№ 4111
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110127728 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Д. П. /уточнена в открито
заседание на 11.11.2021 г./, с която е предявен отрицателен установителен иск срещу *** с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 3 206.69 лв. – начислени задължения за доставена топлинна енергия, дялово
разпределение и лихви за периодите 01.11.2011 г. – 31.01.2014 г., 01.05.2017 г. – 30.09.2017
г. и 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г. Претендира разноски.
Иищцата излага твърдения, че ответникът е адресирал до нея покана за плащане за
сума, включваща и процесната, като я е предупредил, че при неплащане ще стартира
съдебни и изпълнителни действия, поради което я е приканил да плати доброволно или да
сключи споразумение за разсрочено плащане. Оспорва да е потребител на топлинна енергия.
Изтъква, че в изпратената до нея покана не е посочено основание на задължението й за
заплащане на топлинна енергия, нито е посочено разпределението на сумата по отделни
компоненти. Релевира възражение, че процесното вземане е погасено по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден от ответника „Топлофикация София“ ЕАД
отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3 206.69
лв. – начислени задължения за доставена топлинна енергия, дялово разпределение и лихви
за периодите 01.11.2011 г. – 31.01.2014 г., 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г. и 01.05.2019 г. –
31.10.2019 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
1
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство.
В конкретната хипотеза начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на топлинна енергия, за дялово разпределение и за лихви през исковия период
не е спорно по делото, още повече, че ответникът е изпратил до ищцата покана с изх. № Г-
27360/27.11.2019 г., с която претендира от нея заплащане на сума в общ размер на 4 398.39
лв., включваща задължения за топлинна енергия и услугата дялово разпределение, в това
число главница и лихва, за периоди, включващи и процесните периоди, за имот на адрес:
***, с абон. № ***, като я предупреждава, че при неплащане ще бъдат инициирани съдебни
действия за събиране на вземането. С оглед на това за ищцата е налице правен интерес от
отричане на претендираното от ответника вземане.
В случая ищцата отрича материалноправна предпоставка за възникване на вземането –
наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между страните, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая с Определение № 4756/16.09.2021 г. съдът е указал на ответника, че в негова
доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните
и изпълнение на задълженията му по него по предоставяне на услугите в размер на
претендираната сума, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване на
давността, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Въпреки това ответникът
не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест.
При липса на ангажирани доказателства за наличието на договорно отношение между
страните и за извършена реална доставка на топлинна енергия в имота на начислената от
ответното дружество стойност възникването на процесното вземане се явява недоказано.
Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен, без да се обсъжда възражението за погасяване на задължението по
давност.
По разноските:
Право на разноски в настоящото производство има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Тя е сторила разноски за държавна такса в размер на 128.27 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от нея адвокатски хонорар е основателно, тъй като той
надвишава минималния размер от 454.47 лв., а делото не се отличава нито с фактическа,
2
нито с правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение, което ответникът
следва да възстанови на ищцата, е в редуциран размер – сумата от 454.47 лв. Ето защо
общият размер на разноските, които ответното дружество дължи, възлиза на сумата от
582.74 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 3 206.69 лв. – начислени
задължения за доставена топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за имот на адрес:
гр. София, ***, с абон. № ***, за периодите 01.11.2011 г. – 31.01.2014 г., 01.05.2017 г. –
30.09.2017 г. и 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, сумата от 582.74 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3