РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Ямбол, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20242330200141 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № .... г. на И.Д. Директор
Регионална инспекция по околната среда и водите - С., с което на "....,
представлявано от Управителя И. Ж. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 135, ал.4,
вр.чл. 119, ал.5, т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Жалбоподателят в жалбата си счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Административно наказващия орган-и.д. Директора на РИОСВ-С. е
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и служебно провери правилността на
издаденото НП, приема следното:
На 24.07.2023 г. длъжностни лица на РИОСВ - С., сред които свид. П.
Р.-гл. експерт в направление Управление на отпадъците и опазване на
почвите, съвместно със служители на сектор ПИП при ОД-МВР-Я.-
свидетелите П. С. и Д. Ч. във връзка със своите служебни правомощия и на
основание постановление на ЯРП за отказ да се образува наказателно
производство № . г. следвало да извършат проверка на терен, прилежащ към
язовир, находящ се в землището на с. К. в който се съхранявали излезли от
употреба 13 бр. МПС.
На място свидетелите не могли да влязат на горепосочения терен, тъй
като управителя на „...., който стопанисвал терена отказал да ги допусне в
1
него. При пристигане на място свидетелите били посрещнати от него, но той
категорично отказал да ги допусне в обекта, като заявил, че РИОСВ не са му
дали отговори на сигналите, които той е подавал към тях. Обадил се на тел.
112 и на място пристигнал екил на РУ-Т. в състав свид. И. Б. и П. И. за
съдействие. След пристигането на служителите на РУ-Т. управителя И.ов
отново отказал да допусне проверяващите в обекта, след което същия ден
Представителите на РИОСВ-С.съставили констативен протокол № ....3 г.,
видно от който в момента на проверката Управителя на дружеството
жалбоподател е отказал да осигури на проверяващите достъп на терена.
Огледът на автомобилите бил извършен от пътя, при който се установило, че
на терена се съхраняват 13 бр. излезли от употреба МПС, които били в
полуразглобено състояние, без регистрационни табели. На място пристигнал
и свид. М. Т., който заявил, че констатираните на терена автомобили са
негова собственост. След съставяне на протокола в присъствието на
Управителя на .И. И.ов, препис от него му бил връчен лично срещу подпис на
разписката.
С оглед на констатираното нарушение, с покана изх. № ... г. Управителя
на дружеството И. И.ов бил поканен в РИОСВ-С.за съставяне на АУАН, но
същият не се явил и същият бил съставен в негово отсъствие на основание чл.
40, ал.2 от ЗАНН. Актът бил връчен чрез ОД-МВР-Я.на 15.09.2023 г., след
което бил върнат обратно на РИОСВ-С. заедно с направените от Управителя
писмени възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
На 22.01.2024 г. Административно наказващия орган-и.д. Директор на
РИОСВ-С. издал атакуваното наказателно постановление, с което на „А., за
нарушение по чл. 135, ал.4, вр.чл. 119, ал.5, т.1 от ЗУО била наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. НП било връчено на дружеството
на 29.01.2024 г. по пощата с известие за доставяне и обжалвано на 12.02.2024
г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за категорично
установена от приетите с определение писмени доказателства и показания та
на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите, тъй като са последователни, убедителни и непротиворечиви и
кореспондират с констатациите от НП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си
гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция. Разгледана по същощество същата се
преценя като неоснователна по следните съображения:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
2
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в
АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на защита
на дружеството, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано и
да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
135, ал. 4 от Закон за управление на отпадъците, във връзка с чл. 119, ал. 5 т. 1
от Закон за управление на отпадъците - за неосигуряване на достъп на
24.07.2023 г. до терена на язовира на длъжностни лица от РИОСВ-С., извър
шващи проверка, с имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Съгласно чл. 135, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците - Наказва
се с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., едноличен търговец
или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не
осигури достъп до площадки или помещения или документи на длъжностно
лице, извършващо проверка.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от същия закон - Контролните органи по чл. 112
- 115, 117 и 118 извършват проверки по документи и/или проверки на място
съобразно своята компетентност.
При изяснената по делото фактическа обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин, че жалбоподателят на 24.07.2023 г. е
извършил нарушение по чл. 135, ал. 4 от Закон за управление на отпадъците,
във връзка с чл. 119, ал. 5, т. 1 от Закон за управление на отпадъците, тъй като
в качеството си на стопанисващ язовира в с. К. е бил длъжен да осигури
достъп на контролиращите органи, който достъп в случая не е осигурил.
Не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено
такова обстоятелството, че в наказателното постановление не е посочено пред
кой съд същото подлежи на обжалване и в какъв срок, което е нарушило
правата на дружеството жалбоподател. Това е така, тъй като наказателното
постановление е било връчено на дружеството жалбоподател на 29.01.2024 г.
и правилно е било обжалвано пред съда по местоизвършване на нарушението-
Районен съд в законоустановения 14 дневен срок за обжалване от неговото
получаване.
Приетата за нарушена разпоредба съдържа в себе си правно задължение
за субекта на същата, неизпълнението именно на което, осъществява състава
3
на нарушението. Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, то
същата е безвиновна, поради и което не могат да бъдат споделени доводите в
жалбата, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Предвид изхода на спора, неоснователно е и искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №
...г. на И.Д. Директор Регионална инспекция по околната среда и водите - С., с
което на "А.., със седалище и адрес на управление гр. Я., представлявано от
Управителя И. Ж.в е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 135, ал.4, вр.чл. 119, ал.5,
т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Не уважава искането на „..., с посочени по-горе данни за присъждане на
направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4