Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7836 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от П.С.Я. искова молба, с която моли ответникът ЗАД „А.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.09.2015 г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 18.09.2015 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Мерцедес“,
модел „Е 350“ с ДК № ********С.Н. З.. Ищецът управлявал л.а. „Рено“, модел
„Меган“ с ДК № В *****по ул. „Г. Бенковски“. На кръстовището с бул. „В.
Варненчик“ З. преминал на червен сигнал на светофарната уредба и отнел
предимството на преминаващия на зелен сигнал л.а. „Рено“, модел „Меган“.
След
произшествието Я. бил откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД,
където се установили счупване на лява ключица и контузия на гръден кош.
Водачът
на л.а. „Мерцедес“ имал сключена валидна към 18.09.2015 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. ЗАД „А.“
бил сезиран с претенция за заплащане на обезщетение на 16.01.2017 г., но
застрахователното дружество не репарирало претърпените от ищеца неимуществени
вреди, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го осъди да му
заплати сумата от 35 000 лева.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Рено“, който отнел предимството на л.а. „Мерцедес“ и че П.Я. управлявал
автомобила без поставен обезопасителен колан.
Оспорва
и връзката на получените увреждания с механизма на ПТП, както и размера на
претендираното обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 25.01.2018 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 18.09.2015 г. за управлявания от С. З. автомобил
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със ЗАД „А.“ АД.
Въз
основа на гласните доказателства чрез разпит на свидетеля С. З., протокол за
оглед на местопроизшествието и схема на кръстовището, на което е настъпило
процесното ПТП е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза. Вещото
лице е описало механизма на ПТП: л.а. „Мерцедес“, управляван от С. З., се
движил в средна пътна лента на бул. „В. Варненчик“ в посока от центъра към
автогара Варна. При достигане на кръстовището с ул. „Г. Бенковски“ продължил
движението и навлязъл в кръстовището със скорост 73.09 км/ч. По същото време от
средна пътна лента на ул. „Г. Бенковски“ в кръстовището навлязъл л.а. „Рено“,
управляван от П.Я., при зелен сигнал на светофарната уредба за него. Между
двата автомобила последвал сблъсък, като л.а. „Мерцедес“ с предната си дясна
част ударил странично л.а. „Рено“ в предна лява част. При удара л.а. „Рено“ се
завъртял по посока на часовниковата стрелка и се установил в пътното платно на
бул. „В. Варненчик“. Л.а. „Мерцедес“ се отклонил наляво, задрал един от
бордюрите и навлязъл в насрещното платно на бул. +В. Варненчик“, което пресякъл
и с предната си част се ударил в бетонно колче и дърво.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи поведението на водача
на л.а. „Мерцедес“, който не възприел опасността, навлязъл в кръстовището с
превишена скорост и не реагирал своевременно с намаляване на скоростта. Предвид
конфигурацията на кръстовището, видимостта на П.Я. била ограничена. Ако той се
е намирал на стоп-линията, той е могъл да забележи л.а. Мерцедес“ на около 11.3
м от мястото на удара. При положение, че водачът на л.а. „Рено“ е предприел
потегляне от стоп-линията при зелен за него сигнал, той е имал ограничена
видимост към пътната лента, в която се е движил л.а. „Мерцедес“. Разстоянието
от 11.3 м водачът С. З. изминавал за 0.56 сек, което било по-малко от времето
за реакция на П.Я.. Поради това ищецът не е имал възможност да предотврати
произшествието.
По
представената и приета по делото медицинска документация е изготвено заключение
от вещото лице д-р С., според който като водач на лек автомобил на 18.09.2015
г. П.Я. е получил телесни увреждания: счупване на лява ключица и контузия на
гръден кош. Я. претърпял консервативно лечение – поставяне на обездвижваща шина
за 25 дни. Движенията на ляв горен крайник били затруднени за период от повече
от 30 дни. Усложнения при лечението не настъпили, а прогнозата за пълно
възстановяване била благоприятна.
Като
свидетел по делото е разпитана съпругата на ищецаВ.Я.. Тя видяла П.
непосредствено след произшествието. Бил пребледнял и се оплаквал от болки в
рамото и гърдите. Приемал обезболяващи и изпитвал затруднения да движи ръката
си нормално. Носел и колан за обездвижване на рамото. На работа се върнал в
края на годината. Наложило се да приема и антидепресанти за преодоляване на
стреса. Понастоящем избягвал да вдига тежести.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 23.09.2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Мерцедес Е 350“ и ЗАД „А.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 25.01.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза се установява, че причина за произшествието
е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“ С.З.. Освен че се е движил с
превишена скорост, в нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 73-09 км/ч
вместо разрешената за населеното място от 50 км/ч, З. не е управлявал
превозното средство по начин да спре пред всяко предвидимо препятствие –
нарушение на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Обратно,
за водача П.Я. инцидентът е бил непредотвратим, тъй като времето му за реакция
е било твърде кратко, предвид високата скорост, с която се е движил л.а.
„Мерцедес“. Отделно от това, Я. е предприел пресичане на кръстовището на зелен
сигнал на светофара и нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че от лявата
му страна ще се появи автомобил, пресичайки пътя му.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
което не доказа основания, изключващи презумпцията за виновност на водача С.З. по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и се обуславя от характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
П.Я. е изпитал
интензивни болки при внезапния удар - достатъчно силен, за да доведе до
фрактура в областта на рамото на ляв горен крайник. За период от един месец
пострадалият е бил в невъзможност да полага труд и да води обичайния си начин
на живот. Допълнително, болките в ребрата са налагали прием на обезболяващи и
ограничения в движението на снагата.
Към
момента Я. е напълно възстановен и не са налице изгледи за усложнения от
уврежданията.
Като съобрази
възрастта на пострадалия – 59 г. към датата на ПТП, политравматичния характер
на увредите, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е
15 000 лева. Тази сума съответства на конкретните икономически условия и
нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 18.09.2015 г., когато е настъпило процесното ПТП, от
което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на шофьора на л.а. „Рено“, модел „Меган“.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В случая ответникът е възразил, че водачът П.Я. е отнел
предимството на л.а. „Мерцедес“, управляван от С.З.. Доказателства, годни да
обосноват основателност на това възражение ЗАД „А.“ АД не ангажира в настоящото
производство. Безспорно се установи, че вина за настъпване на произшествието
има единствено водачът З., а конкретната пътна обстановка не е предполагала
предимство за водача на л.а. „Мерцедес“.
Неоснователно е и второто от направените от ответника
възражения: че П.Я. е бил без поставен обезопасителен колан. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза предпазните колани са ефективни
при челен удар, какъвто настоящият не е. Отделно от това, телесните увреди са
настъпили при странично преместване на тялото на Я.. В този случай коланът не е
фиксирал достатъчно тялото на пострадалия, поради което уврежданията -
фрактурата на рамото и контузия на ребрата биха настъпили и при поставен
предпазен колан.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал.2 КЗ застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 18.09.2015 г.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете
страни. Съразмерно на уважената част от иска, на П.Я. се дължат 750 лева
разноски, а на ответника – 542.86 лева.
В производството
ищецът е бил представляван от адвокат В. Н., оказал безплатна правна помощ на
ищеца. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г., дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 016
лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. В. Н. се дължи хонорар в
размер на 864 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да
заплати на П.С.Я., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 18.09.2015 г. в гр. Варна,
ведно със законната лихва от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 35 000 лева, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 750 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „********сумата от 542.86 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да
заплати на адвокат В.Н., с адрес *** сумата от 864 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: