МОТИВИ към Присъдата по НОХД № 174/2011 г. :
Срещу подсъдимия Н.Я.А. са повдигнати обвинения по: чл.
152, ал. ІІІ, т. 1, във връзка с ал. І, т. 1 от НК затова, че: На 27.ІХ.2009 г.
в гр. Б., област Плевен, ул. „***** с подсъдимия М.И.Ш. от с.г. се съвкупил с
лице от женски пол – А. П. П. ***, лишена от възможността за самоотбрана и то
без нейно съгласие, като я принудил за това със сила и заплашване;
По чл. 116, ал. І, т. 5, във връзка с чл. 115,
във връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК затова, че: На 27.ІХ.2009 г. в гр. Б., област
Плевен, ул. „*****, в съучастие, като извършители с подсъдимия М.И.Ш. от с.г.
умишлено умъртвил А. П. П. ***, като същата се намирала в безпомощно състояние.
Прокурорът не поддържа повдигнатото против Н.Я.А.
обвинение за престъплението по чл. 116,
ал. І, т. 5 , във вр. с чл. 20,ал.2 от НК.
По отношение на обвинението по чл. 152, ал. ІІІ, т. 1, във връзка с ал.
І, т. 1 от НК. В пренията по същество излага доводи, че деянието на подсъдимият
А., осъществява състава на престъплението
по чл. 150, ал. І от НК. Предлага да бъде признат за виновен ,като му бъде наложено наказание за това
престъпление – лишаване от свобода към средния размер, което да изтърпи
ефективно.
Срещу подсъдимия М.И.Ш. е повдигнато обвинение по чл. 152, ал. ІІІ, т. 1, във връзка с
ал. І, т. 1 от НК затова, че: На 27.ІХ.2009 г. в гр. Б., област Плевен, ул. „*****
с подсъдимия Н.Я.А. от с.г. се съвкупил с лице от женски пол – А. П. П. ***,
лишена от възможността за самоотбрана;
По чл. 116, ал. І, т. 5, във
връзка с чл. 115, във връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК затова, че: На 27.ІХ.2009
г. в гр. Б., област Плевен, ул. „*****, в съучастие, като извършители с
подсъдимия Н.Я.А., умишлено умъртвил А. П. П. ***, като същата се намирала в
безпомощно състояние.
Обвиненията се поддържат от прокурора,
който намира ,че са доказани по несъмнен начин. Предлага за всяко деяние да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към средния размер, като на
основание чл.23, ал.1 от НК да му бъде определено общо наказание до размера на
по тежкото, което да изтърпи при строг
режим в затвор.
Подсъдимите М.Ш. и Н.А. заявяват ,че разбират
в какво са обвинени. Не се признават за виновни.
Дават
обяснения по повдигнатите срещу тях обвинения.
Адвокат Е.А., назначен за служебен
защитник на подсъдимия Н.А., пледира, че той е невинен и следва да бъде признат
за невинен и оправдан по всички обвинения. Алтернативно заема позиция, че ако съдът
го признае за виновен по чл. 150 от, следва да му наложи наказание в размер на
предвидения от закона минимум.
Адвокат С.Н., назначен за служебен
защитник на подсъдимия М.Ш. пледира, че той е невинен и следва да бъде признат
за невинен и оправдан по всички обвинения.
Плевенският окръжен съд, като взе
предвид повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, доводите изложени от страните
и след анализ на доказателствата по делото, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.А. по прякор „А.” живеел на с А. П. П. ***, която била
бездомна и близките й не се интересували от нея. Двамата се издържали от пенсията на П. и
отпадъците от контейнерите за смет. Обитавали изоставена къща, без ток,
вода, врати и прозорци находяща се на ул. „ ***** в гр. Б.. Тъй като А. П. била
с огромно, наднормено тегло и страдала от редица заболявания, поради което била
почти неподвижна и пенсионирана по
болест.
Подсъдимия М.И.Ш. работел, като пастир
на овце и спял най-често в кошарата. Двамата подсъдими често се събирали в
къщата на А., за да пият алкохол, когато имали възможност да си набавят.
На 27 септември 2009 г. късно след обяд, подсъдимият
А. правил консерви, когато при него дошъл свидетелят Л.В. ***, който чест го
посещавал. След като приключили с консервите седнали да пият кафе. По молба на
подсъдимия А., двамата със свидетеля В. пренесли А. П. да поседи на открито
пред къщата и по късно , по нейна молба я пренесли обратно в стаята й.
Около 19.00 часа пристигнал и подсъдим М.Ш., който вече е бил употребил
на различни места алкохол. Той носел туба пълна с вино, което двамата подсъдими
и свидетелят започнали да пият, след като свършило другото вино. По това време
пострадалата А. П. била легнала на леглото и спяла завита с юрган.
Около 22,00 – 22,30 часа
подсъдимите решили, че А. П. следва да ги задоволи сексуално, свалили си
панталоните и искали тя да извърши орален сексуален акт. Тя им отказала категорично. Подсъдимите
продължили да пият. След известно време, подсъдимият А., решил че трябва да има
полов акт с П.. Двамата с подсъдимия Ш. обърнали жената по гръб в леглото. А.
си събул панталоните и задигнал полата А., но не успял да се възбуди. Тогава,
въпреки,че П. викала и отказвала,
поставил члена си в устата й. Тя се съпротивлявала, като си въртяла главата
настрана. Пода.А. извикал на помощ подсъдимия М.Ш., който хванал главата на А., я
заставил да лапне члена на А.. Тъй като тя продължавала да се върти Ш. започнал
да й нанася удари с ръце, а след това и с парче дърво с дебелина 3 – 4 см. и дължина около 55 см. След като А. свършил
подсъдимият М.Ш. решил да осъществил полов акт с пострадалата. Тя викала,
казала ,че не желае, но той и седнал с колене на гърдите й започнал да се друса
отгоре й. По някое време, докато бил върху гърдите й, П. спряла да пищи и да се
движи. Подсъдимият Ш. осъществил полов акт с нея и продължил да пие.
Тъй като пострадалата П.
останала неподвижна и смълчана дълго двамата подсъдими констатирали, че тя не диша и е починала.
Свидетелят В. си заминал а пода. Н.А.
измил П. , и я облякъл.
Едва на 29.ІХ.2009 г. пода. Н.А.
отишъл в Районното управление на МВР и съобщил на дежурния полицай – св. Б.В.,
че жената, с която живее не се чувства добре. Дежурният го насочил към филиала на бърза помощ. Тогава подсъдимият А.
отишъл при личния лекар на А. П. и поискал да състави смъртен акт, като
съобщил, че е починала.
От извършената аутопсия и съдебно медицинска експертиза за изследване
на трупа(л. 105-108 ДП)се установило, че на пострадалата е била причинено
двустранно счупване на ребрата /от седмо до девето вляво и от пето до седмо в
дясно, разместване и засягане на плеврата/, прекъсване на гръбначния стълб
между седми и осми гръдни прешлени, кръвонасядане на меките черепни покривки на
главата в областта на дясната слепоочна област. Причина за смъртта й се явява
тежка гръдна травма, довела до прекъсване на гръбначния стълб и счупване на
ребра, възходящ мозъчен оток и болков шок. Леталният изход е настъпил
сравнително бързо.
Приета
за установена от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите: Л.П.В. пред този състав на съда
и пред съда по НОХД № 936/10г, прочетени по реда на НПК, св. И.Д.Г.,св. Л.И.Г., П.М.Г., Е.С. Д., М.П.Ш., П.К. Ем., Л.П.Б., М.И.Д., , Б.И.В..
Съдът
не кредитира с доверие обясненията на подсъдимите Н.А. и М. Ш., тъй като освен
,че си противоречат взаимно относно едни и същи обстоятелства, достоверността
им е опровергана от доказателствата по делото – показанията на св. Л. В. , И.Г.,
П. Ем., както и от заключението на съдебно- медицинската експертиза за
изследване на трупа.
