№ 11492
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА П. ФОТИ
като разгледа докладваното от РУМЕНА П. ФОТИ Частно гражданско дело
№ 20211110145076 по описа за 2021 година
Подадено е заявление от „,,,,,,,,,,, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника Д. КР. ПЧ. ЕГН **********, като по отношение на длъжника, след
служебно извършена справка се установява, че регистрираният му настоящ адрес е в
Република Австрия.
Съгл. чл. 411 ал. 2 т. 5 ГПК съдът отхвърля заявлението, когато твърденият длъжник няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България. С разпоредбата на чл.
411 ГПК законодателят ограничава обхвата на заповедното производство и в съответните
случаи оставя като единствен път за защита исковият процес, който предоставя по-голяма
гаранция за спазване на правата на ответника.
Установено е от представената по делото справка в НБН, че длъжникът е с постоянен адрес
в гр. София, който съвпада с адреса, посочен в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но и с настоящ адрес в Австрия, който е и актуалният регистриран адрес
27.12.2011 г. и към настоящия момент. От справката е видно, че лицето има и постоянен
адрес към 23.05.2002 г., но е видно че в последствие този адрес е сменен с адреса в Австрия,
което е станало официално през 2011 г.
Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-близо до
обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“. В тоз смисъл е
константната съдебна практика – Определение № 3298 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. №
4398/2017 г. на Софийски апелативен съд. В случая от доказателства по делото следва да се
направи извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в
Австрия, където има и официално регистриран настоящ адрес, за което е уведомил по
официален, надлежен път българските власти. Сключването инцидентно на потребителска
сделка в Република България в случая договор за кредит на територията на България, не
установява трайна и фактическа връзка с територията на страната, каквато представлява
обичайното местопребиваване. Следователно още на този етап се установява, че е налице
основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в
1
закона чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни правото си
да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Р. България и това се
установява от представения по делото официален удостоверителен документ. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена.
Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо, тъй като би
засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ
адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е допустимо
само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение № 85 от
04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС. В допълнение следва да се посочи, че за
кредитора има възможност да предяви вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 334764/30.07.2021 г. депозирано от „,,,,,,,,,,, за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. КР. ПЧ. ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна
жалба пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2