Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17296 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „О.т.к.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, и Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** № 43, активно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца „О.т.к.“ ООД сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, формирана като сбор от следните суми:
сумата от 6952 лв. за стойността на щетите по собствения на ищцовото
дружество лек автомобил „Волво В 40“ с peг. № ***,
нанесени от паднал на 03.08.2019 г. клон от дърво върху спрения автомобил на ул. *** в гр. Варна, и
сумата от 48 лв. за разходите за извозването на автомобила от мястото на
инцидента, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д.С.П. сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от същия
инцидент, които имуществени и неимуществени вреди са настъпили поради
неизпълнението на задълженията на служители на Община Варна по поддържане и премахване
на дървесната растителност на територията на общината, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от
датата на увреждането – 03.08.2019 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
По твърдения в исковата молба и
уточнителната такава на л. 59 от делото, на
03.08.2019 г. ищецът Д.П. управлявал лек автомобил „Волво
В 40“ с peг. № ***, собственост на втория ищец „О.т.к.
ООД“, като около 17:30 часа спрял на ул. *** в гр. Варна, за да проведе
телефонен разговор. Докато разговарял, върху автомобила неочаквано паднал
дебел, болен и изсъхнал клон от крайпътното дърво, който увредил тавана, счупил
предното стъкло на автомобила и нанесъл на П. травма на главата.
Местопроизшествието било посетено от екипи на ОДМВР - Варна, сектор КАТ и
РДПБЗН – Варна и клонът бил отстранен от автомобила. Вследствие на инцидента
ищецът „О.т.к. ООД“ претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
собствения му лек автомобил, който бил тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ - 6952 лв., както и в разходите за извозването на МПС от мястото на
инцидента - 48 лв. Ищецът Д. П. също претърпял вреди, неимуществени такива,
изразяващи се в силен стрес от случилото се, напрежение, безпокойство, безсъние
и страх от бъдещ подобен инцидент. След инцидента П. имал главоболие и
световъртеж, които наложили извършването на медицински изследвания и прием на
лекарства. Тези неразположения не били отшумели напълно и понастоящем, като
пречели на ищеца да работи ефективно.
Виновни за
претърпените от ищците вреди били служители на Община Варна, които не били
осъществили достатъчен контрол върху състоянието на дървото – част от уличното
озеленяване, и не били отстранили своевременно изсъхналия клон в изпълнение на
задълженията им по Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на
зелената система на територията на Община Варна, издадена на основание чл. 60,
ал. 10 ЗУТ. Наред с това, Община Варна
носела отговорност и в качеството й на собственик и лице, под чиито надзор се
намирало коментираното болно дърво.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на Община Варна да заплати на ищеца „О.т.к.“
ООД обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 7000 лв.,
както и да заплати на ищеца Д. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
03.08.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетенията. Ищците претендират
и сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. Г.Г., поддържат исковата молба и молят за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски, за уважаване на изменения иск и присъждане на
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В представена писмена защита излага подробни правни
аргументи по същество на спора, съобразно събраните по делото доказателства и
съдебната практика по сходни казуси.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Община Варна, депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
бездействие на служители на Общината и претърпените вреди, като поддържа, че в
деня на инцидента имало буря, която се явявала форсмажорно обстоятелство.
Отделно излага, че премахването на растителността на територията на община
Варна било предвидено като изключение при наличие на нормативно установените за
това предпоставки, каквито в случая не били налице. В тази връзка твърди, че
липсвали констатации за състоянието на дървото преди инцидента, както и че
Общината не била сигнализирана за наличието на изсъхнало дърво, за да
предприеме мерки по неговото премахване. Оспорва и размера на претендираните
обезщетения като завишен.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално –
за намаляване на обезщетенията, и претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба,
с която поддържа изложената в отговора теза за наличие на форсмажорни
обстоятелства, освобождаващи го от отговорност. Счита, че размерът на
имуществените вреди е съизмерим с действителната стойност на МПС, доколкото
възстановяването му е икономически неизгодно. В представена писмена защита изтъква разминаване
между описаната в исковата молба фактическа обстановка и установения от
свидетелските показания механизъм на увреждането. Намира, че не дължи търсените
обезщетения, тъй като падналото дърво не е било болно и изсъхнало, респ. не е
имал задължение за неговото премахване.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното свидетелство за регистрация – част I на
МПС (л. 10) се установява, че ищецът „О.т.к.“ ООД е собственик на лек автомобил
„Волво В 40“ с peг. № ***. Видно
от приобщеното удостоверение (л. 13), автомобилът е бил в техническа изправност
в периода 18.02.2019 г. – 18.02.2020 г.
От приложеното писмо от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна с рег. № 833000-1344/07.08.2019 г. (л. 11) се изяснява,
че на 03.08.2019 г. в 18:00 ч. в РДПБЗН – Варна, сектор СОД, е получен сигнал
за отстраняване на опасни предмети – паднало дърво върху автомобил на ул. ***, при
което са нанесени материални щети на собствения на ищцовото
дружество лек автомобил – изкривен таван, криви предни колонки, счупено предно
стъкло. В документа е отразено, че служители на сектор СОД са участвали в
обезопасяването на произшествието.
Приобщена е фактура № 97 от 08.08.2019 г. (л. 12)
за стойността на извършена услуга по транспортиране на ППС с ДК№ *** от 48 лв.,
ведно с приложен фискален бон за същата сума от дата 08.08.2019
г.
От съдържанието на приетата справка № ОД – 03-201-1/13.08.2019 г. от
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Варна (л. 52) се изяснява,
че на 03.08.2019 г. в метрологична станция Варна са регистрирани следните
явления: от 17:20 до 17:30 ч. – далечна гръмотевична буря и вятър със средна
скорост 3-4 м/сек от посока юг-югоизток; от 17:30 до 17:50 ч. – силен
краткотраен дъжд, придружен от силна гръмотевична буря в района на станцията,
светкавици и шквал (силен, неориентиран поривист
вятър на тласъци с пориви, превишаващи 20-30 м/сек, характеризиращ се с
внезапно усилване и отслабване и рязко изменение на посоката, с времетраене до
няколко минути), вятър от 18 м/сек, преориентиран от посока запад-северозапад;
от 17:50 до 18:30 ч. – слаб краткотраен дъжд, придружен с далечна гръмотевична
буря и светкавици. Отразено е, че измереното количество валеж е 5,6 мм.
По реда на чл. 190 ГПК ответникът е задължен да представи по делото
разрешението за премахване на процесното дърво, както и санитарната експертиза
за състоянието му преди премахването. В изпълнение на указанията на съда Община
Варна е ангажирала писмо с изх. № ПНО19000471ВН_002ОД_001/31.01.2020 г. от
кмета на Районен „Одесос“ до директора на дирекция ПНО при Община Варна (л.
83), според което на ул. „Братя Миладинови“ в частта й от ул. „Отец Паисий“ до
ул. „Рила“ е направена санитарна резитба, а частта, включваща адрес ул. ***, е
включена в списък с резитби, предвидени в подходящ есенно-пролетен сезон,
когато вегетацията на дърветата е приключила. Към писмото е приложена справка
за обстановката през изтеклото денонощие от 8:00 ч. на 03.08.2019 г. до 08:00
ч. на 04.08.2019 г. в район „Одесос“ (л. 84), от съдържанието на която се
установява, че в 17:30 ч. е подаден сигнал от гражданин за 3-4 паднали дървета
на ул. „Братя Миладинови“ № 24. По този повод е представена и справка за
поддържане на зелените площи в Район „Одесос“ за периода 05.08 – 09.08.2019 г.,
изготвена от изпълнителя „Калея трейд“ ЕООД (л. 86),
както и констативен протокол от 05.08 -
09.08.2019 г. (л. 85) за извършена проверка на площите, включени за поддържане
от същата фирма, изготвен и подписан от комисия, състояща се от двама служители
на Община Варна, р-н Одесос. Според посочените документи на 05.08.2019 г. е
извършена резитба с автовишка на клоните на два броя
дървета на ул. „Братя Миладинови“ за отстраняване на щети от бурята, както и
аварийно отсичане на два броя дървета на същата улица, до училище „Кирил и
Методий“.
От представените от ищеца медицински документи – лист за преглед на пациент
от 04.08.2019 г., издаден от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л. 46) и
допълнителен лист към него (л. 47), амбулаторен
лист от 08.08.2019 г. (л. 48) и резултат от
изследване № 1437/13.08.2019 г., издаден от Медико-диагностична лаборатория по
ядрено магнитно резонансна диагностика „Русев“ ЕООД – Варна (л. 51), се
изяснява, че на 04.08.2019 г. в 21:40 ч. ищецът Д.П. по собствена инициатива е
посетил Спешното отделение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД с оплакване за
главоболие и световъртеж, при което му е поставена диагноза “Травма на главата“
(Contusio capitis) и е
назначена консултация с неврохирург. Установява се, че такъв преглед от
специалист е извършен, какво и че на ищеца е направен ядрено-магнитен резонанс
на главен мозък и е предписана медикаментозна терапия.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза (л. 87 и сл.) се установява, че в резултат от падналия на 03.08.2019
г. дебел клон от дърво върху процесния лек автомобил, намиращ се в покой на ул.
***, са увредени следните негови детайли, възстановими по следния начин, а
именно: таван (деформация в предната
част – за подмяна и боядисване), тапицерия таван (деформация – за подмяна),
стъкло челно (счупване – за подмяна), колона предна лява (деформация – ремонт
на степен 1 и боядисване), лайстна водобранна таван лява (деформация – за подмяна), рамка над десни
врати (деформация – за подмяна и боядисване), релса таван лява (деформация в
предната част – за подмяна), релса таван дясна (деформация в предната част),
арматурно табло (деформация в предната средна част – за подмяна), рамо лява
чистачка (деформация – за подмяна). Съгласно заключението е възможно всички
щети по автомобила да са настъпили в резултат от пряк контакт между превозното
средство в покой и предмет с цилиндрична форма и голяма маса (обичайно голям
клон или ствол на дърво), движещ се непосредствено над него в посока към
земната повърхност, а същите не са следствие от ПТП. Според експерта общата
стойност на щетите е в размер на 10 024,09 лв., включваща труд, резервни части
и материали, а средната пазарна стойност на автомобила към 03.08.2019 г. възлиза
на 3 700 лв. От заключението се изяснява още, че сумата от 48 лв., за която е
издадена фактурата от 08.08.2019 г., съответства на
обичайната стойност за транспортиране и товарене/разтоварване на автомобил в
рамките на населено място. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото
лице А.В. пояснява, че е определил средната пазарна стойност на автомобила от
3700 лв., вземайки предвид за пазарни аналози само регистрирани автомобили на
територията на Република България (тоест обслужени вече) и не е съобразил
направените разходи за ремонт и обслужване на автомобила преди увреждането му
от процесното събитие, тъй като те не повишават неговата цена и част от
разходите касаят нормалното техническо обслужване и подмяна на консумативи. Допълва,
че използваните пазарни аналози не са със занижена стойност вследствие на
епидемичната обстановка и извънредно положение в страната, тъй като последната
не се е отразила на цените, а на търсенето и предлагането, респ. на сключените
сделки на пазара, както и понеже автомобилът е от ценови диапазон, който не
позволява голяма разлика в договаряната пазарна цена.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните от ищците свидетели
(л. 110 и сл.).
От показанията на св. Т.О.(без
дела и родство със страните) се потвърждава механизмът на увреждане на
процесния лек автомобил, при който върху тавана му е паднало счупено дърво.
Свидетелят е очевидец на събитието, като по негови данни дървото е паднало
първо върху тавана на собствения му автомобил, след което се е придвижило с въртеливи
движения в посока към задната част на превозното средство и е паднало върху
тавана на намиращия се отзад вдясно автомобил на ищцовото
дружество „О.т.к.“ ООД, управляван от втория ищец Д.П.. Свидетелят излага, че
спрял неговия автомобил и отишъл да провери състоянието на другия автомобил и
шофьора му, доколкото гледката била „страшна“ – цялата корона на дървото била
върху превозното средство и таванът му изглеждал деформиран навътре до
седалката, а предното му стъкло било счупено. Посочва, че ищецът Д.П. се държал
неадекватно, вероятно от удара на главата му в тавана, и търсел телефона си,
който бил изпуснал. Свидетелят напуснал местопроизшествието и след като се
върнал отново, ищецът вече бил адекватен. Според показанията на свидетеля в
момента на инцидента имало буря и вятър, който се усилил за кратко.
От показанията на св. М.П.(съпруга
на ищеца Д. П.) се потвърждават щетите по автомобила, както и неадекватното
състояние на ищеца непосредствено след падането на процесното дърво. Свидетелката
излага, че по тялото на ищеца имало множество частици от счупеното предно
стъкло на автомобила, но не бил пострадал сериозно. Бил му извършен преглед в
дошлата на място линейка, като той отказал да бъде откаран в болница. По време
на инцидента не изглеждал видимо разстроен, но след това станал сприхав,
раздразнителен, имал проблеми със съня, изразяващи се в многократно събуждане
през нощта, изгубил апетит и започнал да залита, особено с края на деня, когато
бил физически уморен. Последните здравословни проблеми имал и преди инцидента и
във връзка с тях посещавал лекар, но така и не била открита причината, а
залитанията постепенно отшумели, докато не се върнали обратно след инцидента.
Въпреки това обаче ищецът сметнал за безсмислено да търси отново медицинска
помощ, с оглед предходните му неуспехи при специалист. Не потърсил и
психотерапевт, нито говорел за проблема, с който считал, че трябва да се пребори
сам. От показанията се потвърждава и наличието на краткотрайна буря в деня на
инцидента, придружена със силен вятър. По данни на свидетелката на улицата се
извършва периодична резитба на дърветата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно
деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях
и вина, която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага, както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата
норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
В контекста на разглеждания случай,
основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: настъпването на твърдените имуществени
и неимуществени вреди в резултат от падналия на 03.08.2019 г. клон от дърво
върху собствения на ищеца „О.т.к.“ ООД лек автомобил, управляван от втория ищец
Д.С.П., които вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задълженията на трети лица при или по повод възложената им от Община Варна
работа по премахване на дървесната растителност на територията на общината. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да
проведат пълно и главно доказване на тези факти. В тяхна тежест е да установят
още и размера на претендираните имуществени, респ. неимуществени вреди. С оглед
наведените от ответника възражения, в негова тежест е да установи, че е извършвана
санитарна сеч на засадените на ул. *** дървета, както и че в деня на инцидента
е имало силна буря, в резултат от която е паднал клонът от дървото.
От приобщените
писмени и гласни доказателствени средства - писмо от Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, свидетелските показания
и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът, на
основание чл. 202 ГПК, кредитира изцяло, е установен механизмът на настъпилото събитие - на 03.08.2019 г. собственият на
ищеца „О.т.к.“ ООД лек автомобил, управляван от втория ищец Д.П.,***, когато
върху тавана на превозното средство, в което се намирал водачът, паднал дебел
клон от крайпътното дърво. Възраженията на ответника за противоречие между
изложеното в исковата молба (да е паднал клон от дървото) и установената от
свидетелските показания обстановка (да е паднало цялото дърво) съдът намира за
неоснователни, тъй като от експертното заключение се доказва, че именно клон, а
не дървото от основи, е паднал върху процесния автомобил. Предвид дебелината на
откършения клон, житейски логично е свидетелите да са възприели същия като
ствол на дървото. Освен това обсъжданата
конкретика във връзка със същността на падналата
растителност е ирелевантна за съдебно предявения
спор.
От заключението на
вещото лице е доказано също, че са причинени имуществени вреди на ищеца „О.т.к.“ ООД, изразяващи се в констатираните
щети по неговия автомобил и направените във връзка с тях разходи по репатриране,
както и че същите съответстват на механизма на настъпване на процесното събитие
- според експерта уврежданията са от естество да бъдат причинени в резултат от
съприкосновението на превозното средство с твърд предмет и в частност с падналия
клон от дърво, като щетите и транспортните разходи са обичайни за подобен
случай. Настъпването на тези щети се потвърждава и от свидетелските показания
на разпитаните очевидци, които описват по сходен начин непосредствено
възприетото от тях състояние на лекия автомобил след удара – със силно
деформиран навътре таван и счупено предно стъкло.
От техните показания,
както и от приобщените медицински документи по делото, се доказват също и претърпените
от ищеца Д.П. неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените страдания от травмата на главата и предизвикания от
тях дискомфорт – главоболие и световъртеж, както и
другите негативни емоции на уплаха и стрес, неминуемо съпътстващи процесния
инцидент при установения негов механизъм, при който увредените детайли на
автомобила са съсредоточени именно в областта на мястото на водача, където се е
намирал ищецът – в тази посока навътре е огънат таванът на превозното средство
(който го е ударил по главата) и е счупено намиращото се на хоризонта му предно
стъкло на автомобила. Неадекватното състояние на ищеца П., за което съобщават и
двамата свидетели, е логично провокирано именно от внезапния удар на падналия
клон и силата, с която той се е стоварил върху автомобила, показателна от
щетите и големината на клона. От свидетелските показания на св. П. се
установява, че преживяната внезапна стресова реакция се е отразила и върху
психичното здраве на ищеца и ежедневието му, в частност неговия сън и апетит,
което е обичайна последица от стресиращия фактор в първите дни след неговото
проявление. Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелката по смисъла
на чл. 172 ГПК, но цени изложените от нея обстоятелства като достоверни, доколкото
физическото и емоционално състояние на пострадалото лице би могло да бъде
възприето най-правдоподобно именно от неговите близки.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в
сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти -
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл. 61 ал. 4 във вр. ал. 2 от ЗУТ озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване,
собственост на държавата и общините, са публична собственост.
Разпоредбата
на чл. 14 от Наредба № 1 за опазване на озеленените
площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното
развитие и строителството, обн. ДВ. бр. 26 от
30.03.1993 г., в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и
площади предприятията (фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане
на всичките им структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на
растенията, като намаляването на корони на дървета в общински озеленени площи
или в недвижими имоти на юридически и физически лица се извършва след писмено
разрешение на кмета на общината въз основа на доклад от отговорния специалист
по озеленяването при съответната община.
Нормативната уредба
относно изграждането и опазването на зелената система конкретно на територията
на Община Варна се съдържа в Наредба на Общински съвет Варна за изграждане,
стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община
Варна, приета с Решение на Общинския съвет - Варна № 1227-8(14)701 от 2.04.2009
г. въз основа на законовата делегация на чл. 62, ал. 10 от ЗУТ.
Според чл. 34 и сл.
от Наредбата на ОбС поддържането на зелените площи е
специфична и творческа дейност, която се ръководи от ландшафтен
архитект или инженер по озеленяване и се извършва от специализирани фирми по
озеленяване. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строително-ремонтен
характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на
елементите на зелената система (чл. 34, ал. 1). Общинските зелени площи за
широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и
преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични
или благоустройствени фондове, като прегледът и преценката се извършват от
специализираната общинска служба по озеленяване и специализираните служби към
районните администрации (чл. 34, ал. 2). Поддържането на
зелените площи се извършва въз основа на технологични нормативи, съгласно вида
и категорията на зелената площ, повторяемостта и обема на работите на
съответните структурни елементи, а контролът върху качеството на работата по
поддръжката се извършва от специализираната общинска служба по озеленяване (чл.
35, ал. 2 във вр. чл. 37, ал. 1).
Според чл. 47, ал. 2,
т. 1 във вр. ал. 1 от Наредбата на ОбС по изключение
растителността на територията на Община Варна се премахва при наличие на
изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и
съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура. Редът за премахване на дървесна
и храстова растителност и за извършването на резидби
на клони е уреден в чл. 48 и сл. от Наредбата и изисква писмено разрешение,
издадено от кмета на Община Варна, съответно кмета на района, на чиято
територия се намира растителността.
Не се спори между страните, че дървото,
причинило щетите на автомобила, е част от уличното озеленяване на ул. „Братя
Миладинови“ в гр. Варна и същото е публична общинска собственост. Следователно непосредствено
задължение на служители на Община Варна, респ. на служители при
специализираната общинска служба или на други ангажирани от общината лица, на
които е възложено поддържането на уличното озеленяване, е било да поддържат
зелените площи на територията на общината, вкл. чрез извършването на периодична
резитба на дърветата, препятстваща възникването на потенциална опасност за
сигурността на гражданите и тяхната собственост, както и да следят за наличието
на реализирана вече такава опасност и да предприемат съответните действия по
отстраняване на съответните дървета, които са изсъхнали и
болни и/или застрашаващи закриляните материални и нематериални блага.
От ангажираните от ответника писмени
доказателствени средства се доказва, че в една част на ул. „Братя Миладинови“ е
направена санитарна резитба, но в частта, включваща № 30 на същата улица, до
края на м. януари 2020 г. резитбата не е била извършена, с изключение на тази
по аварийното отсичане на дървета вследствие на развилата се на 03.08.2019 г.
буря. При така установените от самия ответник факти и липса на представени от
него преки доказателства за извършена резитба на процесното дърво, съдът
намира, че такава изобщо не е осъществена, а резитбата на дърветата по улицата,
за която свидетелства св. П., касае именно другата нейна част, за която се
отнасят и писмените доказателствени източници. Фактът, че няма данни дървото да
е било болно или изсъхнало, е без значение, щом за същото не са полагани
необходимите грижи. Поради това и настоящият съдебен състав приема за доказано неизпълнението на нормативно установеното
задължение на Община Варна да стопанисва и поддържа озеленените площи и
декоративната дървесно-храстова растителност на територията на общината в
безопасен за гражданите и собствеността им вид. Същото представлява
противоправно деяние (бездействие), което според събраните доказателства се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат – както експертното заключение, така и свидетелските
показания са категорични, че претърпените от ищците имуществени и неимуществени
вреди, описани подробно по-горе, са пряка и непосредствена последица от
падналия клон на процесното дърво.
Така направеният извод за наличие на укоримо бездействие не се опровергава от обстоятелството,
че в деня на инцидента е имало внезапно разразила се силна буря, доколкото не е доказано от
ответника, при условията на пълно и главно доказване, падането на дървото да се дължи
изключително на тези обективни условия, респ. те не са в състояние да изключат отговорността
му. Отделно от това, страната не може да се позовава на случайно събитие или непреодолима сила, в случай че вредоносният резултат при непозволено
увреждане се предхожда от противоправно нейно поведение (в този смисъл -
решение № 166 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4284/2008 г., IV г.о.).
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице,
комуто е възложена работата по периодична резитба и отстраняване на опасните
дървета, се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е
проведено по делото от страна на Община Варна, което мотивира съда да приеме,
че бездействието е виновно.
Следователно са налице предпоставките
за ангажиране на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното поведение на нейни служители
по реда на чл. 49 във р. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявените осъдителни искове са доказани по основание.
По отношение на техния размер, съдът намира следното:
Обезщетението за имуществени вреди настоящият съдебен състав намира, че следва да се
определи в размер на сумата от 3 748
лв., включваща установената от експертното заключение пазарна стойност на
лекия автомобил към датата на увреждането от 3700 лв. и извършените от ищеца „О.т.к.“
ООД разходи за транспортиране на автомобила от 48 лв. Съдът приема за
релевантна именно пазарната (действителна) стойност на увредената вещ,
доколкото същата е по-ниска от установената възстановителна стойност на
имуществото в размер на 10024,09 лв. При липсата на данни да е извършен ремонт
на автомобила, респ. да е реално разходена сумата, необходима за
възстановяването му във вида преди вредоносното събитие, присъждането на
обезщетение в размер, надвишаващ почти трикратно цената, срещу която увреденият
би могъл да закупи друга вещ от същия вид и със същото качество, би довело до
неговото неоснователно обогатяване, което е недопустимо. Съдът кредитира
напълно заключението на вещото лице, определящо пазарна стойност в посочения
размер, тъй като тази стойност е съобразена с пазарните аналози, налични на
българския пазар, без да се отчитат странични фактори, които да ощетяват или
облагодетелстват неоправдано пострадалото лице. Въпреки възраженията на ищеца в
тази насока, няма данни (нито ангажирани от страната доказателства) ползваните
от експерта аналози да са със занижени поради извънредното положение в страната
цени. Не е налице и основание за завишаване на паричната равностойност на вещта
като едно цяло чрез добавяне към същата на средствата за предхождащи събитието
ремонтни дейности на отделни нейни части и компоненти.
При това положение предявеният от „О.т.к.“
ООД иск следва да бъде уважен до посочената сума от 3748 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 7000 лв. същият следва да бъде отхвърлен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца Д.П. неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е търсената
сума от 3 000 лв. Същата е
съобразена напълно с установените по делото обективни факти, а именно:
характера на телесните увреждания (травма на главата), причинените от тях
страдания и дискомфорт непосредствено след инцидента
и след това (главоболие и
световъртеж), изживяната паника от внезапното събитие, създаващо
реална опасност на човешкия живот, интензитета на преживения стрес и отражението
му върху психиката на пострадалото лице, водещо до нарушения негов житейски
ритъм (неспокоен сън и загуба на апетит), както и периода на оздравителния
процес и протичането му без усложнения. При посочените релевантни за определяне
на обезщетението фактори сумата от 3000 лв. е достатъчна, за да репарира
вредоносните последици от процесното събитие, замествайки преживените негативни
емоции с равностойната им парична оценка. Така искът на Д.П. за неимуществени
вреди се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да
бъде изцяло уважен.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищците следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото на всеки от тях обезщетение, считано от датата на
увреждането – 03.08.2019 г., до окончателното изплащане на съответното
задължение.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца „О.т.к.“ ООД следва
бъдат присъдени сторените по делото разноски от 621,10 лв., съразмерно с уважената част от предявения от него иск,
при общ размер на разноските от 1160 лв., от които 280 лв. за държавна такса
(л. 2), 200 лв. за депозит вещо лице (л. 77) и 680 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договори за правна защита и съдействие от 11.10.2019 г. (л. 9) и от
26.06.2020 г. (л. 106), съдържащи отбелязване, че двете вноски по уговореното
възнаграждение са изплатени изцяло в брой.
С
оглед извода за частична неоснователност на претенцията за обезщетение за имуществени
вреди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 46,46 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, при определено възнаграждение в общ размер на 100
лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази сума следва да бъде
възложена в тежест на ищцовото дружество.
Предвид
изхода на делото по предявения от Д.П. иск за обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъдат присъдени
сторените разноски в пълен размер на 560
лв., от които 120 лв. за заплатена държавна такса и 440 лв. за адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане е доказано чрез представените договори
за правна защита и съдействие от 11.10.2019 г. (л. 8) и от 26.06.2020 г. (л.
105). По този иск разноски на ответника не се следват.
Съдът намира за
неоснователно релевираното от ответника в молбата от 29.06.2020 г. възражение за прекомерност, тъй като
претендираното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение (680 лв. от „О.т.к.“
ООД и 440 лв. от Д.П.) се равнява на нормативно установения минимум, до който
би могло да бъде редуцирано възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
определен съответно по чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (ред., изм.
и доп. ДВ.
бр.7 от 22 януари 2019 г.,
действаща към момента на сключване на договорите, в които е уговорен глобалният
размер на съответното възнаграждение - 11.10.2019 г.).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. ***, да заплати на „О.т.к.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 748 лв. (три хиляди седемстотин четиридесет и осем
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби в резултат от паднал на
03.08.2019 г. клон от дърво на ул. *** в гр. Варна поради неизпълнението на
задълженията на служители на Община Варна по поддържане и премахване на
дървесната растителност на територията на общината, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
03.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата над сумата от 3748 лв. (три хиляди седемстотин четиридесет
и осем лева) до пълния предявен размер от 7000 лв. (седем хиляди лева);
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. ***, да заплати на Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от паднал на 03.08.2019 г. клон от дърво на
ул. *** в гр. Варна поради неизпълнението на задълженията на служители на
Община Варна по поддържане и премахване на дървесната растителност на
територията на общината, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.08.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. ***, да заплати на „О.т.к.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 621,10 лв. (шестстотин двадесет и един лева и десет стотинки) за сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „О.т.к.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. ***, сумата от 46,46 лв. (четиридесет и шест лева
и четиридесет и шест стотинки) за разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр.
Варна, бул. ***, да заплати на Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560 лв. (петстотин и
шестдесет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: