МОТИВИ
към Присъда № 42 на С. районен съд от 03.10.2016 г.
по НОХД № 299/2016 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на С. районна
прокуратура П.Х. *** е обвинен в това, че на 06.05.2016 г., около 00,45 ч., в гр.
С., по ул. “Г. М.” е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Р. К.” с рег. табели СО .. АР с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол в
кръвта си 2,2 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 484/07.05.201.г. на УМБАЛ „Света
А.” – С. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен и следва да бъде признат за виновен
в извършването му. Изтъква, че защитната теза на подсъдимия е недоказана
предвид липсата на съответствие между неговите обяснения и показанията на
свидетелите Х. Н. и Н. Д. и противоречията между тях относно редица
обстоятелства, на които тази теза се основава. Счита, че при индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия следва да се вземат предвид като смекчаващи
обстоятелства необремененото му съдебно минало и добрите му характеристични
данни, поради което отправя искане предвидените в чл. 343б, ал. 1 от НК
наказания да бъдат наложени на подсъдимия в минималния предвиден от закона
размер, а на основание чл. 343г от НК на същия да бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.
И. заявява, че обвинението не е доказано, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е извършил
умишлено деянието, в което е обвинен. Счита, че обясненията на подсъдимия
относно субективната страна на деянието се подкрепят от свидетелски показания,
поради което е следвало те да бъдат подложени на проверка и от
съдебно-медицинска експертиза с формулираните от него задачи към експертизата. Изразява
становище, че отказът на съда да допусне такава експертиза е довел до непълнота
на доказателствата за разкриване на обективната истина, която обаче не следва
да бъде ценена във вреда на подсъдимия. Отправя искане подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
При упражняване на правото си на
последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 05 срещу 06 май 201. г. свидетелите И.И. и С.Г.,
двамата на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУМВР – С. били на работа за времето от 20,00 ч. на 05.05.201.
г. до 08,00 ч. на 06.05.201. г. и осъществявали контрол на пътното движение на
територията на гр. С.. Около 00,45 ч. на 06.05.201. г. те се намирали на ул. „Г.
М.” в гр. С. и спрели за проверка товарен автомобил „Р. К.” с рег. № СО ..АР,
който се движел по тази улица. Автомобилът бил управляван от подсъдимия П.Н.,
чиято самоличност била установена на мястото на проверката от представените от
него документи. Свидетелят И. поканил подсъдимия, а последният се съгласил да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7410”, с фабричен № ..,
калиброван за техническа годност до м. септември 201. г. Уредът отчел
концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух 2,67 на хиляда.
На място на подсъдимия бил
издаден талон за медицинско изследване с бланков № .., в който била отразена установената
с техническо средство концентрация на алкохол в издишания от него въздух и било
посочено, че подсъдимият може да се яви във ФСМП – С. до 45 минути от
връчването на този талон. Ръкописният текст на реквизитите на талона били
изписани от св. С. Г., а талонът бил подписан за издател от св. И. И..
Подсъдимият заявил на свидетелите И. и Г., че желае да даде кръв за медицинско
изследване, а те се обадили във ФСМП – С. и били уведомени, че в този ден и час
там няма дежурен лекар. Затова св. Г. извършил поправка в талона относно
лечебното заведение, в което подсъдимият следвало да се яви, както и относно
срока за явяването му, като в словосъчетанието „ФСМП – С.” той задраскал думата
„С.” и добавил отдолу „И.”, а в словосъчетанието „45 мин.” задраскал числото 45
и добавил отдолу числото 120. С оглед направените корекции в съдържанието на талона
подсъдимият следвало да се яви във ФСМП – И. в срок от 120 минути от връчването
на талона. Талонът бил връчен на подсъдимия в 02,00 ч. на 06.05.201. г.
На място св. И. съставил срещу
подсъдимия и акт за установяване на административно нарушение с бланков № серия
Г .. Актът бил съставен в присъствието на св. Г., който го подписал като
свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Актът бил
съставен и в присъствието на подсъдимия, на когото актът бил предявен да се
запознае със съдържанието му и същият го подписал, като получил и екземпляр от
акта.
Свидетелите И. и Г. завели
подсъдимия до ФСМП – И., където на същия било извършено медицинско
освидетелстване и той дал кръв за химическо изследване. След това тримата се
върнали в гр. С. и подсъдимият бил задържан в РУМВР – С..
В края на смяната си св. И.
установил, че е допуснал една и съща грешка в АУАН относно месеца в датата на
съставянето му, в датата на извършване на деянието, в датата на предявяване на
акта на подсъдимия за подпис и в датата на връчване на екземпляр от него на
подсъдимия, като месецът бил изписан с числото „06” вместо с числото „05”.
Затова на тези четири места в оригиналния екземпляр на акта св. И. извършил поправки,
като поправил цифрата „6” на „5” и се подписал, а за извършване на поправките
дал докладна записка до Началника на РУМВР – С.. Препис от акта с вече
извършените поправки не бил връчван на подсъдимия.
Видно от заключението по
химическа експертиза № 484/07.05.201. г., извършена в МБАЛ „Света А.” АД, гр. С.,
Алкохолна лаборатория, концентрацията на алкохол в изпратената за изследване
проба кръв, взета от подсъдимия П.Н. е 2,2 на хиляда.
В хода на досъдебното
производство по искане на подсъдимия и на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн. ДВ, бр.
63/2001 г./ е извършен повторно химически анализ на кръвната проба, дадена от
подсъдимия. Видно от заключението по химическа експертиза № 484’/27.05.201. г., извършена в МБАЛ „Света А.” АД, гр. С.,
Алкохолна лаборатория, концентрацията на алкохол в изпратената за изследване
проба кръв, взета от подсъдимия П.Н. при повторния й химически анализ е също 2,2
на хиляда.
Подсъдимият П.Х.Н. е роден на ..
г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
женен, неосъждан, със средно образование, управител на ЕТ „П.Н. – Н.”, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС от категории А, М, С, СЕ, D, DE, АМ, ТКТ и ВЕ. Има налагани
административни наказания за нарушения на Закона за движението по пътищата.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показания на св. И.И., показания
на св. С.Г., частично от показанията на св. Х. Н., частично от показанията на
св. Н. Д., частично от обясненията на подсъдимия П.Н.; писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 338 ЗМ-172/201.г. по
описа на РУМВР – С. и приобщени като доказателства по делото по реда на чл. 283
от НПК: акт за установяване на административно нарушение, серия Г .. /л. 5/;
докладна записка от И.И. *** относно съставен АУАН № .. /л. 4/; талон за
медицинско изследване № .., издаден на 06.05.201. г. /л. 6 – оригинал и л. 17 –
копие/; справка относно техническата годност на средство за измерване на
алкохол в дъха „Дрегер Алкотест 7410”
с фабр. № .., ведно с разпечатка, установяваща преминаването на това средство
за измерване през последваща периодична проверка на 01.03.201. г. със срок на
валидност 6 месеца /л. 36 - 37/; Заповед № Із-789/12.04.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи /л. 39/; протокол за медицинско изследване от 06.05.201. г.
/л. 18/, протокол от 09.05.201. г. на МБАЛ „Св. А.” – С.” АД, гр. С. /Алкохолна
лаборатория/ за химическа експертиза № 484/07.05.201. г. /л. 16/; протокол от
27.05.201.г. на МБАЛ „Св. А.” – С.” АД, гр. С. /Алкохолна лаборатория/ за химическа
експертиза № 484’/07.05.201. г.
/л. 23/; копие от свидетелство за управление на МПС на подсъдимия П.Н. /л. 7/, справка
за правоспособността на подсъдимия като водач на МПС, за регистрираните негови
нарушения като водач на МПС и за наложените му за тях административни наказания
/л. 27-29/; Заповед № 16-0338-000166/06.05.201. г., издадена от началника на
РУМВР – С. за прилагане на принудителна административна мярка /л. 40/, справка
за съдимост за подсъдимия /л. 41/, характеристична справка на подсъдимия /л. 43/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
/л. 45/.
Гореобсъдените протоколи на МБАЛ
„Света А.” АД, гр. С. /Алкохолна лаборатория/ за химически експертизи са приети
и обсъдени като писмени доказателства, а не като експертни заключения.
Протоколът, съставен на 09.05.201. г. обективира извършване на химическо
изследване под № 484/07.05.201. г. на проба кръв, взета от подсъдимия във ФСМП
– И. по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Това изследване няма
характер на експертно заключение, доколкото същото е извършено по реда на
горецитираната наредба, а не е депозирано въз основа на акт на орган на досъдебното
производство за назначаване на съответна експертиза. Същото се отнася и за
протокола за химическа експертиза, съставен на 27.05.201. г. Той удостоверява
химически анализ на пробата кръв, взета от подсъдимия във ФСМП – И., извършен
повторно по инициатива на подсъдимия, видно от изявлението му в разпита му като
обвиняем на досъдебното производство, извършен на 11.05.201. г. С това свое
изявление подсъдимият е упражнил правото си по чл. 20, ал. 3 от Наредба №
30/2001 г. да поиска извършване на повторен химически анализ на дадената от
него проба кръв, поради което резултатът от него също няма характер на експертно
заключение в тесния смисъл на НПК, независимо че в случая разследващият полицай
ненужно и безпредметно е назначил такава експертиза въз основа на
постановлението на наблюдаващия прокурор от 11.05.201. г. По тези съображения
съдът възприе приобщените на досъдебното производство протоколи за химически
експертизи като писмени доказателства, а не като експертни заключения и ги
приобщи като доказателства по реда на чл. 283 от НПК, а не по реда на чл. 282
от НПК.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Пл. Н. в частите им, в които същият сочи,
че на 05.05.201. г. около 19,00 – 19,30 ч. той тръгнал от дома си заедно със
свидетеля Н. Д. със собствения си автомобил „Р.”, който той управлявал; че тъй
като не се почувствал добре, подс. Н. оставил автомобила на моста над р. И.
близо до предприятието, известно като „С. к.” и двамата с Д. продължили до
заведение в гр. С., наричано от подсъдимия „Ч. капанче”; че късно вечерта, преди
да си тръгне заедно с Д. от заведението, подсъдимият се почувствал по-зле и изпил
250 грама
течност, чийто състав и съдържание той тогава не знаел, но която му била предоставена
по-рано същия ден от сина му св. Х. Н. с обяснението, че тя помага при умора и
неразположение; че след като се разделили със св. Д., подсъдимият отишъл до мястото,
където бил оставил автомобила си, влязъл в него и за около 20 минути заспал, а
после полицейски служители го събудили и му разпоредили да премести автомобила
си от това място, което разпореждане подсъдимият изпълнил и докато управлявал
автомобила си към дома си бил спрян от свидетелите И. и Г.; че едва на другия
ден подсъдимият разбрал от сина си, че течността, която предната вечер е изпил,
представлява екстракт от корен на билката „З. корен”, смесен с 50 % мед и 50 %
чист спирт.
На тези части от обясненията на
подсъдимия се основава защитната му позиция по делото, че тъй като целият ден
на 05.05.201. г. не се чувствал добре, а вечерта в заведението дори му станало
още по-зле, той изпил наведнъж около 250 грама течност без да знае, че 50 на сто от
нейния състав е чист спирт, след което той изпълнил полицейско разпореждане да
премести автомобила си, а при управлението на автомобила било установено
инкриминираното деяние, но той не знаел, че приемането на течността е довело до
концентрация на алкохол в кръвта му 2,2 на хиляда, както е установена от
химическо изследване, извършено по реда на Наредба № 30/2001 г.
Посочените по-горе части от
обясненията на подсъдимия обаче са вътрешно противоречиви, не кореспондират
дори с показанията на свидетели, допуснати до разпит по негова инициатива, а и
се опровергават от други кредитирани от съда доказателства.
На първо място, подсъдимият сочи,
че на 05.05.201. г. около 19,00 – 19,30 ч. свидетелят Н. Д. дошъл в дома му и
двамата тръгнали към заведението с автомобила на подсъдимия, но тъй като
подсъдимият не се почувствал добре, той оставил колата на моста над река И.
близо до предприятието „С. к.” и оттам с Д. отишли до заведението пеша. Лишено
е от каквато и да било житейска логика подсъдимият, който е правоспособен водач
на МПС от 1978 г.
и към датата на инкриминираното деяние притежава свидетелство за управление на
МПС от почти всички категории, да паркира автомобила си на мост, без да има за
това каквато и да било сериозна обективна причина, при положение, че престоят и
паркирането на мостове са забранени съгласно чл. 98, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и подсъдимият няма как да не знае това. В случай,
че сериозната обективна причина подсъдимият да остави автомобила си на моста е била
негово здравословно неразположение, което му е пречело да управлява МПС, е
безкрайно нелогично непосредствено след това той да отиде в заведение със свой
приятел, където двамата прекарали поне 3-4 часа според собствените му
обяснения. В случая не е съществен нюансът дали подсъдимият е оставил автомобила
си в престой или паркиран на самия мост или в близост до него, нито пък дали
това негово деяние съставлява административно нарушение по ЗДвП, а това, че в
обясненията си подсъдимият настоява за такава именно локализация на паркираното
МПС, единствено за да създаде привидно логично обяснение на поведението си след
като напуснал заведението и се разделил със св. Д. – а именно, че отишъл до
автомобила си, заспал в него и бил събуден от полицейски служители, които му
разпоредили да премести автомобила, а част от тях били тези, които впоследствие
го спрели за проверка.
Именно за тези обстоятелства
обясненията на подсъдимия категорично се опровергават от показанията на
свидетелите И. и Г. които еднозначно и недвусмислено сочат пред съда, че преди
да спрат подсъдимия за проверка, в хода на която е установено инкриминираното
деяние, те в рамките на същата си смяна изобщо не са виждали подсъдимия на
друго място в гр. С. нито сами, нито заедно с други свои колеги от РУМВР – С.
по никакъв повод. Съдът не намира никакво основание да не даде вяра на
показанията на свидетелите Г. и И. за тези обстоятелства, а и изобщо на
показанията им в цялост.
На следващо място, за тези
обстоятелства обясненията на подсъдимия се намират в противоречие с показанията
и на свидетеля Н. Д., който заявява пред съда, че той и подсъдимият отишли от
дома на подсъдимия до заведението пеша и че докато вечерта те били в
заведението подсъдимият не му е споменавал, че трябва да отиде да прибере
отнякъде някакъв автомобил, а само му казал, че е оставил автомобила си на
паркинга на предприятието „С. к.”.
Изложените по-горе съображения за
вътрешен логически дефицит в обясненията на подсъдимия, за противоречието им с
показанията на св. Д. и за категоричното им опровергаване от показанията на св.
И. и св. Г. за определени обстоятелства, обосновават извода на съда, че
обясненията на подсъдимия за обстоятелствата, при които същият тръгнал от дома
си с автомобила си и след престоя си в заведението се качил на автомобила и
започнал да го управлява до спирането му за проверка от служителите на РУМВР –
С., не следва да бъдат кредитирани като източник на доказателства, а следва да
бъдат възприети единствено като негова защитна позиция.
Тези обстоятелства са изложени от
подсъдимия в обясненията му пред съда, за да обезпечат и да обградят с
достоверност главния твърдян от него факт – че в края на престоя му в заведението
на 05.05.201. г., поради продължаващото си здравословно неразположение, което
не било преодоляно дори от изпитото количество ракия в заведението /около 150
грама/, той изпил и 250
грама течност с неизвестно за него по това време
съдържание, която му била предоставена от сина му – св. Х. Н. с обяснението, че
нейният прием преодолява отпадналостта и стимулира тонуса.
Лишено е от всякаква житейска
логика подсъдимият, който е в зряла възраст /на 55 години към датата на
инкриминираното деяние/ изобщо да не се поинтересува от сина си /на 31 години/ какъв
е съставът на тази течност, в какви дози и на какви периоди се приема тя,
съвместим ли е нейния прием с употреба на алкохол, кога следва да се приема
тази течност /преди, по време или след хранене/, как се отразява нейния прием
на реакциите при шофиране /при положение, че подсъдимият сочи да е тръгнал от
дома си към заведението с автомобила си/, и да изпие цялото бурканче с течност
непосредствено преди да се прибере в дома си след като вечерта в заведението се
е хранил и е употребявал немалко алкохол. Такова поведение, ако би било реално
осъществено от подсъдимия, би граничело със себеувреждане, а по делото липсват
дори индиции за подобно намерение у подсъдимия.
Също толкова нелогично е св. Х. Н.,
който сочи пред съда, че по занятие е шофьор и живее с баща си – подсъдимия, на
различни етажи в една и съща къща, да не предупреди баща си в деня, в който му
е дал бурканчето с течността /на 05.05.201. г. в късния следобед или привечер,
когато баща му се прибрал вкъщи/, че 50 процента от състава на тази течност е
чист спирт /т. е. алкохол/, а и да разбере от него едва на следващия ден около
11 ч. сутринта, че последният е дал положителна проба за алкохол при управление
на МПС. Няма данни подсъдимият и този свидетел да са в лоши отношения, респ. да
имат личен проблем в комуникацията помежду им. Освен това подсъдимият не е
осъждан, няма криминалистическа регистрация и не е наказван за административни
нарушения на ЗДвП, свързани с употреба на алкохол. При съвкупността от тези
обстоятелства следва да се приеме, че полицейската проверка, при която с
техническо средство е установена употреба на алкохол от страна на подсъдимия
при управление на МПС, последвалото пътуване през нощта до гр. И. и обратно,
задържането на подсъдимия впоследствие в РУМВР – С., са все извънредни житейски
събития за един 55-годишен семеен мъж с добри характеристични данни. Въпреки
тяхното осъществяване, според показанията на св. Х. Н., последният не е
контактувал по никакъв начин с баща си от момента, в който му дал бурканчето с
течността до 11 ч. сутринта на следващия ден, когато двамата се видели пред
къщата си. Такава житейска ситуация, в която бащата е заявил на сина си, че не
се чувства добре, а неговият син му дал някакъв лек, но въпреки това след това
не се поинтересувал изобщо къде е баща му цяла нощ и почти до обяд на следващия
ден, а бащата изобщо не сочи да е направил опит да се свърже със сина си през
цялото това време, най-малкото например да го попита при медицинското си
освидетелстване в гр. И. какъв е бил съставът на течността, която е изпил, за
да я съобщи на лекаря, който извършва освидетелстването и при положение че в
обясненията си подсъдимият изобщо не твърди служителите на РУМВР – С. да са
ограничавали по какъвто и да било начин възможността му да комуникира по телефона
по време на пътуването до гр. И. и обратно или по време на престоя му там, е не
просто неправдоподобна – тя е изложена от подсъдимия и сина му единствено с цел
да се създаде убеждение у съда, че подсъдимият не е знаел и не е могъл да знае
какъв е съставът на течността, която последният твърди да е изпил наведнъж в
количество от 250 грама
късно вечерта на 05.05.201. г.
Предвид гореизложеното, обясненията
на подсъдимия за това, че късно вечерта на 05.05.201. г. в края на престоя си в
заведение в гр. С., наричано от него „Ч. к.”, в присъствието на св. Н. Д. той
изпил 250 грама
течност със сладък вкус, чийто състав не знаел, не се кредитират от съда. Те са
подкрепени единствено от показанията на сина му – св. Х. Н., но предвид липсата
на логика и в показанията на този свидетел, а и с оглед най-близката му
родствена връзка с подсъдимия, сочеща на естествената му заинтересованост в
негова полза, съдът не кредитира и тези показания. На следващо място,
показанията на св. Н. Д. за обстоятелствата относно изпитата от подсъдимия
неизвестна течност са крайно неопределени относно вида на тази течност и
относно знанието на подсъдимия за нейния състав.
Тези обяснения на подсъдимия съдът
възприема единствено като негова защитна позиция, но не и като източник на
доказателства относно фактите, съставляващи предмета на доказване по делото. Обясненията
на подсъдимия са наситени с твърдения за факти, съставляващи предисторията на
установяване на инкриминираното деяние – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред. Тези факти са
на пръв поглед странични към предмета на доказване по делото, но напълно
съзнателно са въведени в обясненията на подсъдимия, за да придадат достоверност
на основното му твърдение – че преди да бъде спрян за проверка от служители на
РУМВР – С. с управлявания от него автомобил, той е изпил значително количество
течност с неизвестно нему по това време съдържание, като по този начин
подсъдимият се домогва да докаже, че не е извършил инкриминираното деяние
умишлено.
Затова оценката на
доказателствените източници, включително и за привидно страничните
обстоятелства от обясненията му, следва да бъде изключително внимателна и
обоснована на съпоставката им – детайлна и съвкупна – с всички доказателства по
делото. В този смисъл, подсъдимият има процесуалното право да даде каквито
желае обяснения по делото, но съдът не е длъжен да им повярва, а е длъжен в
пределите на своята компетентност да осигури разкриване на обективната истина,
както сочат разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК.
Тук специално следва да се
отбележи, че доказателственото искане на защитника на подсъдимия за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза с участието на експерт по клинична
токсикология със задачи, формулирани на досъдебното производство в молбата му
до РП – С. от 10.06.201. г., поддържано в този му вид и в хода на съдебното
следствие, няма отношение към разкриване на обективната истина чрез проверка на
достоверността на обясненията на подсъдимия или на показанията на св. Х. Н. –
негов син. С риск да се обремени настоящото изложение, задачите на поисканата
експертиза са дословно следните: „да
установи какво би било от медицинска гледна точка съдържанието на алкохол в
кръвта на обв. Н. при тегло от 90
кг и изпито съдържание на ракия при около 42 градуса и
количество от 150 гр за времето от около 9,00 – 11,00 ч. вечерта до вземането
на кръв за извършване на пробата, като възможно ли е достигане на стойности от
1,2 и повече при тази хипотеза; да установи при посочените параметри на
употребеното количество спиртен екстракт от „З. корен” след времето от 12,00 ч.
същата вечер и при съдържание на чист спирт от над 90 градуса и количество от 250 грама смесено в равно
съотношение 50 % мед и 50 % чист спирт какви параметри на алкохол в кръвта биха
били отчетени при тези стойности към момента на вземането на кръв в И. и
възможна ли е общата концентрация да достигне в посочените параметри от 2,2;
какво е влиянието на приетата ракия и какво е влиянието на приетия екстракт от
билката „З. корен” като тези стойности отрази в таблица при хипотетични
минимални и максимални стойности; ако обв. Н. не е приел напитката от „З.
корен” теоретично и при най-благоприятните параметри за обв. Н. възможно ли е
достигане на концентрация от 1,2 на хиляда при посочената телесна маса на
обвиняемия, времето за прием на алкохола и изпитото количество и времето за
вземането на кръв в „Спешна помощ” – И..”
Очевидно е, че така поставени,
задачите на поисканата от защитника на подсъдимия експертиза целят да се
установят следните обстоятелства: 1/. Достоверна ли е установената с химически
анализ по реда на Наредба № 30/2001 г. концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия 2,2 на хиляда при предварително зададени параметри – вид и
количество на изпит алкохол /ракия/ и период на неговото приемане; 2/. Възможно ли е след употреба на алкохол
при горните параметри тази концентрация да бъде достигната чрез допълнителен
прием на напитка със зададен от защитника състав и съотношение между
компонентите й и време на приемането й; 3/. Какво би било хипотетичното влияние
на изпитата ракия и на изпития екстракт от „З. корен”, в смисъл на съотношения
на приноса на приема на всяко от двете вещества, върху величината на
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
На първо място – концентрацията
на алкохол в кръвта на водач на МПС се установява по някой от способите,
предвидени в Наредба № 30/2001 г. – чрез използване на техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух или чрез химически
анализ на взета от водача проба кръв. Това са способите на надлежния ред за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС по смисъла на
чл. 343б, ал. 1 от НК. Сред тези способи не се включва извършване на
съдебно-медицинска експертиза с участие на експерт по клинична токсикология,
който да даде заключение възможно ли е установената по някой от горните способи
концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС да е резултат от субективни данни
за количество погълнат от него алкохол. В противен случай би се стигнало до
абсурдната ситуация въз основа на обясненията на водача на МПС в качеството му
на подсъдим или на услужливите и непроверими показания на свидетел за изпито от
водача незначително количество алкохол с ниска концентрация, да се назначава
такава експертиза, която „успешно” /при зададените й от гласните доказателства
параметри/ да ревизира резултатите от нормативно установените способи за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС. Ако има
такава съществуваща съдебна практика в други съдилища, както настоява
защитникът на подсъдимия, настоящият състав няма никакво отношение към такава
съдебна практика, нито изобщо има намерение по какъвто и да е повод да я
възприема като своя.
На следващо място – вярно е, че
съдебната експертиза на общо основание е способ за събиране и проверка на
доказателства и в двете фази на наказателното производство, включително и за установяване
на факти и обстоятелства за субективната страна на престъпление по чл. 343б от НК, но при едно съществено уточнение. Наистина не е изключено, в хипотези, за
които съдът няма специални знания, величината на концентрацията на алкохол в
кръвта на водача на МПС, да бъде повлияна от редица фактори, каквито биха могли
да бъдат заболявания на водача, прием от него на медикаменти или на други
вещества и прочие. И в тези случаи обаче, в доказателствата по делото следва да
съществуват обективни и конкретни данни за влиянието на такива фактори. В
частност, когато тези фактори представляват прием на вещества, то в надлежни по
форма и надеждни по съдържание доказателствени източници следва да се съдържа
информация, че водачът на МПС е употребил вещество, различно от алкохол за
пиене в обичайните му разновидности, което вещество има известен или определим
състав и количество, за да е възможно да се определи влиянието му върху
алкохолната концентрация в кръвта на водача и оттам – евентуално да се направят
изводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. Такива са
най-често случаите на прием на медикаменти, чийто състав е известен на
фармакологията или прием на други вещества със състав, който може, предвид
обичайното им търговско им разпространение, да бъде еднозначно определим.
Не такъв е случаят с извлекът
/екстрактът/ от растението „З. корен”, каквато течност подсъдимият сочи да е
погълнал в количество 250
грама преди да бъде спрян за проверка от служителите на
РУМВР – С.. Дори да се приеме /въпреки изложеното по-горе относно
недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х. Н./, че
подсъдимият е изпил 250
грама от тази течност, то нейният състав не би могъл да
бъде установен по делото и резултатите от такава експертиза, колкото и да биха
били издържани от научна гледна точка, биха се основавали на хипотетични
допускания какъв е бил съставът на тази течност и какво е било изпитото от
подсъдимия количество от нея, които допускания са черпени от недостоверни
доказателствени източници. Освен горните съображения за недостоверност на
обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Х. Н., следва да се допълни,
че нито един от тях двамата не е участвал в приготвянето на тази течност, а св.
Х. Н. знаел за нейния състав от свой познат, който му я бил дал. Така експертизата
не би довела до надеждно събиране на доказателства или до проверка на онези
доказателства, които са обосновали решението за нейното назначаване. Казано
иначе, заключението по такава експертиза по никакъв начин не би могло дори
косвено да потвърди, нито да отрече фактите дали подсъдимият е изпил 250 грама от тази течност
след употреба на 150 грама
ракия преди да бъде спрян за проверка от служители на РУМВР – С., дали съдържанието
й се е състояло от 50 на сто чист спирт и 50 на сто мед и каква е била на вкус
тази течност. Затова съдът намира, че назначаването на съдебно-медицинска
експертиза с горните задачи, формулирани от защитника на подсъдимия в
досъдебното производство и поддържани и в съдебното производство, не би
допринесло за разкриване на обективната истина по делото. Що се касае до
своеобразното „редуциране” от защитника на подсъдимия в хода на съдебното
следствие на задачите на експертизата чрез повторното му искане за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза по първата от тези задачи, съдът както в с. з.
на 03.10.201. г., така и в настоящите мотиви вече изложи защо то е
неоснователно – концентрацията на алкохол в кръвта се установява само по
способите предвидени в Наредба № 30/2001 г., а не чрез съдебно-медицинска
експертиза по данни на водача за количество и вид употребен от него алкохол.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия
акцентира върху отказа на съда да допусне поисканите съдебни експертизи с довод,
че той е довел до невъзможност на подсъдимия да упражни правото си на защита.
Следва изрично да се настои, че мотивираният отказ на съда да допусне поискани
доказателства не нарушава правото на участие на страните в наказателното
производство, в частност правото на защита на подсъдимия. В съдебната фаза,
която е централната фаза на българския наказателен процес допускането на
доказателства е суверенно правомощие на съда. С други думи, съдът не е
регистратор на доказателствени искания, който безкритично и автоматично следва
да ги уважава, само защото са направени от страните. Щом като съгласно чл. 107,
ал. 2 от НПК съдът има субсидиарно спрямо активността на страните правомощие да
събира доказателства и служебно по своя инициатива, когато това се налага за
разкриване на обективната истина, това означава, че в хода на съдебното
следствие той е длъжен да формира, без разбира се да го изразява, вътрешно
убеждение относно достатъчността и относимостта на вече събраните
доказателства. На още по-силно основание по аргумент от разпоредбата на чл.
107, ал. 2 от НПК съдът има суверенна преценка и по въпросите налице ли са
годни и достоверни събрани до определен момент доказателства, които да
обосноват както необходимост от назначаване на експертиза, така и относимост на
резултатите от експертизата към предмета на доказване по делото за събиране чрез
нея на доказателства и/или проверка на други събрани доказателства. С други
думи, разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК вменяват в
задължение на съда да има непрекъснато активно отношение не само към обема, но
и към съдържанието на доказателствената съвкупност в хода на съдебното
следствие, поради което отказът на настоящия състав да допусне поискани от
защитника на подсъдимия доказателства, не съставлява нито ограничаване правото
на защита на подсъдимия, нито проява на предубеденост.
При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:
Подсъдимият П.Х.Н. е осъществил
съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК.
На 06.05.201.г., около 00,45 ч. в
гр. С., по ул. „Г. М.” подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка “Р.”, модел „К.”, с рег. № СО .. АР, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,2 на хиляда, установено по надлежен
ред с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, за
чието извършване е съставен протокол № 484/07.05.201. г. на Алкохолна
лаборатория при УМБАЛ „Света А.”, гр. С..
Концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е установена по надлежен ред, а именно по реда на Наредба
№ 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС /обн. ДВ, бр. 63/2001 г./.
Подсъдимият е изпробван с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, като това техническо средство е от вид и модел, каквито
са определени за извършване на проверки за употреба на алкохол от водачите на
МПС със заповед на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 30/2001 г. Към датата на инкриминираното деяние техническото средство
успешно е преминало последваща периодична проверка съгласно Закона за измерванията
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Непосредствено след извършване на
проверката с техническото средство, на подсъдимия е издаден талон за медицинско
изследване в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/2001 г. В талона е
посочено, че подсъдимият следва да се яви за медицинско освидетелстване и
вземане на кръвна проба за изследване във Филиал за спешна медицинска помощ – И.,
който е лечебно заведение по чл. 7, т. 2 от същата наредба. В този смисъл
поправката в талона относно конкретното лечебно заведение, в което е следвало
да се яви подсъдимият, а именно ФСМП – И. вместо ФСМП – С., е извършена с оглед
установената от свидетелите И. и Г. невъзможност за изпълнение на първоначално
даденото с талона предписание подсъдимият да се яви в най-близкото лечебно
заведение – ФСМП – С., поради установена от тези свидетели липса на дежурен
лекар там през нощта на 05 срещу 06
м. 201.
г. Тази поправка е наложила и поправка на крайния срок
за изпълнение на предписанията до подсъдимия – 120 минути съгласно чл. 3, ал.
3, т. 2, предл. последно от Наредба № 30/2001 г. вместо първоначално
определените 45 минути съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2, предл. първо от същата
наредба. Със съдействието на свидетелите И. и Г. подсъдимият се е явил във ФСМП
– И. в определения му с талона срок в съответствие със желанието му да даде
кръв за химически анализ, поради което не може да се приеме, че поправките в
талона представляват каквото и да било нарушение, още по-малко – съществено
нарушение на реда за установяване употребата на алкохол от подсъдимия по
Наредба № 30/2001 г.
В съответствие с чл. 3, ал. 1 от
тази наредба св. И. е съставил срещу подсъдимия и АУАН, в който наред с
останалите реквизити на акта е вписал и номера на талона за медицинско
изследване, който е издаден на подсъдимия. Наличните поправки в АУАН относно
датата на съставянето му, датата на извършване на описаното в него деяние,
датата на предявяването на акта на подсъдимия за подпис и датата на връчването
му на подсъдимия, не представляват нарушение на реда за установяване употреба
на алкохол от водачите на МПС, установен в Наредба № 30/2001 г. На първо място,
в случаи като конкретния, когато с техническо средство е установена
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, въз основа на която се
определя концентрация на алкохол в кръвта му, която е съставомерна за
престъпление по чл. 343б от НК, а не за административно нарушение по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП, с АУАН не се образува административно-наказателно производство,
а същият представлява само едно от многото възможни доказателства за датата на
извършване на деянието, за датата на съставянето на акта, на неговото предявяване
и връчване на водача на МПС. В този смисъл, след като АУАН не поставя началото
на административно-наказателно производство, евентуални недостатъци на неговата
форма от вида на поправки относно вписаните дата на извършване на описаното в
него деяние, както и дата на съставяне на АУАН и на неговото предявяване и
връчване на подсъдимия, не могат да се разглеждат като липса на реквизити по
смисъла на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, представляваща съществено нарушение на
процесуални правила, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия,
както би могло /евентуално/ да се третират тези поправки в хода на едно
административно-наказателно производство. В случая съставеният АУАН има
значение единствено на писмено доказателство за установявяне на датата на
всички изброени по-горе събития /извършване на деянието, съставяне, предявяване
и връчване на акта/, а самите те на общо основание могат да се установяват с
всякакви допустими по НПК доказателства и в действителност се установяват
еднозначно от показанията на свидетелите И. и Г., дадени от тях в хода на
съдебното следствие. Освен това, св. И. е установил допуснатите от него грешки
в АУАН след като актът е бил връчен на подсъдимия, поради което е разбираемо,
че той е извършил поправките само в оригиналния му екземпляр, надлежно се е
подписал при всяка поправка и за извършените поправки е уведомил началника на
РУМВР – С. с докладна записка от 06.05.201. г., т. е. същият не е могъл по друг
начин да извърши тези поправки освен по начина, по който е процедирал. Както
вече се посочи, но е необходимо отново да се подчертае – тези поправки по
никакъв начин не са осуетили спазване на надлежния ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по Наредба № 30/2001 г., нито
представляват съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване
на правото на защита на подсъдимия в наказателното производство.
Подсъдимият, придружаван от
свидетелите И. и Г., се е явил във ФСМП – И. в определения срок от 120 минути съгласно
талона за медицинско изследване. Талонът е връчен на подсъдимия в 02,00 ч. на
06.05.201. г., а медицинското освидетелстване на подсъдимия е извършено в 02,50
ч. на същия ден от лекар във ФСМП – И.. Срокът за явяване в лечебното заведение
започва да тече от връчването на талона за медицинско изследване, защото е
практически невъзможно такова изследване да бъде извършено, ако водачът на МПС
не представи връчения му екземпляр от талона в лечебното заведение /арг. от чл.
15, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/2001 г./.
След медицинското освидетелстване
подсъдимият е дал проба кръв, която е изпратена за изследване в специализирана
химическа лаборатория – Алкохолна лаборатория на УМБАЛ „Света А.” АД, гр. С.. Установеният в чл. 15,
ал. 1, изр. второ от Наредба № 30/2001 г. 72-часов срок за изпращане на пробата
е спазен – в протокола за химическа експертиза № 484/07.05.201. г. на Алкохолна
лаборатория в УМБАЛ „Света А.” АД, гр. С. е посочено, че пробата е донесена на
ръка на 07.05.201. г. Видно е също така от този протокол, че химическият анализ
на пробата е извършен в специализирана химическа лаборатория на лечебно
заведение, посочено в чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредба № 30/2001 г.
Химическият анализ на пробата
кръв е извършен газохроматографския метод, който е допустим съгласно чл. 16,
ал. 1 от Наредба № 30/2001 г. В резултат
на този анализ в пробата кръв, дадена от подсъдимия, е доказано наличие на
етилов алкохол в концентрация 2,2 на хиляда.
Подсъдимият е упражнил правото си
по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. да поиска повторно извършване на
химически анализ на дадената от него проба кръв. Такъв анализ е извършен на
27.05.201. г. в същата специализирана химическа лаборатория, за което е
съставен протокол за химическа експертиза № 484’(прим)/07.05.201. г. Резултатът от повторния анализ на тази проба изцяло съвпада
с резултата от първоначалния анализ, установяващ концентрация на алкохол в
кръвта 2,2 на хиляда.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното от него деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици –
че с деянието ще засегне обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта – и е искал тяхното настъпване.
Доводите на защитника, че по
делото не се установява подсъдимият да е извършил деянието умишлено, са
неоснователни. Тези доводи се основават на една съвкупност от твърдения на
подсъдимия и показания на свидетелите Х. Н. и Н. Д., които са недостоверни и не
се кредитират от съда по вече изложените съображения. Отказът на съда да
допусне назначаване на поисканите от защитника на подсъдимия експертизи не води
до непълнота на доказателствата относно субективната страна на деянието, която
да обоснове извод, че обвинението не е доказано по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК несъмнен начин.
Без съдът да преповтаря вече
изложени съображения относно липсата на достоверност на събрани доказателства, които
се твърди да внасят съмнение в субективната съставомерност на деянието, тук е
мястото в допълнение да се посочи и следното. Съдът в настоящия си състав категорично
не приема, че за да бъде управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда съставомерно от субективна страна като престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, водачът следва да съзнава конкретна величина на тази концентрация.
Концентрацията на алкохол в
кръвта е числова величина, изразяваща резултата от взаимодействието на алкохола
с човешкия организъм, което само по себе си като химически процес протича
независимо от съзнанието и волята на човека. Човешкото съзнание и воля имат
значение само за формиране на решението да бъде употребен алкохол и да бъде
предприето управление на ППС под негово въздействие. Именно в тази насока е
ясната, категорична и недвусмислена забрана, установена с разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – на всеки водач е забранено да управлява ППС под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества и той е длъжен
да не нарушава тази именно забрана, независимо каква е конкретната величина на
концентрацията на алкохол в кръвта му и какъв вид отговорност би обосновала тя.
Водачът нарушава тази забрана дори когато управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта под 0,5 на хиляда, защото независимо че такова негово деяние
не би съставлявало нито административно нарушение, нито престъпление, то е
виновно противоправно поведение, което би могло да обоснове гражданската му
отговорност за вреди от непозволено увреждане. Затова виновното нарушаване на
забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е достатъчно, за да се обоснове умисъл
у водача към престъпление по чл. 343б от НК. В конкретния случай по делото са
налице достатъчно доказателства в тази насока. В обясненията си, макар и с
очевидно друга процесуална цел, подсъдимият сам сочи, че вечерта на 05.05.201.
г., т. е. непосредствено преди инкриминираното деяние, той е употребил алкохол
– около 150 грама
ракия. Свидетелите И. и Г. недвусмислено сочат пред съда, че когато спрели за
проверка автомобила, управляван от подсъдимия, последният е бил във видимо
нетрезво състояние и е лъхал на алкохол. Няма как подсъдимият, който не е
регистриран като лице, страдащо от психично разстройство на здравето /вж.
характеристичната му справка/ и е 55-годишен мъж, правоспособен водач на МПС от
над 30 години, независимо дали е изпил билков екстракт или нещо подобно с
алкохолно съдържание, да не разбере, че е в нетрезво състояние докато управлява
МПС и да не усети вкус на алкохол в устата си, щом е лъхал на алкохол и щом
тези външни белези на употреба на алкохол са непосредствено установени от други
лица – служителите на РУМВР – С.. Също толкова нелогично е подсъдимият, ако е
пил такъв билков екстракт, да не сподели нищо по този въпрос със служителите на
РУМВР – С., които са му извършили проверка за употреба на алкохол, особено след
като е станало ясно, че уредът е отчел концентрацията на алкохол в издишания от
него въздух 2,67 на хиляда, а и при положение, че това не е била обичайна
житейска ситуация за подсъдимия, както вече подробно се посочи.
По всички изложени съображения
съдът намира, че подсъдимият П.Х.Н. виновно е извършил престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК кумулативно са предвидени наказания лишаване от свобода за срок от
една до три години и глоба от 200 лв. до 1000 лв., както и лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност съгласно чл. 343г от НК.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази
смекчаващите отговорността му обстоятелства – ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия като извършител на престъпление, сравнително невисоката
обществена опасност на извършеното деяние въпреки високата съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта му – то е установено при рутинна проверка,
подсъдимият е бил сам в автомобила и няма данни деянието му да е било
съпроводено със създадена опасност за движението или за живота и здравето на
други лица; необремененото му съдебно минало; дисциплината му като водач на МПС
– същият има малко на брой санкционирани административни нарушения по ЗДвП, при
това несвързани с употреба на алкохол; добрите му характеристични данни.
Липсата на критичност у подсъдимия към извършеното деяние в случая не може да
се цени като сериозно смекчаващо обстоятелство, тъй като дадените от него
обяснения са израз на защитната му позиция и това е негово процесуално право,
от чието упражняване не могат да се правят изводи в негова вреда при
индивидуализацията на наказанието. Всички тези смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства са многобройни и поради тяхната кумулативна даденост съдът счете,
че и най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода” за
извършеното от него престъпление /със специален минимум на неговия срок – 1
година/ ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. Поради това и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” в минималния законоустановен срок на това наказание
съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НК, а именно за срок от 3 месеца.
Подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед ниската степен на
обществената му опасност като извършител на престъпление съдът намери, че за
постигане на целите на това наказание и преди всичко за поправянето на подсъдимия,
не е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наказание за срок от 3 години.
При положение, че за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК в тази разпоредба кумулативно са предвидени
наказанията „лишаване от свобода” и „глоба”, преценката по чл. 55, ал. 1 от НК
дали и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко
за подсъдимия с оглед многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства,
следва да се извърши за всяко от тези кумулативни наказания поотделно. Съдът
счете, че глоба в минималния неин размер съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК няма да
се окаже несъразмерно тежко наказание за подсъдимия, поради което я наложи в
този размер, а именно – 200 лв.
На основание чл. 343г от НК съдът
наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. При определяне на конкретния размер на това наказание съдът
взе предвид гореобсъдените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
но с оглед високата конкретна концентрация на алкохол в кръвта му, наложи на
същия това наказание за срок от 10 месеца – в размер под средния, но и над
минималния съгласно чл. 49, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложените
на подсъдимия наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с
отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила; глоба в размер 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца са справедливи и са от естество
да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
С оглед обстоятелството, че със
Заповед № 16-0338-000166/06.05.2016 г., издадена от Началника на РУМВР – С.
спрямо подсъдимия е постановена принудителна административна мярка, изразяваща
се във временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, то на
основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от право да управлява МПС”, от неговия срок следва да се приспадне
времето, през което подс. Н. е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право на основание същата заповед.
Независимо от изхода на делото,
на досъдебното производство № 338 ЗМ-172/201. г. по описа на РУМВР – С., както
и в съдебното производство, не са извършени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да се възложат на подсъдимия.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: