№ 1001
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110111185 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „И.” ЕООД,
ЕИК ***, гр. Варна срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, гр. *** и „П.М.” ЕООД,
ЕИК ***, гр. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на
1326.27 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между
„К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание
стройност на начислена с фактура № ***/30.10.2009г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството
по гр.д. № 11273/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на
20.02.2019г. изпълнителен лист.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 11273/2014г.
на ВРС, „Е.П.П.” АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД процесната сума,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 23.10.2014г. в хода на
висящия процес на „И.” ЕООД. Предишният кредитор е съобщил за
извършеното прехвърляне на длъжника “Е.П.П.” АД на 26.10.2014г. Вместо
да предаде издадения изпълнителен лист на цесионера „И.” ЕООД, въз основа
на спогодба – анекс от 23.12.2014г. /чл.12, ал.1/, цедентът е прехвърлил
вземането с друг договор за цесия, предхождащ този от 23.10.2014г. на
„П.М.” ЕООД, който образувал и изпълнително производство за събиране на
вземането от „Е.П.П.” АД. За прехвърлянето длъжиникът “Е.П.П.” АД е бил
уведомен на 20.01.2015г. Съдебният изпълнител отказал да конституира „И.”
ЕООД като взискател в изпълнението, което заставило дружеството да
предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът обосновава правния си
интерес с твърдения, че по силата на сключена спогодба – анекс от
23.12.2014г. ответникът се е задължил да отговоря солидарно за изпълнение
на задължението на „К.Г.” ЕООД да предаде на ищеца издадения му
изпълнителен лист, съгласно молба от 29.10.2019г. Отделно, устно и писмено
дружеството е заявило извънсъдебни претенции, че е носител на вземането.
1
Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който счита предявения иск за недопустим, а в условие на
евентуалност за неоснователен. Доколкото уведомяването за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г.
договор за цесия, то моментът на уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне, е правно ирелевантен. Предвид изложеното се настоява за
отхвърляне на предявения иск.
Ответникът “К.Г.” ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК, в който счита искът за недопустим, евентуално за
неоснователен. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия
няма отношение нито към сключването, нито към действителността на
договора за цесия от 21.10.2014г. Релевирано е възражение за
недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.”
ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс от 23.12.2014г, на основание чл. 40
ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.” ЕООД адв. Красимир Тодоров е
действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената да бъде
платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел. енергия.
Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че
Красимир Тодоров е “създал” двете дружества с намерение да придобива
вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да
придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а
“К.Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно установени и при
неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от
възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски, които не е в
състояние да погаси.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Видно от изисканото гр.дело № 11273/2014г. по описа на Районен съд-
гр.Варна, същото е образувано по подадена искова молба, депозирана в
Районен съд – Варна на 03.09.2014г. от ищеца „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** срещу
ответника „Е.П.П.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***.
Видно от договор за цесия от 23.10.2014г., „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, в
качеството му на цедент, е прехвърлило на „И." ЕООД, ЕИК ***, в качеството
му на цесионер, вземането си от длъжника „Е.П.П.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** за сумата в размер на 1326.27 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия, за периода 18.01.2009г. до 16.07.2010г. за обект с абонатен
номер №*** и кл.№ ***, с титуляр на партидата О.Д.О. за което е издадена
фактура № ***/30.10.2009г. срещу цена от 1226.27 лева. В т.4 от договора се
посочва, че към дата 23.10.2014г. „К.Г." ЕООД е завело гражданско дело пред
Районен съд-Варна по отношение на вземането, предмет на договора за цесия,
но е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с
първоначалния цедент - О.Д.О. в срок до 08.11.2014г., както и да заплаща
възнаграждение на юрисконсултите, които осъществяват процесуално
представителство по делото и да поеме разноските по делото.
Следователно в хода на производството по гр.дело № 11273/2014г. по
описа на Районен съд-гр.Варна, ищцовото дружество „К.Г." ЕООД е
2
прехвърлило на 23.10.2014г. по силата на горепосочения договор за цесия
процесното вземане в размер на 1326.27 лева на „И." ЕООД, като делото е
продължило между първоначалните страни, на основание чл. 226, ал. 1 ГПК.
Представено е уведомление от “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника адв.
К.Д.Т. до „Е.П.П.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
с което се уведомява последното, че съгласно 198 договора за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г. К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „И." ЕООД своите
вземания, подробно описани в уведомлението, сред които в т.43 е посочено
процесното вземане в размер на сумата от 1326.27 лева.
Видно от представената разпечатка от електронна поща, уведомлението
е достигнало до „Е.П.П.” АД и е регистрирано с вх.№ ***/28.10.2014г.
Представено по делото е пълномощно, с което “К.Г.” ЕООД
упълномощава адв. К.Д.Т. да го представлявава пред „Е.П.П.” АД, пред съда
и други дружества неограничено със срок и в полза на упълномощеното лице.
С влязло в законна сила съдебно решение № 1586/02.04.2015г.,
постановено по гр.дело № 11273/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна, е
осъдено „Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** да
заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***
сумата от 1326.27 лева, представляваща придобито вземане по договор за
цесия сключен от ищеца на 08.05.2014г. за заплатена без основание сума по
корекция на потребена електроенергия за период 18.01.2009г. - 16.07.2009г. за
обект, находящ се в гр***, клиентски №***, аб. №***, платена по силата на
договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура
№***/30.10.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното заплащане на
задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Видно от материалите по гр.дело № 11273/2014г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, на 12.06.2019г. е издаден изпълнителен лист №
1366/20.02.2019г. в полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на 1326.27 лв.,
представляваща главница по фактура №***/30.10.2009 г.
Представена е молба с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК за
прекратяване на изп.д. № 524/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д., образувано по
молба на „П.М." ЕООД на основание издадения по гр.д. № гр.дело №
11273/2014г. на ВРС изпълнителен лист.
По делото са ангажирани като писмени доказателства преписи от
нотариални покани, ведно с доказателства за връчването им и изготвени
протоколи по реда на чл.593 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен
интерес. Правният интерес от установителен иск предполага оспорване на
претендирано от ищеца право или претендиране на отричано от него право.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост
на предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у
ищеца, която съдът извършва служебно, е конкретна и се извежда от
фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед
засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното
право. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
3
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на
делото. При констатация, че той е недопустим, следва да прекрати
производството по делото. Настъпването на обстоятелства, водещи до
отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде
съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3 ГПК.
Предмет на настоящото дело е притежанието на дълг, за който спорят
трима цесионери, като интересът е обоснован самостоятелно спрямо всеки от
посочените от ищеца ответници. Спорът не е за изпълнението на
задължението на цедента по договора му с ищеца, а за прехвърлителния ефект
на цесиите, легитимиращи всеки от претендентите. Затова и искане за
установяване на титулярство, а не за осъждане на цедента или длъжника, е
съответно на изложените в исковата молба спорни обстоятелства.
От представените доказателства не се установява правото на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист да е реализирано
и вземането предмет на спорната цесия да е погасено, поради което правният
интерес на ищеца не е отпаднал /Решение № 78/19.01.2022 г. по в.гр.д. №
20213100502819 по описа за 2021 г. на ВОС/.
Всичко изложено обосновава извод за процесуална допустимост на
установителния иск.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 11273/2014г. на ВРС,
«Е.П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** е осъдено
да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
*** сумата от 1326.27 лева, представляваща придобито вземане по договор за
цесия сключен от ищеца на 08.05.2014г. за заплатена без основание сума по
корекция на потребена електроенергия за период 18.01.2009г. - 16.07.2009г. за
обект, находящ се в гр***, клиентски №***, аб. №***, платена по силата на
договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №***/
30.10.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното заплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Това вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 23.10.2014г., от „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** на „И." ЕООД, ЕИК ***.
С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато
съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си
спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също
така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на
цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Този факт се
установява от представената разпечатка от ел. поща до длъжника „Е.П.П.”
АД, като уведомлението е регистрирано с вх.№ ***/28.10.2014г.
В случая страните по делото претендират, че са носители на
установеното по съдебен ред в полза на ”К.Г.” ЕООД вземане от длъжника
”Е.П.П.” АД в размер на 1326.27 лева, представляваща платена без основание
сума по корекция на потребена електроенергия за период 18.01.2009г. -
4
16.07.2009г. за обект, находящ се в гр***, клиентски №***, аб. №***. Ищецът
и вторият ответник поддържат придобиване на вземането по силата на
договор за цесия, сключен с ”К.Г.” ЕООД, съответно на 23.10.2014г. и
21.10.2014г.
Всеки от конкуриращите се кредитори на длъжника, се явява трето лице
по отношение на сделката сключена с ”К.Г.” ЕООД, поради което и
възникналият спор за принадлежност на вземането, следва да се разреши,
като се приложи правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според цитираната правна
норма прехвърлянето с договор за цесия има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. В настоящата хипотеза, от представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че най - рано достигналото
уведомление за прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е
посочено ”И.” ЕООД, с дата на узнаване от длъжника - 28.10.2014г. Това е и
дружеството, което надлежно се легитимира като носител на правото на
вземане на основание договор за цесия сключен с ”К.Г.” ЕООД.
Доводите на ответниците, че цедираното вземане преминава в
патримониума на новия си носител от момента на постигане на съгласие
между страните по цесионния договор, т.е. че от значение е дата на
сключване на договора, а не датата на уведомяването на длъжника, са лишени
от основание. Този извод, освен поради изложените по - горе съображения, се
налага и с оглед правната природа на коментираните договори – същите
представляват частни документи и не се ползват с достоверна дата, а
моментът на съставянето им, следва да се установи от настъпване на друг
факт, от който по безсъмнен начин се установява, че частният документ вече
е съществувал. В разглеждания случай този факт е установеното по делото
обстоятелство, че на длъжника ”Е.П.П.” АД първо по ред му е станало
известно наличието на договор за цесия, сключен между ”К.Г.” ЕООД и ”И.”
ЕООД.
От друга страна сключването на повече от един договор за цесия, не
обуславя недействителността на никой от тях, доколкото съответната сделка
поражда действие само между страните по нея, като прехвърлителят ще носи
отговорност за неизпълнение към останалите си съконтрагенти, на които е
прехвърлил конкретното вземане.
По отношение възражението за неоснователност на претенцията,
поради извънсъдебното разваляне от цедента на договора за прехвърляне на
вземането сключен с ”И.” ЕООД, съдът приема следното:
Уведомлението обективира бланкетно изявление за прекратяване, без да
е конкретизирано, в коя точно от трите предвидени в чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
хипотези на извънсъдебно упражняване на права се претендира, че е развален
договорът. В този смисъл същото следва да се приравни на пълна липса на
такова, т. е. изначално не е в състояние да породи ефект. Същевременно,
предвид естеството на договора, хипотезата чл. 87, ал. 2 ЗЗД е неприложима.
С тристранно споразумение от 23.10.2014г., страните по договора за цесия от
същата дата, са уредили отношенията си, посредством новация на
облигационната връзка, чийто краен резултат е погасяване на задължението
на ”И.” ЕООД към ”К.Г.” ЕООД. В този смисъл, следва да се приеме, че не са
налице предпоставките за разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на цената
на прехвърленото вземане.
5
По изложените съображения се налага извод, че носител на спорното
право е „И.“ ЕООД.
С оглед гореизложеното искът следва да се уважи, като основателен.
Ищецът не претендира разноски и не представя списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „И.” ЕООД, ЕИК ***, гр.
Варна срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, гр. *** и „П.М.” ЕООД, ЕИК ***, гр.
*** иск, че „И.” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, е носител на вземане в размер
на 1326.27 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № ***/30.10.2009г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно
установено в производството по гр.д. № 11273/2014г. по описа на Районен съд
– Варна и е издаден на 20.02.2019г. изпълнителен лист, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6