№ 4357
гр. Варна, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ
***********, гр. Варна, представлявано от Д В М срещу Решение № 1911 от 29.05.2023г. по
гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХII-ти състав, поправено с Решение № 2973 и
Решение № 2975 от 24.08.2023г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
въззивникът е осъден да заплати на Х. З. А. с ЕГН **********, в качеството на законен
наследник на Л Х А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на майка
му, настъпила в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 700
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на направени
разходи за погребение на наследодателя Л Х А., п. на 02.09.2020г., в резултат на трудова
злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г.
до окончателното й плащане, както е осъден да заплати на А. З. А. с ЕГН **********, в
качеството на законен наследник на Л Х А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания от смъртта на майка й, настъпила в резултат на трудова злополука от
19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до
окончателното й плащане.
Решението е постановено при участието на МБАЛ „Св Анна – Варна“ АД, ЕИК
*********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищците по делото Х.
З. А. и А. З. А..
В частите, с които предявените искове са отхвърлени за разликата до пълния им
1
предявен размер от 100 000 лева, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, немотивираност и
необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи за допуснато нарушение на чл. 13 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и
нарушение на чл. 51 от ЗЗД. Така, с разпореждане на ТП на НОИ – Варна от 14.09.2020г. за
трудова е приета злополуката станала по време на регламентирана обедна почивка и при
придвижване в сградата на осигурителя, без работни обувки „Сабо дамско“ с
противоплъзгащо покритие, в нарушение на Правилата за безопасна работа при зимни
условия, част II от Правилника за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, обучение и възпитание /стр. 26/ към мястото, където пострадалата обикновено се
храни през работния ден. Събраните в тази връзка показания на свидетелите Атанасов и
Савова неправилно не са кредитирани от ВРС като заинтересовани, без да отчете, че са
непосредствени и подкрепени и от писмените доказателства по делото. Същевременно по
делото липсват доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилата трудова
злополука – Луиза А. е паднала по стълбите, ударила главата си, вследствие на което
получила мозъчна контузия и фрактура на черепа – и настъпилата на 02.09.2020г. смърт на
работника. В нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 5 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за
медицинската експертиза и чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране
и отчита на трудовите злополуки, по делото липсва заключение на ТЕЛК или НЕЛК за
установяване на причинната връзка между смъртта на А., настъпила на 02.09.2020г. и
трудовата злополука, станала на 19.05.2020г. В разпореждане на ТП на НОИ от 14.09.2020г.
за приемане на трудовата злополука, не е посочено, че вследствие на същата е настъпила
смъртта на работника именно защото не е установена причинна връзка между двете
събития. Съгласно съобщение за смърт от 02.09.2020г., което е официален документ,
причината за смъртта на Луиза А. е менингоенцифалит, предизвикан от мозъчен абсцес,
която диагноза не е „работна“. Трудовата злополука е настъпила три месеца преди приемане
на А. за втора операция на 19.08.2020г. и след епилептичен гърч. При тежко протичане на
менингоенцифалит са възможни епилептични припадъци. Установено е по делото, че на
20.05.2020г. А. е оперирана по спешност с цел евакуация на травматичен мозъчен
кръвоизлив. Постепенно състоянието й се е подобрило, като същата ползвала платен
годишен отпуск. На 19.08.2020г. получила епилептичен гърч и отново е приета в МБАЛ „Св.
Анна – Варна“, като на 21.08.2020г. е оперирана повторно. Наследниците на А. са отказали
извършване на аутопсия, а без такава посочената в съобщението за смърт диагноза не може
да бъде оборена. Съобразно правилото на чл. 51 от ЗЗД на обезвреда подлежат вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От изложените съображения
следва, че смъртта на Луиза А. не стои в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова
злополука, доколкото на лицето са извършени 2 операции, както и е изминал период от 3
2
месеца между двете събития. От друга страна при определяне размера необходим за
обезщетение на болките и страдания на ищците, ВРС недопустимо е съобразил и смъртта на
техния баща, настъпила преди 10 години; в нарушение на справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД първоинстанционния съд не е отчел, че към момента на трудовата злополука
Луиза А. е на 60 години, страдала е от захарен диабет и от исхемична болест на сърцето, а Х.
– на 40 години и А. – на 34 години. Всеки от тях е имал самостоятелно семейство.
Отделно, определеното от ВРС обезщетение не е намалено с изплатеното
застрахователно обезщетение по договор за застраховка на работниците и служителите по
застраховка злополука при ЗК „Лев инс“, както и вече изплатеното на ищците обезщетение
от работодателя в нарушение на чл. 200, ал. 4 от КТ. Представените в тази връзка писмени
доказателства – застрахователна полица, списък на застрахованите лица и писмо от
застрахователя по щета от 08.10.2020г. и заповед на директора на училището от 07.07.2020г.
не са обсъдени от ВРС. От доказателствата е установено, че на всеки от ищците
застрахователя изплатил сумата от по 500 лв., а училището – сумата от 1000 лв. на Луиза А.
и тези факти не са оспорени по делото. Ето защо решението на ВРС противоречи, както на
закона, така и на съдебната практика.
Наред с това в решението не е разгледано и възражението, че обезщетението следва
да бъде намалено с полученото обезщетение от ДОО от страна на Луиза А. на основание чл.
200, ал. 3 от КТ. От доказателствата по делото е установено, че за периода 19.05.2020г.-
03.09.2020г. са изплатени парични обезщетения по издадени болнични листове за временна
неработоспособност „трудова злополука“ в размер на 2331.39 лв.
Не е отчетено и не е обсъдено също заявеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат – Луиза А. не се е държала за перилата на стълбището; била е длъжна
да носи обувки с противоплъзгащи подметки, но не го е сторила при груба небрежност и в
нарушаване на основни правила за здравословни и безопасни условия на труд, за които е
била инструктирана. Произволен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът изпаднал
в клинична депресия от кончината на майка си, а понесените неимуществени вреди са
недоказани и тяхната парична оценка силно завишена, несъобразена с действителното
емоционално състояние на ищците и с икономическите условия в страната. Отправя искане
поради всичко изложено обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата Х. и А. А. оспорват доводите в нея. Поддържат, че по делото е
установено по безспорен начин причинно-следствената връзка между настъпилата трудова
злополука и смъртта на Луиза А.. От заключението на СМЕ е установено, че посоченото в
съобщение за смърт от 02.09.2020г. менингоенцефалит не се базира нито на резултатите от
микробиологичното изследване, нито на клиничната картина по време на престоя на А. в
болницата, нито на резултатите от параклиничните изследвания, че причината за смъртта на
А. са възникнали усложнения в резултат на получената тежка черепномозъчна травма и
съществува пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и смъртта на
3
лицето; че получените увреждания от трудовата злополука от 19.05.2020г. са тежка травма и
смъртта е в пряка причинна връзка. Вещото лице посочва, че получената от злополуката
травма е несъвместима с живота. Оспорва довода за нарушение на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от
КТ, тъй като каквито и да било помощи да са получени от Луиза, то те не кореспондират с
дължимите обезщетения от трудова злополука. Позовават се, че по делото не е установено
вменено на работниците задължение по представения т.нар. Правилник за носене по време
на работа на обувки с противоплъзгащи свойства на подметките. Не е установено
работодателят да е осигурил такива, както и не е установено в деня на злополуката Луиза да
е била с обувки, неотговарящи на изискванията на работодателя. Оспорват в тази връзка
като недоказани възраженията за груба небрежност и принос от страна на работника за
настъпване на вредоносния резултат. По същество отправят искане обжалваното решение да
се потвърди като правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано.
Не е депозиран отговор на жалбата от третото лице помагач.
Постъпила е също частна жалба от ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ ***********,
гр. Варна срещу Определение № 10424 от 30.08.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на
ВРС, ХХХIII – ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допуснато
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА частният жалбоподател е осъден да заплати на адв.
С. В. В. сумата от 13 900 лева, представляваща съразмерна на уважената част от исковете
сума за оказана безплатна правна помощ.
Частната жалба е основана на оплакване за неправилност на определението, поради
неправилна констатация на ВРС за проведени по делото 4 съдебни заседания, при
действително проведени 3, за които е присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004г. На с.з. насрочено на 27.05.2022г. не е даден ход на делото и същото е
отложено за 30.09.2022г. На адв. В. не се следва възнаграждение за всяко съдебно заседание,
тъй като допълнителното възнаграждение следва да се уговори между адвоката и клиента, а
в настоящия случай е направено искане по реда на чл. 38 от ЗА. Моли в тази връзка
обжалваното определение да се отмени.
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Във въззивната жалба и в отговора й са обективирани доказателствени искания,
съответно за допускане на оглед и приобщаване на снимки, съдържащи се в представен
електронен носител CD от личните профили в социалната мрежа Фейсбук на ищците по
делото, публикувани на 25.09., 07.10., 27.10. и 07.11.2020г., с твърдение, че въззивното
4
училище е узнало за тези публикации след постановяване на обжалваното решение.
Допустимостта на искането е оспорена в отговора на жалбата.
В отговора на въззивната жалба е направено искане за допускане на комплексна
СППЕ със задачи към вещите лица – психолог и психиатър за степента до която ищците са
били повлияни от смъртта на майка им, както и за допускане на СМЕ със задача на вещото
лице да отговори налице ли е пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука
и смъртта на родителя на ищците. Исканията са обосновани с твърдения, че първото от тях е
направено пред ВРС, но този съдът не е допуснал събиране на доказателството, а второто –
с оглед оспорването в жалбата и в случай, че приетото пред ВРС заключение на СМЕ не е
било достатъчно детайлно, обосновано и съответно недостатъчно за установяване на
релевантния факт.
За да се произнесе, съдът съобрази, че в конкретния случай по отношение на
допустимостта на доказателственото искане по въззивната жалба не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а доколкото представянето му няма връзка с
допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, то не е налице и
хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Искането за оглед на снимки, публикувани в социалните
мрежи от въззиваемите през 2020г. и преди образувано на делото, за узнаването на които
след обявяване на решението на ВРС от въззивника по делото не са ангажирани
доказателства, е преклудирано и като процесуално недопустимо следва да се остави без
уважение.
По доказателствените искания за ангажиране на специални знания по делото в
областта на психологията, психиатрията и медицината, съдът приема, че са налице
предпоставки за допускане на първата експертиза. Искането за събиране на това
доказателство е направено своевременно пред ВРС, но не е допуснато с протоколно
определение от п.с.з. от 10.10.2022г. поради процесуално нарушение. По искането за
допускане на СМЕ, съдът съобрази, че при първоинстанционното разглеждане на делото е
прието заключение на СМЕ, което е оспорено от ответника без да е направено искане за
допускане на повторна или допълнителна задача. С оглед тази процесуална позиция на
страната, съдът следва да предостави възможност на въззивника да изрази становище по
искането в съдебно заседание, съобразно което ще формира преценка от необходимостта от
събиране на допълнително експертно заключение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.12.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ГПК
доказателственото искане, обективирано във въззивната жалба за допускане на оглед и
5
приобщаване на снимки, съдържащи се в представен електронен носител CD от личните
профили в социалната мрежа Фейсбук на ищците по делото, публикувани на 25.09., 07.10.,
27.10. и 07.11.2020г.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК провеждане на комплексна
СЪДЕБНА ПСИХОЛОГО – ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача вещите лица,
след запознаване с предмета на спора, съвкупността на доказателствата по делото, вкл. и
свидетелските показ свидетелите Николай Христов и Зорница Николова и обследване на
ищците Х. З. А. и А. З. А., да дадат заключение по следните задачи:
Каква е била степента на привързаност между всеки от ищците и тяхната майка Луиза
А.;
Внезапната загуба на тяхната майка Луиза А. отразила ли се е негативно на психиката
им, ако „да“ по какъв начин;
Какъв е характера и интензитета на преживените от ищците негативни емоции
вследствие на преживяната загуба? Налице ли са данни за такива и към настоящия
момент, в каква степен?;
Налице ли е необходимост от терапевтично, вкл. медикаментозно лечение, от какъв
вид и за какъв период?;
Налице ли са травми на психиката свързани с констатираните процесни такива, които
дават негативно отражение в ежедневието на ищците, пречат на същите да участват по
нормален и адекватен начин в живота на семейството си, да организират личното си
пространство, настъпили ли са промени вкл. и в тяхната работоспособност,
комуникативност и др.? Налице ли са положителни данни и към настоящия момент
или преживяванията са отшумяли?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по ССчЕ в размер на
600 /шестстотин/ лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица по изпълнение на поставената задача
вещите лица Румяна Георгиева /психолог/ и Татяна Аврамова /психиатър/, които да
бъдат уведомени за ангажираността им по делото незабавно по телефона.
УКАЗВА на вещите лица задължението да уведомят съда, в случай, че не могат да
изготвят заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представят заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носят по чл. 86 от ГПК.
УКАЗВА на вещите лица, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението е необходимо да представят справка – декларация съгласно чл. 29, ал. 2 и
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 3/2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в срок до съдебно заседание да изрази
становище по доказтелственото искане на въззиваемите страни за допускане провеждане на
СМЕ с поставената задача.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7