Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Перник, 11.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на тринадесети януари две хиляди и деветнадесет
и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ
СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05287 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Д.С.Д., ЕГН: **********, чрез адв. П.Н.К. - САК,
съдебен адрес: *** против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.”Витоша” №
2, представлявана от Главния прокурор на Р. България с искане да бъде осъден
ответника Прокуратурата на Република България да заплати на Д.С.Д., ЕГН: **********,
сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и съпътстващите ги последици,
вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, както и да бъде осъден
ответник да заплати на ищеца сумата в размер на 2 716, 67 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода от
деня, следващ деня на влизане в сила на оправдателната присъда - 30.05.2019г.
до 29.09.2020г. /денят, предхождащ деня на подаване на настоящата искова
молба/, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева от датата на
подаване на исковата молба 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
С
определение от 28.06.2021г. съдът е заличил като страна по делото починалия
ищец Д.С.Д., починал на 11.05.2021г., като е конституирал като ищци на мястото му,
правоприемниците му Ц.Г.Д., С.Д.Д. и Г.Д.Д..
В срока
за отговор, такъв е депозиран от Прокурор при Районна прокуратура Перник, с
който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Ответникът сочи, че
за да възникне притезателното право на увредения за
обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата
на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки /юридически факти/: на ищеца да му е повдигнато обвинение от
Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление, съдът да
е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди и причинените неимуществени вреди да са необходима,
закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да
е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което
е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Тежестта на доказване е за ищеца и той следва да представи доказателства в
подкрепа на твърденията си в исковата молба, както и за наличието на причинна
връзка между претендираните вреди и дейността на
Прокуратурата.
В случая
ищецът не бил ангажирал доказателства, установяващи действително претърпени от
него неимуществени вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица
от повдигнатите му обвинения за престъпления от общ характер. Наличието на търпяните вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за
твърдените от него негативни последици - морални вреди, които сочи както и за
съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на
Според
ответника, в случая с оглед сложността на делото наказателното производство
спрямо ищеца е приключило в рамките на разумен срок. Касае се за дело с
фактическа и правна сложност, като с оглед продължителността на наказателните
производства от вида на воденото такова срещу ищеца, то срокът за разследване
по същото се явява напълно разумен.Отделно, на ищецът е било повдигнато
обвинение за извършени от него две престъпления от общ характер. По внесения от
Окръжна прокуратура гр.Перник обвинителен акт първоначално е било образувано
НОХД № 29/2014г. по описа на ОС Перник. С присъда № 14 от 03.04.2014г.,
постановена по посоченото НОХД № 29/2014г. по описа на ОС Перник, ищецът е бил
осъден по така повдигнатите му обвинения на лишаване от свобода. Постановената осъдителна
присъда на Окръжен съд гр.Перник от 03.04.2014г. налага извод, че ако в процесния период са търпени неимуществени вреди от ищеца,
то те не са единствено и само в резултат на актовете и действията на
Прокуратурата на Р.България. Следва да се обърне внимание и на факта, че
последствие - при всяко връщане на делото на Прокуратурата, своевременно са
били извършвани необходимите процесуално-следствени действия и делото е внасяно
в съда своевременно и без забавяне на разследването. Независимо от тежестта на
обвинението, ищецът е бил и с най- леката мярка за процесуална принуда -
„Подписка“, при това не през целия период на наказателното производство.
Предвид
изложените съображения ответникът намира, че предявената претенция в размер на
20 000 лева е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
трайната съдебна практика.
Ответникът
оспорва и искането за заплащане на законна лихва върху всяка главницата като
неоснователно на изложените по-горе аргументи и с оглед неговата акцесорност. Освен това, законната лихва не следва да се
претендира и съответно присъжда в определен размер като задължение на съда е да
посочи началния момент на нейната дължимост, а
размерът й се изчислява в изпълнителения процес в
зависимост от момента на плащане на главното задължение и в този смисъл
възразяваме срещу срещу акцесорната
претенция в размер на 2716,67 лева.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител подържат депозираната искова претенция, като молят
да бъде постановено решение с което да бъдат присъдени сумите съобразно петитума на исковата молба – обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, както и направените разноски.
В съдебно заседание ответника
Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Перник и
процесуалния си представител прокурор, участващ в производството и в качеството
на контролираща страна по смисъла на чл.10., ал.1 от ЗОДОВ оспорва предявения
от ищеца иск, като неоснователен и недоказан по изложените съображения в
подадения писмен отговор. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна и недоказана по основание и размер, ако съдът счетял, че са
налице предпоставките за обезщетение, то размерът да бъде определен съгласно
чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и
събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 28.05.2010г. е
образувано досъдебно производство № 124/2010г. за престъпление по чл. 256, ал.
1 НК по описа на Окръжна прокуратура - Перник. Д.С.Д. с ЕГН:********** е
привлечен в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
19.12.2013г., за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, във вр. с чл. 255, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 2 от НК, за това,
че в периода от 14.07.2005г. до 14.11.2005г. в гр. Перник, като управител на
„Гея - 96“ ЕООД, в условията на продължавано престъпление с деяние по чл. 255
от НК укрил данъчни задължения в особено големи размери - 386 003, 74 лв., като
потвърдил неистина в подадени декларации по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС /отм. ДВ.
бр. 63 от 04.08.2006г./, подадени пред ТДД - гр. София и гр. Перник.
На 06.02.2014г. Окръжна прокуратура -
Перник внесла обвинителен акт срещу Д.Д., като същият
е подведен под наказателна отговорност за извършени престъпления по чл. 257 ал.
1, вр. чл. 255, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК и по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК. Във връзка с внесения обвинителен акт, с
Разпореждане на съдия от 17.02.2014г. е образувано НОХД № 29/2014г., по описа
на Окръжен съд - Перник, Наказателно отделение, като след проведеното на
03.04.2014г. открито съдебно заседание приключва с Присъда № 14 от
03.04.2014г., с която Д.Д. бил признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като за вмененото му престъпление по чл. 257,
ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК, вр.
с чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 3
/три/ години и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от 4 /четири/
години, считано от влизане на присъдата в сила. За второто вменено престъпление
по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 256, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК, вр.
чл. 54 от НК, Д. бил осъден на 3 /три/ години „лишаване от свобода“ и глоба в
размер на 5000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от 4 /четири/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. След приложение на чл. 23, ал. 1 от НК, на Д.Д. е определено едно общо най - тежко наказание, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и глоба в размер на 5000 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното му общо наказание е отложено
за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената Присъда била
подадена въззивна жалба от страна на упълномощения от
Д.Д. - адвокат А.В.. Вследствие на подадената жалба било
образувано ВНОХД № 783/2014г., по описа на Апелативен съд - София, Наказателна
колегия, 7 състав. След проведеното на 13.10.2014г. открито съдебно заседание,
съдът се произнася с Решение № 385/11.11.2014г., с
което била отменена изцяло Присъда № 14/03.04.2014г., постановена по НОХД №
29/2014г. по описа на Окръжен съд - Перник и делото е върнато на Окръжна
прокуратура - Перник за отстраняване на допуснатите същевствени
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Близо три месеца по - късно, на
06.02.2015г., обвиненията срещу Д.Д. били прецизирани
и последният бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем с Постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.02.2015г. по
ДП № 124/2010г. по описа на ОДМВР - гр. Перник. Новоповдигнатото
обвинение се различавало от предходното по това, че за същия период, а именно
14.07.2005г. - 14.11.2005г., но чрез упълномощената от него И.С.В., от която не
може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието й, за същото
престъпление по чл. 255 от НК, в условията на продължавано престъпление, като
управител на „Гея - 96“, Д.Д. укрил данъчни
задължения в особено големи размери - 386 003, 74 лв. Другото повдигнато
обвинение по чл. 256 от НК с Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 06.02.2015г. отново е аналогично на предходното с
тази разлика, че с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено
големи размери - 386 003, 74 лева, Д.
водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с невярно
съдържание, но чрез упълномощената от него И.С.В.. Със същото постановление, Д.
бил задължен да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване,
като на основание чл. 55, ал. 1 от НПК, Д. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения на този етап. На 27.02.2015г. е внесен обвинителен акт по ДП №
124/2010г., по описа на ОДМВР - гр. Перник, пр.пр. №
1145/2010г., по описа на ОП - гр. Перник и Д.Д. е
предаден на съд за престъпленията с горепосочените правни квалификации. С
Разпореждане № 144 от 27.04.2015г., е образувано НОХД № 44/2015г., по описа на
Окръжен съд - гр. Перник. Със същото разпореждане на основание чл. 249, ал. 1
във вр. с чл. 248, ал. 2, т.З от НПК, съдия -
докладчик на Окръжен съд - гр. Перник прекратил съдебното производство по НОХД
№ 44/2015г., и е върнал делото на Окръжна прокуратура - гр. Перник за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Една година по - късно Д.Д. отново бил привлечен в качеството на обвиняем с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
25.04.2016г., като бил задължен да не променя местоживеенето си и да се явява
при призоваване. На същата дата бил проведен разпит на ищеца, като същият се е
възползвал от правото си да не дава обяснения на този етап. На 17.06.2016г. бил
внесен нов обвинителен акт от Окръжна прокуртура -
гр. Перник, който бил почти идеинтичен с предходния.
Единствената разлика в новоповдигнатото обвинение
срещу Д. било в размера на укритите данъчни задължения, а именно: 385 978,66
лева. С Разпореждане от 24.06.2016г., съдия - докладчик от Окръжен съд - гр.
Перник е образувал НОХД № 182/2016г. като насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за дата 15.09.2016г.
Повече от две години по - късно, след
проведени 15 съдебни заседания, с Присъда № 16 от 19.10.2018г., по НОХД №
182/2016г., по описа на Окръжен съд - Перник, Д. бил признат за невиновен за
това, че „В периода от 14.07.2005г. до 14.11.2005г. в гр. София и гр. Перник,
като управител на „ГЕЯ - 96“ ЕООД, укрил данъчни задължения в особено големи
размери - 385 978,66 лв., с деяния по чл. 255 от НК, извършени в условията на
продължавано престъпление, като чрез упълномощената от него И.С.В. /от която не
може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието й/ потвърдил
неистини в подадени декларации на „Гея - 96“ ЕООД, които се изискват по силата
на Закон /чл. 100, ал. 3 от ЗДДС отм. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006г./, подадени
пред ТДД - гр. София и гр. Перник, както следва:...“ и е оправдан по
повдигнатото обвинение по чл. 257, ал. 1, вр. чл.
255, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 2 от НК. Д. е признат за невиновен и за това, че „Към 14.11.2005г. в гр.
София и гр. Перник, като управител на „Гея - 96“ ЕООД - гр. Перник укрил
данъчни задължения в особено големи размери - 385 978, 66 лева, с деяния по чл.
256 от НК, извършени в условията на продължавано престъпление в периода от
14.07.2005г. до 14.11.2005г. в гр. София и гр. Перник, като с цел да осуети
установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 385 978, 66
лева, ползвал счетоводни документи с невярно съдърание
- фактури за неосъществени /фиктивни/ покупки, отразяващи неизвършени в
действителност разходи на суми, както следва, като ги е предавал на
упълномощеното от него лице И.С.В. за включването им при изготвянето на дневник
за покупки „Гея - 96“ ЕООД и на справки - декларации по ЗДДС - СД с №
22556/14.07.2005г. за данъчен период 01.06.2005г. до 30.06.2005г.; СД с № 916744/13.09.2005г. за данъчен
период от 01.08.2005г. до
31.08.2005г.; СД с № 906068/14.10.2005г. за данъчен период от 01.09.2005г. до 30.09.2005г.; СД с
№ 907227/14.11.2005г. за данъчен период от
01.10.2005г. до 31.10.2005г., както следва:...“ и е оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК.
Срещу така постановената Присъда,
Окръжна прокуратура - гр. Перник внесла протест на 01.11.2018г., а след
изготвянето на мотивите към присъдата от Окръжен съд - Перник, било подадено и
допълнително изложение към протеста. По внесения протест било образувано ВНОХД
№ 136/2019г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6
състав, като делото е насрочено в открито съдебно заседание на 20.03.2019г..
Един месец по - късно, с Решение № 173 от 24.04.2019г., по ВНОХД № 136/2019г.,
по описа на САС, Наказателно отделение, 6 състав, била потвърдена първоинстанционната присъда от 19.10.2018г., по НОХД №
182/2016г., по описа на Окръжен съд - гр. Перник и същата е влязла в законна
сила на 29.05.2019г.
Видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели, предявяването на горепосочените обвинения за извършени
престъпления от общ характер се е отразило на Д.Д.
крайно неблагоприятно в емоционален аспект. Същият претърпял морален тормоз, рефлектиращ върху
честта, психоемоционалното му състояние и
достойнството му, започнал да вдига кръвно, затворил не се искал да излиза,
притеснявал се какво ще говорят хората за него, притеснявал се как ще живее
семейството му, когато той е в затвора, страх го било от изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, бил под стрес от постоянната наказателна
репресия, авторитета му бил накърнен, изпаднал в депресивно състояние, отчуждил
се от света, нямал желание да се социализира, а преди това бил изключително
благ и общителен човек, накърнени били достойнството и честта му.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно законовата разпоредба, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с прекратяване на наказателното
производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
С
оглед задължителната практика на Върховен касационен съд постановена по реда на
чл. 290 от ГПК и обективирана в Решение № 267 /
21.04.2020 г. по гр.д. № 4587 / 2018 г. на IV
г.о.
Отговорността на държавата по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – възниква не
по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни
действия и възникнали по повод на тях между страните в производството
отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на
държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за
възникването й се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други
такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено, като
предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от
прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се
носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е
така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето
действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства
или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.
Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания
за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат,
с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на
наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Законът не е предвидил, като изискване за възникване на отговорността, освен
прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от
страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона
гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други
такива, които не са предвидени в нормата.
За
възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ са необходими
две предпоставки, а именно:
1)
повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2)
наказателното производство да е приключило поради това, че деянието не е
извършено от лицето.
Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Тази
отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на
пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно
отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поради това
прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ,
установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с
който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязъл в сила акт
за прекратяване на наказателното производство. Именно с него се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на
обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на
наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална
принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях.
Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях
действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от закона.
Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е
тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на
отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от
прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността
на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на
нейните действия.
Касателно
настоящия случай са налице и двете посочени предпоставки за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от Д.Д. неимуществени вреди по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2 от ЗОДОВ, в следствие на повдигналото срещу него обвинение и
наказателното производство приключило в влязла в сила оправдателна присъда.
За
да бъде ангажирана предвидената в закона отговорност на държавата за вреди
причинени от действията на нейните органи, с оглед разпредената доказателствена тежест по силата на чл. 154 от ГПК, ищеца
следва да докаже наличието на причинно–следствена между вредите и действията,
съгласно разпоредбата и на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, извън случаите, когато
се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл.
154, ал. 1 от ГПК.
В
решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че
когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С
оглед на приетото в решението –съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене
на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на
причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките
на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе
за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013
година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Същевременно
в решение № 542/15.01.2013 година, постановено по гр.д. № 1 568/2011 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже
засягането на съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното
обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай в тежест на
пострадалия е да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на
обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл е и
трайната практика на Върховния касационен съд.
При
преценката на този размер в настоящия случай, съдът отчита на първо място
тежестта на повдигнатото обвинение, а именно за „тежко умишлено престъпление“,
причинено по особено мъчителен за жертвата начин, което се наказва с лишаване
от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
На
следващо била спрямо Д.Д. е била взета мярка за неотклонение
- „подписка“ за изключително продължителен период от първоначалното му
привличане към наказателна отговорност до окончателното му оправдаване.
Наказателното
производство е продължило повече от 5 години, през който период са извършвани
редица процесуални действия, в който Д.Д. е участвал,
като следва да се отчете, че продължителността е била обусловена от това, че са
отстранявани съществени процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и че през цялото време на продължилото
наказателно производството Д.Д. е търпял мярка за
неотклонение, която макар и с най – ниския интензитет е ограничавала неговите
основни човешки права.
От
събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е
дало негативно отражение върху емоционалното състояние на Д.Д.,
върху психологическото и психическото състояние
С
оглед изложеното и след като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени
съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1
от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав, счита че за обезщетяване на претърпените от
Д.Д. неимуществени вреди е необходима сумата от 20000
лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
е основателен и доказан и като такива следва да бъде уважен, като ответника
бъде осъден да ги заплати.
Относно
определяне на началният момент от който започва да тече лихва, съдът намира, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на акт с който е Д.Д. е оправдан – а именно от 30.05.2019г. от този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По разноските
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при цялостно уважаване на исковата
претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат. В случая са налице доказателства, за внесена от
ищеца държавна такса в размер на 10 лева, и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат в размер на 2400.00 лв., поради което същите следва да бъдат
възстановена от ответника на наследниците на първоначалния ищец.
Водим
от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: гр. София, бул.
”Витоша” № 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Д. с ЕГН ********** ***,
С.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от 20000
лева / двадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя
им Д.С.Д. неимуществени вреди, вследствие на наказателно производство- досъдебно
производство № 124/2010г. по описа на ОДМВР-Перник, по което Д.С.Д. с ЕГН:**********
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 257,
ал. 1, във вр. с чл. 255, ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 2 от НК,
ведно със сумата от 2716.67 лв. /две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и 67
ст./ – представляваща законната лихва законната лихва върху главницата от
30.05.2019г. до 01.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 01.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: гр.София, бул.
”Витоша” № 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Д. с ЕГН ********** ***,
С.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Д.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 2410.00 лева /две хиляди четиристотин и десет
лева/ представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.