Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 23.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Ива Гогова
при
секретаря: Емилия Рикова
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 425 по описа на РС-Харманли за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр.
чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от И.К.И., ЕГН:**********
*** против Наказателно постановление №20-0271-001277 от 17.09.2020 година на Началник
група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че издаденото
НП противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон. Сочи още, че
деянията били маловажни, поради което следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН,
което не било сторено. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Г.,
като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият
орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 09.06.2020г.
в с.Върбово, общ.Харманли жалбоподателят И.И. управлявал
МПС мотопед марка „Сузуки”, с рама №509512 по пътища,
отворени за обществено ползване, като МПС-то не било регистрирано по надлежния
ред и било без табели, поставени на определените за това места. Същият бил
забелязан да управлява мотопеда в центъра на селото, като бил последван от
полицейските служители Д.Ч. и Ж.Б. и съответно спрян за проверка. При
извършената от контролните органи проверка жалбоподателят не представил СУМПС и
контролен талон към него.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 526474 от 09.06.2020г.
за нарушения по чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1
от ЗДвП.
С Постановление от 14.09.2020г. на РП-Харманли е прекратено наказателното
производство по ДП №243/2020г. по описа на РУ – Харманли, образувано за
престъпление по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от НК и
материалите по ДП за изпратени на Началника на РУ-Харманли за налагане на
административно наказание
Съгласно
писмо от ОД на МВР-Хасково от 22.12.2020г., процесният
мотопед марка „Сузуки”, с рама №509512 не е
регистриран на територията на РБългария.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник
група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №20-0271-001277
от 17.09.2020 година е приел за
доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него
нарушение. По аналогичен начин са описани самите нарушения и обстоятелствата,
при които са били извършени. С така извършеното АНО е приел за нарушен също
чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид това и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две глоби в размер на по 10 лв. за нарушенията по
чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Представени по делото са
контролен талон №9353529 от 30.06.2016г., както и ДСМПИС от 13.10.2020г.,
съгласно която жалбоподателят не реализира доходи, притежава недвижим имот в
с.Върбово, общ.Харманли и МПС марка „Опел Корса”.
От страна на жалбоподателя бяха ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на св.С. Д., който заяви, че мотопедът бил развален и не бил в движение,
както и че жалбоподателят винаги го бутал. В същата насока бяха и обясненията
на жалбоподателя, депозирани в съдебно заседание.
Гореописаната
в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени
доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН № 526474 от 09.06.2020г., Постановление от 14.09.2020г. на РП-Харманли, писмо
от ОД на МВР-Хасково от 22.12.2020г., както и от показанията на изслушаните в
съдебно заседание свидетели Д.Т.,
Д.Ч., Ж.Б. – служители на РУ-Харманли и ЗЖУ-Кърджали. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като вътрешно убедителни, логични и последователни. Същите
са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се
в приложената АНП.
Съдът не кредитира с
доверие показанията на св.С. Д., който заяви, че мотопедът бил развален, поради
което не бил в движение, тъй като показанията му са в противоречие с
показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Д.Т. и Д.Ч.,
които потвърдиха точно обратното, а именно че мотопедът е бил управляван от
жалбоподателя И. в центъра на селото, който след като ги забелязал потеглил в
друга посока, поради което и бил последван от свидетелите за извършване на
проверка. Освен това свидетелят Д.Ч. възпроизвежда свои непосредствени
възприятия относно случилото се за разлика от св.С.Д., който съгласно
показанията му не е присъствал при осъществяване на самото нарушение. Предвид
изложеното съдът счита, че именно показанията на свидетелите Д.Т., Д.Ч. и Ж.Б.
отразяват действителната фактическа обстановка по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр.
ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита, че НП следва да се
отмени в частта по отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото в
случая процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на принципа
"Non bis in idem", въведен с нормата
на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК, която норма по силата на чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в
административно-наказателното производство. Според цитираната правна норма не
се образува наказателно производство /в случая АНП/, а образуваното се
прекратява, когато "спрямо същото лице за същото престъпление /в случая
"деяние"/ има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. В случая спрямо жалбоподателя И.И.
има влязло в сила постановление за прекратено наказателното производство на
основание чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК и то за същата деятелност, като
описаната в наказателното постановление. Следователно с атакуваното НП се
ангажира отговорността му за втори път и то за едно и също деяние, т. е. в
нарушение на принципа не два пъти за едно и също нещо спрямо същото лице, което
е недопустимо. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието са фактите
на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се
основава само на фактическото му съдържание без оглед на неговата квалификация
и на класификацията му като "престъпление" или "административно
нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията -
съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, дори когато са засегнати
различни обекти на защита. Това становище се подкрепя и от ТР № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС, като следва и от
установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е
образувано наказателно производство, където се акцентира върху
"деянието" като водещо основание при преценката за приложението й,
без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо
лице.
В процесния случай разследването по досъдебното
производство е за престъпление по чл. 345, ал.
2 вр. с ал. 1 от НК,
като непосредственият обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват законосъобразното управляване на моторните превозни средства по
принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи
законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване
пътища /арг. от чл. 1, ал. 1
от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака
"idem" досежно обекта на нарушението и на
престъплението съобразно аргументите, посочени в ТР № 3/2015 г на ОСНК на ВКС,
в конкретния случай и за конкретното деяние.
Действително няма пречка прокурорът да прекрати
наказателното производството, но в процесния случай прекратяването на
производството е на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на
тази материалноправна констатация е приложима
забраната за ново наказателно преследване по аргумент от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е
пряко приложима към настоящия случай, тъй като процесното
административно-наказателно производство според два от критериите
"Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за
целите на Конвенцията. В този смисъл има константна съдебна практика както на
националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека, досежно
приложението на чл. 4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, а именно – Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение №
159/23.04.2014 г. по н. д. № 486/2014 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение №
227/21.05.2012 г. по н. д. № 651/2012 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение №
145/14.04.2014 г. по н. д. № 322/2014 г. на ІІІ н. о. на ВКС, а също и
Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело Ц. Ц.
срещу България № 2 по Жалба № 2376/03.
Посоченото по-горе обосновава извод, че неправилно е
образувано административно-наказателното производство, завършило с атакуваното
наказателно постановление, което от своя страна се обосновава с недопустимо
издадения в този случай АУАН в частта му по отношение на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП. Проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение
на жалбоподателя И., след като по отношение на него е водено и прекратено с
окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа залегнал в
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановеният в
производството по ЗАНН акт на административнонаказващия
орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен по отношение на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. е наказан и за
нарушения по чл.100, ал.
1, т.1 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Както се посочи по-горе
установено по делото е съгл. неопроверганите показания на свидетелите Д.Т. и Д.Ч.
– служители в РУ-Харманли и ЗЖУ-Кърджали, че на посочената дата жалбоподателят И.
е управлявал МПС-то, т.е. имал е качеството на „водач” на МПС, което именно
обуславя задължението му за носене на СУМПС и контролния талон към него. Като
не е представил същите на служителите на реда, е осъществил състава на
нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана
отговорността му, като законосъобразно е посочена и санкционната норма на
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, предвиждаща глоба в твърд размер от по
10 лв. за всяко едно от тези нарушения. Словесното описание на нарушенията е
адекватно на посочената правна норма, същите са описани ясно, точно и в пълнота,
като всяко едно от въведените в чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП задължения за водачите
на МПС за носене на съответния документ съставлява отделно и самостоятелно админ. Нарушение, обосноваващо и налагането на отделна
санкция за всяко от тях.
По силата на чл. 183, ал.
1, т. 1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач, който
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. В
съответствие с тази разпоредба наказващият орган е наложил наказания - две
„глоби” от по 10 лева, т.е. в рамките на предвидения по закон размер.
Следователно правилно е приложена и санкционната норма, която съответства на
процесните нарушения по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна адм.нарушия по чл.100 ал.1, т.1
от ЗДвП са извършено от страна на жалбоподателя виновно - нарушителят е
съзнавал характера на извършеното, предвиждал е неговите последици и е искал
настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11,
ал.2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.
По отношение на възраженията на жалбоподателя,
че деянията съставляват маловажен случай съдът, счита, че в случая не са налице
и предпоставки за приложение на член 28 от
ЗАНН. Нарушените разпоредби са императивни и въвеждат задължително
поведение за водачите на МПС. От друга страна, съдът намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност и счита,
че прилагането на чл. 28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция. За да
е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение. Напротив, бе установено, че жалбоподателят е бил преследван
от полицейските органи, опитвайки се да се отклони от извършване на проверка,
което засилва степента му на обществена опасност и укоримостта
на извършеното от него. Предвид това не са налице условията за прилагане на
чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен.
Предвид
изложеното до тук НП следва да се отмени като незаконосъобразно в частта
относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП и да се потвърди в останалата му
част досежно нарушенията по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
С
оглед изхода на делото на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от оспорването в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото в размер на 288.46
лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0271-001277 от
17.09.2020 година на Началник група на към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в частта, в която на И.К.И., ЕГН:**********
***, на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1,
т.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева и в частта, в която, на основание
чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0271-001277 от
17.09.2020 година на Началник група на към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в частта, в която на И.К.И., ЕГН:**********
***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН да
заплати на жалбоподателя И.К.И., ЕГН:********** *** направените
по делото разноски за адвокастски хонорар в размер на
288.46 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :