№ 1869
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100509544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20120575 от 20.05.2021 г., постановено по гр. дело № 41533/2020 г., по
описа на СРС, 123-ти състав, са уважени предявените от Д. Г. И. срещу „С.В.“ АД
кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед №
729/06.07.2020 г., издадена от изпълнителния директор на „С.В.“ АД; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„Лабораторен специалист Пробовземане“ в сектор „Пробовземане“ към Лабораторно-
изпитвателен комплекс при „С.В.“ АД; и осъдителния иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 2500,00 лв., представляваща
парично обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение в периода от
07.07.2020 г. до 31.08.2020 г.
Със същото решение, предвид изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1400,00 лв., както и на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 260,00 лв.- представляваща дължимата държавна такса за
уважените искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.“
АД, чрез юрк. Е.П., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че заповедта е мотивирана,
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 195, ал. 1 КТ реквизити, като са посочени
1
конкретните нарушения на трудовата дисциплина. Сочи още, че представената докладна
записка от 22.06.2020 г. е част от заповедта, тъй като същата била представена с отговора на
исковата молба, като събраните писмени и гласни доказателства установявали описаните
нарушения. Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените от ищеца искове, като присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемият - ищец Д. Г. И., чрез процесуалния си представител адв. Д.З., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените
съображения. Поддържа, че работодателят не е изпълнил надлежно процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ, както и че заповедта е немотивирана, а по същество твърдените нарушения не са
доказани. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение и
присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна, като
настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно
наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното::
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици,
заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е
дисциплинарнонаказващия орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява
неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на
сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни
действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на
дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване
законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело – „С.В.“ АД, а в
конкретния случай законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ,
във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото
2
нарушение, което работодателят е длъжен да извърши – арг. чл. 193, ал. 1 КТ е
задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се
дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на
служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на работника
да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.
В конкретния случай настоящият състав на съда намира за неоснователно
оплакването в отговора на въззивната жалба , поддържано и в исковата молба, че
обясненията по реда на чл. 193 КТ са били изискани в рамките на същия ден. Видно от
поканата за писмени обяснения същата е надлежно връчена на ищеца на 02.07.2020 г. от
лицето, упражняващо дисциплинарна власт в дружеството – изпълнителния директор, като
ищецът е дал такива преди налагане на процесното дисциплинарно наказания. Ето защо е
спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а обстоятелство че същите не са взети предвид при
изготвяне на заповедта за уволнение не рефлектира върху законосъобразността на
процедурата.
С оглед оплакването във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно чл. 195,
ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то и в какво се изразява, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основание за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника или
служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.
В заповедта за уволнение най-общо са вменени следните дисциплинарни нарушения:
„…на 15.06.2020 г. служителят е получил поръчки за пробовземане и транспорт за вземане
на проби от 12 обекта, подробно описани в Докладна записка от 22.06.2020 г….”, както и, че
„…пунктовете за вземане на проби са били посетени, но на някои от тях престоят е в
рамките на 2-3 минути, което е абсолютно недостатъчно за изпълнение на възложените
дейности по пробовземане и извършване на полеви тестове за РН, температура и свободен
хлор… , с което Д. Г. И. е нарушил основно задължение на длъжностната си
характеристика, като не е осъществил коректно вземане на проби и извършване на
необходимите за тях полеви изпитвания (измервания на място на пробовземане)…С
поведението се на 15.06.2020 г. е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като
е осъществил състава на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и чл. 47, т. 8 от Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството”.
В този смисъл процесната заповед действително не отговаря на формалните критерий
на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в заповедта не е посочено с кое свое поведение - действие
или бездействие служителят е допринесъл за констатираното отклонение по показател РН на
проби с кодове 12004066; 12004067; 42004070 и 12004071, предвид установеното „голямо
разминаване на резултатите за РН между лабораторната и контролната проби” и за
установеното впоследствие обстоятелство, че „в банки с един и същи код има проби с
различен състав по отношение на показатели електропроводимост и РН”, довело до
анулиране на „всички проби с дата 15.06.2020 г., респективно как е повлиял върху състава
на същите. Не е посочено още отклоненията в пробите с кодове 12004066; 12004067;
42004070 и 12004071 за кои точно измежду всички възложени 12 обекта, са констатирани,
респективно на кои от тях от общо 12 обекта служителят е престоял в рамките на 2-3
3
минути, предвид обстоятелството, че в заповедта е посочено „…на някои от тях”, нито е
посочено дали пробите с констатирани отклонения са взети точно от тези обекти. В тази
връзка следва да се отбележи, че е обоснован извода на СРС, че по делото липсват данни
Доклад от 22.06.2020 г. на Д.Д. и ст. Мениджър ЛИК В.С. да е била връчена на служителя
преди или едновременно със Заповед № 729/06.07.2020 г. на Изпълнителния директор на
ответното дружество, поради което и настоящият съдебен състав намира, че същата не е
станала част от съдържанието на атакуваната заповед. Ето защо и противно на
поддържаното във възивната жалба е недопустимо с нея да се допълва съдържанието на
Заповед № 729/06.07.2020 г. в хода на процеса по делото с представяне като писмено
доказателство с отговора на исковата молба.
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение не е
самоцелно, а е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ, възможността на наказания
работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство и да се защити
ефективно, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението, като целите на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за
работника или служителя начин, който смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана
в Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС;
Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС;
Решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС;
Решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение
№ 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11 г. на III г. о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК.
Констатирания порок в уволнителната заповед не може да се запълва в исковото
производство нито с представени писмени доказателства, нито със събирането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели /в случая показанията на свидетелите С. и Д./. Нещо
повече, съгласно чл. 186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, като лисата на конкретни факти, очертани коректно и
точно в уволнителната заповед, има за последица и недоказаност на твърдените
дисциплинарните нарушения.
Доколкото във въззивната жалба липсват други оплаквания, включително и по
отношение размера на уважения осъдителен иск, и поради съвпадане на крайните правни
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, то и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение.
Тъй като въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски, такива не
следва да му бъдат присъждани.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК
въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20120575 от 20.05.2021 г., постановено по гр. дело №
41533/2020 г., по описа на СРС, 123-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5