Мотиви към присъда по НОХД № 1782/2016г.

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Окръжна прокуратура – П. е повдигнала обвинение срещу Г.М.Б. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на *****г. на път ***** /с. Х. Д. – с. К./, при километър 1+800м., с. Х. Д. в посока с. К., общ. К., обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****”, с регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение, както следва:

- чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората …“, като с поведението си е създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на З. Е. А., ЕГН ********** ***;

- чл. 8, ал.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“, като водач на пътно превозно средство – л.а. „****“ мод. **** с рег. № ******* не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си, без в случая с пътен знак или светлинен сигнал да е било указано нещо друго;

- чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение…“, като водач на пътно превозно средство – л.а. „****“ мод. **** с рег. № **** не се е движил по пътя възможно най-вдясно по плътното за движение;

- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, като водач на пътно превозно средствопри движение по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство – лек автомобил „****”, модел „****”, с рег. № ****, което е управлявал;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и като водач на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с релефа на местността и с приближаващ ляв завой и не е направил всичко зависещо от него за намаляване на скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението;

- чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: Пътно превозно средство от категория „В“ – в извън населено място – 90 км./час“, като се е движил със скорост от 113 км./час и по непредпазливост е причинил смъртта на З. Е. А., ЕГН ********** ***, починал на *****г.

Производството протече по реда на чл. 371, т.1 от НПК при съгласие на подсъдимия и неговите защитници, както и на частните обвинители и техния повереник, като изразеното съгласие на страните касае да не се провеждат разпити на свидетелите Л.Г.Г., Б.Х.Б., Н.Н.И., А.Д.А., Н.Г.Д., В.В.Х., П.М.Я., М.И.В. и Т.Я.В., както и по отношение протоколите от експертните заключения на вещите лица Й.Ш., Х.А., С.М. и Н.К., изготвили назначените експертизи на досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на тези протоколи.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като пледира към съда за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на три години, чието изпълнение по преценка на съда да бъде отложено за срок от пет години по реда на чл. 66 от НК, както и на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на три години. От страна на държавното обвинение не се поддържа обвинението единствено за това подсъдимият да е нарушил нормите на чл. 5, на чл.8, на чл. 15 и чл.16 от ЗДвП. Излагат се и съображения за колизия между нормите на чл. 21, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като се посочва, че съставомерният резултат е настъпил поради превишена скорост, а не поради несъобразена такава. Излагат се съображения, че не следва спрямо дееца да се прилага привилегирования състав, тъй като няма доказателства да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия след деянието. Пледира се съдът да се произнесе по веществените доказателства, като бъдат унижощени марлените тампони, а лекият автомобил – върнат на собственика, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Адв. Р.М. – повереник на частните обвинетели в процеса – пледира към съда за постановяване на осъдителна присъда по правната квалификация на престъплението така, както е внесен в съда обвинителен акт против подсъдимия. Също излага доводи за липса на доказателства деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в максимален размер на предвиденото в особената норма на НК, което да бъде изтърпяно ефективно от страна на подсъдимия, както и за максимален срок на наказанието лишаване от права, като излага доводи за завишена обществена опасност на дееца. Претендира направените от частните обвинители по делото разноски в процеса.

Частният обвинител П.Я. – лично в това си качество и като майка и законен представител на малолетните наследници на пострадалия – С. З. А.  и Х. З. А., също конституирани като частни обвинители в процеса против подсъдимия, поддържа изложеното от повереника им.

Частният обвинител Ф.А. също поддържа изложеното от адв. М..

Защитниците на подс. Г.Б. – адв. Т.К. и адв. П.М., с оглед процесуалното поведение на подзащитния си, молят съда да приеме, че той е извършил вмененото му деяние, но след това е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Излагат се доводи за липсата на причинно-следствена връзка между скоростта, с която се е движил подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, както и че Б. не е нарушил правилата на чл. 8, на чл. 15 и чл. 16 от ЗДвП, което се установявало от назначената на следствието автотехническа експертиза, а досежно нормите на чл. 5 и на чл. 20 от ЗДвП се определят от защитниците като общи и неприложими в конкретния казус. По отношение на наказанието молят съда да приеме, че извършеното престъпление е такова по чл. 343а от НК, като му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Подс. Г.М.Б. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава пространни обяснения, в които посочва, че е загубил контрол върху автомобила, но изтъква да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия след пътно-транспортното произшествие. Моли съда да му наложи по-леко наказание.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Г.М.Б. е роден на ***г***, живее със семейството си в същия град, той е българин, български гражданин, със средно образование,  работещ е, не е осъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство с категории А, В, С, М, ВЕ, СЕ, М, Ткт и притежава валидно свидетелство за правоуправление, издадено през 2009г.

Подсъдимият Б. и пострадалият З. Е. А. се познавали, като двамата били в приятелски отношения. Пострадалият живеел в с. Х. Д. със семейството си, а Б. *** полагал грижи за нея от известно време отпреди инкриминираната дата. На *****г. сутринта пострадалият се обадил на подсъдимия по телефона, като го помолил да нареже дърва за огрев за къщата му. Подсъдимият се съгласил и около 11,00 часа двамата с пострадалия потеглили в посока с. К., където имало бензиностанция, за да закупят гориво за моторната резачка. Пътували с лек автомобил марка „****“ модел Е 290 Д с рег.№ ****, който подсъдимият ползвал към този момент. Същият бил собственост на негов приятел – свид. В.Х.. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия, който бил поставил предпазния си колан. На предна дясна седалка до него пътувал пострадалия А.. Пътната настилка на пътя от с. Х. Д. към с. К. била асфалтова, суха, без нарушена цялост, видимостта била неограничена, като движението било със средна интензивност. Пред управлявания от посъдимия автомобил нямало движение на други превозни средства. Подсъдимият се движил със скорост от около 113 км.ч.

В участъка на пътя – път ***** - при километър 1+800 м. в посока с. К. имало ляв за водача Б. завой с непрекъсната хоризонтална маркировка. В този момент в насрещното платно в обратна на посоката на движение на л.а. „****“, управляван от Б., се движил микробус „****“, мод. „****“ с рег.№ ****, управляван от свид. А.А.. За да осигури по-голямо странично разстояние при разминаването, подс. Б. отклонил управляваното от него моторно превозно средство крайно вдясно в неговата лента за движение. След като превозните средства се разминали и за да възстанови положението си на пътното платно, подс. Б. завъртял рязко наляво волана на управляното от него превозно средство, като така била достигната стойност на страничните сили, достатъчна, за да започне страничното плъзгане на задния, а след това и на предния мост на автомобила, при което същият поднесъл, навлязъл в насрещната лента за движение, напуснал пътното платно и през крайпътната канавка навлязъл в крайпътната нива, където продължил движението си известно разстояние. Там последвало и преобръщане на автомобила на няколко пъти, след което превозното средство се установило на лявата си страна. В резултат на инерционните сили при преобръщането, тялото на пострадалия А. било изхвърлено от автомобила.

След установяване на автомобила на лявата си страна, водачът Б. свалил предпазния си колан и излязъл от купето на автомобила през прозореца на предна дясна врата, който бил счупен. Отишъл до пострадалия, който лежал в близост до автомобила, бил контактен и без видими външни наранявания. Подсъдимият веднага позвънил на телефон 112, като съобщил за настъпилото пътно-транспортно произшествие и за пострадало лице.

През това време свид. А. в огледалото си за обратно виждане видял преобръщането на автомобила „****“ в крайпътната нива и веднага спрял микробуса. Отишъл пеша до пострадалия и подсъдимия, като също позвънил на телефон 112, за да съобщи за катастрофата.

При катастрофиралия автомобил се събрали и други лица, случайно преминаващи покрай местопроизшествието, сред които и свид. И.. На място пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Л.Г. и Б.Б., които изпробвали за употреба на алкохол подс. Б., като резултатът бил отрицателен.

Екип на Центъра за спешна медицинска помощ филиал гр. П. пристигнал повече от час и половина след настъпване на пътно-транспортното произшествие. Екипът транспортирал пострадалия  до района на с.К., където същият бил прехвърлен в автомобил на Спешна помощ – филиал К.. По пътя за болнично заведение в гр. Пловдив обаче пострадалият З. А. починал.

До пристигането на екипа на МВР на местопроизшествието подсъдимият стоял до пострадалия, като държал ръката му, а също така поставил одеало под главата му. След пристигането на екип на бърза помощ той помогнал и за качването на пострадалия в линейката.

За времето от 14,45 часа до 17,50 часа на *****г. бил извършен оглед на местопроизшествието, при което като веществено доказателство бил иззет лек автомобил „****“ с рег.№ ****. Във вътрешността на автомобила били открити петна от червена на цвят течност, които били иззети за изследване с марлени тампони.

Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза - № 13/2016г. на пострадалия З. А. заключава, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, настъпило на *****г. на пострадалия било причинено: излив на кръв в плевралната кухина /хемоторакс/ от 1500 мл. , счупване на всички ребра в двете гръдни половини по две линии и хлътване на костни фрагменти двустранно към гръдната кухина, масивно кръвонасядане в междуребрената мускулатура, контузия на двата бели дроба, счупване на гръдната кост с кръвонасядане в мускулатурата над нея, кръвопропиване в медиастинума /средностението/, кръвоизлив в околосърцевата торбичка /хемоперикард/, контузия на сърцето, кръвоизливи под вътрешната сърдечна обвивка /петна на Минаков/, кръвоизлив от 500 мл. в коремната кухина, частично разкъсване стената на лявата илиаична артерия, масивен кръвоизлив в извънперитонеалното пространство, компресивно счупване на тялото на първи поясен прешлен, отваряне на дясната сакроилиачна става с кръвонасядане на тазовата мускулатура, счупване главата на лявата раменна кост, счупване на дясната бедрена кост, охлузвания и кръвонасядания поглавата – в челната и в теменната област, кръвоизлив под меките черепни покривки в същите области, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, отток на мозъка.  Причината за смъртта на З. А. според вещото лице д-р Й.Ш. има комбиниран характер и се дължи на тежка гръдна травма, коремна и на черепно-мозъчна, които са възникнали в резултат на пътно-транспортното произшествие. Като черепно-мозъчната травма се изразява с охлузвания и кръвонасядания по главата, кръвонасядане по меките черепни покривки и ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета. Според експерта по-тежка и водеща в танатогенезата е гръдната и коремната травма с двустранни счупвания на всички ребра и хлътване на костни фрагменти, с котузия на двата бели дроба, кръвоизлив от 1500 мл. в гръдната кухина и в околъсрцевата торбичка /хемоторакс и хемоперикард/, контузия на сърцето и кръвоизлив от 500 мл. в коремната кухина с разкъсване на голям кръвоносен съд – лява илиачна артерия.Като комбинираното действие на тези фактори от травматичен характер е довело до остра кръвозагуба и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена причина за смъртта на З. Е. А.. Установените травматични уврежадния са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие, с травма вътре в купето и последващо изпадане от него. Всички травматични увреждани са резултат от претърпяното пътно-транспортно произшествие и е налице причинно-следствена връзка между същото и настъпилата смърт на З. Е. А..

На досъдебното производство след постановление за назначаване е била изготвена и химическа експертиза – Протокол № 42/14.01.2016г., според чието заключение в изследваната проба на подс. Б. не се доказва наличие на алкохол в кръвта.

Изготвена е била и автотехническа експертиза по писмени данни. Заключението на вещото лице С.М. е, че лекият автомобил „****“, управляван от подсъдимия, е напуснал платното за движение от ляво на място, което се намира приблизително на около 30-40 метра южно от ориентир №1, приет в протокола за оглед, като скоростта на движение на лекия автомобил преди произшествието е била около 113 км.ч. Според заключението на експерта в анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност  да избегне произшествието със скоростта, с която се е движел, като скоростта на движение на лекия автомобил е била по-малка от критичната за завоя в конкретните пътно-климатични условия. Според вещото лице М. основна причина за настъпилото произшествие от техническа точка, е че водачът на лекия автомобил „****“ – подс. Б. е завъртял неплявно /рязко/ наляво волана на управляното от него превозно средство вътре в завой, т.е. е боравил неправилно с уредите за управление. Като най-вероятен от техническа точка е посочен следният механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие: водачът Б. е управявал лекия автомобил  по платното за движение на пътя с. Х. Д. – с. К.  в посока от север на юг, като при преминаване пред ляв завой на пътя е завъртял волана неплавно наляво и така е била достигната стойност на страничните сили, достатъчна, за да започне страничното плъзгане на задния, а след това и на предния мост на пътното превозно средство. Така лекият автомобил е започнал да се движи по спирала с непрекъснато намаляване на радиуса на завоя и по направление на следите, оставени от гумите върху платното за движение е напуснал същото отляво, след което се е преобърнал. След пътно-транспортното произшествие лекият автомобил се е установил на мястото и в положението, което е било отразено в протокола за оглед.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 10/2016г. /л.70-75/, според чието заключение кръвната група на течна кръв от Г.Б. е А /β/; кръвната група на течна кръв от З. Е. А., иззета при извършената аутопсия, е АВ /0/; по марления тампон с червено-кафеви зацапвания /иззет като веществено доказателство при извършения оглед на местопроизшествието/, има кръв, която е човешка и е с кръвна група АВ /0/, като може да произхожда от З. Е. А., както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Човешката кръв по марления тампон не може да произхожда от Г.Б., който е с определена друга кръвна група.

Назначена е била и автооценъчна експертиза, като според заключението на вещото лице С.М. стойността на причинените имуществени вреди по лекия автомобил „****“ към датата на настъпилото произшествие възлизат на 3290 лв.

Съдът кредитира посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите професионални познания в съответната област.

 За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по делото доказателствени материали – от обясненията на подс. Б., от показанията на свид. И.Д.И., разпитан при условията на устност и непосредственост от съдебния състав, както и от показанията на свидетелите, по отношение на които бе изразено съгласие да бъдат приобщени директно протоколите от разпитите им от досъдебното производство по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл.383 от НПК – свидетелите Г., Б., Н.И., А.А., Н.Д., В.Х., П.Я., М.В., Т.Я.В.. Изложената по-горе фактология се установява и от протоколите от експертните заключения, посочени по-горе, както и от приобщените писмени доказателства в хода на процеса  - протоколите от извършените химически изследвания на кръвната проба на подсъдимия и на пострадалия, от протокола за оглед на местопроизшествието и приложения снимков материал, протокол за оглед на веществено доказателство и приложен към него фотоалбум, фиш за спешна медицинска помощ, справка от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ведно с приложена справка картон на водача, справката от РЦ 112-Кърджали към Дирекция „Национална система 112“ – МВР, Удостеверение за наследници /л.104 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт на З. Е. А., както и изисканите от съда удостоверения за раждане на малолетните деца на пострадалия, копие от извлечение от журнала за повикванията на екип от ЦСМП П. /л.108 от ДП/, копие от застрахователна полица и от документи, удостоверяващи заплатени застрахователнии вноски, удостоверение за техническа изправност на л.а. „****“ с рег. № ****, копие от свидетелсктво за регистрация на същото МПС, част І, от договор за покупко-продажба на МПС /л. 115 от ДП/, от документи за самоличност на подсъдимия, от талон за сключена застраховка и за преминат технически преглед на автомобила, характеристична справка и справка съдимост на подсъдимия.

Тук е мястото съдът да посочи, че кредитира обясненията на подсъдимия, които същият депозира пред съда, тъй като намира, че те изцяло кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и заключенията на автотехническата и медицинската експертизи от досъдебното производство. По-подробни съображения за конкретно изложените твърдения от страна на подсъдимия и съпоставени обясненията му с останалите събрани доказателства, ще бъдат изложени по-долу при обсъждане на релевантните обстоятелства за делото. Следва все пак изрично да се посочи, че като цяло по делото няма спор относно съществените обстоятелства, подлежащи на установяване.

Няма спор относно датата, на която подс. Б. е предприел управлението на моторното превозно средство, придружаван от пострадалия на предна дясна седалка – същата по несъмнен начин се установява от изобилните писмени доказателства в тази насока, включително огледния протокол, както и от свидетелските показания на лицата, пристигнали непосредствено след ПТП. Същите доказателства установяват и мястото на пътно-транспортното произшествие.

Обясненията на подсъдимия относно местоположението на пострадалия при установяване на автомобила в крайпътната нива – а именно извън същия, категорично се подкрепят и от показанията на свид. А., който твърди да е отишъл до пострадалия и подсъдимия веднага след пътно-транспортното произшествие. Същият е категоричен, че пострадалият А. се е намирал извън автомобила.  Показанията на същия свидетел са в синхрон с  обясненията на подсъдимия и относно посоката на движение на автомобила преди да се отклони, а се подкрепят и от обективните находки – оставени следи от приплъзване на гумите по посока движението на автомобила върху пътното платно. Няма основание да не бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, в което сочи, че пострадалият се е возел без поставен предпазен колан в автомобила, тъй като това е обстоятелство, което по твърдение на свид. А. е било споменато пред него от подсъдимия непосредствено след пътно-транспортното произшествие. И все пак това е обстоятелство, което е ирелевантно за крайния извод на съда относно противоправно и виновно поведение на подсъдимия за настъпване на пътно-транспортното произшествие и леталния изход за пострадалия. То би било от значение при преценка за евентуален размер на претендирано обезщетение от страна на наследниците на пострадалия – претенция, каквато не е била заявявана и приемана в настоящото производство.

 Съдът приема за установено обстоятелството, че подсъдимият е изместил автомобила в крайната дясна част на неговата лента за движение при разминаване с буса, управляван от свид. А., от обясненията на самия Б., като в тази част обясненията му намират подкрепа в заключението на автотехническата експертиза досежно траекторията на движение на лекия автомобил. Категорично не се установява по делото бусът, управляван от свид. А. да е навлизал в лентата за движение на подс. Б., а и самият подсъдим не посочва подобно обстоятелство, а единствено, че бусът е карал по-близо до осевата линия, което го е накарало да отклони автомобила в дясно.

Скоростта на движение на лекия автомобил „****“ несъмнено е била около посочената от вещото лице стойност – 113 км.ч., определена на база обективните находки по делото, обективирани в огледния протокол, а в същата насока са и показанията на свид. А., който посочва, че колата карала „много бързо“. Самият Б. не посочва конкретна стойност на скоростта, като я определя около 100 км.ч.

От съществено значение по делото е установяване причината за напускане на пътното платно на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Няма съмнение и това безспорно се установява от обясненията на подс. Б., подкрепени напълно от огледния протокол и залючението на автотехническата експертиза, че автомобилът е напуснал платното за движение отляво на място, което се намира на около 30-40 метра от ориентир № 1, приет в протокола за оглед. Като техническа грешка съдът отчита отбелязаното в скобите в т.1 от заключението на вещото лице, че автомобилът е напуснал откъм западната граница платното за движение, тъй като според всички свидетелски показания, а и от изготвената примерна мащабна скица на автотранспортното произшествие от самото вещо лице е видно, че всъщност напускането на пътното платно е от източната му част. Иначе коректно е определено, че напускането на платното е именно от лявата страна в посока движение автомобила на Б.. В обсъждането на автотехническата експертиза, като се базира на данните от огледния протокол, вещото лице е посочило две възможни причини за поднасяне на  автомобила – неплавно, т.е. рязко намаляване на скростта вътре в завоя и неплавно /рязко/ завъртане на волана наляво и съответно на управляемите колела. В заключението вещото лице е фокусирал изводите си единствено на втората посочена причина и съдът намира изводът на експерта за напълно съответен на заявеното и от подс. Б. пред съдебния състав относно причината за поднасянето на автомобила, а именно – по-рязкото завъртане на волана наляво с цел ситуиране на автомобила в средата на неговата лента за движение. Още повече, че другата причина се изключва поради липсата на констатирани спирачни следи от автомобила, управляван от Б. по платното за движение, което изключва като причина за поднасянето рязкото или неплавно намаляване на скоростта вътре в завоя. Самият Б. в обясненията си изрично посочи, че не е активирал спирачната систама на автомобила, което, както се изтъкна, кореспондира с обективните находки, обекивирани в огледния протокол. Ето защо, съдът намира за несъмнено доказано именно от неговите твърдения и от огледния протокол, потвърдено и от заключението на вещото лице М., че приплъзването на автомобила по пътното платно и излизането му извън него в лявата част на същото, е поради рязкото завъртане на волана вляво от страна на водача и съответно на управляемите колела. Експертът обосновано от техническа гледна точка е посочил, че в следствие на това е започнало приплъзване на задния мост на автомобила до момент, в който скоростта  му е станала по-голяма от скоростта на задния мост, но е била по-малка от скоростта на предния мост. Подсъдимият посочи като допълнителна причина за поднасяне на автомобила и намиращ се на платното пясък, но нито в огледния протокол се констатира на платното да е имало пясък, нито в заключението на вещото лице М. се отбелязва подобно обстоятелство, поради което се приема за защитна теза. Категорично експертът е изключил скоростта, с която се е движил водачът, да е причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като същата е далеч от критичната такава, изчислена от вещото лице на 198 км.ч. за този завой при конкретната пътно-кличатична обстановка /виж л.7 от заключението на АТЕ/.

Касателно състоянието на пострадалия непосредствено след настъпване на автотранспортното произшествие – че същият е бил контактен, съдът кредитира показанията на свид. А., на свидетелите И.И., Н. А. , Л.Г. и Б.Б., които са посетили местопроизшествието непосредствено след настъпване на катастрофата. Логично и в показанията на тези свидетели, а така и в обясненията на подсъдимия липсва описание на видими травматични увреждания, като твърденията им за забавяне на автомобила на ЦСМП се потвръждават от справката за обаждания на телефон 112 и отразения начален час на посещение във фиша за спешна медицинска помощ. Описаните от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза увреждания, които е констатирал при аутопсията, са преимуществено вътрешни. Причината за смъртта на А. има комбиниран характер и се дължи на тежката гръдна травма, коремнат и на черепно-мозъчната травма, които са възникнали в резултат на пътно-транспортното произшествие. Черепно-мозъчната травма се изразява с охлузвания и кръвонасядания по главата, кръвонасядане по меките черепни покривки и ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета. Според експерта по-тежка и водеща в танатогенезата е гръдната и коремната травма с двустранни счупвания на всички ребра и хлътване на костни фрагменти, с котузия на двата бели дроба, кръвоизлив от 1500 мл. в гръдната кухина и в околосърцевата торбичка /хемоторакс и хемоперикард/, контузия на сърцето и кръвоизлив от 500 мл. в коремната кухина с разкъсване на голям кръвоносен съд – лява илиачна артерия.Като комбинираното действие на тези фактори от травматичен характер е довело до остра кръвозагуба и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена причина за смъртта на З. Е. А.. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие, с травма вътре в купето и последващо изпадане от него. Всички травматични увреждани са резултат от претърпяното пътно-транспортно произшествие и е налице причинно-следствена връзка между същото и настъпилата смърт на З. Е. А..

Съдът приема за доказано, че подсъдимият е първото лице, обадило се на телефон 112, за да съобщи за пътното произшествие и потърси помощ. Обясненията му в тази част се подкрепят от писмо рег.№ 10585р-171/13.01.2016г. на НС 112- МВР, видно от което първото обаждане е в 12,47 часа от телефон с № **********, а едва три минути по-късно е позвънил свид. А.. В протоколите за разпит подсъдимият е представил именно този номер като такъв, на който същият отговаря. Свид. А. също в показанията си посочва, че при пристигането си до пострадалия бил уведомен от Б., че вече е звънял на телефон 112. Не остават изолирани и обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че до пристигането на полицейските служители е стоял плътно до приятеля си, като му е подложил одеало под главата и му е държал ръката, като се подкрепят напълно от показанията на свид. И., който също като останалите разпитани по делото свидели, съдът намира за незаинтересован. Действително свид. И. пред съда посочи, че не си спомня точно предмета, който подсъдимият бил подложил под главата на А., като го оприличи на дреха, но това не означава разминаване в гласните доказателства. Безспорно е, че подсъдимият е подложил текстилен предмет под главата на пострадалия, за да я повдигне. Свидетелят също така посочи категорично, че подсъдимият е помогнал и за качването му в линейката след нейното пристигане.

Тук е мястото съдът да посочи, че показанията на всеки един от свидетелите съдът кредитира като незаинтересовани, логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно възприетите от тях обстоятелства.

Не се оспорват и показанията на химическия анализ на кръта на подсъдимия и пострадалия.

В допълнение съдът само ще маркира, че експертните заключения, както на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, така и на химическата и експертизата на веществени доказателства, останаха неопровергани от страните,съответни на събраните гласни и писмени доказателства и доколкото същите съдът намира за изготвени с необходимите опит и квалификация в съответната област, счита, че следва да кредитира изцяло.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г.М.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата при управление на МПС поради неспазване нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП  е причинил по непредпазливост смъртта на З. Е. А., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

От обективна страна, същият на *****г. на път ***** /с. Х. Д. – с. К./, при километър 1+800м., с. Х. Д. в посока с. К., общ. К., обл. П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****”, модел „****”, с регистрационен номер ****.  С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав, визиран по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, като чрез него подсъдимият е нарушил едно от вменените му правила за движение по ЗДвП – това по чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е управлявал автомобила извън населено място със скорост около 113 км.ч., като при тази скорост е било във възможностите му да избегне произшествието, ако бе завъртял волана плавно наляво. Т.е. подсъдимият, макар да е допуснал нарушение на режима на скоростта, то това нарушение не се намира в причинна връзка с причинения престъпен резултат. В конкретния случай доказателствата установяват, че единствено неспазване нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат, като неупражняването на постоянен контрол върху управляваното моторно превозно средство е самостоятелно нарушение. Видно и от обясненията на подсъдимия, а така и от изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза, рязкото завъртяне на волана от страна на подсъдимия на управлявания от него автомобил, т.е. неправилното боравене с уредите за управление, е единствената причина за поднасяне на автомобила и настъпилия съставомерен резултат. В тази връзка следва да се коментира, че според съдебната практика когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на скоростта, извършеното нарушение би било такова по чл. 20, ал.2 или по чл. 21 от ЗДвП, които обаче биха изключили приложението на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Но тъй като в конкретния случай отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила не се дължи на нарушение на режима на скоростта, то и нарушаването на чл. 20, ал.1 от ЗДвП изключва приложението на чл. 20, ал.2 и на чл. 21 от ЗДвП. Като съдебната практика е категорична, че едновременното прилагане на разпоредбите на чл. 20, ал.2 и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / виж ТР № 28/1984г. на ОСНК на ВС/. Докато нарушението по чл. 20, ал.1 от ЗДвП е самостоятелно нарушение на правилата за движение и в този случай водачът на МПС проявява непредпазливост поради субективни външни и вътрешни фактори, които водят до разсейване на вниманието, липса на концентрация върху осъществяваната дейност или неадекватни действия с органите на управление на превозното средство. Това нарушение обаче поначало няма връзка с режима на скоростта.

Поради изложеното съдът споделя обвинителната теза, че подсъдимият е извършил нарушение на нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, според която по време на движение водачът е длъжен непрекъснато да контролира превозното средство, което управлява. Експертът, извършил автотехническата експертиза, е категоричен, че водачът е имал техническата възможност да избегне произшествието със скоростта, с която е карал. Нещо повече – експертът изчислява, че произшествието е могло да бъде избегнато и със скорост, много по-висока от тази, с която Б. е управлявал моторното превозно средство. Единствената причина за поднасянето на автомобила обаче е неплавното завъртане на волана от негова страна наляво след разминаването му с микобуса, управляван от свид .А..

Съдът не счита, че в конкретния случай водачът Б. е нарушил и вменените му норми на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,  чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда общи правила за поведение на водачите на МПС, поради което приложението на специалната норма в случая – тази на чл. 20, ал.1 от ЗДвП игнорира приложението на общата такава.

Що се касае до нормите на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП,  чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то същите въвеждат правила за движение на пътните превозни средства в дясната половина на пътя по посока на движението си, както и забрана за движение в насрещната пътна лента, освен при изпреварване и заобикаляне. Не се установява обаче нито от свидетелските показания /тези на очевидеца А./, нито от обясненията на подсъдимия, а и от отразените в огледния протокол обстоятелства, Б. да е управлявал автомобила в нарушение на посочените разпоредби и именно неспазването на някоя от тях да е в причинна връзка със съставомерния резултат. Действително установява се навлизане на автомобила му в насрещното платно за движение, но то е в следствие на вече загубения от негова страна контрол върху превозното средство, след като е завъртял неплавно волана наляво.

Ето защо, съдът намери, че следва на основание чл. 304 от НПК да постанови оправдателен диспозитив по обвинението да е настъпил престъпният резултат включително и поради допуснати нарушения на нормите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Същевременно съдът прие, че в конкретния казус са налице основания за квалифициране на деянието на подс. Б. по привилегирования състав на престъплението /чл. 343а, ал.1, б.“б“ от НК/, тъй като по делото са налице доказателства, че след деянието е оказал помощ на пострадалия, като се е обадил незабавно на тел. 112, останал е до него и държал ръката му до пристигането на органите на реда, подложил е под главата му одеало, помогнал е да бъде качен в автомобила на Спешна медицинска помощ. Съобразно Постановление на ПВС № 1/1983г. по н.д. №8/1982г., т.5, б.“б“ - дали деецът е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му - психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др., обстановката в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Действията по повикване на лекар е едно от примерно изброените такива по ППВС №6/07.10.1969г., обуславящо приложението на привилегирования състав. На следващо място – действията на виновното лице следва обективно да са насочени към спасяване на живота на пострадалия и субективно същият да съзнава, че оказва такава помощ. В случая безспорно предвид неизвестните за него възможни травматични увреждания по пострадалия, Б. правомерно е сигнализирал на единен спешен номер 112 и не е позволил А. да бъде местен до пристигането на лекарския екип. Помощта е оказана на жив човек, насочена е безспорно субективно и обективно към запазване здравето на пострадалия. Последният е бил в изключително тежко състояние и всяка непрофесионална помощ би могла да има отрицателен ефект. В този смисъл неоснователни са изложените в пледоарията на адв. М. доводи, че подсъдимият е могъл да транспортира пострадалия до най-близкото медецинско заведение, доколкото установява се и от свидетелските показания, че това е гр. С., отдалечен на около 15 км. Видно от доказателствата по делото, подсъдимият се е притеснявал за забавянето на лекарския екип и е звънял повторно на спешен номер 112. На следващо място – в конкретния случай помощта е била и необходима, тъй като е дадена на пострадалия приживе, като същият е починал няколко часа по-късно. Обстоятелството, че въпреки оказаната помощ пострадалият е починал, не изключва приложението на привилегированата норма.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая не се установява каквато и да било пречка от техническо естество или  друга причина подсъдимият да завърти плавно волана. Следователно, освен, че е имал възможността да предвиди и предотврати престъпния резултат, подсъдимият е и бил длъжен да го стори.

Деянието не представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Но невъзможността за настъпването на резултат означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в конкретния случай подсъдимият като водач сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на противоправния резултат.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да наложи на подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от една страна добрата характеристична справка за личността му, изразеното от него разкаяние за стореното, което съдът намира за искрено, предвид и че същият в съдебно заседание поднесе извиненията си на майката на пострадалия и на свид. Я.. Подсъдимият не е осъждан, същият е семейно ангажиран, като полага грижи и за отглеждането на двете си малолетни деца, същият декларира и трудова ангажираност към момента на провеждане на съдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства са отразените в справката на сектор КАТ предходни налагани наказания по административен ред на подсъдимия. Действително преобладаващият брой на същите е за формални нарушения, но видно е, че е бил наказван по административен ред и за нарушения по чл. 6, т.1 от ЗДвП / несъобразяване на поведението на водача със сигналите на длъжностните лица, със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка/, както и за нарушаване на правилата за движение на моторни превозни средства при движение назад и за управление на МПС със скорост над разрешената. Отнемани са му били и контролни точки за извършените от него нарушения. В следствие поведението на подсъдимия е прекъснат живота на един човек, който се е грижил за семейството си с две малолетни деца. Като прецени тези индивидуализиращи обстоятелства, съдът намира, че същите се балансират, поради което на подсъдимия наложи наказание лишаване от свобода в размер на средния такъв, предвиден в нормата на чл. 343а, ал.1, б.“б“ от НК, а именно две години лишаване от свобода, в съответствие с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените смекчаващи обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително такова, щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.

Като прецени размера на наложеното наказание на подсъдимия, фактът, че до настоящия момент не е осъждан, съдът намира, че следва да приложи нормата на условното осъждане по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Преценката на съда се базира и на обстоятелството, че разглежданият случай е небрежно проявление на вината, за първи път, деецът искрено се разкайва, като съдът намира, че и с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на наказанието. Още повече, че същият е баща на две малолетни деца, за чието възпитание и издръжка следва да полага грижи. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от четири години.

Що се отнася до кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, определянето на срока му от две години и два месеца /малко над срока на наказанието лишаване от свобода, съобразно ТР № 61/1980г. по н.д.№ 56/80г., ОСНК/, съдът съобрази с данните за личността на дееца, съпостави го и с обстоятелствата около конкретно извършеното  деяние, отразените административни нарушения в справката му на водач.

Приложените по делото веществени доказателства – лек автомобил „****”, модел „****”, с рег. № ****, предаден на съхранение в РУ „Полиция” – гр. К., следва да се върне на собственика В.В.Х., а марлените тампони, които са приложени в кориците на делото - да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

  С оглед на постановения резултат, следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б. да се осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 748,10 лева, които са направените разноски в хода на досъдебното производство за назначените експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт - сумата от 161,08 лева, които са за направени разноски в хода на съдебното производство – разходи за явяване на свидетели и вещи лица. 

На същото основание подсъдимият бе осъден да заплати на частния обвинител П. А. Я. сумата от 1500 лева – разноски по делото и на Ф.А.А. сумата от 1500 лева – разноски по делото, които са реално заплатени от същите, видно от представените в съдебно заседание договори за правна защита.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: