Р Е
Ш Е Н
И Е
№220, 20.05.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и пети април две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2031 по описа за 2018г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която молят съда да
приеме за установено по отношение на отв.Р.П.П., че дължи на ищеца сумата от
1008.91лв., претендирна като главница по
ДПК №**********/10.08.17г., като заявява че се отказва от претенцията си за
лихви за забава./не заявява становище по присъдени разноски за събиране на
вземането от 30лв./. Твърди, че страните
са сключило договоро за сумата от 600лв. В договора са уговорени ГЛП-41.17%,
ГПР-49.88%, лихвен % на ден 0.11%, брой вноски-11, месечна вноска-66.40лв.,
падеж-20 число от месеца, обща дължима сума по кредита-730.40лв. Ответникът е
избрал пакет допълнителни услуги,изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит;възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допънителни парични средства. Стойността на пакета е 660.55лв., като
месечната вноска е 60.05лв. или общо задължението на ответника е било в размер
на 1390.95лв. , размерът на дължимата от ответника месечна вноска е бил
126.45лв.
Ищецът намира договора за валиден. Ответникът
се е запознал предварително с договорните условия , като е попълнил със служител
на фирмата искане за отпускане на кредит с желаните от нея параметри и се е
подписала. Получил е стандартен европейски формуляр. Въпреки, че ответникът се
е съгласил с посочените задължения е погасил само 3 пълни месечни вноски и една
непълна, поради което договорът е прекратен едностранно на 13.03.18г. и е
обявена предстрочна изискуемост на вземането. Изпратено е уведомление на
длъжника на 30.03.18г. За дължимите суми
ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение
№3213/30.07.18г. по ч.гр.д.№1416/18г. на РРС, която не е връчена на длъжника. В
законовоустановения срок длъжникът е предявил иск за установяване на вземанията
си. Представя договор за кредит, преводно нареждане, ОУ,погасителен план,
декларация, карата на клиента, извлечение по сметка,уведомително писмо. Има
искане да се приложи ч.гр.д.
Ответникът Р.П.П. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита иска за неоснователен, като твърди
недействителност на договора. Договорът и съпътстващие го документи са
съставени в нарушение изискванията на ЗПК. Липсват доказателства за
представителната власт на кредитора. Договорните клаузи нарушават принципа за
справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Уговорената годишна лихва надхвърля
значително размера на законната. Уговореният пакет за допълнителни услуги и приложеното споразумение са нищожни, тъй
като същите регламентират не допълнителни услуги, а действия свързани с усвояване
и управление на кредита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните се сключили договор за потребителски
кредит №********** /10.08.17г. за сумата от 600лв. В договора са уговорени
ГЛП-41.17%, ГПР-49.88%, лихвен % на ден 0.11%, брой вноски-11, месечна вноска-66.40лв.,
падеж-20 число от месеца, обща дължима сума по кредита-730.40лв. На ответника е
предоставен и пакет от допълнителни услуги на стойност 660.55лв., като
месечната вноска по него е 60.058лв. Същата се дължи с вноската по кредита,
като общо ответникът дължи месечно вноска от 126.45лв. или 1390.95лв. Ответникът
е погасил само три пълни месечни вноски, последната внесена на 24.11.2017г.
като е преустановил плащанията. Ищецът твърди, че едностранно е прекратил
договора, като е обявил и неговата предсрочна изискуемост. Същият твърди, че е
уведомил длъжника за това, но не представя доказателства за това. По делото е
назначена ССЕ според заключението, на която ответникът е продължил да обслужва
кредита си като е направил още три плащания през 2018г. общо от 530лв. и едно
през 2019г. за 130лв. По кредита е заплатил общо 1042.40лв., от които главница
413.67лв., лихва 117.53лв. и по пакет допълнителни услуги 511.20лв. Остава да
дължи към момента 186.33лв. главница, договорна лихва от 12.87лв. и по пакет за
допълнителни услуги 149.35лв. или общо
348.55лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните,
съдът намира иска за неоснователен.
С оглед направените от ответника плащания след издаването
на заповедта за изпълнение и след предявяването на иска, съдът следва да се
съобрази дали същият дължи на ищеца неизплатеният остатък по кредита от 348.55лв.
За платените суми след издаването на заповедта за изпълнение искът е
неоснователен с оглед настъпилото частично плащане.
При
така установените параметри на дълга, следва да се прецени на първо място дали е
налице настъпила предсрочна
изискуемост на договора за кредит,
на която единствено се позовава кредитора, и чак след това дали уговорените в
договора клаузи са неравноправни, и какви суми се дължат.
Константна е практиката
на ВКС по въпроса,
че ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в хипотезата
на предявен иск по чл.422ал.1 ГПК, то вземането по договора за кредит, за което
се твърди предсрочна изискуемост, не е станало изискуемо в заявения размер и не
е възникнало на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем съдът счита, че не е стигнало
до длъжника, тъй като липсват доказателства за това. Нещо повече, с оглед
липсата на пощенски книжа, не може да се установи и дали изобщо е изпращано
такова уведомление на длъжника. Заявлението за подаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост,
както и връчването на заповедта за изпълнение. Ако се приеме,
че уведомлението е направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право съгласно чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т.11б от ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС е недопустимо в
исковото производство по иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл решение
№129/09.11.2015г. ВКС по
т.д. №1977/2014г., II т.о.;
решение №161/08.02.2016г.
на ВКС т.д.
№1153/2014г., IIт.о.;
решение №77/10.05.2016г. ВКС по
т.д. №3247/2014г., II т.о.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т.18 на ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.
ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2
ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е
необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да
прояви действието си. Приложението на разрешенията на т.18 на ТР №4/18.06.2014г. и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции- така решение №123/09.11.2015г. ВКС по т.д. №2561/2014г., IIт.о. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от Решение №12/02.10.2012г.
по к.д.№4/2012г.
на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се
съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип
ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в
уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата
на чл.60 ал.2 ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за
защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички
хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението
си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК,
следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т.12.3 от ОУ.
С оглед
на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по
договора, то договорът не е прекратен на соченото основание, при което вземанията
по него не са изискуеми на това
основание.
Уговореното
в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, съгласно
раздел VI „Параметри” от договора е недължимо и поради неравноправността на клаузите, които го обосновават.
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3)
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за
смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита– чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на
втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в
размер на 730.60лв. е по-голямо от дължимата главница и лихва по договора за
кредит, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е
основателно възражение на ответницата за
недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги.
С оглед
неоснователността на иска, неоснователна е претенцията на ищеца за
разноски.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,
ЕИК *********, гр.София устатновителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 1008.91лв.
по договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.07.2018г. до окончателното й изплащане против Р.П.П.,
ЕГН ********** КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: