№ 35
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000243 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С определение № 260216 от 02.02.2021 година, постановено по т.
дело № 716/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
прекратено производството по осъдителния иск, предявен от „П.“ АД
/„П.“ АД/, ЕИК ***, против З.К. Ч., ЕГН ***, за осъждане на З.К. Ч. да
заплати на „П.“ АД сумата 37 307.36 лв., произтичаща от договор за
банков кредит, представляваща падежирали и непадежирали вземания
след датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение
по ч.гр. дело 869/2013 година по описа на РС- Асеновград / 06.06.2013
година/, от които 4492.68 лв. – главница, падежирала до 14.08.2019;
3047.99 лв. – договорна лихва за периода 25.8.2018 – 14.8.2019 година;
145.08 лв. - разсрочени договорни лихви съгласно анекс 1 от 30.12.2011
и погасителен план – приложение 2 за периода 25.8.2018 – 25.7.2019 вкл.;
28 751.19 лв. – главница /непадежирала към датата на подаване на
исковата молба- 14.08.2019 г./; 870.42 лв. – договорни лихви, разсрочени
съгласно анекс № 1 от 30.12.2011 и погасителен план – приложение 2
/непадежирали към датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 г./.
1
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
„П.“ АД с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и с искане
за отмяната му и връщане на делото на ОС- Пловдив за произнасяне по
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК на „П.“ АД против З.К.
Ч., имащ за предмет сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр. дело 869/2013 година по описа на Районен съд
– Асеновград.
В частната жалба се твърди, че прекратяването на производството
по предявения осъдителен иск за посочените по-горе суми е с мотив, че
този иск е недопустим, тъй като за тези суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, която не е
обезсилена. Според частния жалбоподател допуснатото изменение на
иска от установителен по чл. 422 от ГПК в осъдителен за тези суми било
недопустимо, поради което прекратяването на производството по
осъдителния иск било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено, а
делото следвало да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне
по първоначално предявения установителен иск.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищцата в
първоинстанционното производство З.К. Ч. с изразено становище за
нейната неоснователност и искане за потвърждаване на прекратителното
определение.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за прекратяване на производството по делото, попадащо в
хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, като при подаването е спазен
едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоначално по т. дело № 716/2019 година по описа на Окръжен съд –
2
Пловдив е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, имащ за предмет
установяване съществуването на всички вземания на „П.“ АД от З.К. Ч. по
договор за банков кредит от 13.07.2006 година, за които са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр. дело № 869/2013 година, включително вземанията по осъдителния
иск, по който е прекратено производството с обжалваното по настоящото
дело определение.
До предявяване на осъдителния иск по т. дело № 716/2019 година на
ОС – Пловдив се е стигнало след направено искане от ищеца с
допълнителната искова молба, уточнена с молба вх. № 406/07.01.2020 година
и допуснато от съда изменение на първоначално предявения иск с
определение № 260052 от 28.08.2020 година. С това определение е
прекратено производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК за разликата
над 2436,19 лева до 52402,17 лева главница и за разликата над 5052,71 лева до
6124,46 лева – договорни лихви за периода 25.06.2012 година до 05.06.2013
година и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 386/12.06.2013 година, издадена по ч.гр. дело № 869/2013
година на РС- Асеновград за тези суми. След частичното прекратяване на
производството по делото и частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение, със същото определение № 260052 от 28.08.2020 година е
допуснато изменение на предявения по т. дело № 716/2019 година иск по
следния начин: Посочено е, че искът е установителен по чл. 422 от ГПК за
приемане за установено съществуването на вземането на „П.“ АД от З.К. Ч.
към 06.06.2003 година на непогасени падежирали вземания по договор за
банков кредит от 13.07.2006 година и анекс към него от 30.12.2011 година за
главница от 2436,19 лева, 4907,63 лева договорна лихва за периода 25.06.2012
година до 05.06.2013 година, 343,57 лева – наказателна лихва за периода
25.06.2012 година – 25.05.2013 година включително и 145,08 – разсрочени
договорни лихви съгласно анекс № 1 от 30.12.2011 година и погасителен план
към него за периода от 25.06.2012 година до 25.065.2013 година. По
отношение на останалите суми в общ размер на 37307,36 лева, посочени по
пера по-горе, е прието от първоинстанционния съд, че е сезиран с осъдителен
иск.
С определение № 260139 от 08.12.2020 година, постановено по ч.т.
3
дело № 671/2020 година по описа на Апелативен съд, е обезсилено като
недопустимо определение № 260052 от 28.08.2020 година, постановено по т.
дело № 716/2019 година по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е
прекратено производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК и е
обезсилена издадената срещу З. Ч. заповед по чл. 417 от ГПК
№386/12.06.2013 година, издадена по ч.гр. дело № 869/2013 година на РС-
Асеновград.
Горепосоченото определение на АС – Пловдив е влязло в сила. Т.е.
както към момента на постановяване на определение № 260052 от 28.08.2020
година за изменение на първоначално предявения иск, така и към момента на
постановяване на обжалваното по настоящото дело прекратително
определение № 260216 от 02.02.2021 година на ОС – Пловдив по т. дело №
716/2019 година и към настоящия момент за вземанията, предмет на
осъдителния иск след допуснатото изменение на иска има издадена и
съществуваща заповед за изпълнение на парично задължение.
Изводът на първоинстанционния съд, че изменението на първоначално
предявения иск по чл. 422 от ГПК по описания по-горе начин, включително с
преминаването от установителен към осъдителен иск за част от исковите
суми е допустимо, е неправилен, поради което незаконосъобразно се явява и
определението за прекратяване на производството по делото по осъдителния
иск след допуснатото изменение на първоначално предявения иск по чл. 422
от ГПК. Доколкото с прекратителното определение № 260216 от 02.02.2021
година се слага край на производството по делото за вземанията, предмет на
предявения след изменението осъдителен иск, настоящият съдебен състав
следва да се произнесе по законосъобразността на предхождащото
прекратителното определение определение за изменение на иска.
Определението на съда, с което той се е произнесъл по осъдителни
искове с обща цена от 37307,36 лева, като е прекратил производството по
делото по тях, е постановено след недопустимо изменение на
установителния иск по чл. 422 от ГПК в осъдителен такъв.
Безспорно е между страните, а и от приложеното като доказателство по
делото заповедно производство – ч.гр. дело № 869/2013 година по описа на
4
Асеновградския районен съд се установява, че за цялото вземане на „П.“ АД
по процесния договор за кредит има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката, която не е обезсилена. При наличие на заповед за изпълнение и при
липса на данни тя да е обезсилена до направеното и допуснато изменение на
иска пред първата инстанция, както и до настоящия момент, за ищеца не е
отпаднал правния интерес от воденето на установителния иск по чл. 422 ал. 1
от ГПК, включително за процесните сумите, вписани в прекратителното
определение, които също са предмет на заповедта на изпълнение.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК, осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 или чл. 417 от ГПК, е допустим само след обезсилване
на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие
на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез
уредения в чл. 422 ал. 1 от ГПК специален установителен иск / Решение №
66 от 08.07.2014 година на ВКС по т.д. № 1766/2013 година, ІІ т.о.; решение
№ 141 от 06.11.2014 година по т.д. № 2706/2013 година на ВКС, І т.о. и др./.
За да са налице предпоставките по чл. 214 ал. 1 предложение трето от ГПК за
преминаване от установителен иск по чл. 422 от ГПК към осъдителен иск по
висящо производство, е необходимо да има влезли в сила актове на съда в
заповедното производство за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в исковото производство
пред първата инстанция. Тази предпоставка не е налице в случая, поради
което при недопустимо изменение на иска от установителен по чл. 422 от
ГПК в осъдителен, постановеното прекратително определение по
осъдителния иск за част от сумите, включени в заповедта за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, е неправилно.
Изразеното по-горе разбиране на съда съответства на задължителните
постановки на т. 11 б от ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС . С цитираното
тълкувателно решение е прието, че искът по чл. 422 от ГПК се разглежда по
правилата на общия исков процес, но с оглед спецификата на това
производство и обусловеността му от издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение, неприложими се явяват правилата за изменение на
иска по чл. 214 ал. 1 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне
5
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Посочено е, че въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, но само
при условията на евентуалност, доколкото преминаването от установителен
към осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, е
недопустимо до нейното обезсилване.
Тук следва да се отбележи, че определенията на съда по чл. 214 от ГПК
не подлежат на самостоятелен контрол и тяхната законосъобразност се
проверява от въззивната инстанция при проверка на допустимостта и
правилността на акта на първоинстанционния съд, с който се приключва
производството по делото пред него. В случая не са налице процесуалните
предпоставки за допускане на изменение на първоначално предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК в осъдителен такъв при наличие на
необезсилена заповед за изпълнение. Незаконосъобразното определение по
чл. 214 от ГПК, с което е допуснато изменение на първоначално предявения
иск по чл. 422 от ГПК за част от вземанията в осъдителен иск за
изпълнение на договорни задължения по договора за кредит, какъвто е
недопустимо, е довело до постановяване на незаконосъобразно прекратително
определение, което следва да бъде отменено. Липсва основание за
прекратяване на производството по делото, тъй като ищецът не е изразил воля
за оттегляне или отказ от иска по отношение на част от вземанията си по
договора за кредит, а само е направил изменение от установителен иск по чл.
422 от ГПК в осъдителен такъв. При положение, че не са налице
предпоставките за изменение на иска, първоинстанционният съд дължи
произнасяне по първоначално предявения установителен иск по чл. 422 от
ГПК.
След отмяна на прекратителното определение делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по първоначалния иск, с
който е сезиран, а именно установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260216 от 02.02.2021 година, постановено по
т. дело № 716/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е
прекратено производството по делото по осъдителния иск, предявен от „П.“
АД /„П.“ АД/, ЕИК ***, против З.К. Ч., ЕГН ***, за осъждане на З.К. Ч. да
заплати на „П.“ АД сумата 37 307.36 лв., произтичаща от договор за банков
кредит, представляваща падежирали и непадежирали вземания след датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по ч.гр. дело
869/2013 година по описа на РС- Асеновград / 06.06.2013 година/, от които
4492.68 лв. – главница, падежирала до 14.08.2019; 3047.99 лв. – договорна
лихва за периода 25.8.2018 – 14.8.2019 година; 145.08 лв. - разсрочени
договорни лихви съгласно анекс 1 от 30.12.2011 и погасителен план –
приложение 2 за периода 25.8.2018 – 25.7.2019 вкл.;
28 751.19 лв. – главница /непадежирала към датата на подаване на исковата
молба- 14.08.2019 г./; 870.42 лв. – договорни лихви, разсрочени съгласно
анекс № 1 от 30.12.2011 и погасителен план – приложение 2 /непадежирали
към датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 г./.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за по-нататъшното му
разглеждане съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7