№ 1051
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100502177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и следв. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 1021/11.01.2023 г. по регистъра на СИС
към СРС, подадена от „Ц.ЗА П. на Република България“ в гр. Москва, Руска
федерация с ЕИК: *******, представлявана от директора си И.Г.Г. чрез адв.
С. Д., надлежно упълномощен, в качеството му на взискател, срещу
Постановление от 21.09.2022 г. за прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 10223/2014 г. по описа на СИС при
СРС срещу М.К.Б. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******
*******.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно. Поддържа се, че в конкретния случай не е налице нито
една от хипотезите на чл. 433 от ГПК, даваща основание за прекратяване на
производството. Изтъква се, че нито едно от посочените от взискателя
изпълнителни действия не е изпълнено, както и че той е бездействал през
последните две години. С оглед изложеното се моли обжалваното
постановление да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СИС към СРС
за продължаване на изпълнителните действия срещу длъжника М.Б..
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е постъпило възражение от М.Б.,
1
чрез адв. В.Б. - МАК, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и се
моли същата да бъде оставена без уважение. Изтъква се, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в последните две години,
което показва дезеинтересираност от събиране на дължимата сума. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление.
По делото са представени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК от
съдебния изпълнител, в които се излага становище, че жалбата, подадена от
взискателя е допустима, но неоснователна. Изложени са подробно фактите
във връзка с образуването на изпълнителното делото и предприетите от
съдебния изпълнител действия. Посочено е, че в случаите на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е
необходим нарочен акт на съдебния изпълнител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се
съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От взискателя „Ц.ЗА П. на Република България“ в гр. Москва, Руска
федерация с ЕИК: *******, представлявана от директора си И.Г.Г., е подадена
молба за образуване на изпълнително производство при държавен съдебен
изпълнител, към която е приложен изпълнителен лист от 18.11.2013 г., в
който е постановено, че Малина Колева Божилова е осъдена да заплати на
„Ц.ЗА П. на Република България“ в гр. Москва, Руска федерация сумата от
600.00 лева – представляваща разноски за въззивното производство, както и
сумата от 1 100.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат пред
ВКС. Въз основа на тази молба е образувано изпълнително дело №
10223/2014 г.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до М.Б. с изх.№
79932/08.12.2014 г. на СИС към СРС, на гърба на която е отбелязано, че
лицето се води, че живее на адреса, но никой не отваря при посещенията. В
тази връзка от СИС към СРС са изискани справки за сключени трудови
договори на длъжника, справка за постоянен и настоящ адрес, както и за
осигурителния статус. На 25.04.2015 г. на адреса на длъжника е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК за получаване на поканата за доброволни
изпълнение.
С молба с изх. № 597/27.07.2015 г. взискателят е поискал извършването
2
на справка за имотното състояние на длъжника.
С молба с изх. № 190/25.01.2016 г. визскателят е поискал от СИС към
СРС да предприеме способ за изпълнение по негова преценка. Върху молбата
ДСИ към СИС при СРС е посочил е посочено, че адв. Й.Г. – пълномощник на
взискателя, може да се запознае с изпълнителното дело, и е поискано от
взискателя да посочи способ за изпълнение. Разпореждането е получено на
21.03.2016 г. от адв. Й.Г..
Издадено е постановление от 21.09.2012 г. за прекратяване на
изпълнителното производство срещу М.К.Б..
Обжалваното постановление е била редовно съобщено на взискателя,
видно от представената на стр. 45 от изпълнителното дело призовка на
15.12.2022 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния
изпълнител се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай видно от
представените по делото документи съобщенията за обжалваното
постановление за прекратяване е съобщено на жалбоподателя на 29.12.2022 г.,
поради което депозираната на 11.01.2023 г. жалба е подадена своевременно.
Същата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт по аргумент от чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ето защо жалбата се
явява допустима. Разгледана по същество при съобразяване на изложените от
жалбоподателя доводи и при извършване на цялостна проверка съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав приема жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
Предмет на повдигнатия правен спор е наличието на основание за
прекратяване на изпълнителното производство, а именно чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Според задължителните указания, съдържащи се в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 28/2013 г. на ОСГТК на ВКС –
прекъсването на давността е правна последица от предприемането на кое да е
3
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността обаче
действията по образуване на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, внимателният преглед на изпратените на съда
материали по изпълнителното дело в действителност мотивират извод, че
хронологически последното валидно извършено изпълнително действие от
категорията на онези, с чиито правни последици може да се свърже
прекъсването на срока на перемпцията, е било осъществено на 25.01.2016г.
При това положение, изпълнителното дело се перемира на 25.01.2018 г.,
а в постановлението си, съдебният изпълнител само констатира и формално
установява правните последици на настъпилото по силата на закона
прекратяване.
По всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваното
постановление е законосъобразно и че жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, съдебни разноски се следват на М.К.Б., като
такива са извършени в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ц.ЗА П. на Република
България“ в гр. Москва, Руска федерация с ЕИК: *******, представлявана от
директора си И.Г.Г., срещу Постановление от 21.09.2022 г., с което съдебният
изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
производството по изпълнително дело № 10223/2014 г. съгласно описа на
СИС ъм СРС, 9-ти участък като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ц.ЗА П. на Република България“ в гр. Москва, Руска
федерация с ЕИК: *******, представлявана от директора си И.Г.Г., да заплати
на М.К.Б. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 500.00 лв. (петстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5