Определение по дело №66/2021 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

                     гр.Враца,26.02.2021г.

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,

в   закрито    заседание на 26.02.2021г., в състав:

 

   Председател:Евгения Симеонова

Членове:Пенка Т.Петрова

        Ана Ангелова

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в.ч.гр. дело N` 66   по описа за  2021   г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на Е.Н.А. *** против Заповед № 3847/30.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5584/2015 г. по описа на Районен съд-Враца.

Във възражението се посочва, че Е.Н.А. е узнала за издаването на заповедта на 13.11.2020 г., когато й е било връчено запорно съобщение, издадено по изп.д.№ 20169000400954 по описа на ЧСИ Ц. Д.. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и не е връчена лично на молителката, както и че към момента на подаване на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като от 2014 г. живее и работи в Обединено кралство Великобритания. С оглед твърдените обстоятелства, молителката счита, че заповедта за изпълнение е издадена в нарушение разпоредбата на чл.411 ал.2 т.4 ГПК /в редакцията на текста към момента на издаването на заповедта/ и са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за приемане на възражението. Моли съдът да приеме възражението и служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.02.2016 г. В условията на евентуалност моли за спиране изпълнението на заповедта. Претендира присъждане на направените разноски в настоящето производство.

Към молбата за изпълнение са приложени писмени доказателства – заверени копия от фишове за седмични заплати в Обединеното кралство за периода м.10.2014 г. – м.05.2015 г. на английски език, придружени с превод на български език; заверени копия на извадки от националната осигурителна система на Великобритания за период на осигуряване м.04.2015 г.-м.08.2018 г. на английски език, придружени с превод на български език; заверено копие от извадка от националната осигурителна система на Великобритания за национален осигурителен номер, придружено с превод на български език; заверено копие от запорно съобщение. Иска се да бъдат допуснати гласни доказателства, както и да бъде изискано изп.д.№ 20169000400954 по описа на ЧСИ Ц. Д.. Допълнително по указания на съда са представени заверени копия от съобщения за налагане на запор изх.№ 7701/17.05.2018 г. и изх.№ 10441/26.10.2020 г. и от разписките за връчването им.

Постъпило е писмено становище от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В становището се поддържа, че възражението с основание чл.423, ал.1 т.1 ГПК е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Развиват се съображения, че възражението с основание чл.423 ал.1 т.2 ГПК е допустимо, но неоснователно и недоказано, тъй като молителката има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който не е променян; липсва информация от компетентните органи за официално отбелязване на отсъствието й от страната; не са представени доказателства за официална регистрация или издаване на документ за временно пребиваване в Обединеното кралство Великобритания. Твърди се, че молителката е прекъснала пребиваването си в чужбина в края на 2018 г., както и че в периода м.01-м.02.2019 г. са били правени опити от ЧСИ да й бъдат връчени съобщения. Иска се възражението да бъде отхвърлено и да бъдат присъдени разноски за настоящето производство.

Към писменото становище са приложени заверени преписи от извлечение от Договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. и Приложение № 1 към същия, потвърждение от цедента за извършената цесия, изпратени съобщения от ЧСИ Ц.Д..

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 5584/2015 год. по описа на Районен съд-Враца е образувано на 28.12.2015 год. по заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е.Н.А. ***. Районният съд е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед № 3846/30.12.2015 г., с която е разпоредил длъжникът Е.Н.А. да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София сумата от 372,42 лв. - главница; сумата 44,60 лв. – такса обработка; сумата 33,67 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2015 г. до 11.12.2015 г.; законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 25.00 лв. - разноски по делото; сумата 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на 08.01.2016 г. и е получена от Н. А. – майка на длъжника Е.Н.А..

Приемайки че заповедта е редовно връчена, че не е постъпило възражение в законоустановения срок, и че е влязла в законна сила, заповедният съд е постановил  Разпореждане № 1185/01.02.2016 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София.  

От представените от страните документи, се установява,  че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20169000400954 по описа на ЧСИ Ц. Д.. По време на изпълнителното производство – на 14.09.2018 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е продал на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сред които е и вземането против Е.Н.А., видно от приложеното извлечение от Приложение № 1/14.09.2018 г. По искане на новия взискател по изпълнителното дело са предприети действия по принудително изпълнение – насрочен е опис на движими вещи на 27.03.2019 г. Призовката за принудително изпълнение, както и уведомление от ЧСИ обаче не са връчени на Е.А., тъй като същата не е открита на посочения по делото адрес. От представените от молителката доказателства е видно, че изготвените по изпълнителното дело съобщения за налагане на запор изх.№ 7701/17.05.2018 г. и изх.№ 10442/26.10.2020 г. са й връчени лично на 16.11.2020 г.

В подкрепа на твърденията относно обичайното й местопребиваване към момента на издаване на заповедта за изпълнение, молителката е представила писмени доказателства /фишове за седмични заплати и извадки от национална осигурителна система/, от които е видно, че в периода от м.10.2014 г. до м.08.2018 г. Е.Н.А. е упражнявала трудова дейност,и е осигурявана в Обединено кралство Великобритания.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира възражението за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в рамките на преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение по чл.423 ал.1 ГПК – длъжникът е уведомен лично за образуваното изпълнително производство на 16.11.2020 г., а възражението е подадено на  08.12.2020 г.

Разгледано по същество, искането за приемане на възражение против издадената заповед за изпълнение е основателно при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423 ал. 1 ГПК предвижда право на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

На първо място в подаденото възражение молителката Е.А. се позовава на ненадлежно връчване по смисъла на чл. 423, ал. 1 т. 1 ГПК. Тази хипотеза е налице, когато е осъществено привидно редовно от външна страна връчване или е допуснато нарушение на процесуалните правила на чл.37 и сл. от ГПК за връчване на съдебните книжа. Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно обаче законът допуска, когато личното връчване е невъзможно, връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме, като според разпоредбата на чл. 46 ал.2 ГПК това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. В случая съобщението, придружено от заповедта за изпълнение, е връчено на Н. А. /майка на длъжника Е.А./, притежаваща несъмнено качеството на лице от кръга на посочените в разпоредбата на чл.46 ал.2 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 ГПК за приемане на възражението.

На второ място, молителката се позовава на предвиденото в чл.423 ал.1 т.2 ГПК основание за приемане на възражението. В тази хипотеза е необходимо да са налице две предпоставки: заповедта за изпълнение да е връчена редовно, но не лично на длъжника, и в деня на връчването той да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Както бе посочено по-горе, заповедта за изпълнение е връчена редовно, но не лично на Е.А., а на нейната майка.

В чл. 48 ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието "обичайно местопребиваване", според което това е мястото, в което физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

От представените с възражението писмени доказателства се установи, че в периода от м.10.2014 г. до м.08.2018 г. Е.Н.А. е упражнявала трудова дейност и е осигурявана в Обединено кралство Великобритания. Следователно към момента на издаването на заповедта за изпълнение тя се е установила да живее за продължителен период от време извън пределите на Република България и поради обстоятелства от професионален характер е имала обичайно местопребиваване в друга държава. Неоснователни са наведените от насрещната страна доводи, че молителката не е имала обичайно местопребиваване извън РБ, тъй като не е променила настоящия си адрес в страната и не е представила доказателства за официална регистрация или документ за временно пребиваване в друга държава. Както бе посочено, разпоредбата на чл.48 ал.7 КМЧП обвързва понятието за обичайно местопребиваване единствено с фактическата уседналост на физическото лице, а не с документалното оформяне на същата.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.2 ГПК за приемане възражението на длъжника Е.Н.А..

Основателността на възражението, изводима от приложените по делото писмени доказателства, не налага разглеждане на същото в открито съдебно заседание и събиране на поисканите гласни доказателства.

С оглед на горното и доколкото липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България на длъжника – физическо лице към датата на издаване на заповедта за изпълнение е отрицателна процесуална предпоставка по чл. 411 ал.2 т.4 ГПК /в редакцията на текста към 30.12.2015 г./, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед, то в съответствие с правомощието си по чл. 423 ал. 3 изр. последно ГПК, въззивният съд следва служебно да обезсили процесната заповед за изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на  Е.А. и в тежест на ответната страна "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да бъдат поставени направените от нея разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПРИЕМА на основание чл.423 ал.1 т.2 ГПК възражението на Е.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: ***,  срещу Заповед № 3847/30.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  по ч. гр. д. № 5584/2015 г. по описа на Районен съд-Враца.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423 ал. 3 изр.последно във вр. с чл. 411 ал. 2 т. 5 /предишна т. 4 / ГПК Заповед № 3847/30.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5584/2015 г. по описа на Районен съд-Враца, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.02.2016 г.

ОСЪЖДА "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.А., с ЕГН ********** и адрес: *** 25,00 лева, представляваща направени в настоящето производство разноски за държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:  1..........

 

 

2..........