Решение по дело №925/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 915
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700925
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             915 / 11.11.2020г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 925 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Варвара, обл. Пазарджик, представлявано от управителя В. П.Ф., чрез процесуалния представител адв. В.Б., срещу Решение № 420 от 13.07.2020г., постановено по н.а.дело № 620 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г. с което е потвърдено Наказателно постановление №13-001983 от 07.04.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 77, т.5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и на основание чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, на „ПФБ Пресо Фондал България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че в предприятието има обособено място, стая която се заключва и в която след приключване на работния ден се съхраняват командните блокове. Пояснява се, че по време на работния ден е невъзможно през няколко минути блоковете да се отнасят до стаята, да се заключват и след няколко минути пак да се отключва и взимат. Поради тази причина в работния цех има обособена ниша, която да държи на разстояние работниците от блоковете по време на работния процес. Според жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 77, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения, от текста „…са длъжни да съхраняват на недостъпно място командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях...“, не става ясно, кога приключва работата с “тях” - дали с приключването на работния ден или в рамките на работния ден работата с тях приключва и започва на всеки 5 минути. Счита се, че житейската логика налага първото тълкувание на разпоредбата, като в случая, проверката е била извършена през работно време и в този смисъл е нормално командните блокове на радиоуправляемите кранове да бъдат на работната площадка. Работата с тях приключва с приключването на работното време на работника, който го управлява, като всеки работник има задължение след приключване на работа с командния блок, да съхранява същия в нарочно обособена стая за това. Възразява се в тази насока, че от АУАН и НП не става ясно, приключила ли е работата с командния блок или не; в какъв момент е оставен без надзор; от кого и в какво се изразява оставянето без надзор.

Счита се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че сочената като нарушена разпоредба на чл. 77, т. 5 от Наредбата, се отнася именно до задължение за работодателя. Според жалбоподателя, не е ясно какви точно мерки за ефективен контрол за извършване на работата, в качеството му на работодател не е осигурило дружеството, какво конкретно е било задължено да извърши и не е сторило. В този смисъл се сочи, че нарушението не е описано и от правна страна поради това, че нормата чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ е бланкетна и следва винаги да бъде запълнена с друга конкретна норма която да указва какво е дължимото поведение. В акта и наказателното постановление е посочена норма, която вменява задължение на лицата, които управляват повдигателни съоръжения, т.е. задължението е на работника и служителя, а не на работодателя. Така, според чл. 77, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения лицата, които управляват повдигателни съоръжения са длъжни да съхраняват на недостъпно място командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях.

Поддържа се, че административно наказващия орган не е посочил какви конкретни действия не е извършил работодателя и по този начин е допуснал неосигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Счита се, че по този начин е нарушено правото на участие и защита на субекта на юридическа отговорност в административния процес.

За неправилни се приемат констатациите на Съда, че непредставянето на Заповедите № 22 и 23 на контролния орган, пораждало съмнения за тяхната достоверност. Твърди се, че контролния орган не е попитал има ли обособено помещение за съхранение на командните блокове, къде се намира то, как е организирана работата с крановете.

Иска се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени, като се присъдят сторените по делото разноски.

 

3. Ответната Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на районния съд. Счита се, че правилно е прието от съда, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е фактически осъществено от дружеството.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според Протокол № ПР1900474 от 11.01.2019г.(л.24 по а.н.д. №620/2020 на Районен съд Пазарджик), инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 08.01.20190г., са извършили последващ контрол, относно изпълнението на дадени предписания с Протокол № ПР1803357 от 08.02.2018г. и спазване трудовото законодателство и на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД, ЕИК *********, с. Варвара, обл. Пазарджик, в присъствието на управителя Филипова. По време на проверката е установено, командния блок на радиоуправляем кран в леярския цех е бил оставен на достъпно място и безконтролно, което е предпоставка за инцидент и нарушение на 77, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения. Дадено е предписание, командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работа с тях. Определен е срок за изпълнение до 16.01.2019г.

 

7. Били са издадени :

- Заповед № 44 от 20.12.2019г. на управителя на „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД(л.22 по а.н.д. №620/2020 на Районен съд Пазарджик), с която на основание чл. 55, ал. 1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения, конкретни служители поименно са определени, като отговорни лица за безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения, имащи право да експлоатират повдигателните съоръжения на дружеството.

- Заповед № 45 от 20.12.2019г. на управителя на „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД(л.23 по а.н.д. №620/2020 на Районен съд Пазарджик), с която на основание чл. 77 от Наредбата са дадени конкретни указания спрямо лицата, които управляват повдигателните съоръжения, включително да съхраняват на недостъпно място, командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работа.

 

8. Според Протокол № ПР2002892 от 31.01.2020г.(л.9 по а.н.д. №620/2020 на Районен съд Пазарджик), инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 29.04.2020г., са извършили проверка за спазване трудовото законодателство и на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД, ЕИК *********, с. Варвара, обл. Пазарджик, в присъствието на управителя Филипова и длъжностното лице по безопасност и здраве при работа е констатирано, че дружеството като работодател не е осигурило ефективен контрол, командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работа с тях. По време на проверката, един от командните блокове на радиоуправляем мостов кран е бил оставен на достъпно място и безконтролно на една от работните маси, което е предпоставка за инцидент. Посочено е че това е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 77, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения.

Конкретни предписания в тази насока не са дадени от контролните органи.

 

9. От главен инспектор Васил Николов Данчев е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-001983 от 31.01.2020г. в който е констатирано, че „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, а именно: командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работа с тях.

Посочено е, че нарушението е удостоверено на 29.01.2020г., при извършена проверка в леярната на дружеството, намираща се в землището на с. Варвара, общ. Септември, когато е установено, че един от командните блокове на радиоуправляем мостов кран е оставен на достъпно място и безконтролно ( в помещението не е имало никой) на една от работните маси.

Посочено е още, че нарушението е извършено на 29.01.2020г. в с. Варвара, когато „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД, в качеството си на работодател, не е осъществил своите конкретни функции, относно начина на съхранение на командните блокове на радиоуправляемите кранове

Деянието е квалифицирано като нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 77, т.5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.

Акта е връчен на управителя на дружеството Филипова, без заявени възражения по констатациите.

 

10. Тези фактически констатации и правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени в наказателното постановление от административно наказващия орган, като на въз основа на тях на „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД е наложено, процесното административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв.

 

11. В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, като в показанията си той е възпроизвели обстоятелствата при които е установено нарушението и е съставен констативния акт.

Представена в хода на първоинстанционното производство е Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, относно делегирането на правомощия на Директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, съставено от лицата по чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник ИА „Главна инспекция по труда“.

 

12. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на административно производствените правила.

Според решаващия съд, от данните по делото се установява несъмнено, извършването на административното нарушение при осъществяване на дейността на дружеството.

С оглед гласните и писмени доказателства е прието, че при извършената проверка на 29.01.2020г., в края на леярния цех, във функционално необособено като отделно ниша място, в бил поставен команден блок на радиоуправляем мостов кран. Към този момент с него не работел оператор и така, както бил оставен - бил напълно достъпен за останалите работници, които извършвали дейността си в цеха.

Относно възражението, че отговорност за съхранението на този блок следва да носи операторът е посочено, че представените по делото заповеди № 44 и № 45, двете от 20.12.2019г., не са били предоставени на инспектор Данчев по време на извършената от него фактическа и документална проверка и това според съда „…поражда сериозни съмнения относно достоверността на датите на създаването им. От друга страна, дори и те да са достоверни - с тях работодателят е фиксирал лицата, които носят отговорност за експлоатиране на повдигателните съоръжения и им е приписал задължение за надлежно и нормативно-съобразено съхранение на командните блокове за тях. С издаването на тези заповеди обаче неговите задължения не отпадат, респ. той не се освобождава от отговорност, тъй като целеният от ЗЗБУТ резултат е не формалното изпълнение, а реалното на задължения, които са пряко свързани с безопасността на работещите…..“.

В този контекст от страна на съда е посочено, че оставянето без контрол на команден блок на радиоуправляем мостов кран е констатирано при две последователни проверки на контролните органи, като първият път не е предприето осъществяването на административно наказателната отговорност, а е дадено предписание за отстраняване на нарушението.

Въз основа на тези констатации, Съдът е посочил, че изпълнението на изискванията на чл. 16, ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е перманентно и задължително във всеки един момент от осъществяване на дейността. Пояснено е, че тази норма задължава работодателят да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Видът е мащабите на контрола, неговите конкретни параметри и проявление зависят от дейността, като същественото е да бъде постигнат  в резултата - извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Прието е също, че конкретната работа, която контролът следва да обхване, също е достатъчно ясно определена, включително чрез лицата, които контролът следва да засегне, доколкото те, като управляващи повдигателните съоръжения и по силата на чл. 77, ал.1 т.5 Наредбата, са длъжни  да съхраняват на недостъпно място командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях.

 

 

ІV. За правото :

 

13. Според чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,  при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен, да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

В чл. 77, т. 5 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, са длъжни: да съхраняват на недостъпно място командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях.

Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата, подзаконовия нормативен акт се прилага следните повдигателни съоръжения: 1. товароподемни кранове.

Съобразно чл. 413, ал. 2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

 

14. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 77, т. 5 от Наредбата. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

В случая, няма съмнение и спор, че при двукратните проверки в предприятието на „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД е било установено наличието на оставено на общодостъпно място и без непосредствен контрол, на команден блок на радиоуправляем мостов кран, тоест такъв от типа посочен в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Тези деяния са в пряко противоречие с изискването на чл. 77, т. 5 от Наредбата, лицата които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредбата, да съхраняват на недостъпно място(курсива наш) командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях.

 

17. Нормативно установеното правило за поведения е ясно и конкретно формулирано. В предприятието в което се използват съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 от Наредбата, задължително следва да има конкретно определено, недостъпно място, където командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват, когато не се използват. В случая се твърди, че в предприятието на жалбоподателя е налице стая, която се заключва и в която след приключване на работния ден се съхраняват командните блокове.  Доказателства в тази насока обаче , не се представиха.

На следващо място, указанието на правната норма е ясно относно изискването, командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работата с тях – тоест не след приключване на работния ден, а след приключване на всяко ползване на товарния кран. Осигуряването на практическото осъществяване на това нормативно изискване и контрол по неговото изпълнение е задължение на работодателя.

Според установения в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България принцип, работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

В контекста на този конституционен принцип, правилото на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ възлага конкретно задължения на работодателят да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Именно поради неизпълнението на задължението за осъществяване на ефективен контрол, което е констатирано на два пъти от органите на ответната инспекцията, в случая е предприето осъществяване на административно наказателната отговорност на дружеството.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, което в случая е в размер на 100,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 13.07.2020г., постановено по н.а.дело № 620 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.

 

ОСЪЖДА „ПФБ Пресо Фондал България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Варвара, обл. Пазарджик, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                /П/                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                    

                                     2. /П/