Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Брезник, 09.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 03.07.2019г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 56 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Ж.Х. против
електронен фиш серия "К" №*****/03.04.2019 година, с който за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100, 00 лв.
В.Ж.Х. е обжалвала издадения
електронен фиш в законоустановения срок, чрез адв. В.М. от САК. В жалбата,
депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същия е неправилен и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и като такъв
следва да бъде отменен. Лично не участва в хода на съдебното производство.
Представлява се от свой пълномощник, който поддържа жалбата, като прави
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, иска отмяна на процесния
ЕФ.
Въззиваемата страна –ОД на МВР
Перник, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание. В
съпроводителното писмо към административно наказателната преписка не е изразява
становище.
Брезнишкият районен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на
страните по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП от надлежно процесуално легитимирано лице с правен
интерес. Допустима е. Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 03.04.2019 г. в гр. Брезник по
ул. „Георги И. Бунджулов“, пред бившето ДЗРЧ с посока на движение към гр. Трън се
движел лек автомобил "Ауди ТТ РС Купе" с рег. № СА **** ММ. На ул. „Георги Бунджулов“ бил извършван контрол на
скоростния режим на движещите се в тази посока моторни превозни средства /МПС/
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-М, с радар № 576, която била монтирана в полицейски автомобил, в
стационарен режим. В 12.10 часа МПС-то преминало през обсега на радарното
устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М. Последното фиксирало
скорост на движение 83км/ч, която след приспадане на допустимата грешка била
редуцирана на 80 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта
на движение било с 30 км/ч.
При направена справка в централна
база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е собственост на „*************“ гр. София, с ЕИК*******, чийто законен представител е именно
жалбоподателя. За констатираното нарушение против него е издаден от ОД на
МВР-Перник процесния ЕФ серия К, №*****, като за нарушаване на чл.
21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.
/сто лева/.
Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство - кадри от клип № 3413, установяващи, че на 03.04.2019 г. в
12:10 часа автомобил с рег. № СА **** ММ е засечен със скорост, която съвпада с
обективираната такава в ЕФ, след приспадане на допустимата грешка, протокол от
проверка № 46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт по метрология, протокол от
последваща проверка № 1-28/2018г. на мобилна система за видеоконтрол "TFR1-М".
От правна страна:
Процесният ЕФ е издаден от
компетентен орган съгласно чл.
189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ
съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа
разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на нарушението е гр. Брезник, ул.
„Георги Бунджулов“, пред бившето ДЗРЧ с посока на движение към гр. Трън, което
е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като
основателно възражението на жалбоподателя за липса на яснота относно този
реквизит на ЕФ, водещ до съществено процесуално нарушение при издаването му. За
да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или
нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е
накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В преценката на
тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен
случай. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на
нарушението, посочено в приложения по административнонаказателната преписка
клип № 3413, където същото е описано чрез географски координати и мястото,
отразено в издадения ЕФ. Последният удостоверява използването на споменатото
техническо средство на процесната дата и място – гр. Брезник, ул. „Георги
Бунджулов“, пред бившето ДЗРЧ и при ограничение на скоростта в пътния участък
от 50 км/ч. Този документ е доказателство, че именно на това място, в посока на
движение към гр. Трън са били контролирани моторни превозни средства. Така
отразените обстоятелства са достатъчни, за да се извърши преценка за
законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за контрол, респективно на
извършване на нарушението, тъй като в клип № 3413 е отразен час на заснемане 12:10
ч. именно на процесния автомобил с рег. № СА **** ММ.
Нарушението е установено в рамките
на населено място, като стойността на скоростта не е била различна от общо
разрешената такава от 50 км/ч, визирана в чл.
21, ал.1 от ЗДвП, предвид липсата на пътен знак за ограничение съгласно чл.
21, ал.2 от ЗДвП, който да е вписан в обжалвания ЕФ, поради което и не са
налице обосновани доводи, че автоматизираното техническо средство е използвано
на място, различно от отразеното.
За пълнота на изложеното съдът
отбелязва и че в случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл.
189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Законодателят макар и съобразно нормата на чл.
189, ал.11 от ЗДвП да е предвидил, че ЕФ е своеобразен аналог на
наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта, но не е въвел пълно приравняване
между тях нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в
чл.
189, ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Снетия
от паметта на системата снимков материал, който е веществено доказателствено,
посока на движение, действащото общо ограничение на скоростта за населено
място, номерата на заснетите видеозаписи, като същите не поставят под съмнение
съответствието на посочените в клипа географски координати с описаното в ЕФ
място на извършване на нарушението.
Настоящият състав приема, че
оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип
и технически годно за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като
писмени доказателства протокол от проверка № 46-ФМИ/22.02.2013г. на Български
институт по метрология, протокол от последваща проверка № 1-28/2018г. на
мобилна система за видеоконтрол "TFR1-М". Възпроизвеждането на
данните в клип № 3413 от 03.04.2019 г. /снимка/ от автоматизирана система за
контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и
заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на
позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на
прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното
техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението,
записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл.
189, ал.3 от ЗДвП. Ето защо настоящия състав приема, че оспореният ЕФ е
издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна
за експлоатация и фишът е с нормативно предвиденото съдържание, като
възпроизвежда данните от клип /снимка/, създадена автоматично от използваното
техническо средство. Клипът представлява веществено доказателствено средство от
категорията на визираните в чл.
189, ал.15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по 21, ал.1 от
ЗДвП.
Разпоредбата на чл.
188, ал.2 от ЗДвП предвижда че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съдът приема, че фишът е връчен на
жалбоподателя именно като представител на „************“
с ЕИК**************, гр. София, чиято собственост е автомобила
с рег. № СА **** ММ. Същевременно от страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са представени
доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14 дневен срок от
получаване на фиша, на правото по чл.
189, ал.5 и ал.6
от ЗДвП.
Санкцията за неизпълнение на
задължението по чл.
21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл.
189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана
нейния размер /в шест отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на
скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер
наказание - глоба от 100лева, каквато е била и наложена на В.Ж.Х.. Посочената
разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на
нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен,
което води до неговото потвърждаване.
С оглед изложеното
и на осн. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен
фиш серия "К" №*****/03.04.2019 година на
ОД на МВР-Перник, издаден срещу В.Ж.Х., ЕГН:**********, адрес: *** с който за
извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: