.Пловдив са
представени : анкетна карта за 2016г.; сертификат за завършено обучение за
растителна защита и агрохимия; фактура за закупуване на доматено семе и фактура
за закупуване на моторна пръскачка /л. 66 и сл./.
В изпълнение на Заповед № 332649/26.06.2017г.
/л. 91/, служители на отдел РТИ при ОД на ДФЗ – Пловдив извършили проверка в
периода 26.06.2017г. – 30.06.2017г., на място в с.Бегово, общ.Калояново,
констатациите от която са отразени в контролен лист от проверка на място /л. 94-118/.
В контролния лист е отразено, че ползвателят е присъствал на проверката на
място, както и че проверката е извършена в периода 28.06.2017-06.07.2017г., а
контролния лист е подписан от Г. и проверяващите на 06.07.2017г.
Преписката съдържа контролен лист 6.1
за текуща проверка по време на изпълнение на бизнес плана /л. 119-123/. Приложен
е работен лист „Икономически размер на земеделското стопанство“ към КЛ за ПнМ, съдържащ таблица за изчисляване на икономическия
размер на стопанството /л.126-130/.
С искане с вх. № от 21.11.2017г. /л. 152-159/ до Директора
на ОД на ДФЗ – Пловдив, жалбоподателят направил предложение за промяна ползването
на нов имот № 013010, находящ се в землището на с.
Бегово, община Калояново, обл. Пловдив, вместо имот №
011113, също находящ се в с. Бегово, община
Калояново. Към искането е приложен и новият договор за наем на земеделска земя
от 14.11.2017г. /л. 161-162/.
С уведомително писмо № 76 от
18.12.2017г., Директора на ОД на ДФ „Земеделие" Пловдив е уведомил Н. Г.,
че искането за промяна на договор 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., е уважено,
л.164. Уведомителното писмо е получено лично от Г. на 19.12.2017г.
На 13.04.2018г. /л. 172 и сл./ жалбоподателят
подал заявката за второ плащане с №16061002396301 по сключения между него и ДФ
„Земеделие”, Договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., ведно с приложени
документи. В таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство на ползвателя
към момента на подаване на заявката за второ /финално/ плащане, като е посочил
следните имоти: № № 11002, 11151, 11152, 13010, 13025, 13040, 13045, 17146,
27075 - всички с местонахождение с. Бегово, общ. Калояново, обл.Пловдив
и имот № 15009 с местонахождение с.Долна махала, общ. Калояново, обл.Пловдив.
Във връзка със Заповед №
353111/12.06.2018г. /л. 301/, служители на отдел РТИ при ОД на ДФЗ – Пловдив
извършили проверка на място в периода 14.06.2018г. – 21.06.2018г., в с.Бегово и
с.Долна махала, общ.Калояново, констатациите от която са отразени в доклад от
проверка на място, ведно с приложения /л. 303-323/. В контролния лист е
отразено, че кандидатът е присъствал на проверката на място, както и че
проверката е извършена в периода. Докладът е подписан от Г. и проверяващите на 21.06.2018г.
На л. 327-331 по делото е
приложен работен лист „Икономически размер на земеделското стопанство“ към КЛ
за ПнМ, съдържащ таблица за изчисляване на
икономическия размер на стопанството.
След извършената справка в
Регистър „Правни основания“, с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности изх. № 01-163-6500/767 от 29.10.2018г. на директора
на ОД на ДФЗ Пловдив /л.348-349/ на заявителя е било указано да представи
документи, доказващи правни основания за имоти с № 03085.24.16 и 03085.24.56 и
двата в землището на с.Бегово, общ.Калояново, тъй като същите не са включени и
заявени в таблица 1 – Данни за земята в земеделското стопанство към подадената
заявка за второ плащане. Писмото е получено лично и на ръка от Г. на
30.10.2018г., като на същата дата последният входирал
в ОД на ДФЗ – Пловдив придружително писмо /лист 350/,
като е посочил, че не обработва цитираните имоти и е приложил договор за наем
от 27.04.2015г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя –
частна държавна собственост по чл.27 ал.8 от ЗСПЗЗ с дата 17.02.2016г.
С писмо изх. № 01-163-6500/1024
от 10.12.2018г. /лист 23-25/ директора на ОД на ДФ "Земеделие"-
Пловдив, на основание чл. 26 ал.1 във връзка с чл.34 ал.3 от АПК, уведомил
жалбоподателят за откриване на производство по издаване на АУПДВ, поради това,
че при подаване на заявката за второ плащане на 13.04.2018г. по договора,
заявителят е посочил, че ползва следните имоти : имот № 011002, имот № 011151,
имот № 011152,имот № 13010, имот № 13025, имот № 13040, имот № 13045, имот №
17146 и имот № 27075 - всички в землището на с. Бегово, община Калояново, обл. Пловдив и имот № 015009 - в с. Долна Махала, община
Калояново, обл. Пловдив, всички проверени и в хода на
извършената проверка на място от служители на отдел РТИ Пловдив, а имоти с
номера:№№ 013025 и 013040, находящи се в землището на
с. Бегово, община Калояново, обл. Пловдив, посочени в
таблица 1А от Бизнес плана като такива - с правни основания за ползване, но
отдадени под наем на други земеделски стопани, съгласно разпоредбата на чл.38
ал.7 т.2 от Наредба № 14 от 28 май 2015г. не се вземат предвид при изчислението
на икономическия размер на стопанството. В писмото е посочено, че с оглед
установеното е преизчислен икономическия размер на стопанството, измерен в СПО
в размер на 32289,26 лв. с равностойност 16509,24 евро, поради което не се
установява увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в
СПО в срока по чл.6 ал.1 т.4 от договора, сключен с ДФЗ, а именно до
15.04.2018г. Посочено е нарушение на чл.
9, ал. 1, т. 4 от договора, като е определен размер на задължението – 24447,50
лв., представляващо първо плащане по договора. Писмото е получено лично от Г.
на 12.12.2018г.
На 20.12.2018г. Н. Г.
падал възражение вх. № 01-163-6500/1024#1 /л. 19-20/, в коeто
посочил, че при наемане на имотите :№ 013025 и №
013040 на 08.07.2015г. - неволно от страна на наемодателите Д.Т.Д.и Ч.М.Ч.е
въведен в заблуда, като не е бил информиран за наличието на предходен договор
сключен между наемодателите и ЕТ „Селга – А.А.“ за стопанската 2014-2015г. Г. посочва, че този факт
установил на 09.07.2015г., към която дата земята е била засадена и се
обработвала от ЕТ „Селга – А.А.“,
при което предпочел да не влиза в конфронтация и преотстъпил правата си на ЕТ „Селга – А.А.“ до реколтиране на засятата култура. Категорично във
възражението заявил, че не е ползвал, обработвал, декларирал и очертавал за
субсидии тези два имота до стопанската 2016-2017 година. През стопанската
2017/2018г., в изпълнение на поетите с договора задължения, е насадил
определената по бизнес-план култура – тикви. Към възражението са приложени
Декларации от Д.Т.Д.и Ч.М. Ч., с идентично съдържание - че несъзнателно са
въвели в заблуда Н.Г., като не го информирали за наличието на друг ползвател на
процесните имоти за стопанската 2014/2015г.
По преписката е приложен доклад
за нередност № 16/06/1/0/02396/2/01/17/01 от 27.03.2019г. до дирекция „Финансова“
от отдел РРА/ОД гр.Пловдив /л. 356-358/, в който като описание на извършената
нередност е посочено: „не е постигнато увеличение на икономическия размер на
земеделското стопанство спрямо първоначалния размер с най-малко левовата
равностойност на 4000 евро“.
Възражението на Г. не е
било уважено и с издадения АУПДВ е отказана
изцяло одобрената финансова помощ по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.,
прекратен е договор №16/06/1/0/02396 от
20.01.2016г. - на основание чл.24 ал.2 т.4 от договора и на Н.А.Г. е определено
задължение в размер на 24 447,50 лева - представляващо публично държавно
вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор
№16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума.
2. АУПДВ е мотивиран от фактическа
страна – обстоятелствената част на акта съдържа всички данни, обосновали
издаването му.
Налице са посочени в акта
конкретни правни основания, приети за приложими от административния орган :
чл.27 ал.3 и ал.4 ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК вр.
с чл.38, ал.1, т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. и чл. 9 ал.1
т. 4 от Договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г. Прието е, че е налице
нарушение на чл.9 ал.1 т. 4 от договора, сключен с ДФ „Земеделие" във
връзка с чл.38. ал.1. т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015г., състоящо се в неувеличение
на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко
левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО.
В мотивите е посочено, че имоти с номера:№№ 013025 и 013040, находящи
се в землището на с. Бегово, община Калояново, обл.
Пловдив, които са посочени в заявлението за подпомагане по подмярката,
в таблица 1А от Бизнес плана като такива с правни основания за ползване, но
отдадени под наем на други земеделски стопани, са заявени като обработвани през
2018г от ползвателя при подаването на заявката за второ плащане по договора, но
същите не се вземат предвид при изчислението на икономическия размер на
стопанството. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от
Наредба № 14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г., ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10,
т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: При
изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.: 15,
ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени
при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към
датата на подаване на заявлението за подпомагане: ползвателят, собственикът на
предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на
ползвателя ЕООД са имали сключени договори за наем и/или аренда независимо дали
ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица.
С позоваване на чл. 9 ал.1
т. 4 от Договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., е отразено, че фондът изисква
от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателя няма право да получи
второто плащане по договор, когато не е увеличил икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на
4000 евро, измерен в СПО в срока по чл.6, ал. 1 от договора. Цитиран е чл.38,
ал.1, т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка
6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г., съгласно който - ползвателят на помощта
няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора : когато не е увеличил икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро,
измерен в СПО. Както бе посочено, възприето е нарушение на чл.9 ал.1 т. 4 от
договора, сключен с ДФ „Земеделие" във връзка с чл.38. ал.1. т. 4 от Наредба
№ 14 от 28 май 2015г., състоящо се в неувеличение на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на
4000 евро, измерен в СПО.
В мотивите на оспорения
АУПДВ е посочено, че към заявлението за подпомагане за имоти с № 013025 и №
013040, находящи се в землището на с. Бегово, община
Калояново, ползвателят е приложил два договора за наем на земеделска земя,
сключени на 08.07.2015г. с Д. Д. и Ч.Ч. в качеството
им на наемодатели и вписани в съответната Служба по вписванията със срок шест
стопански години. Чл. 3 от горепосочените договори за наем гласи следното:
„Наемателят има право да преотдава под наем част или
целия имот, предмет на този договор само, ако това се налага за по-рентабилна
обработка на имота, като в този случай задълженията се запазват."
Ползвателят се е възползвал от това свое право и на 09.07.2015г. е сключил два
договора за наем на земеделска земя с ЕТ „СЕЛГА - А.А.",
които е предоставил на вниманието на ДФЗ-РА към момента на подаване на
заявлението за подпомагане по подмярката. Съгласно
чл. 2 от тези договори, същите са сключени за срок от една стопанска година и
са влезли в сила за стопанската 2015г. В Таблица 1А от бизнес плана се съдържат
данни в тази насока. По аргумент от разпоредбата на чл.5 ал.16 от приложимата
наредба, имот № 013025 и имот № 013040 не са включени при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството.
За компетентност на
административния орган, издал АУПДВ, преписката съдържа Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017г. /л. 10/, издадена от Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която на директорите на ОД "Земеделие",
съобразно териториалната им компетентност, са делегирани правомощия, в обхвата
на които - издаване на АУПДВ по подмерки 6. 1 и 6. 3
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014г.-2020г.
3. При насрочване на делото към
страните са отправени указания за доказателствената
тежест, вкл. ответникът е задължен да допълни преписката с документи и актове,
цитирани в обстоятелствената част на оспорения АУПДВ, но неналични в
преписката. Съобразява се също, че съгл. чл.171 ал.3 АПК „Страните са длъжни да
съдействат за установяване на истината“, а на основание чл.171 ал.1 АПК :
„Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда.“.
Преписката е допълнена с материали,
приети в първото съдебно заседание /л.370 и сл./. По доказателствено искане на
процесуалния представител на ответника е допусната СИк.Е,
приета без възражения от страните.
Според заключението /л.470 и сл., т.2/
: Жалбоподателят е декларирал по т.3.2. от бизнес-плана наличната за
стопанството земя, а именно имоти с №№ 11002, 11151, 11152, 11113, всички с
местонахождение в с. Бегово и имот № 15009 с местонахождение в с. Долна махала,
като в таблица № 1 от заключението са посочени обработваемата площ и
отглежданите култури за всеки от тях, ведно с основанието за ползване. Общо
декларираната налична за стопанството земя като площ е изчислена на 25.684 дка.
В таблица № 2 от СИк.Е са посочени и декларираните от
бенефициента площи, които не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда, а именно
имот № 13025 и № 13040 - двата с местонахождение с.Бегово. И за двата имота
експертът е отразил основание за ползване - договор за наем от 08.07.2015г.,
л.251 – 256. Според в.л., при изчисляване на първоначалния икономически размер
на стопанството, имотите посочени в таблица № 2 - не са взети предвид при
определяне на СПО и същите съгл. представени договори за наем на земеделска
земя от 09.07.2018г. са предоставени за временно и възмездно ползване за срок
от една стопанска година на ЕТ „Селга – А.А.“. В таблица № 3 от експертизата са изброени
декларираните като обработвани от жалбоподателя имоти при подаване на заявката
за второ плащане, а именно: №№ 11002, 11152, 11151, 13010, 13025, 13040, 13045,
17146, 27075, всички с местонахождение в с.Бегово и имот № 15009 в с.Долна
махала, ведно с отразени основанието за ползване и площта на всеки от тях,
която е общо 54.408 дка. Идентични са данните от таблица 4 от експертизата, в
която в.л. е посочило измерените обработваеми площи при извършената проверка на
място на 21.06.2018г. Таблица № 5 съдържа имотите, които следва да бъдат
включени при определяне на икономическия размер на стопанството, а именно: №№
11002, 11152, 11151, 13010, 13045, 17146, 27075, всички с местонахождение в
с.Бегово и имот № 15009 в с.Долна махала. Според експерта, общо измерени
обработваеми площи, засети с тикви са 44.784 дка, която площ съглл. таблицата за изчисляване на икономическия размер на
стопанството се равнява на 32 289.26 лева СПО или 16 509.24 евро.
СИк.Е се цени като компетентно и
обективно изготвена, съобразена изцяло с поставените задачи и основана на
данните от преписката.
4. Съдът е длъжен да провери законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя /чл.168,
чл.142 АПК/.
4.1. Оспореният АУПДВ съдържа два диспозитива, като с първия се отказва изцяло одобрената
финансова помощ и се прекратява договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г. Със
Заповед № 05-РД / 286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ
Земеделие, на основание чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и чл.11 ал.2 вр. с чл.44 и 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ, са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФЗ в
съответствие с териториалната им компетентност правомощия – I. Да издават
решения за налагане на финансови корекции /РФК/ по чл.73 ал.1 от Закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/ и актове за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/ по
чл.166 ал.2 ДОПК по отношение ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „стартова помощ за млади земеделски стопани” и
подмярка 6.3 „стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за
периода 2014-2020, както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери” от ПРСР за периода 2007-2013г., във връзка с установени неспазвания на
нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод
сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и
условията на приложимите към тези мерки/подмерки
подзаконови нормативни актове. ; II. Във връзка с правомощията по пункт I
…директорите на областните дирекции на Държавен фонд „земеделие” имат право да
откриват, провеждат и при наличие на законовите предпоставки за това – да спират
и/или прекратяват производствата по издаване на РФК и АУПДВ, както и да
преразглеждат издадените актове при условията на чл.91 ал.1 АПК, като в зависимост от приложимия закон –
издават съответните актове в случаите, когато се постановява отказ от изплащане
на договора и/или заявена за плащане финансова помощ /РФК/ и/или се претендира възстановяване на
изплатена финансова помощ /РФК или АУПДВ/. Цитираната заповед съдържа
правомощие за издаване на актове за отказ от изплащане на договорена или
заявена за плащане финансова помощ посредством съответни актове и претендиране
възстановяването на изплатена финансова помощ посредством РФК или АУПДВ, но не
се съдържа правомощие за прекратяване на сключените договори. Правомощие за
това произтича от Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", отразена след подписа на
Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" гр.Пловдив – като
страна по сключения договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г. /л.41/. Заповедта
не е приложена в преписката от ответника в изпълнение на указанията по доказателствената тежест, но пропускът няма последици при
разрешаване на спора в тази част от обжалвания АУПДВ – същата е служебно
известна на съда и макар да липсва съобщаване на това обстоятелство на страните
/чл.155 ГПК/, в конкретната част АУПДВ подлежи на отмяна : Съставът на АС –
Пловдив се позовава на Решение № 10325 от 03.07.2019г., по адм.
дело № 3263/2019 на ВАС, възприемайки мотивите за правната същност на АУПДВ,
макар да е налице и разрешение в противоположната насока /Решение № 5155 от
08.04.2019г., по адм.дело № 14997/ 2018г. на ВАС/ -
„С АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични вземания
като съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и
размер, т.е. прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред на
плащане на одобрена финансова плащане, която обаче не е изплатена и не подлежи
на връщане, не съставляват установяване на публично вземане. В тази си част
обжалваният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.”. Директорът на
Областна дирекция към ДФ "Земеделие" гр.Пловдив принципно разполага с
правомощия за прекратяването на договора, ведно с отказване на цялостно плащане
на одобрена финансова помощ, поради което в посочената част с отмяната на АУПДВ
следва административната преписка да бъде върната на органа за издаване на
съответен акт – въз основа на Заповед № 05-РД / 286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния
директор на ДФ Земеделие.
4.2. По отношение втория диспозитив, с който на Н.Г. е определено задължение в
размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено
и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума – жалбата не е основателна.
А / С разпоредбата на чл. 27 ал. 3
ЗПЗП е прието, че Разплащателна агенция предприема необходимите действия за
събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които
съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане.
Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че
се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК.
Поисканото възстановяване на безвъзмездно получените суми е въз основа на чл.38. ал.1. т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015г.
и представлява парична санкции, предвидени в националното законодателство, по
смисъла на чл.162 ал.2 т.8 ДОПК. Съгласно
чл. 27 ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - в
приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от
28.06.2019г. : Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се
събират от Националната агенция за приходите. Според чл.166 ал.2 ДОПК : ДОПК :
Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон
не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Предвид това,
съгл. чл. 166 ал. 2, предл. 2 ДОПК, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който следва да издава
актове за установяване на публични държавни вземания. Правомощието за издаване
на актове за установяване на публични задължения не се извежда от общата
компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", тъй като
се касае за специфична компетентност, която действително не е уредена в ЗПЗП.
При отсъствието на норма в специалния закон, която да урежда това правомощие,
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания е
органът, който е бил определен по реда на чл. 166 ал. 2 предл.
2 ДОПК. С изменението на ЗПЗП - ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г., е
налице изрична норма в закона /чл.20а ал.5; чл.27 ал.7/.
Оспореният в посочената част АУПДВ е
издаден от компетентен орган – Директор ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив,
упълномощен със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ
по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРПР 2014-2020г.
За това производство относно мярка по
чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена
от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.
40 от 2.06.2015г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2
от договора за безвъзмездна финансова помощ от 25.4.2016 г./ т. е за него е
неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Възражението в жалбата
за неприложимост на цитираната наредба не е основателно - Наредба № 14 от
28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. е издадена преди влизането в сила на
ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр.2/2018г./, производството по тази наредба относно договора
на Н.А.Г. е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на
мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да
спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - Решение №
10325 от 03.07.2019г. по адм. дело № 3263/2019 на ВАС.
В тази вр., съгласно § 12 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /
ДВ бр. 2/2018г./, започналите производства по издадените до датата на влизането
в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг.
Както бе посочено, за неизпълнение на
задължения от страна на бенефициента, които са нормативно установени - чл.38 от
Наредбата №14 от 28.05.2015г предвижда, че полученото първо плащане подлежи на
връщане. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило
и като основание за административния орган да започне производство по издаване
на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се
приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.8 ДОПК.
Б / Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - заявителят на
помощта е присъствал на извършената проверка на място и е имал възможност да
вземе отношение по констатациите. Органът е уведомил писмено адресата на акта
за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е
предоставил възможност да вземе участие в производството чрез подаване на
възражение и представяне на доказателства.
В / Налице са фактически и правни
основания. Данните от преписката потвърждават приетите за установени факти, по
отношение на които са приложени относимите норми -
чл.38 ал.1 т.4 и ал.7 т.2 от Наредба № 14 от 28.05.2018г. и чл.9 ал.1 т.4 от
Договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.
Съгласно чл.38 ал.1 т.4 от Наредба №
14, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на
4000 евро, измерен в СПО, а съгласно ал.7 т.2 при изчисляване на увеличението
на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включват
животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на
заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на
ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД са
имали сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на
животните и/или земята е било предоставено на други лица. Идентично с чл.38 ал.1 т.4 е и съдържанието на
чл.9 ал.1 т.4 от Договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., а именно: Фондът
изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от
този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2,
т.2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на
4000 евро, измерен в СПО в срока по чл.6 ал.1 от договора.
Според т.3.2 /таблица 1/ от
бизнес-плана, Н. Г. е посочил наличната за стопанството земя - имоти с №№
11002, 11151, 11152, 11113, всички с местонахождение в с. Бегово и имот № 15009
с местонахождение в с. Долна махала, с обща площ 25.684 дка, а в таблица 1А от бизнес – плана
са отразени площи, които Г. не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда, и в частност
: имот № 13025 и № 13040 и двата с местонахождение с.Бегово с обща площ 8,001
дка. В таблица 1А е посочено, че имотите са отдадени под наем на ЕТ „Селга – А.А.“ с начална дата
09.07.2015г. и крайна дата 30.09.2015г. Няма спор, че при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството, имотите посочени в таблица №
1А от бизнес – плана, не са взети в предвид при определяне на СПО.
Обстоятелството е потвърдено от приетата без оспорване СИк.Е,
вкл. се установява и от таблица „Обща
информация“ от първа страница на бизнес – плана на жалбоподателя, където в
графа „Обща обработваема /използвана/ земеделска площ на стопанството са
посочени 25,684 дка, а в графа „начален икономически размер на стопанството
/измерен в СПО/ – 14 061,42 евро. Следователно, при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството - имотите с № 13025 и № 13040
не са взети предвид при определяне на СПО. По делото са приложени договори за
наем на земеделска земя от 09.07.2015г. /л. 405 гръб – 406 и л. 407 гръб –
408/, с които Н. Г. е отдал под наем на ЕТ „Селга А.А.“ за срок от една стопанска година, имотите с № 013025 и
№013040.
В случая процесните
два имота № 013025 и №013040 с местонахождение с. Бегово не са били включени
при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към
датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят Г. е имал сключени
договори за наем с друг земеделски стопанин. Налице са били и двете кумулативни
предпоставки на чл.38 ал.7 т.2 от Наредбата, при които земята не следва да се включват при изчисляване на увеличението
на икономическия размер на стопанството по чл. 15 ал. 1 т. 2 от Наредбата.
Относно математическото изчисляване на
увеличението на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния
размер, жалбоподателят не е направил възражения. СИк.Е
потвърди коректност в изчисленията на административния орган - икономическият
размер на стопанството към датата на подаване на заявката за второ плащане се
равнява на 32 289.26 лева СПО или 16 509.24 евро, което изчисление е идентично
с посоченото в оспорения АУПДВ. Жалбоподателят не е увеличил икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер /14 061.42 евро/ с най-малко левовата
равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, при което следва извод за
законосъобразност на АУПДВ, в частта, с която на Г. е определено задължение в
размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено
и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума.
По отношение възражението, че при
издаване на акта не е посочен начален момент, от който ще се дължи наустойката, равна на законовата лихва върху сумата от
първото плащане, се отбелязва, че действително административния орган е
пропуснал да я посочи, но съгласно чл.2 от „Регламент за изпълнение /ЕС/ №
937/2012 на Комисията от 12 октомври 2012г. за изменение на Регламент /ЕО/ №
1122/2009 и Регламент № 65/2011 по отношение метода за определяне на
приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на възстановяване от бенефициери на схемите за директно подпомагане на
земеделските стопани, съгласно Регламент /ЕО/ 73/2009 на Съвета, на
подпомагането за развитие на селските райони съгласно Регламент /ЕО/ 1698/2005
на Съвета и на подпомагането на лозаро-винарския
сектор съгласно Регламент 8ЕО/ № 1234/2007 на Съвета” - начислява се лихва за
периода, изминал от посочения в нареждането за възстановяване краен срок за
плащане от страна на бенефициера, който срок не
надвишава 60 дни, и датата или на плащането, или на прихващането. В случая
лихва се начислява за периода, изминал от посочения срок за доброволно плащане
на сумата, като в АУПДВ е посочен 14-дневен срок от връчването му - на
29.03.2019г., л. 18.
При този изход на делото – частична
основателност на оспорването, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на общо 255
лева /списък за разноски на лист 477 – 10 лв. държавна такса и 500лв. адв.възнаграждение – ½ от сбора на двете суми/, а в
полза на ДФ „Земеделие“ следва да се присъдят разноски в размер на общо 125 лв.
/1/2 от сбора на 150лв. – депозит за СИк.Е и 100 лв. юрк. възнаграждение - 125лв. /.
Мотивиран
с изложеното, съдът
РЕШИ
:
Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01
на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив в
частта, с която е постановено прекратяване на договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.
и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г.
Връща административната преписка на
Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" гр.Пловдив за ново произнасяне
по заявка за второ плащане от 13.04.2018г., с №16061002396301 на Н.А.Г., УРН
657334 по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., съобразно мотивите на
настоящото решение.
Отхвърля жалбата на Н.А.Г.,*** против
останалата част от Акт за установяване на публично държавно вземане №
16/06/01/0/02396/2/01/04/01 на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие"
гр.Пловдив – с която е определено задължение в размер на 24 447,50 лева -
представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02396 от 20.01.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума.
Осъжда Н.А.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 125 лева.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие"
да плати на Н.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от 255 лева разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :