РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501944 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Неткредит“
ООД – гр.София, представлявано от управителя И. Н. Х. - С., чрез адв. А.А.,
АК-София против Решение № 574/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№ 16839/
2020г. по описа на ПРС – І гр.с., с което е прогласена клаузата за неустойка,
предвидена в чл.6, ал.1 от сключения между жалбоподателя като кредитор на
Б.Б. Д. от гр.Пловдив като кредитополучател договор за потребителски
кредит № ***г. , за нищожен на основание накърняване на добрите нрави. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по
делото, вкл. адв.хонорар.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв.Е. И., АК-
Пловдив , като пълномощник на Б. Б.Д., с който отговор се оспорва като
неоснователна въззивната жалба, по подробно мотивирани съображения в
отговора се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
1
присъждане на разноски по чл.80 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
С предявения иск по чл.26, ал.1, пр.І, ІІ и ІІІ ЗЗД от Б. Б.Д. от
гр.Пловдив, чрез адв.Е. И. против „Неткредит“ ООД – гр.София иск е
поискано прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка по
сключен ДПК от 08.01.2019г. между страните, по който ищецът е получил в
собственост заемни средства в размер на 1400 лева , при фиксиран ЛП по
заема 40,76%, ГПР – 49,31 % и срок за погасяване : 12 месеца, с размер на
месечна погасителна вноска 144 лева. С посочения договор в частта му на
чл.4, ал.3 е договорена клауза за обезпечаване на задълженията по договора с
банкова гаранция или гаранция , издадена от небанкова финансова
институция за сумата от 1 728 лева. Санкцията за неизпълнение на това
задължение чрез договорената в чл.6, ал.1 от процесния договор неустойка е
в размер на 1 236 лева. Срокът за погасяване на главното и акцесорните
задължения по клаузата на чл.3, ал.1 от процесния договор е бил до
09.01.2020г.
Атакуваната клауза за неустойка е поискано да бъде прогласена за
нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит.
С отговора по исковата молба се явява оспорено като нелогично
искането за обявяван нищожност на договорената клауза за неустойка,
доколкото такава не е била начислявана от ответника , въпреки
неизпълнението на ищеца на задължението му за предоставяне на гаранция по
кредита. Направено е признание за наличие на частично погасяване от страна
на ищеца на главницата в размера от 948,77 лева и начислени лихви от 300,
23 лева. С оглед на това е формирано главното възражение за липса на правен
интерес от страна на ищеца за прогласяване нищожност на клаузата по
2
договора, предвиждаща неустойка.
С обжалваното решение районният съд е отчел като безспорни
обстоятелствата във връзка с параметрите на договора, както и съдържанието
на процесната атакувана клауза за договорената неустойка в размера й от
1236 лева, като за уважаване на така предявения иск е изходил от основен
принцип, уреден в чл.9 ЗЗД, прилагайки уреденото в същата разпоредба
изключение, доразвито с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД относно основанието
за нищожност на договорите при нарушение на добрите нрави, за което в
съдебната практика е установено определянето им като правна категория,
която следва да се прилага при конкретна преценка на вида на
правоотношението и обуславящите юридически факти, свързани с целта на
сделката, страните и наличието или липса на условия, при които се нарушава
принципът на добросъвестност. В този аспект е мотивирана нищожност на
атакуваната клауза за неустойка , вкл. преценявайки съотношението между
размера на предоставените финансови средства по кредита на
кредитополучателя 1400 лева с размера на неустойката – 1236 лв, размер в
приблизително аналогичен такъв на посочената главница по договора,
съответно при излизане извън гаранционно –обезпечителната и
обезщетителна функция, присъща на неустойката. Обжалваното решение е
валидно , допустимо , постановено е в съответствие с доказателствата по
делото, поради което се възприема от въззивната инстанция като правилно и
обосновано.
С въззивната жалба се поддържа главният и основен довод за
недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес при поддържаното
възражение, основани на обстоятелството, че неустойка не е била
начисляване от кредитора, ищецът не е извършвал плащания по наустоечно
задължение. Доводът е неоснователен. Така както се посочва от
жалбоподателя и е безспорно по делото, че от страна на кредитополучателя
не е било изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение с банкова
гаранция и / или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в
посочения в договора размер от 1 728 лева, което принципно съставлява и би
могло да съставлява основание за формиране на претенция за заплащане
договорената неустойка. Изложената от жалбоподателя липса на начисляване
3
на коментираната неустойка към настоящия момент не осуетява
възможността за предявяване на претенции в тази насока, доколкото и да би
изразено изявление за липса на намерения в тази насока за в бъдеще,
предварителен отказ от права би бил недействителен. С оглед на това така
предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е предявен от ищеца при наличие на правен
интерес, същият е допустим . По същество преценката, основана на
съотношението между главницата по договора, размера на сумата, за която се
иска обезпечение и размера на неустоечното задължение, е правилна , тъй
като налагат извод за наличие на основание за прекомерно оскъпяване на
процесния кредит, а неустоечното задължение по размер е надвищаващо
обезпечителната и обезщетителна функция, присъща на неустойката. С оглед
н което и предявеният иск се явява основателен.
По така изложените съображения, жалбата се намери за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като допустимо и
правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъди адв.възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 574/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№
16839/ 2020г. по описа на ПРС – І гр.с.
Осъжда „Нет кредит“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на Б.Б. Д.,
ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ - адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5