О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............... /07.10.2020 г., гр. Панагюрище
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на седми октомври две хиляди и двадесета година
закрито заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
като разгледа докладваното от съдия Татарева гр.
дело № 1046 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 9 ЗПК и 86 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу Г.П.Г.
ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5548,33 лв., представляващи непогасена
главница по договор за потребителски кредит CARU-13642719 от 01.08.2017 г. сключен
между ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 584,11 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 05.01.2018 г.
до 24.07.2019 г., и 952,04 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.11.2017 г. до дата подаване заявлението
в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 27.07.202017 г. и Приложение № 1 от
13.02.2018 г. към него.
След както е извършил служебно проверка за
редовност на исковата молба съдът е изпратил същата до ответника Г.Г..
Съобщението изпратено до ответника се е върнало в цялост с отбелязване, че по
сведение на майката на ответника – С Г лицето от две години живее и работи в Англия и
не се е прибирал. Въз основа на посоченото и предвид направената справка в НАП
за липса на трудови договори сключени от ответника Г. (считано от 2017 г.),
съдът е пристъпил към изпълнение на
процедурата регламентирана в чл. 47, ал. 1 ГПК и е залепил уведомление на
настоящия адрес на ответника, който съвпада с постоянния му адрес и с посочения
в исковата молба. След изтичане на срока по чл.47, ал. 2 ГПК ответника не се е
явил в съда да получи книжата, като в срока по чл. 131 ГПК не е представен
отговор на исковата молба.
Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК,
съдът е пристъпил към назначаване на особен представител на ответника на
разноски на ищеца, като в срока по чл.
131 ГПК е подаден отговор от особения представител на ищеца, в който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искови
претенции.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото констатира следното от правна
страна:
С Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламента и на Съвет от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела се определя международната компетентност на
съдилищата в държавите-членки на ЕС. В
раздел четвърти от посочения регламент е предвидена компетентност по
потребителки договори, като чл. 17, ал. 1, т. „б“ от регламента посочва, че
потребителски са и договорите сключени с лице - потребител , които се отнасят
за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит предоставен за
финансиране на продажба на стоки (какъвто е настоящия случай). Разпоредбата на
чл. 18 от регламента, пък предвижда че другата страна по потребителския договор
може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка
където има местоживеене потребителят. Същевременно чл. 26 от Регламента
предвижда пророгация на тази специална компетентност, като се предвижда, че
компетентен е и този съд на държава членка, пред който се яви ответникът.
Ето защо, за да определи дали настоящото
производство е международно подведомствено на Районен съд – Панагюрище, следва
да се изследва въпросът къде се намира местоживеенето на ответника и дали той
се е явил пред настоящия съд съда.
На първо място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 62 от Регламента посочва, че за да се определи дали една
страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело,
съдът прилага вътрешното си право. При липсата на легална дефиниция за
понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от
посоченото в Решение № 3 от 08.02.2001г. постановено по к.д. №16/2000 г.по
описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно
лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла
на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и
трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена
територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е
установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на
лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или
професионални връзки (месторабота)….“. В конкретния случай съобщението
изпратено до ответника е върнато с отбелязване (с посочване на източника), че
ответникът живее и работи в Англия и не се прибира. Тук е мястото да се посочи,
че връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването.
Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален
свидетелстващ документ, който доказва пълно връчване и всички обстоятелства,
които имат значение за него, в този смисъл е и константата
съдебна практика на ВКС обективирана в (Определение № 733 от 06.11.2013 г. по
ч.т.д. № 3278/2013 по описа на Второ т.о., ВКС, Определение № 96 от 04.02.2015
г. по ч.гр.д. №617/2015 г. на Четвърто гр.о., ВКС и много др.). Предвид така
даденото тълкувание на понятието „местоживеене“ и събраните по делото данни от
връчителя, че ответникът живее и работи в Англия, респ. не се прибира следва да
се направи изводът, че ответникът действително има местоживеене в Англия,
доколкото същият трайно се е установил на тази територия, като е изградил
професионални връзки – работи и живее там.
По отношение
на обстоятелството дали ответникът се е явил пред съда съдът намира следното:
Практиката на ВКС приема, че за да е налице хипотезата
на чл. 26 от Регламента, респ. да е налице изразено съгласие от ответника да се
гледа делото пред съответния съд, следва ответникът да може да изрази такова
становище, което на практика се случва едва след като ответникът бъде уведомен
от съда за предявения иск, което се извършва с връчване на препис от исковата
молба. След това връчване било с отговора си по чл. 131 от ГПК, било с друг
нарочен документ, ответникът може да направи изрично изявление за това дали
приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия,
от които да бъде направен недвусмислен извод за това. Преди ответникът да бъде
уведомен за предявения иск, обстоятелството дали той приема или не
компетентността на сезирания съд не може да бъде прието за установено. (така и
Определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 на Трето г.о. ВКС и Определение
№ 402 от 23.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1790/2016 г. на Четвърто гр.о., ВКС). В
конкретния случай следва да се приеме, че на ответника е връчен препис от
исковата молба, арг. чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 131 ГПК същият не е
представил отговор на исковата молба, респ. не се е явил пред настоящата
съдебна инстанция, за да се приеме, че е налице хипотезиса предвиден в
посочената вече разпоредба на чл. 26 от Регламента. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че явяването пред съд (респ. подаването на отговор на
исковата молба) от назначение особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
не представлява явяване на ответника пред съда, тъй като такъв представител няма
контакт с ответника, той не може да получи от него информацията, необходима за
съзнателното приемане или оспорване на компетентността на съда (в този смисъл е
и решение на СЕС, Четвърти състав от 21.10.2015г. по дело C‑215/15 В И Г срещу
И Д И , по повод преюдициално запитване от ВКС на Р. България). В цитираното
решение на СЕС е посочено, че възприетото в решението тълкуване не лишава ищеца
от възможността да бъде постановено съдебно решение, евентуално в отсъствието
на ответника, пред съдилищата на държавата членка, които са компетентни.
Тук е мястото да се посочи, че чл. 28 от
Регламента задължава служебно съдът да
прогласи, че не е компетентен, когато срещу ответник с местоживеене в
друга държава членка е предявен иск в друга държава членка и той не се яви. Предвид
всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че не е международно
компетентен да разгледа настоящото производство, доколкото същото произтича от
потребителски договор, като потребителят има местоживеене в друга държава, като
същият не се е явил пред настоящия съд.
На основание гореизложеното, съдът
счита, че следва да прекрати производството по настоящото дело, като издадената
заповед за изпълнение следва да се обезсили, съобразно дадените с Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
задължителни разяснения.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че не е
компетентен да разгледа и реши спора между „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* и Г.П.Г. ЕГН **********
за установено съществуването на парично вземане на ищцовото дружество по силата
на договор за потребителски кредит CARU-13642719 от 01.08.2017 г. сключен между ответника и „БНБ
Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД, за
което вземане ищецът разполага със заповед за изпълнение на парично задължение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 1046 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Панагюрище, поради неподведомственост на спора на съдилищата в Р. България.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение № 382 от 31.07.2019 г. по частното дело № 595 по описа за
2019 г. на Районен съд – Панагюрище.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик,
с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: