РЕШЕНИЕ
18.06.2020 год.
Номер 32 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М ЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велики Преслав Първи състав
На 22 (двадесети и втори) май Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова Секретар Женя Проданова
Прокурор............................ ,
като разгледа докладваното от съдия Цветанкова АН дело номер 69 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***. против Наказателно постановление №********** от 12.02.2020 г., издадено от Директора на „Р.д.п.г." Ш. с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно наказание „глоба" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Предвид изложеното се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник адв. Н. Д., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Д. Изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление като излага аргументи в тази насока и моли НП да бъде потвърдено.
Р.п.Ш.Т.о.В.П. редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 25 юни 2019 г. жалбоподателят С.А.Н. и свидетелят С.С.А. се намирали в района на ТП „ДГС Преслав" отдел 24д. откъдето следвало да бъде натоварено и впоследствие транспортирано определено количество дървесина. На товаренето на дървесината присъствали жалбоподателят С.А.Н., свидетелят С.С.А., свидетелят Т.Б.В.-горски стражар при ТП „ДГС Преслав" и лицето А.А.- служител на ТП ..ДГС Преслав". След като товарен автомобил „ЗИЛ 131" с рег. № Н 6370 ВВ. собственост на ЕТ „Г.Н.", управляван от жалбоподателя С.Н., бил натоварен с 10 пр. куб. м. дърва за огрев /мъждрън, габър, цер/, дървесината била маркирана с КГМ А3717 от служителите на ТП „ДГС Преслав". В същото сечище с дърва бил натоварен и друг товарен автомобил, управляван от свидетеля С. А.. За транспортиране на дървесината, натоварена на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил свидетелят Т.Б.В. издал превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019 г., в който превозваната дървесина била описана като вид мъждрян и количество 3.00 пр. куб. м. и предоставил същия на жалбоподателя. Превозният билет бил подписан, както от свидетеля В., така и от жалбоподателя Н. след като последният се запознал със съдържанието му. Дървата следвало да се превозят до склада на ЕТ „Г.Н.", в която посока двата автомобила се отправили. Движейки се по главен път Върбица- Шумен, до гр. Велики Преслав, след разклона за местност „Патлейна" управляваните от жалбоподателя Н. и свидетеля А. товарни автомобили били спрени за проверка от служителите на „Р.д.п.г." Ш. свидетелите К.Н.М. и С.С.Д.. При извършената проверка от свидетелите М. и Д. било констатирано, че жалбоподателят С.А.Н. транспортира с товарен автомобил „ЗИЛ 131" с рег. № Н 6370 ВВ 10 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, габър, цер, маркирани с КГМ А3717 и придружени с превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019 г., който е издаден за общо 3 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид мъждрян. Количеството дървесина, което е натоварено на товарното моторно превозно средство, не отговаря на превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019 г., а именно жалбоподателят транспортира 7 пр. куб. м. дърва за огрев, за които няма издаден превозен билет. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол №002594/25.06.2019 г. С Разписка №000590/25.06.2019 г. превозното средство било оставени на отговорно пазене на собственика, а с Разписка №000591/25.06.2019 г. дървата, за които няма издаден превозен билет, били оставени за отговорно пазене на служител на длъжност ,,касиер- домакин" при ТП „ДГС Преслав". С оглед данни за престъпление от общ характер административнонаказателната преписка била изпратена на Районна прокуратура Велики Преслав. С постановление от 04.09.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство преписката е изпратена отново на административнонаказващия орган с вх. №РДП6-5790/09.09.2019 г. с оглед преценка за налагане на административно наказание. За констатираното нарушение при извършената на 25.06.2019 г. проверка свидетелят М. съставил АУАН Серия ДООА №104186/30.10.2019 г., в който посочил, че с описаното по- горе деяние жалбоподателят С.Н. е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ-транспортира с товарен автомобил „ЗИЛ 131" с рег. № Н 6370 ВВ 7 пр. куб. м. дърва за огрев, непридружени с превозен билет. Актът бил подписан и предявен на Н. без да изложи възражения като такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като възприел изцяло, както фактическите констатации на актосъставителя. така и правната квалификация на нарушението, административнонаказващият орган издал обжалваното НП №********** от 12.02.2019 г.. с което наложил на Н. административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал, 1 от ЗГ. С разпореждания от 12.02.2020 г. на Директора на „РДГ" Шумен вещите, предмет и средство на нарушението били върнати на собственика ЕТ „Г.Н.". Със Заповед №144/01.07.2019 г. на Директора на ТП ..ДГС Преслав" на свидетеля Т.В. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за допусната грешка в превозен билет №5416/00564 oт 25.06.2019 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н.М. и С.С.Д., които описват подробно и еднопосочно извършената от тях проверка и направените констатации. В тази насока са и показанията на свидетеля Т.Б.В., който е издал превозния билет и е бил очевидец на товаренето на съответното количество и вид дървесина в автомобила на жалбоподателя. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, подробни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Що се отнася до свидетеля С.С.А., разпитан по инициатива на жалбоподателя, съдът намира, че неговите показания се подкрепят от събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани с изключение в частта досежно обстоятелството, че при товаренето на дървата в автомобила на жалбоподателя са присъствали свидетелите М. и Д., тъй като тази част показанията на свидетеля противоречат на заявеното от свидетелите свидетелите М., Д. и В.. Направените в хода на проверката констатациите от контролните органи намират опора и в дадените от жалбоподателя обяснения. Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством другите събрани по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 oт HПK.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал, 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са съставени от материално компетентни лица, съгласно Заповед №РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед №330/10.04.2018 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХГ. Сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна, са спазени като съображенията на съда в тази насока са следните: Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, т. е. ЗАНН не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в хипотезите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е настоящият случай. Следователно в хипотези като процесната правната норма изключва не само необходимостта, но и възможността да се съставя акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка изготвянето на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, няма за правна последица поставяне на началото на административнонаказателно производство и съответно изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от момента на неговото съставяне. Изложените съображения, пренесени на плоскостта на настоящия казус, водят до извод, че административнонаказателното производство е сложено в ход към 09.09.2019 г., когато Постановлението за отказ да се образува наказателно производството по пр. пр. № 441/2019 г. по описа на Районна прокуратура Велики Преслав е постъпило в деловодството на „РДГ" Шумен и е изпратено за евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност. Следователно шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. в който следвало да бъде издадено наказателното постановление, е започнал да тече на 09.09.2019 г., а процесното НП е издадено на 12.02.2020 г., т.е. преди изтичането на предвидения за това срок.
За пълнота следва да се посочи, че с ДВ бр. 63 от 2017 г. хипотезата на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е допълнена със случаите на отказ на прокурора да образува наказателно производство и препращане на материалите на наказващия орган- каквато е и процесната хипотеза, като допълнената разпоредба е в сила от 06.11.2017 г. Следователно към момента на получаване в „РДГ" Шумен на процесния отказ на прокурора да образува досъдебно производство, то правилото, че производството се счита образувано без съставянето на АУАН, е било действащо такова, с което наказващият орган е трябвало да се съобрази. На следващо място, тъй като по изричната разпоредба на закона АУАН не се съставя, ако все пак в противоречие със законовите разпоредби такъв бъде издаден, то той не произвежда правно действие. В този смисъл нарушаването на сроковете за съставянето му по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. По посочените съображения неоснователни са възраженията в жалбата дали АУАН е издаден в рамките или извън тримесечния срок от откриването на нарушителя. В настоящата хипотеза съставяне на АУАН не се дължи, същият не произвежда правно действие и евентуалните пороци при съставянето му не могат да опорочат цялото производство.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. В НП е налице описание на констатираното нарушение като са посочени елементите от обективната страна на състава му, както и на относимите към него обстоятелства. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, при които е извършено нарушението. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, индивидуализирани са в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. Неправилното посочване на органа, пред който подлежи на обжалване процесното НП- задължителен реквизит на НП, визиран в чл. 57, ал.1, т. 10 ЗАНН, не представлява процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на НП и да обуславя неговата отмяна на формално основание. Жалбоподателят е упражнил правото си на жалба, поради което допуснатото нарушение не е довело до нарушаване правото му на защита, от което следва, че не е съществено.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, която разпоредба забранява покупко- продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 0.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 11 от 07.02.2012 г., превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Нарушаването на обсъжданата забрана е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 266, ал. 1 от ЗГ, който предвижда административно наказание „глоба" от 50 до 3000 лв.. ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на закона и подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Видно от материалите по делото жалбоподателят е транспортирал с помощта на товарен автомобил „ЗИЛ 131" с рег. № Н 6370 ВВ 7 пр. куб. м. дървесина- дърва за огрев от дървесен вид цер, мъждрян, габър, която не била придружена от превозен билет. Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от събраните в хода съдебното производство гласни доказателства, които в съдебно заседание потвърждават факта, че жалбоподателят е транспортирал посоченото количество дървесина, непридружена с превозен билет. Фактът на нарушението не се отрича и от страна на самия нарушител, който в жалбата си излага причините, поради които се е стигнало до извършването му.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. По отношение възражението на жалбоподателя за недоказаност на административното нарушение от субективна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Според чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Когато липсва такова изрично посочване по силата на цитираната норма на чл. 7 от ЗАНН на санкциониране подлежи както умишленото, така и непредпазливото извършване на конкретното деяние. Във всички случаи обаче деянието следва да е извършено виновно. В настоящия случай от доказателствата по делото не се установи умишлено нарушение, а непредпазливо такова. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НК, приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят работи като „шофьор" в ЕТ „Г.Н." и като такъв многократно е транспортирал дървесина, респ. същият е бил запознат и към датата на деянието с формулираното в разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т, 2 от ЗГ задължение, а именно, че за законосъобразното транспортиране на дървесината се изисква цялото количество дървесина да е придружена с превозен билет. Жалбоподателят не оспорва обстоятелствата, че е бил запознат със съдържанието на превозния билет, издаден му от служител на ТП „ДГС Преслав"-свидетеля В. и е положил подписа си върху същия, като заявява, че не е обърнал внимание на посоченото в билета количество дървесина. Количеството и видът на превозваната дървесина са били посочени в превозния билет, подписан от жалбоподателя и същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си със законовите изисквания и да не допусне транспортирането на дървесина, за която не е издаден превозен билет.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен съгласно чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид /арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН/. Нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е формално- в състава на същото не са предвидени вредни последици, които трябва да настъпят, т. е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази релевантните за конкретния случай обстоятелства, свързани с това, че за жалбоподателя липсват данни за други предходно санкционирани нарушения по ЗГ; транспортираният от жалбоподателя дървен материал е бил маркиран с КГМ от служители на ТП „ДГС Преслав"; касае се за дървесина, за която от доказателствата по делото се установява, че е платена от ЕТ „Г.Н."; за допусната грешка при издаването на превозен билет №5416/00564 от 25.06.2019 г. е ангажирана дисциплинарната отговорност на свидетеля В.. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед ниската степен на обществена опасност на дееца и посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде налагано наказание на нарушителя като бъде приложен институтът на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо поради изложеното, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и отправеното изрично искане на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН на административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 /Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за делото към датата на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. /при материален интерес до 1000 лева, предвид размера на административното наказание- ..глоба" в размер на 500 лева/. Същото не разкрива по- висока фактическа и правна сложност сравнимо с други дела от този тип. Разглеждането му е приключило в рамките на едно съдебно заседание. Спецификата на предмета на доказване не предполага ангажиране на доказателства, събирането на които да е свързано с посещаване на различни институции или частноправни субекти на територията на страната. Всичко това сочи, че договореното възнаграждение в размер на 500 лв. е необосновано високо предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което подлежи на намаляване до минимума от 300 лв., предвиден чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 /Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №********** от 12.02.2020 г., издадено от Директора на „Р.д.п.г." Ш. с което на С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно наказание „глоба" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Р.д.п.г." Ш. с адрес *** да заплати на С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
|
|
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: