Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 19.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 628 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от Т.В.С. ***, чрез адв. Г.Б. против Решение
№ 110 от 25.07.2017 г., на РС - С., по гр. д. № 79 по описа на същия
съд за 2014 г., с което е отхвърлен на основание
чл. 109 ЗС иска на Т.В.С. срещу К.Х.К. за осъждане на ответника да събори
незаконно построения в част от имота на Т.С. ПИ с идентификатор № 65231.908.336
масивен гараж, като неоснователен. С решението Т. В. С. е осъден да заплати на К.Х.К.
сумата от 1200 лева разноски по делото.
В жалбата
се твърди, че РС-С.е достигнал до неправилни правни изводи.От събраните по
делото доказателства се установявало, че гаражът навлиза в имота на
жалбоподателя, построен бил върху негова земя по регулация, видно от
приложените скици. Излага съображения, че съдът не е посочил защо не кредитира
определени писмени доказателства - актове на общината, скици и две предходни
експертизи, а приема за вярно само заключението на в.л. Димитров. Твърди, че е
без значение квадратурата на частта от гаража, коята навлиза в неговия имот.
Колкото и малка /дори 1см./ да е тя, това прави гаража незаконен и като такъв
следва да бъде съборен. Навлизането на гаража в неговия имот с 0,36 кв.м. е
повече от 1/3 от квадратния метър, а тези стойности са само и единствено по
заключението на в.л. Димитров, а по другите доказателства навлизането било
много по-голямо. По изложените съображения моли решението да бъде отменено
изцяло и предявеният иск по чл. 109 ЗС да бъде уважен.Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока за
отговор е подаден такъв от К.Х.К., чрез адв. З.Т..
Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила Решение № 110 от 25.07.2017 г., на РС - С.. Излага съображения, че изграждането на
гаража на имотната граница е станало със съгласието на собственика на съседния
имот /Р. П./ и праводател на ищеца-жалбоподател,
както и че не е установено по категоричен начин навлизане на гаража в имота. Не
било установено какви действия или бездействия смущават, ограничават или пречат
за осъществяване правото на собственост на ищеца в пълен обем. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да
обжалва постановеното от Районен съд - С.решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-С.е
сезиран с искова молба /насрещен иск/, предявен от Т.В.С. срещу К.Х.К., с
правно основание чл. 109 от ЗС, с която ищецът моли ответникът да бъде осъден
да събори незаконно построения в част от неговия имот масивен гараж, както от
собствения му терен, така и в частта на нарушено отстояние.
В срока за
отговор по настрещния иск е подаден такъв от К.Х.К., чрез адв.
Т., с който изразява становище, че гаражът не е незаконен, не е построен в
имота на ищеца и при неспазено отстояние, поради което моли за отхвърляне на
иска.
От
фактическа страна се установява следното:
От
представената декларация от 18.09.1989 г. подписана от Р.И. П. се установява,
че като собственик на парцел IV пл. № 2807, кв. 329 по
плана на гр. С.дава съгласие съседът й К.Х.К. да построи гараж на граничната
линия между нейния парцел и неговия парцел V, пл. № 2808 от кв. 329
по плана на гр. С., съобразно утвърден план и строително разрешение.
От строително
разрешение № 190 от 10.05.1988 г. се установява, че се позволява на К.Х.К. да
построи I етап на жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен
проект под № 168/1988 г.
С писмо №
ТС-НС-2833/01.06.2000 г. на Община С., техническа служба, Е. Й. П. е уведомена,
че е извършена проверка и нарушението /навлизане на гаража в имота й/ е
констатирано с акт № 23 от 04.05.2000 г. Становището на гл. архитект е
проучване възможността за узаконяване на строежа след извършване на процедурите
на основание чл. 93, ал. 1 и 4 от ППЗТСУ.
Представено
е заявление от Е. Й. П. и К.Х.К. ***, с което е изразено съгласие да се направи
изменение на дворищната регулация на собствените им парцели в кв. 329, съгласно
проект-предложение за изменение на регулацията.
Приета по
делото е съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ефтим Кьосев, която
дава заключение, че от направените измервания гаража е построен на имотната граница.
В проведеното о.с.з. на 03.04.2015 г. в.л. Кьосев обяснява, че гаражът навлиза
по регулационния план в имота на ответника, а по кадастралната карта е на
границата. В приетата последваща съдебно-техническа екстпертиза, в.л. Кьосев
дава заключение, че гаража е построен в северната част в имот № 65231.908.411
по ККР на гр. С., а по регулационен план имот пл. №2807, пар. V, кв. 329. Същият в
западната страна навлиза в имот 65231.908.336 УПИ-IV кв. 329 с 0,22 м. и в
източната страна с 0,55 м. спрямо регулационната линия, и квадратура от 3,9464,
приблизително 4 кв.м. Гаража е построен на границата по кадастралната карта
между имот 908.411 и имот 908.336, която е материализирана на терена. Няма
навлизане на гаража по така материализираната граница върху терена. Върху
терена няма материализирана линия по регулационния план, касаеща имот пл. №
2802, пар. V кв. 329. В проведеното
о.с.з. на 24.11.2016 г. в.л. посочва, че имотната и регулационната граница
съвпадат и гаража не навлиза при това положение.Стойностите 0,22 см и 0,55 см.
са получени с оцифряване на компютър.
Изслушана
и приета по делото е и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
в.л. Ивайло Димитров. На база извършени измервания на място налице е
незначително навлизане на изградения на място гараж от ответника, в имота на
ищеца. Стойностите от измерванията са в рамките на точността на самото
измерване, определена от чл. 18 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Площта е около 0,36 кв.м., която стойност е в рамките на точността на
измерванията. Вещото лице е извършило измерване на място с инструмент
"Теодолит".
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
С негаторният
иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото
на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на
вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат
последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността
или да се преустановят тези действия. Иначе казано с този иск е предвидена
възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За
да бъде уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът
да е собственик на вещта, за която
твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът
да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява
своето права на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно
посегателство или заплаха спрямо вещното право. В случая първата предпоставка е
налице - с нотариален акт № 912, т. IА, рег. №2398, д. № 182/2012 г. на нотариус М.Хаджиангелова, ищецът Т.В.С. е закупил от Е. Й. П. и Б.
М.П. недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "Ц. Б.III" № 118, а именно незастроен поземлен имот с
идентификатор № 65231.908.336, с площ по кадастралната карта 333 кв.м., а
съгласно документ за собственост - 347 кв.м., с предназначение-урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване.
Собственик на съседния имот е ответника К.К. - с договор за доброволна делба, сключен през 1988 г.
между Л. К. С., К.Х.К. и Л. Б.К., с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан в книгите по вписвания на РС-С.на 12.05.1988 г., К.Х.К. е
получил в дял дворно място с площ 589 кв.м., урегулирана площ, образуващо
парцел V, пл. № 2808 от кв. 329 по плана на гр. С., и
построените в мястото паянтова жилищна сграда и масивно складово помещение.
От
приетите по делото скици, от съдебно техническите експертизи се установява
безпорно, че в северната част в имот № 65231.908.411 по
ККР на гр. С./на
К.Х.К./ е построен масивен гараж. Спорният въпрос е дали процесният гараж
навлиза в имота на ищеца и по какъв начин му пречи да упражнява правото си на
собственост.
От
представената декларация от 18.09.1989 г. подписана от Р.И. П. се установява,
че като собственик на парцел IV пл. № 2807, кв. 329 по
плана на гр. С.дава съгласие съседът й К.Х.К. да построи гараж на граничната
линия между нейния парцел и неговия парцел V, пл. № 2808 от кв. 329
по плана на гр. С., съобразно утвърден план и строително разрешение.
Според
в.л. Кьосев гаражът в западната страна навлиза в имот 65231.908.336 УПИ-IV кв. 329 с 0,22 м. и в
източната страна с 0,55 м. спрямо регулационната линия, и квадратура от 3,9464,
приблизително 4 кв.м. Гаража е построен на границата по кадастралната карта
между имот 908.411 и имот 908.336, която е материализирана на терена. В
проведеното о.с.з. на 24.11.2016 г. в.л. посочва, че имотната и регулационната
граница съвпадат и гаража не навлиза при това положение.Получените стойности
0,22 см и 0,55 см. са получени с оцифряване на компютър.
Повторната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ивайло Димитров, въззивният
съд кредитира, като обективно дадена, която в пълнота дава отговор на
поставените въпроси. Вещото лице е извършило измерване на място с инструмент
"Теодолит", а изчисленията на
в.л. Кьосев са получени с оцифряване на компютър.
На база експертизата на инж. Димитров
налице е незначително навлизане на изградения на място гараж от ответника, в
имота на ищеца. Стойностите от измерванията са в рамките на точността на самото
измерване, определена от чл. 18 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Площта е около 0,36 кв.м., която стойност е в рамките на точността на
измерванията.
В т. 3 от
Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е възприето разрешението, че за
уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право. Според него съдът, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства, следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените.
Във всички случаи, когато незаконният строеж е изграден в
нарушение на строителни правила и норми, ищецът следва да докаже с какво
конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на
собственост. Това е така, тъй като незаконният строеж сам по себе си не създава
такива пречки за собственика на съседния имот, когато е изграден без строително
разрешение, но в съответствие с установени с благоустройствените закони
строителни правила и норми. Горното е възприето и в решение № 493/24.06.2010 г.
по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, първо г. о. и в решение № 430/27.10.2010 г. по
гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, второ г. о., както и в решение № 40/31.01.2011 г.
по гр. д. № 296/2010 г. на ВКС, първо г. о., Ищецът следва да изложи твърдения в
исковата молба как и с какво такъв строеж му пречи да упражнява правото си на
собственост, с оглед извършването на преценка, дали отправеното искане
съответства на нарушението, както и с оглед правото на защита на ответника, в
чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата
му. В случая ищецът не е изложил
твърдения в насока какви пречки му създава гаража да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, а защитата на
собствеността по този ред следва да съответства на нарушението и да се ограничава
с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху правото на собственост, без да ги
надхвърля. Както се установи от експертизата на в.л.Димитров навлизането е
минимално, в рамките на допустимата грешка в измерванията, поради което съдът
споделя извода на първоинстанционния съд, че липса извършено нарушение. Дори
обаче да приемем, че такова съществува, ищецът не е изложил твърдения с какво е
накърнено правото му на собственост, поради което искът следва да се
отхвърли. И на последно място искането
за премахване на гаража не съответства на извършеното нарушение /навлизането в
съседния имот е минимално/, поради което искът не следва да се уважи.
Изложените съображения обуславят извод
за неоснователност на предявения иск за премахване на процесния гараж, тъй като
липсва втората
предпоставка за уважаване на негаторния иск.
Като е постановил решението си в горния смисъл, районният
съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и същото следва да
бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на въззивната
жалба въззивника Т.В.С. следа да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноски
в размер на 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение .
Водим от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 110 от 25.07.2017 г., на РС - С., постановено по гр. д. № 79 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлен на основание чл. 109 ЗС иска на Т.В.С. срещу К.Х.К. за
осъждане на ответника да събори незаконно построения в част от имота на Т.С. ПИ
с идентификатор № 65231.908.336 масивен гараж, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.В.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на К.Х.К. с ЕГН: ********** ***
сумата от 600,00 лева, сторени разноски за адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС с касационна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.