Подсъдимият
Н.А. дава обяснения, че след като сварил консервите излязъл от дома си за да
събира желязо .Когато се върнал , А. му се оплакала, че подсъдимият Ш. я е
пребил, тъй като тя отказала да прави секс с него, а на сутринта установил, че
е починала.
От
своя страна , подсъдимият М.Ш. оспорва
обясненията на пода. А.. Дава обяснения, че докато се черпили с алкохол
вечерта на 27 септември 2009г, тя била завита през глава на леглото и Н. му
казал, че тя е изморена и спи. Отрича да е докосвал П. по какъвто да било повод.
От
показанията на свидетеля Л.П.В. дадени пред този състав на съда и пред друг
съдебен състав по НОХД № 936/10 на л. 64-гръб, прочетени по реда на НПК, се
установява, че той е видял А. П. жива , последно следобеда на 27 септември
2009г, когато посетил пода. А. и му помагал да правят консерви от буркани,
както и да изнесат А. на чист въздух на двора и да я върнат обратно в стаята.
На
свечеряване в къщата дошъл другият подсъдим М.Ш., който носел със себе си две
бутилки вино от по 2 литра.
Тримата седнали да се почерпят. Било сложено и мезе. Двамата подсъдими били
изпили значително количество алкохол, след което се скарали и започнали да се
псуват. След това решили да правят секс с А. и си свалили панталоните. Тя се противопоставила на желанията им за
орален секс. Тогава двамата подсъдими я обърнали по гръб и тъй като тя
отказвала и пищяла, подсъдимият А. накарал
пода.Ш. да я държи за да не си върти главата, докато той си поставил
члена в устата и се задоволил сексуално.
След него, подсъдимият Ш. се качил върху гърдите на жената, която била
по гръб и започнал да се друса, като силно скочил няколко пъти. През цялото
време пострадалата правила опити да се защитава и пищяла, а А. гледал
безучастно от страни. Като приключил с друсането Ш. осъществил полов акт с
жената. Нанасял й удари с парче дърво, голямо, колкото дръжката на малка брадва
по челото за да млъкне. П. спряла да
крещи и да се съпротивлява и към 22,30 часа свидетелят си тръгнал от къщата й.
Очевидно е и
противоречието между показанията на св. В. от една страна и от друга –
обясненията на всеки от подсъдимите.
Съдът намира,
че показанията на св. В. са достоверни, тъй като са последователни,
непротиворечиви и намират опора в останалия доказателствен материал. Няма
констатирани вътрешни противоречия в тях, освен това напълно кореспондират с
причините за смъртта на пострадалата установени от съдебномедицинската
експертиза(л.105-106 ДП)
Съдът приема
заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп, като
обективно и компетентно, тъй като е обосновано на доказателствата по делото –
протокола за оглед, аутопсията и находките от нея. Видно от това заключение,
смъртта е настъпила в резултат на тежка гръдна травма, изразяваща се в
прекъсването на гръбначния стълб и счупване на ребра, които са довели до болков
шок и възходящ мозъчен оток.
Относно
механизма на причиняване на тази травма, вещото лице д-р Д. дава заключение и
при разпита в съдебно заседание подробно изяснява причините за смъртта и
механизма на причиняване травмите довели до това.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на трупа на А. П.
се установява, че причина за смъртта е
тежка гръдна травма, довела до прекъсване на гръбначния стълб и счупване на
ребра, възходящ мозъчен оток и болков шок. Смъртта е настъпила бързо в интервал
от няколко минути до 10-15 минути, след прекъсване на гръбначния стълб, което е
по-тежката травма. При пострадалата, освен тежко затлъстяване, белодробен
емфизем и хипертрофия на сърцето, няма други установени болестни изменения.
Трупът е бил с напреднали гнилостни изменения
някои, от които са били вече заличени. Тези предшестващи хронични възрастови
болестни изменения не са имали отношение към причината и генезата за смъртта.
Налице са предварителни сведения, че пострадалата е била много трудно подвижна,
във връзка с някакво заболяване на ставите, което не може да бъде установено, а
и няма представени медицински документи. Затлъстяването и голямото тегло са
една от причините за трудната подвижност. Съществува вероятност едни
по-напреднали възрастови изменения по ставите съчетани с голямо тегло да са
довели до трудната подвижност.
Ребрата са
счупени от скачане, притискане на гръдния кош, откъм гърдите по принципа на
индиректната фрактура. Гръдната травма е причинена от притискане на широка
площ. Кръвонасяданията по главата сами по себе си нямат отношение към смъртта,
причинили са само болки и страдания. Те са резултат от удари с ръце и други
твърди предмети, блъскане в таблата на леглото. В голяма степен
кръвонасяданията са заличени и видоизменени. От значение също е, че аутопсията
е извършена на 30.ІХ.2009 г., а инцидента е станал 3 дни по-рано - на
27.ІХ.2009 г. Морфологията на измененията не противоречи на този срок.
Описаният в
заключението механизъм, установените травми и давността на причиняването им
напълно съвпадат с показанията на св. Л. В., както относно времето когато е
причинена смъртта, така и относно причините и обстоятелствата, довели до
настъпването й и опровергават обясненията на подсъдимия А. относно датата на
смъртта.
От показанията
на св. И.Г. се установява, че вечерта на 27 септември 2009г подсъдимият Ш.
дошъл да пренощува в дома му доста пиян. Бил притеснен и споделил, че гостувал
на А.(подсъдимия А.) където пили и се получило много лошо, защото А. ударил А.
по главата с дърво.
От показанията
на св. П. Ем. – съседка на пода. А. се установява, че от къщата на А. и Н.,
често се чували викове, крясъци и скандали, но не се интересувала какво точно
правят. Една сутрин през септември 2009г, тя чула от там викове за помощ ,
разпознала гласът на А., която искала да дойде полиция. Не може да уточни обаче
кога точно е било това.
Св.М.И.Д.
дава показания, че познава пострадалата П.
и подсъдимия Н.А.. Тъй като е през една къща от тяхната от време на време е
чувал викове и крясъци идващи от дома им. Месец преди смъртта на А., свидетелят
се принудил да извика полиция, тъй като чувал крясъците на някаква жена.
Св.
Б.И.В. на 27.ХІ.2009 г. е бил наряд в полицията в гр. Б.. Свидетелят не си
спомня точно кога подсъдимият е дошъл при него. Смята че е било два - три дни
след смъртта на пострадалата. Подсъдимият
му казал, че жена му има здравословни проблеми. Попитал го какво да прави. В.
му отговорил, че трябва да се обърне към Бърза помощ. От показанията на този
свидетел се установява, че подсъдимият два дни е премълчавал за смъртта на А. П.
и дори на 29 септември се опитал да заблуди св.В., че тя е болна, за да скрие
факта кога и при какви обстоятелства е причинена смъртта й.
За пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото бяха изслушани заключенията на
една съдебномедицинска експертиза за изследване на трупа на пострадалата А. П.,
една съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени доказателства,
две съдебнопсихиатрични експертизи, които са изследвали двамата подсъдими дали
към момента на извършване на деянието са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза за изследване на веществени доказателства се установява следното: По
представените за изследване обекти – жълт пуловер, бял елек, детско плик чаршаф
със сърнички, бял чаршаф – плик, бял долен чаршаф, мъжки пуловер на сини, жълти
и бели ленти, парче дърво, парче найлон не се дока наличие на кръв. По
останалите обекти подлежащи на изследване – рокля на каре, детски чаршаф със
сърнички, резидава нощница, сив мъжки пуловер, лятна риза – тениска, черна
пола, килим, чаршаф – плик на ситни карета, бял чаршаф – плик, вълнено одеяло,
завеса в златисто жълто се доказа наличието на човешка кръв с кръвно групова принадлежност
А /бета/. Кръвно груповата принадлежност на пострадалата П. А /бета/,
следователно намерената кръв може да произхожда от нея. По обектите е било
извършено изследване за наличието на сперма, но такава не е била открита. Съдът
приема заключението на съдебно медицинската експертиза за изследване на
веществени доказателства, тъй като е обоснована и компетентна.
От
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия Н.А.(л.142-150
ДП) се установява, че по време на извършване на деянието, същият е бил в
обикновено алкохолно опиянение, чиято степен не могла да бъде преценена от
вещите лица, тъй като са липсвали обективни и субективни информативни данни.
Състоянието на подсъдимия не може да бъде отнесено към нито един от медицинските
критерий за невменяемост. Налице са всички характерни белези на вменяемост,
следователно А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
При
Н.А. се наблюдава склонност към себе оневиняване, да приписва вината върху
друго лице, като отрича собствена вина. Налице е тенденция да обвинява другите
за възникнали неприятности. По отношение на агресията, тя е присъща на
характеровите му особености, но допълнително са засилва след употребата на
алкохол. Степента на алкохолно опиване дава възможност за по-лесна проява на
агресия, както и за отслабване на контрола и провокира тенденцията към
неприемливи полови сношения. Под неприемливи полови сношения се има, в предвид
когато инициативата е едностранна, при нежелание от другата страна. Касае се за
смесено личностно разстройство с водещ дисоциален стереотип и хистерионни
нагласи. Характерни са безотговорност в поведението, повишена раздразнимост,
нисък праг на отключване на агресивни реакции, невъзможност за чувство на вина,
поведение, което не е съобразено с установени правни и социални норми. На
хистеричния му характер са присъщи манипулативност в отношенията с околните,
показност, демонстративност, повишена чувствителност. Смесеното личностно
разстройство е заболяване, което не изключва вменяемостта, просто затруднява А.
в неговата социална адаптация.
Интелектуално-паметовите
възможности при подсъдимия Н.А. са в рамките на нормата. При него от страна на
вещите лица е била наблюдавана афективна лабилност и волева неуравновесеност с
нисък праг на дразнение, като в ситуации на неудовлетвореност на потребностите
и интересите е склонен към импулсивни действия с висока предразположеност към
агресивни прояви. Състоянието на неудовлетворени потребности отключва агресивни
прояви.
Съдът
приема заключението на вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А.,тъй като е
подробно, компетентно и изцяло обосновано на доказателствата по делото и
проведеното психиатрично изследване.
От
заключението на комплексната съдебно психиатричната експертиза за изследване на
подсъдимия М.Ш. (л. 156-165 ДП) вещото лица дават заключение, че той се е
намирал в обикновено алкохолно опиване по времето на извършване на деянието.
Поради липса на обективни и субективни информативни данни не може да се каже
каква е степента на опиване. Състоянието на подсъдимия не може да се отнесе към
нито един от медицинския критерий за невменяемост. Той е могъл да разбира
свойството значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което
следва да му бъде призната вменяемост.
Съдът
приема заключението , тъй като се основава на данните по делото, и обосновани от гледна точка на медицинската
наука.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Относно обвинението по чл.п
116,ал.1,т.5, във вр. с чл. 115 от НК.
От анализа на
събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че обвинението срещу подсъдимите Н.А. и М.Ш. за умишлено убийство
на А. П., която е била лишена от възможност за самоотбрана не е доказано по
несъмнен начин.
За
да е налице съставомерно деяние по чл.116,ал.1 т.5 от НК, вр. чл.20,ал.2 от НК
по делото следва да е доказано ,че подсъдимите в съучастие като извършители
умишлено са умъртвили П., която е била лишена от възможност за самоотбрана. При
това, по делото следва да са събрани безспорни доказателства, че всеки един от
подсъдимите е извършил от обективна страна действия, които са в състояние да
причинят травмите, довели до смъртта на А. П..
От
доказателствата по делото не се установява, подсъдимият Н.А. да е извършил
каквито и да било действия, с които да е причинил смъртта на П.. Няма
доказателства, че той съзнателно и целенасочено е причинил тежката гръдна
травма ,която е довела до смъртта й. Св. Л. В., установява, че той само е
блудствал с А. против волята й , но не я е удрял или притискал с тяло или
крайници в областта на гръдния кош. Ето защо по това обвинение подсъдимият Н.А.
следва да бъде признат за невинен и оправдан.
По отношение на подсъдимия М.Ш. се установи
от показанията на св. В., че именно той е седнал върху гърдите на А. П.,
възползвайки се от невъзможността й да му окаже ефективна съпротива, тъй като
била изключително пълна, трудно подвижна и с хронични заболявания. Подсъдимият Ш. заявил гласно желанието си да
има полов акт с А. , но тя му отказала. След като двамата подсъдими я обърнали
по гръб на леглото, тя си въртяла главата и не искала да прави орален секс с
никого от тях. След като подс. А. се удовлетворил в устата й, подсъдимия Ш.
седнал върху гърдите на А. и започнал да се друса. Жената пищяла и настоявала
да я остави . По някое време изохкала и замлъкнала. Подс. Ш. осъществил полов акт с нея.
От обективна страна тези действия на подсъдимия Ш. са напълно
достатъчни за да причинят гръдната травма установена при аутопсията на трупа,
която съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза е причинила прекъсването на гръбначния
стълб и счупването на ребра и причинила смъртта.
От субективна страна: За да е съставомерно
деянието на подсъдимия М.Ш. по чл. 116
от НК, необходимо е по делото да е доказано по несъмнен начин, че той е
действал с пряк умисъл, тоест, че
подсъдимият Ш. е извършил горните действия като е съзнавал обществено
опасния им характер, предвиждал е ,че по
този начин ще умъртви А. П. и е желаел настъпването на предвидените от закона
обществено опасни последици – нейната смърт.
Анализът на доказателствата ,обаче
не дава основание да бъде направен единствения и категоричен извод, че
подсъдимият Ш. е се е друсал върху гърдите на П. с намерение за да я
умъртви. Фактите установени по делото
сочат ,че след употребата на голямо количество алкохол и намаляване на
задръжките, действията му са имали съвсем друга цел – да се възбуди и да
удовлетвори желанието си за полов акт с П. , въпреки нейното несъгласие, като
се е възползвал от това ,че тя влошеното си здраве и трудна подвижност е била
лишена от възможност да се отбранява ефективно .
От
заключението на психиатричната експертиза е видно, че подсъдимият Ш. към
момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, разбирал
е свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. В това
състояние е известно, че част от задръжките отпадат, в това число и
сексуалните. Тъй като А. П. категорично се противопоставила да прави секс с
когото и да било от подсъдимите, те пренебрегнали нежеланието й като се
възползвали това ,че тя не е в състояние да им се противопостави физически.
По делото не се спори и това се
установява от протокола за оглед и фотоалбума от него, както и от заключението
на съдебно медицинската експертиза за изследване на трупа, че П. е страдала от
тежко затлъстяване, свръх тегло и
възрастови изменения на ставите. Предвид на тези обстоятелства починалата е
била в невъзможност да се съпротивлява на желанието на подсъдимия Ш. да извърши
с нея принудителен полов акт, който раздразнен от отказа й се качил върху нея,
седнал й на гърдите и започнал да се друса, докато се възбуди в достатъчна
степен, след което се съвкупил с нея. Дори я ударил няколко пъти с дърво в
главата, тъй като тя пищяла. Тези удари обаче на са имали за цел да я умъртвят,
а само да сломят окончателно жертвата психически и да я принудят да престане да
пищи.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, смъртта на П. е настъпила
сравнително бързо и се дължи на тежка гръдна травма, която е станала причина са
прекъсване на гръбначния стълб, което е резултат от силното тръскане на
подсъдимия, който е бил седнал на гърдите й. Налице са и счупване на ребра
получено, вследствие на силно притискане на гръдния кош. Тази тежка травма
,довела до смъртта на П. е в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на
подсъдимия Ш..
Установените при аутопсията кръвонасядания в
областта на главата не са в причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Те
са получени следствие на нанесени удари с твърд предмет, табла на кревата или с
ръце и не са в състояние да причинят само болка, но не и по- сериозни телесни
повреди. Тези факти и обстоятелства категорично се установяват, както от
заключението на вещото лице, така и от показанията на свидетеля В. – очевидец
на случилото се.
Субективната
страна на поведението обаче е само отражение на обективната страна в съзнанието
на дееца, тоест за намерението на дееца може да се направи извод единствено от
действията, в които то е намерило израз. Ако намерението на М.Ш. е било да
умъртви П., той е разполагал с достатъчно възможности, с много по ефективни и
бързи начини да постигне това, като й нанесе достатъчно силни удари в областта
на главата с дървото, което е държал.
Обстоятелството, че ударите само са й причинил
повърхностни наранявания, довели до болка, сочат, че подсъдимият нито е искал,
нито е допускал ,че може да причини смъртта на П., а желанието му е било да
прекрати виковете й, тъй като тя в действителност не е била в състояние да
окаже ефективна съпротива. Последвалият полов акт достатъчно убедително сочи ,че умисълът на
подсъдимият е бил да се съвкупи с нея със съзнанието, че прави това против
волята и изрично показаното й несъгласие. Ето защо съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимият Ш. е действал с пряк умисъл, когато се е съвкупил с А.
П., която била лишена от възможност за самоотбрана и то против волята й.
По отношение на настъпилия по- тежък
резултат – смъртта на А. П., съдът намира за безспорно установено ,че ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият М.Ш. е
действал виновно, като формата на вината е
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ.
В резултат на
действията предхождащи и съпровождащи съвкуплението е настъпила смъртта на П.,
която подсъдимият М.Ш. не е нито искал, нито допускал, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на тези обществено опасни последици.
Той е познавал
отдавна П., знаел е ,че е много болна, почти неподвижна и безпомощна. Длъжен е
бил и е могъл да предположи, че като
седне на гърдите й и се друса с цялата си тежест, може да я задуши, да счупи
гръдната кост, ребра или да прекъсне гръбначния стълб, с което да причини
смъртта й. Всеки нормален , пълнолетен човек знае това и е длъжен да предвиди
обществено опасните последици от подобни действия.
С оглед на тези
изводи , съдът намира за доказано, че подсъдимият М.Ш. е причинил смъртта на А.
П. по непредпазливост, тъй като с деянието си е осъществил фактическия състав
на престъплението по чл. 122 от НК,
за което следва да бъде признат за виновен. Тъй като деянието му е
несъставомерно по чл. 116 и чл. 115 от НК, подсъдимият Ш. следва да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.
по чл. 116,ал.1 ,т.5, във вр. с чл. 115 НК, вр. чл. 20,ал.2 от НК.
ПО ОБВИНЕНИЕТО по чл. 152,ал.3, т.1,във вр. с ал.1
,т.2 от НК.
От
фактическите обстоятелства, приети за установени по делото е видно, че това
обвинение , повдигнато срещу подсъдимите не е доказано по несъмнен начин, тъй
като деянието на всеки един от подсъдимите е от обективна страна несъставомерно
по този текст от закона.
По отношение на подсъдимия Н.А., не са налице
каквито и да било доказателства, че той се съвкупил с А. П. били то
самостоятелно или в съучастие с подсъдимия Ш.. Това което се доказа по
отношение на този подсъдим, че той
обективно е извършил действия с цел да се възбуди и удовлетвори без
съвкупление по отношение на А. П., като е използвал безпомощното й състояние,
тоест блудствал е с нея.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА, деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият А. ясно е възприел
нежеланието и несъгласието на А. за
орален секс, както и че тя не е в състояние да му се отбранява и да му
попречи. Въпреки това се е възбудил и
удовлетворил сексуално, без съвкупление, което сочи, че е съзнавал обществената
опасност на деянието и е желаел настъпването на обществено опасните последици.
Деянието
на подсъдимия Н.А. осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 150,
ал.1, пр.2 от НК.
Това деяние е
по- леко наказуемо и включено във фактическата рамка на обвинението- обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което не е налице съществено изменение в обстоятелствената част на
обвинението. Ето защо, подсъдимият Н.А. следва да бъде признат за виновен за
извършването на престъпление по чл. 150, ал.1,пр.2 от НК, а по обвинението за
извършено престъпление по чл. 152,ал.3,т.1,във вр. с ал.1 т.1 от НК следва да
бъде признат за невинен и оправдан, тъй като това обвинение не е доказано по
несъмнен начин.
По отношение на подсъдимия М.Ш. съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че той се е съвкупил с А. П. , която е била
лишена от възможност за самоотбрана и то
без нейно съгласие, като деянието му осъществява фактическия състав на
престъплението по чл. 152, ал. І, т. 1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия Ш. при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал наличието
на несъгласие от страна на П. за полово сношение, защото тя е пищяла и се
мъчела преди това да разубеди и двамата. Подсъдимият Ш. е предприел
действия от които е видно ,че е
пренебрегнал нейното несъгласие. Всички
действия извършени от Ш. са били насочени към това да получи ерекция и да се
съвкупи с беззащитната П. въпреки волята й. Дори е седнал върху гърдите й за да
покаже ,че тя е в негова власт, на негово разположение с пълно съзнание ,че тя не желае това, че не е в състояние да му
попречи , като е желаел настъпването на предвидените от закона обществено
опасни последици.
По изложените
съображения, подсъдимият М.Ш. следва да бъде признат за виновен за това деяние,
а по отношение повдигнатото обвинение за изнасилване извършено от две лица - по чл. 152,ал.3,във вр. с ал. 1,т.1 от НК,
следва да бъде признат за невинен и оправдан.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
При определяне
на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимият Н.А. за
извършено престъпление по чл. 150, ал. І от НК, съдът взе в предвид съдебното
му минало, многократните му осъждания за умишлени престъпления.
В същото
време, деянието му не се отличава с обществена опасност, която да надвишава ,
характерната за този род деяния.
При определяне на размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на А. съдът взе в предвид степента на обществена опасност на
извършителя, както и това, че той по
никакъв начин не се опитал да предотврати опитите на Ш. да извърши полово
сношение с П.. Предвид на горе
изложените съображения съдът счита, че на подсъдимият Н.А. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода под средния размер – две години и шест
месеца, което да изтърпи в затвор при строг режим.
От така
определеното наказание, следва да бъде приспаднато времето, през което Н.А. е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” на осн. чл. 59, ал.1 от НК,
считано от 02.10.2009, до привеждане в
изпълнение на присъдата.
Тъй като
престъплението подсъдимия А. е извършил в изпитателния три годишен срок на наказанието, наложено му
с влязлата в сила присъда на Районния
съд гр. Левски по НОХД № 400/2006г. на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът
приведе в изпълнение наложеното му с тази присъда наказание от шест месеца лишаване от свобода.
При
определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.Ш. за престъплението по чл.
122 от НК, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия М.Ш.,
поради което нарича, че наказанието следва да бъде под средния размер предвиден
от закона - две години лишаване от свобода.
За престъплението по чл.
152, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка с ал. І от НК съдът намира ,че следва да определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало,
липса на данни за други антисоциални прояви, поради което не може да се направи
извод ,че М.Ш. е лице с висока обществена опасност.
Конкретната
обществена опасност на деянието също не надвишава характерната за този род
престъпления, като се вземе предвид социалното обкръжения на подсъдимия,
бедността и липсата на възможност да подобри бита си и да разшири моралния си
кръгозор. Предвид изложеното, за това престъпения следва да му бъде наложено наказание
под средния размер – три години лишаване
от свобода.
На
основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определени едно общо най-тежко наказание на М.Ш.
– три години лишаване от свобода, което
да изтърпи при „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
На
основание чл. 59, ал. І от НК от така наложеното наказание съдът приспада
времето от 2.Х.2009 г. до привеждане в изпълнение на присъдата, през което
подсъдимият М.Ш. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Воден
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: