Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 94 от 13.04.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар А. М. и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 583 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от А.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Е.Й.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието. Предявен е иск с право основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетениe в размер на 1200,00 лева за претърпените от него през периода от 18.12.2014 г. до 02.12.2019 г., включително, неимуществени вреди – уронване на човешкото му достойнство и пораждане у него на чувство на безсилие, безпомощност, безпокойство и уязвимост, вследствие на изолирането му в наказателна килия за периода от 12.01.2015 г. до 23.01.2015 г. въз основа на отменената като незаконосъобразна Заповед № 663/18.12.2014 г. на началника на Затвора – Бобов дол. Претендира се и заплащане на законната лихва върху сумата от 1200,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 03.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане. Адвокат Й. претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът твърди, че през време на изтърпяване в Затвора – Бобов дол на наложено му наказание лишаване от свобода е бил изолиран в наказателна килия за периода от 12.01.2015 г. до 23.01.2015 г. въз основа на Заповед № 663/18.12.2014 г. на началника на затвора, отменена с Определение № 36/22.01.2015 г. по частно наказателно дело № 34/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница. През времето на принудителното му настаняване в наказателната килия не му били осигурени приемливи условия на живот. Килията била мръсна, хигиената в нея била занижена, вечер ставало студено, не му давали да ползва собствените си завивка и дюшек, а ползвал едно тънко шалте, от което много го болял гърбът, постоянното осветление в килията му пречело да спи и му причинявало главоболие. Ищецът бил лишен от възможност да си направи чай, да участва в колективни мероприятия, да ползва собствените си вещи и затворническия телефон, да пазарува от затворническата лавка, да гледа телевизия и да общува с любимата си котка.
По делото е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт Е.Г., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, като са изложени конкретни възражения по твърденията в исковата молба. Посочено е, че ищецът е бил настанен в наказателна килия, отговаряща на законовите и подзаконови изисквания, и е разполагал с разрешените за държане и ползване вещи. Твърди се, че е спазена разпоредбата на чл. 96, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) – на наказаните на основание чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС да не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Посочено е, че на настанените в наказателна килия се предоставят за ползване постелъчни принадлежности – дюшек, чаршафи, възглавници и одеяла (1 или 2 бр. в зависимост от сезона), че съгласно чл. 96, ал. 6 от ППЗИНЗ, храненето се извършва в наказателната килия, както и че поддържането на хигиената в същата е задължение на настанените в нея лишени от свобода. На последните е осигурена възможност за къпане два пъти седмично, както и задължителна смяна на личното и постелъчното бельо един път седмично, и те имат право на престой на открито, който провеждат отделно от другите лишени от свобода. Във всяка наказателна килия е осигурено т. нар. дежурно осветление, което се състои от едно осветително тяло, монтирано по начин, осигуряващ възможност за постоянно наблюдение на поведението на лишените от свобода, настанени в килията. Твърди се, че лишаването от право на телефон и лавка (пари за лични нужди) е законово регламентирано в отменената разпоредба на чл. 96, ал. 9 от ППЗИНЗС (отм. ДВ, бр. 20 от 2014 г.), която не е била действаща към периода на изолиране на ищеца в наказателната килия, т.е. същият е имал право да ползва телефон и право на пари за лични нужди, и при поискване е могъл да реализира тези си права. Направен е изводът, че не са налице твърдените незаконосъобразни действия (бездействия) на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
В съдебните заседания по делото ищецът и адвокат Й. поддържат исковата молба.
Юрисконсулт Г.поддържа отговора на исковата молба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От 10.04.2013 г. до 31.03.2017 г. А.Й. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол. Със Заповед № 663/18.12.2014 г. на началника на Затвора – Бобов дол му е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Заповедта е отменена с Определение №36/22.01.2015 г. по частно наказателно дело № 34/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница. Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е търпяно от ищеца в периода от 17:00 часа на 12.01.2015 г. до 17:00 часа на 23.01.2015 г., видно от приетата като доказателство по делото извадка от книга за 2015 г.
От показанията на свидетеля К.Г.П. (дежурен главен надзирател в затвора) се установява, че наказателните килии в Затвора – Бобов дол са обособени на първия етаж на сградата, където на настанени лишените от свобода в първа група. Битовите условия са нормални, като във всички останали килии. Разликата е в това, че масите, леглата и столовете са заварени на едно място. В килиите има радиатор, осветление и санитарен възел (има наказателни килии, в които тоалетните са отделни помещения, и наказателни килии, които са с тоалетни, отделени със стена, висока около метър и нещо). Осветителните крушки са около 45 вата и светят 24 часа в денонощието, с цел наблюдаване на изолираните в наказателните килии лишени от свобода. Преди настаняването им в наказателните килии лишените от свобода се водят до склада от където получават две одеяла, дюшек, възглавница. Изолираните в наказателните килии се хранят на място. Те могат да си правят чай и кафе в наказателните килии, могат да пушат, имат право на престой на открито, право да ползват телефон, както и да си купуват хранителни стоки от лавката, но има ограничение да ги внасят в наказателните килии – могат да си купят нещо и да го консумират, като имат шкафчета, където държат закупените хранителни стоки, и по време на престой на открито ги консумират. Относно хигиената свидетелят заявява, че самата група си има чистач, който почиства в спалните помещения, в наказателната килия. След като бъде настанен в наказателната килия, на лишения от свобода му се подсигуряват метли, гъби, кофа с препарат, и той поддържа хигиената. Килиите се освежават периодично. В наказателната килия не е разрешено да се отглеждат домашни любимци. На територията на затвора има котки, които живеят там, и когато отиват за хранене или излизат на престой на открито, лишените от свобода могат да общуват с тях. Изолираните в наказателните килии също имат възможност при престоя си на открито да общуват с любимите животни.
От показанията на свидетеля Я.М.К. се установява, че в края на 2014 г. до месец май 2015 г. същият е пребивавал в Затвора – Бобов дол. Свидетелят заявява, че преди процесното му изолиране в наказателна килия ищецът е бил малко по-контактен, разговарял с хората на карето, играел тенис, табла, шах, но след като излязъл от наказателната килия се уединил, станал стеснителен, не разговарял с никого. Свидетелят сочи, че няма преки впечатления от условията в наказателните килии в Затвора – Бобов дол от края на 2014 г., поради което съдът не кредитира показанията му относно същите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 285, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото Затворът – Бобов дол е териториална служба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, по отношение на която като място за лишаване от свобода последната осъществява пряко ръководство и контрол; освен това дейността по управление на местата за лишаване от свобода е административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая А.Й. доказа нарушение на чл. 3, ал. 2, пр. 1 от ЗИНЗС през периода от 12.01.2015 г. до 23.01.2015 г., но не и през периода от 18.12.2014 г. (началната дата, от която претендира процесното обезщетение) до 12.01.2015 г. През периода от 12.01.2015 г. до 23.01.2015 г. същият като лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на затворническата администрация, свързани с издадената Заповед № 663/18.12.2014 г. на началника на затвора, отменена с Определение № 36/22.01.2015 г. по частно наказателно дело № 34/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница. Със заповедта на Й. е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Последното е търпяно от ищеца в периода от 17:00 часа на 12.01.2015 г. до 17:00 часа на 23.01.2015 г., през което време той е пребивавал в наказателна килия на затвора, вместо в обикновена килия.
По делото обаче ответникът обори презумцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, тъй като установи, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди. Условията в наказателната килия сами по себе си не са довели до неблагоприятни преживявания с по-силен интензитет от тези в обикновена килия, тъй като ищецът е разполагал с добри битови условия. В килията е имало санитарен възел и радиатор. Преди настаняването му на ищеца са предоставени две одеяла (в съответствие с чл. 96, ал. 4, т. 1 и 2 от ППЗИНЗС), дюшек и възглавница. По делото липсват доказателства същият да е бил лишен от възможност да държи и останалите вещи, посочени в чл. 96, ал. 4, т. 1 и 2 от ППЗИНЗС – долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал, материали за четене и зимна горна дреха. Евентуални занемарени битови условия в хигиенно отношение в килията са се дължали на неположени от ищеца грижи за чистотата в същата, което е било негово задължение. Ищецът не е бил лишен от възможност да си направи чай. Имал е право на ползване на телефон и право на пари за лични нужди, и при поискване е могъл да реализира тези си права (разпоредбата на чл. 96, ал. 9 от ППЗИНЗС (отм. ДВ, бр. 20 от 2014 г.), предвиждаща лишаване на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС от хранителна пратка, пари за лични нужди и ползване на телефон, не е била действаща към процесния период на изолиране на ищеца в наказателната килия). На ищеца е осигуряван престой на открито (в съответствие с чл. 96, ал. 8 от ППЗИНЗС) и по време на същия той е имал възможност да общува с любимата си котка. По делото няма данни за оплаквания на Й. по време на престоя му в наказателната килия от болки в гърба вследствие на използването на тънко шалте, както и от главоболие вследствие на осветлението в килията.
Съдът
намира, че установеното по делото нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от ищеца
неимуществени вреди. Престоят в наказателната килия сам по себе си е
неблагоприятно преживяване, но интензитетът му на засягане не води до твърдените
от ищеца страдания. Целта на търсеното обезщетение е да възмезди
неблагоприятните преживявания на ищеца, каквито в случая не са установени.
Липсва причинен на ищеца осезаем дискомфорт в душевен и здравословен аспект.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради неоснователността на иска е неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, доколкото в това производство при отхвърляне на иска ищецът да не дължи такова (вж. в т. см. и Определение № 1622/06.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 614/2019 г., VIII о.).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***,
иск с право основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието да му заплати
обезщетениe в размер на 1200,00 лева за претърпените от него през периода от
18.12.2014 г. до 02.12.2019 г., включително, неимуществени вреди – уронване на
човешкото му достойнство и пораждане у него на чувство на безсилие,
безпомощност, безпокойство и уязвимост, вследствие на изолирането му в
наказателна килия за периода от 12.01.2015 г. до 23.01.2015 г. въз основа на
отменената като незаконосъобразна Заповед № 663/18.12.2014 г. на началника на
Затвора – Бобов дол, ведно със законната лихва върху сумата от 1200,00 лева,
считано от 03.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: