М О
Т И В И
към Присъда № 111 от 20.04.2018 година,
постановена по НОХД № 1060/2018
г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Съдебното
производство е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен акт от
прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против И.С.С. ЕГН **********, е повдигнато обвинение за извършено в периода 11.06.2011 - 17.03.2013 г. в
гр.Бургас престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,т.6 и т.7 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
Производството
е разгледано по реда на чл.371 т.1 във връзка с чл.372 ал.3 и чл.373 ал.1 от НПК. В съдебното заседание подсъдимия и неговият защитник са изразили желание и
са депозирали изрично съгласие да не се провежда разпит на посочените в
обвинителния акт свидетели, с изключение на свид. Б.Х., и на вещите лица, с
изключение на вещото лице Диана Бимбелова, като показанията на свидетелите и експертното заключение се ползват
непосредствено със съдържанието, събрано в досъдебното производство. Съгласието
им е одобрено от съда по реда на чл.372 ал.3 от НПК след преценка, че
действията по разследването, чрез които са били приобщени показанията на
свидетелите и заключението на вещото лице Димитър Неделчев, са извършени при
условията и по реда на НПК.
В
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, което счита доказано по безспорен начин от обективна и субективна
страна. Подробно анализира доказателствените източници, отчита извършеното след
образуване на съдебното производство плащане от страна на подсъдимия на
неплатените данъчни задължения заедно с лихвите, обосновава с оглед на
последното наличие на всички предпоставки за приложение на чл.78а от НК,
предлага подс. С. да бъде признат за виновен по обвинението, на основание чл.
78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението и да
му се наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, както и
да бъде осъден да заплати сторените в наказателното производство деловодни
разноски.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия излага съображения за недоказаност на обвинението по
предвидения в закона категоричен и несъмнен начин. Позовава се на разпоредбата
на чл.127 ал.2 от НПК, за да обоснове съждение, че въпреки съдържаща се в това
правило забрана, констатациите от ревизионния акт на Тд на НАП-Бургас са
залегнали в най-голяма и решителна степен при формулиране на обвинението,
аналогично е подходило и вещото лице при изготвяне на възложената й
съдебно-счетоводна експертиза, а показанията на свид. Б.Х. пред съда противоречат
не само на показанията му от досъдебното производство, но са и вътрешно
противоречиви и недостоверни, тъй като според защитата този свидетел на
практика е съпричастен към престъплението, за което обаче е обвинен само подс. С..
Солидаризира се с предложението на прокурора спрямо подсъдимия да намери
приложение института на чл.78а от НК, каквато възможност изрично предвижда и
чл.255 ал.4 от НК, предвид внасянето в бюджета на цялото неплатено данъчно
задължение и лихвите върху него, и факта, че подс. С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от общата част на
НК. Моли за отмерване на административното наказание в минималния установен от
закона размер – 1000 лева.
Подс.
С. участва лично в цялото наказателно производство. Възползва се от правото да
не дава обяснения по обвинението, в последната си дума не изразява отношение
към обвинението и собствената си вина, но се съгласява с предлогания от
прокурора и неговия защитник завършек на делото, заявява, че не чувства себе си
престъпник и че в съдебното производство е положил усилие да възстанови цялата
инкриминирана по делото сума, моли за минимално по размер административно
наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След
отделна и съвкупна преценка на всички събрани в наказателното производство
доказателства и доказателствени средства, съдът възприе извод за установеност
на следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.С.С. ЕГН ********** роден
на *** г. в гр. ***, с
настоящ адрес ******
На 11.08.2009г. в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-гр.София било вписано търговско дружество „***” *** ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, зона „Запад”, блок „Бисер”, ет.2,
ап.5. При вписване на дружеството, съдружници в него били подс.И.С. и лицето Н.
С. А., който бил и управител. На 29.12.2009г. в Търговския регистър било
вписано преобразуване на дружеството от такова с ограничена отговорност (ООД),
в еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), с наименование „***” **.
Съдружникът А. прехвърлил дружествените си дялове на подс. С., с което
последният станал едноличен собственик на капитала на „***” **, и негов
управител.
Въз основа на подадено от дружеството заявление по
реда на чл.100 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с Акт за
регистрация по ЗДДС № ***/ 16.09.2009г. „***” *** било регистрирано и по ЗДДС,
считано от 17.09.2009г. При регистрацията дружеството декларирало, че ще
извършва строителна дейност и довършителни строително-монтажни работи, а
компетентната за дейността му териториална дирекция по приходите била ТД на
НАП-Бургас.
При осъществяване на стопанска дейност като
регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице, „***” ***, представлявано от подс.
С., по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС следвало за всеки данъчен период да подава
в ТД на НАП-Бургас справка-декларация, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС - дневник за
покупките и дневник за продажбите, на хартиен и магнитен носител.
Счетоводното обслужване на „***” *** в периода
2009-2012 година се осъществявало от „*** „***, представлявано от свид.Ю.Д. -
негов управител. За отношенията, свързани с воденето на счетоводство, не бил
сключен нарочен писмен договор, но доставчикът на счетоводни услуги „***” ***
редовно фактурирал на „***” *** дължимите за счетоводното обслужване
възнаграждения. Между страните било уговорено подс. С., като управител на „***”
***, да представя издадените в съответния отчетен период първични счетоводни
документи - фактури, лично на свид.Д., която имала грижата за тяхното
отразяване в счетоводството на „***” ***, и в отчетните регистри и месечните
справки –декларации по ЗДДС.
Разплащанията с доставчици по фактурите се осъществявали
единствено от подс. С., а за оперативната дейност и плащанията, извършвани от и
на „***” *** в брой и по банков път, свид. Д. не била информирана. Тя изготвяла
месечните справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, както
и годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО на „***” ***, въз основа на
информацията, съдържаща се във фактурите, предоставени й от подс.С.. Подаването
на справките-декларации по ЗДДС и приложенията към тях в ТД на НАП- Бургас, се
извършвало от името на „***” *** по електронен път чрез квалифициран електронен
подпис, сертифициран на името на счетоводна фирма „***”****, с управител свид. Д..
І. В началото на 2010 г. подс.И.С. се запознал със
свид.Б.Х., който по същото време бил вписан като управител на дружествата „****”
*** и „****” *** Подсъдимият и свид. Х. устно се споразумели свидетелят да
извършва строително-монтажни работи по строителните обекти на „***”***. В
течение на следващите няколко месеца свид.Х. действително полагал личен труд на
строителните обекти на „***”***, срещу което получавал от подс. С. парично
възнаграждение, но без тези отношения да са оформени като трудови. От контактите
си със свидетеля подс.С. узнал, че Х. е
управител на гореспоменатите две търговски дружества.
2010 година
През данъчния период 01.05.2010-31.05.2010г. „***”
*** извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи от
21 774.34 лева, върху които бил начислен данък върху добавената стойност
за внасяне в общ размер от 15 021.40 лева. Всички извършени от „***” ***
облагаеми доставки за периода били надлежно отразени в дневника за продажби на
дружеството. За да направи възможно приспадане от страна на „***” ** на част от
упоменатия ДДС за внасяне, през месец май 2010г. подс.С. предложил, а свид.Х.
приел, като управител на „***” ***, да издаде от името на същото дружество две
фактури, с получател „***” ***, за извършени строително-монтажни работи, без
такива доставки изобщо да се извършват. С оглед постигната с подсъдимия
уговорка свид.Х. бил наясно, че фактурите, които ще издаде от името на „***” ***,
няма да отразяват реални доставки, но въпреки това бил съгласен, тъй като
подсъдимият обещал да му плати за издадените фактури. Така свид.Х. съставил и
подписал следните данъчни фактури с невярно съдържание:
- данъчна фактура № **********/31.05.2010 г., с
данъчна основа от 12 500.00 лева, и начислен върху нея ДДС в размер на 2 500.00
лева, на обща стойност 15 000.00 лева, с предмет на доставка „извършена
услуга /СМР/ по договор”, издадена от „Би Ес Капитал Мениджмънт”ЕООД ЕИК
*********, с управител Б.Х.Х., и получател „И.С.Груп” ЕООД с управител подс. С.;
- данъчна фактура с № ****/31.05.2010 г. с данъчна
основа от 12 500.00 лева, и начислен върху нея ДДС от 2 500.00 лева,
на обща стойност 15 000.00 лева, с предмет на доставка “тухли четворки и
греди”, издадена от „****”*** ЕИК *********, с управител Бойчо Христов Христов,
и получател „***” **** с управител подс. С..
Цитираните две фактури не били включени в дневника
за продажби на доставчика „****” ** за данъчния период м. май 2010г., но след
предаването им на подсъдимия, а чрез него – и на свид. Д., те били включени в
дневника за покупки и в месечната справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС на
„***” ** за същия данъчен период. Така в дневника на покупките на „***” ** били
удостоверени неверни обстоятелства – че посочените сделки с доставчик „***” **
са действително извършени и съответно заплатени от получателя по тях. На базата
на този регистър, свид.Д. извършила технически действия по попълването на
месечната справка-декларация по ЗДДС, която заедно с отчетните регистри по
чл.124 ал.1 от ЗДДС, била подадена в ТД на НАП-Бургас по електронен път чрез
електронния подпис на счетоводната фирма „***”***, и съответно приета с вх.№ *****/
11.06.2010г.,.
По този начин, използвайки документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър
по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС-дневник за покупките, в който били отразени
гореописаните две данъчни фактури с невярно съдържание, с доставчик „***” ***,
без да са налице реални доставки, и потвърждавайки неистина в месечна
справка-декларация, която се изисква по силата на закон, подс.С., в качеството
на управител на „***” ***, невярно декларирал пред органите по приходите - ТД
на НАП - Бургас, че размерът на получените от „***” *** доставки с право на
пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период м. май 2010
г. е 33 393 лева, съответно ДДС за тези доставки е 6 678.60 лева, а е
следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 8 393 лева, и съответно ДДС върху тях в размер
на 1678.60 лева.
Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Като последица от описаното невярно деклариране, подсъдимият приспаднал
по реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 5 000
лева, а същевременно избягнал установяването на действителния размер на
дължимия от данъчно задълженото лице „***” *** ДДС за периода, декларирайки ДДС
за възстановяване 2323.74 лева вместо ДДС за внасяне в размер на 2676.26 лева, и
по този начин избегнал плащането му.
2011 година
През 2011г. лицето А. М. Д., с която свид. Б.Х. съжителствал,
заболяла от онкологично заболяване, изискващо скъпоструваща терапия. Свид.Х. не
притежавал движимо или недвижимо имущество, нито постоянен източник на доходи
или пари в брой, с които да покрива лечението, и изпаднал в остра нужда от финансови
средства. Свид. Х. споделил с подсъдимия за проблема, като при разговора
уведомил С., че самият той, спътницата му А. Д. и негов приятел - свид.Г.Г., са
управители на няколко търговски дружества. При тези обстоятелства подс.С.
предложил на свид. Х. да започне да го снабдява с фактури, издадени от името на
дружествата, представлявани от Х., Д. и Г., които фактури да са с получател „***”
***. С. доверил на свид.Х., че целта му е да приспада част от данъка върху
добавената стойност, дължим за внасяне от „***” ***, като се ангажирал да
заплаща на свид. Х. пари в брой за всяка издадена фактура. Свид.Х., след като
разговарял и получил съгласието на А. Д. и свид.Г., се съгласил с предложението
на подсъдимия. В периода от м. април 2011г. до м. септември 2012г. включително,
свид. Х. издал множество данъчни фактури с доставчици „***” ***, „***” *** и „****”
***, получател по които било дружеството на подсъдимия „***” ***. Фактурите
били с предмет на доставка „извършено СМР по договор/ протокол”, но без такива
доставки да са били въобще извършвани и заплащани. Една част от фактурите били
съставени и подписани лично от свид.Х., други били подписани от А. Д. и свид.Г.Г.,
в качеството им на представляващи „***” ** и „***” ***, като за целта Д. и Г.
предварително подписали празни кочани фактури от името на споменатите
дружества, предоставени им от свид.Х.. В посочения период свид.Х. фактически съхранявал
касовите апарати на посочените четири дружества, чрез които издал касови бонове
към фактурите, за да бъдат те изрядни от външна страна.
През данъчния период 01.04.-30.04.2011г. „***” **
извършило облагаеми по ЗДДС доставки, с общ размер на данъчните основи от 17
950 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 3 590
лева. Всички извършените доставки били надлежно отразени в дневника за продажби
на дружеството. През същия данъчен период, съобразно уговорката помежду им, свид.
Х. съставил, подписал и предал на подсъдимия следните данъчни фактури:
-данъчна фактура № *****/ 04.04.2011 г., с данъчна
основа от 12 000.00 лева, и начислен върху нея ДДС от 2 400.00 лева,
на обща стойност 14 400.00 лева, с предмет на доставката „СМР съгласно
договор от 01.04.2011г.”, издадена от „****” *** ЕИК *********, с управител свид.Б.Х.;
-данъчна фактура с № ****/ 08.04.2011 г., с
данъчна основа от 9 000.00 лева, и начислен върху нея ДДС от 1 800.00
лева, на обща стойност 10 800.00 лева, с предмет на доставката „СМР
съгласно договор от 07.04.2011г.”, издадена от „****”*** ЕИК *********, с
управител свид.Б.Х..
За да избегне установяването и плащането на
данъчно задължение по ЗДДС в размер на 4 200 лева, подс.С. представил
гореописаните фактури с невярно съдържание на свид.Д. за осчетоводяване. Вследствие
на това, посочените фактури с общ размер на данъчната основа 21 000 лева и общ
размер на ДДС върху тази сума в размер на 4 200 лева, били включени в отчетния
регистър „дневник на покупките” на „***” ***, в който били удостоверени неверни
обстоятелства - че посочените две сделки с доставчик „****” *** действително са
извършени и цената за доставките е заплатена. На базата на този регистър, свид.Д.
извършила технически действия по попълването на месечната справка-декларация по
ЗДДС, която заедно с приложенията към била подадена в ТД на НАП-Бургас по
електронен път чрез електронен подпис на счетоводна фирма „***”***, с управител
свид. Д., и съответно приета с вх.№****/12.05.2011г.
По описания начин, използвайки документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър
по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (дневник за покупките), в който били отразени цитираните
две данъчни фактури с невярно съдържание с доставчик „****” **, без да са
налице реални доставки, и потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация,
която се изисква по силата на закон, подсъдимият в качеството на управител на „***”
** невярно декларирал пред органите по приходите - ТД на НАП-Бургас, че размерът
на получените от „***” ** доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен
върху тях ДДС, за данъчния период 01.04.- 30.04.2011г. е 21 063.64 лева,
съответно ДДС за тези доставки е 4 212.73 лева, а е следвало да декларира
данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
63. 64 лева и съответно ДДС за тях 12.73 лева. Като последица от невярното
деклариране, подс.С. приспаднал по реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се
данъчен кредит в размер на 4 200 лева, и така избягнал установяването на
действителния размер на дължимия от „***” *** ДДС за периода, и декларирал ДДС
за възстановяване 622.73 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на
3577.27 лева, като избегнал и плащането му.
В данъчния период 01.05.- 31.05.2011г. „***” ***
извършило облагаеми с ДДС доставки с общ размер на данъчните основи от 22 154
лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 4 430.80
лева. Извършените облагаеми доставки били надлежно отразени в дневника за
продажби на дружеството. В същия данъчен период, свид.Б.Х. съставил, подписал и
предал на подс. С. следните данъчни фактури:
-данъчна фактура с № ***/20.05.2011 г„ с данъчна
основа от 11 791.67 лева, и начислен върху нея ДДС в размер на 2 358.33 лева, на обща
стойност 14 150.00 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР”, издадена
от „***”*** ЕИК *********, с управител свид.Х.;
-данъчна фактура с № ***/30.05.2011 г., с данъчна
основа от 10 000.00 лева, и начислен върху нея ДДС в размер на 2 000.00
лева, на обща стойност 12 000.00 лева, с предмет на доставката „Извършено
СМР”, издадена от „***”*** ЕИК *********, с управител свид. Х..
Подс.С. представил гореописаните фактури с невярно
съдържание на св.Д. за осчетоводяване и включване в месечната
справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчния период 01.05. - 31.05.2011г.
Фактурите с общ размер на данъчната основа 21 791.67 лева и общ размер на
ДДС върху тази сума от 4 358.33 лева, били включени в отчетния регистър
„дневник на покупките” на „****” ***, с което в регистъра били удостоверени
неверни обстоятелства - че посочените сделки с доставчика „***” *** са
действително извършени и за доставките е заплатено. Въз основа на данните в
регистъра свид.Д. попълнила месечната справка- декларация по ЗДДС на „***” ***,
която заедно с приложенията към нея подала в ТД на НАП- Бургас по електронен
път, чрез електронен подпис, сертифициран на името на счетоводна фирма „***”**.
Декларацията и регистрите били приети с вх.№ ***/ 10.06.2011г. По описания
начин чрез използване на документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите - отчетен регистър за покупките, в който
били отразени описаните две данъчни фактури с невярно съдържание с доставчик „***”
**, без да са налице реални доставки, и потвърждавайки неистина в месечна
справка-декларация, която се изисква по силата на закон, подсъдимият като управител
на „***” **, невярно декларирал пред органите по приходите - ТД на НАП-Бургас,
че размерът на получените от „***” *** доставки с право на пълен данъчен кредит
и начислен върху тях ДДС, за данъчния период м. май 2011г. е 21 791.67
лева, съответно ДДС за тези доставки е 4 358.33 лева, а е следвало да
декларира данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 00.00 лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. Подс.С. приспаднал по
реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 4 358.33
лева, избягнал установяването на действителния размер на дължимия от данъчно
задълженото лице „***” *** ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне в размер
на 72.47 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 4 430.80
лева, като по този начин избегнал плащането му.
През данъчния период м.септември 2011г. „***” *** осъществило
облагаеми с ДДС доставки в общ размер от
12 266.70 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер
на 2 453.34 лева. Извършените доставки били надлежно отразени в дневника
за продажби на дружеството. През същия данъчен период, свид. Х. съставил,
подписал и предал на подсъдимия Данъчна фактура № ****/ 30.09.2011 г., с
данъчна основа от 12 084.00 лева, с начислен върху нея ДДС 2 416.80
лева, и обща стойност 14 500,80 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР”,
издадена от „****”*** ЕИК *********, с управител свид. Х.. За да избегне
установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 2 416.80
лева, подсъдимият представил посочената фактура с невярно съдържание на свид.Д.,
която на свой ред я отразила в отчетния регистър „дневник на покупките” на „***”
**. Така в регистъра за покупките били удостоверени неверни обстоятелства - че документираната
във фактурата сделка с доставчик „ *****” *** действително е извършена и
доставката е заплатена. Въз основа на данните от регистрите, свид.Д. попълнила
месечната справка-декларация по ЗДДС на „***” ***, която подала заедно с отчетните регистри по чл.124
ал.1 т.1 от ЗДДС в ТД на НАП-Бургас по електронен път с електронния подпис
на счетоводна фирма „***”***.
Справката-декларация и прилбоженията към нея били приети с вх. № ****/ 14.10.2011г.
Така чрез
използване на документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската
дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите - дневник за покупките, в който била отразена описаната
данъчна фактура с невярно съдържание с доставчик „****” ***, без да е налице
реална доставка, и чрез потвърждаване на неистина в месечна справка-декларация,
която се изисква по силата на закон, подс. С. в качеството на управител на „***”
*** невярно декларирал пред органите по приходите - ТД на НАП-Бургас, че размерът
на получените от „***” *** доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен
върху тях ДДС, за данъчния период 01.09. -30.09.2011г. възлиза на 12 084.00
лева, съответно начисленият ДДС за тези доставки е в размер на 2 416.80
лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 00.00 лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. В
резултат на невярното деклариране, подсъдимият приспаднал по реда на чл.68 ал.1
т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 2 416.80 лева, избягнал
установяването на действителния размер на дължимия от „***” ** ДДС за периода,
и декларирал ДДС за внасяне 36.54 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в
размер на 2 453.34 лева, избегвайки по този начин плащането му.
През данъчния период 01.12.-31.12.2011г. „***” ***
извършило облагаеми с ДДС доставки с общ размер на данъчните основи от 34 526
лева, като начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 6 905.20
лева. Извършените облатгаеми доставки
били надлежно отразени в дневника за продажби на дружеството. През същия
отчетен период свид. Х. съставил и предал на подс. С. следните данъчни фактури:
-данъчна фактура № ***/ 28.12.2011 г., с данъчна
основа в размер на 12 100.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 420.00
лева, на обща стойност 14 520.00 лева, с предмет на доставка „Извършено
СМР по договор за строителство - шпакловка и мазилка”, издадена от „****”***
ЕИК *********, представлявано от свид.Г.Г.;
-данъчна фактура № ***/ 29.12.2011 г., с данъчна основа
в размер на 11 800.00 лева, с начислен ДДС от 2 360.00 лева, на обща
стойност 14 160.00 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР по договор
за строителство - замазка”, издадена от „***”*** ЕИК *********, представлявано
от свид.Г.Г.;
-данъчна фактура № ***/ 30.12.2011 г., с данъчна основа
в размер на 11 120.00 лева, с начислен ДДС от 2 224.00 лева, на обща
стойност 13 344.00 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР по
договор”, издадена от „***”*** ЕИК *********, представлявано от свид.Г.Г..
Подс.С. представил изброените три фактури с
невярно съдържание на свид.Д., която ги включила в дневника за покупки на „***”
*** за м. декември 2011г. Така в дневника за покупки на дружеството били
отразени неверни обстоятелства – че фактурите с общ размер на данъчната основа
35 020.00 лева и общ размер на ДДС върху тази сума в размер на
7 004.00 лева, с доставчик „ ***” **, действително са осъществени и
заплатени. На базата на така отразените обстоятелства, свид.Д. попълнила месечната
справка-декларация по ЗДДС на „***” ***, която заедно с регистрите за покепките
и продажбите на дружеството подала в ТД на НАП-Бургас по електронен път чрез
електронния подпис на „***”**. Декларацията и приложенията към нея били приети
в приходната администратиця с вх.№ ***/ 16.01.2012г. Използвайки документи с
невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на
счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -
дневник за покупките, в който били отразени гореописаните три данъчни фактури с
невярно съдържание, с доставчик „***” ***, без да са налице реални доставки, и
потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по
силата на закон, подсъдимият като управител на „***” ***, невярно декларирал
пред органите по приходите, че размерът на получените от „**” ** доставки с
право на пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период м.
декември 2011г. възлиза на 35 020.00 лева, съответно ДДС за тези доставки
е в размер на 7 004.00 лева, вместо да декларира данъчна основа на
получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 00.00 лева и
съответно ДДС за тях 00.00 лева. Така чрез невярното деклариране С. приспаднал по
реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 7 004.00
лева, а наред с това избягнал установяването на действителния размер на
дължимия от „***” *** ДДС за периода, и декларирал ДДС за възстановяване 98.80
лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 6 905.20 лева, като
по този начин избегнал плащането му.
2012 година
За данъчния период м. януари 2012г. „***” ***
извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС
от 14885.73 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ размер на 2 977.15
лева. Извършените облагаеми доставки били надлежно отразени в дневника за
продажби. В същия отчетен период, съобразно постигнатата уговорка, свид. Х.
съставил и предал на подс. С. Данъчна фактура № ***/ 30.01.2012 г., с данъчна основа
8 750,00 лева, с начислен ДДС в размер на 1 750.00 лева, на обща стойност
10 500 лева, без отразен предмет на доставката, издадена от „***”*** ЕИК
*********, представлявано от свид.Г.Г.. Подс.С. представил фактурата на свид.Д.,
която надлежно я отразила в отчетния регистър „дневник на покупките” на „***” ***,
в резултат на което в регистъра били
удостоверени неверни обстоятелства - че сделката с доставчик „***” ***
действително е извършена и за нея е платено на доставчика. Въз основа на
данните от регистъра свид.Д. изготвила месечната справка - декларация по ЗДДС,
която подала в ТД на НАП-Бургас заедно с дневниците за покупки и продажби по
електронен път с електронния подпис на представляваната от нея счетоводна фирма
„***” ***. Декларазията и приложенията били приети с вх.№***/ 14.02.2012г. Така
чрез използване на документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите – чрез дневник за покупките, в който е
отразена цитираната данъчна фактура с
невярно съдържание с доставчик „***” ***, без да е налице реална доставка, и
потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по
силата на закон, подсъдимият като управител на „***” **, невярно декларирал
пред ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „***” ** доставки с право
на пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период
01.01.2012г.-31.01.2012г, е в размер на 14 140.72 лева, съответно ДДС за
тези доставки е 2 828.15 лева, а е следвало да декларира данъчна основа на
получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5392.72 лева и
съответно ДДС за тях 1078.15 лева. Чрез описаното невярно деклариране, подсъдимият
приспаднал по реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в
размер на 1 750.00 лева, като избягнал установяването на действителния
размер на дължимия от дружеството ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне
149.00 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 1 899.00 лева,
чието плащане избегнал.
През данъчния период м. февруари 2012г. „***” **
извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС
от 26 814.73 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ
размер на 5 229.95 лева. Извършените доставки били надлежно отразени в
дневника за продажби. През същиая отчетен период свид. Х. съставил и предал на
подс. С. следните данъчни фактури:
- данъчна фактура № ***/ 15.02.2012 г. с данъчна основа 12 450.00 лева, с начислен върху
нея ДДС в размер на 2 490.00 лева, на обща стойност 14 940.00 лева, с
предмет на доставката „Извършено СМР по договор”, издадена от „***”** ЕИК
*********, представлявано от свид.Г.Г.;
- данъчна фактура № ***/ 20.02.2012 г., с данъчна основа
12 500.00 лева, с начислен върху нея ДДС в размер на 2 500.00 лева,
на обща стойност 15 000.00 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР по
договор”, издадена от „***”** ЕИК *********, представлявано от свид.Г.Г..
Подс.С. представил цитираните фактури с невярно
съдържание на свид.Д., която ги отразила в отчетния регистър „дневник на
покупките” на „***” *. Така в регистъра били удостоверени неверни обстоятелства
- че посочените сделки с доставчик „**” ** са действително извършени и надлежно
заплатени. Впоследствие свид.Д. попълнила месечната справка - декларация по
ЗДДС, която заедно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС подала в ТД на НАП- Бургас
по електронен път чрез електронен подпис, сертифициран на счетоводна фирма „***”**.
Справката –декларация и приложенията към нея били приети с вх.№***/ 14.03.2012г.
По този начин, чрез използване на документи с невярно съдържание при упражняване
на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС-дневник за покупките, в който били отразени посочените две данъчни фактури
с невярно съдържание с доставчик „***” *, без по тях да са извършени реални
доставки, и потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се
изисква по силата на закон, подс.С. като управител на „***” **, невярно
декларирал пред ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „**” ** доставки
с право на пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за м. февруари 2012г.
възлиза на 25 644.86 лева, съответно ДДС за тези доставки е в размер на
5 128.98 лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 694.98 лева и съответно ДДС
за тях в размер на 138.98 лева. Поради невярното деклариране, подсъдимият приспаднал
по реда на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 4 990.00
лева, като избягнал установяването на действителния размер на дължимия от „**” **
ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне 100.97 лева вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 5 090.97 лева, чието плащане избегнал.
През данъчния период м. март 2012г. „**” **
извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС
от 11 199.86 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ
размер на 2 239.98 лева. Извършените облагаеми доставки били надлежно
отразени в дневника за продажби. В същия отчетен период свид. Х. в изпълнение
на уговорката, съставил и предал на подс. С. Данъчна фактура № ***/ 30.03.2012
г., с данъчна основа 12 450.00 лева, с начислен ДДС 2 490.00 лева, на
обща стойност 14 940 лева, с предмет на доставката „Извършено СМР”,
издадена от „**”** ЕИК *********, представлявано от свид.Г.Г.. Подсъдимият на
свой ред предал фактурата на свид.Д., която я включила в отчетния регистър
„дневник на покупките” на „***” ***. По този начин в регистъра били
удостоверени неверни обстоятелства относно действителното съществуване,
доставка и заплащане на отразената във фактурата сделка с доставчика „***” **.
Въз основа на записите в регистъра свид.Д. изготвила месечната справка -
декларация по ЗДДС, която заедно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС
подала в ТД на НАП-Бургас по електронен път чрез електронния подпис на „***”*.
Справката-декларация и приложенията към нея били приети от приходната
администрация с вх.№***/ 17.04.2012г. По този начин, чрез използване на
документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите чрез отчетния регистър „дневник за покупките“, в който била отразена цитираната
фактура с невярно съдържание с доставчик „***” *, без да е налице реална
доставка, и чрез потвърждаване на неистина в месечна справка-декларация, която
се изисква по силата на закон, в качеството на управител на „**” **, подсъдимият
невярно декларирал пред ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „***” **
доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния
период м. март 2012г. възлиза на 12 450.00 лева, съответно ДДС за тези
доставки е в размер на 2 490. 00 лева, а е следвало да декларира данъчна
основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 00.00
лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. Като последица от невярното деклариране, подс.С. приспаднал по реда на чл.68
ал.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 2 490.00 лева, като
избягнал установяването на действителния размер на дължимия от „**” ** ДДС за
периода, и декларирал ДДС за възстановяване 250.02 лева вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 2 239.98 лева, чието плащането избегнал.
През данъчния период м. май 2012г. „***” *** реализирало
облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС, в размер
на 28 824.00 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ
размер на 3 908.40 лева. Осъществените облагаеми доставки били надлежно
отразени в дневника за продажби. През същия данъчен период свид.Б.Х. съставил и
предал на подс. С. следните данъчни фактури:
-данъчна фактура № ***/ 16.05.2012г., с данъчна основа
12 500.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 500.00 лева, на обща
стойност 15 000.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”,
издадена от „***” *** ЕИК *********, представлявано от А. Д.;
-данъчна фактура № ***/ 30.05.2012г., с данъчна
основа 6900.00 лева, с начислен ДДС в размер на 1 380.00 лева, на обща
стойност 8 280.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”,
издадена от „***” ** ЕИК *********, представлявано от А. Д..
Подс.С. представил фактурите с невярно съдържание
на свид.Д., а тя ги отразила в отчетния регистър „дневник на покупките” на „***”
*, и така в регистъра били удостоверени неверни обстоятелства - че посочените
сделки с доставчик „ **” * са действително извършени и надлежно заплатени.
Впоследствие свид.Д. изготвила месечната
справка-декларация по ЗДДС, която заедно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС подала в ТД на НАП-Бургас по електронен път. Справката-декларация и
приложенията към нея били приети от приходната администрация с вх.№***/14.06.2012г.
Използвайки документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската
дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите чрез отчетния регистър-дневник за покупките, в който били
отразени цитираните две фактури с невярно съдържание с доставчик „***” **, без
да са налице реални доставки, и чрез потвърждаване на неистина в месечната
справка-декларация, която се изисква по силата на закон, С. като управител на „***”
*, невярно декларирал пред ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „**” ***
доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния
период м. май 2012г. възлиза на 19 400.00 лева, съответно ДДС за тези
доставки е в размер на 3 880.00 лева, а е следвало да декларира данъчна
основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 00.00
лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. В резултат от невярното деклариране, подсъдимият
приспаднал по реда на чл.68 ал.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер
на 3 880.00 лева, избягнал установяването на действителния размер на
дължимия от „***” * ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне 28.40 лева
вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 3 908.40 лева, избягвайки плащането
му.
През данъчния период м. юни 2012г. „***” **
извършило облагаеми доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС
от 18 351.00 лева, съответно начислило ДДС върху тези доставки в общ
размер на 2 166.80 лева. Извършените облагаеми доставки били надлежно
отразени в дневника за продажби на дружеството. В същия период свид.Б.Х.
съставил и предал на подсъдимия Данъчна
фактура № **/ 29.06.2012 г., с данъчна основа 10 500.00 лева, с начислен
ДДС в размер на 2 100.00 лева. на обща стойност 12 600.00 лева, с
предмет на доставката „СМР по протокол”, издадена от „**” * ЕИК *********,
представлявано от А. Д.. Аналогично на предходните случаи, чрез подс. С.
фактурата била предадена на свид.Д., която пък я отразила в отчетния регистър
„дневник на покупките” на „***” **. Така в регистъра било удостоверено невярно
обстоятелство - че сделката с доставчика „***” ** е действително извършена и
заплатена. На базата на този регистър, свид.Д. попълнила месечната
справка-декларация по ЗДДС, която подала в ТД на НАП-Бургас заедно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС по електронен път чрез електронния подпис на „***”*. Справката-декларация
и приложенията към нея били приети с
вх.№ **/ 16.07.2012г. Така чрез използване на документи с невярно съдържание
при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по
чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС-дневник за покупките, с отразена в него фактура с
невярно съдържание с доставчик „***” **, без да е налице реална доставка, и
потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по
силата на закон, подсъдимият като управител на „**” *, невярно декларирал пред
ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „**” * доставки с право на пълен
данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период м. юни 2012г. е 10 500.00
лева, съответно ДДС за тези доставки е 2 100.00 лева, а е следвало да
декларира данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 00.00 лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. Като последица от невярното
деклариране, подсъдимият приспаднал по
реда на чл.68 ал.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 2 100.00
лева, избягнал установяването на действителния размер на дължимия от данъчно
задълженото лице „***” ** ДДС за периода, и декларирал ДДС за внасяне 66.80
лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2 166.80 лева, като
избегнал и плащането му.
През данъчния период м. август 2012г. „**” *
извършило облагаеми с ДДС доставки с общ размер на данъчните основи за облагане
с ДДС от 27 006.66 лева, и съответно начислило върху тези доставки ДДС в
общ размер на 4 153.34 лева. Извършените доставки били надлежно отразени в
дневника за продажби. През същия отчетен период свид. Х. съставил и предал на С.
следните данъчни фактури:
- данъчна фактура № ***/ 31.08.2012 г., с данъчна
основа 8 500.00 лева, с начислен ДДС в размер на 1 700.00 лева, на
обща стойност 10 200.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”,
издадена от „**” * ЕИК *********, представлявано от А. Д.;
- данъчна фактура № ***/ 30.05.2012 г., с данъчна основа
12 150.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 430.00 лева, на обща
стойност 14 580.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол“,
издадена от „***” * ЕИК *********, представлявано от А. Д..
Подс.С. представил цитираните фактури с невярно
съдържание на свид.Д., тя ги включила в отчетния регистър „дневник на
покупките” на „***” *, и така в него били удостоверени неверни обстоятелства -
че посочените сделки с доставчик „**” * са действително извършени и реално
заплатени. Въз основа на вписването в този регистър, впоследствие свид.Д. попълнила
месечната справка-декларация по ЗДДС, и заедно с отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС, ги
подала в ТД на НАП-Бургас по електронен път с електронния подпис на „***”*.
Декларацията и приложенията били приети с вх. № ***/ 14.09.2012г. Така чрез използване
на документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при
водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по
приходите – чрез отчетния регистър „дневник за покупките“, с отразените в него две фактури с невярно
съдържание с доставчик „**” *, без по тях да са налице реални доставки, и
потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по
силата на закон, подс.С. невярно декларирал пред ТД на НАП-Бургас, че размерът
на получените от „**” * доставки с право на пълен данъчен кредит и начислен
върху тях ДДС, за данъчния период м. август 2012г. е 20 650.00 лева,
съответно ДДС за тези доставки е в размер на 4 130.00 лева, а е следвало
да декларира данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 00.00 лева и съответно ДДС за тях 00.00 лева. Поради невярното
деклариране, подсъдимият приспаднал по реда на чл.68 ал.1 от ЗДДС неследващ се
данъчен кредит в размер на 4 130.00 лева, избягвайки установяването на
действителния размер на дължимия от „**” * ДДС за периода, и декларирал ДДС за
внасяне в размер на 23.34 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на
4 153.34 лева, като избегнал и плащането му.
През данъчния период м. септември 2012г. „**” *
извършило облагаеми с общ размер на
данъчните основи за облагане с ДДС от 41 237.90 лева, съответно начислило
ДДС върху тези доставки в общ размер на 8 247.58 лева. Осъществените
облагаеми доставки били надлежно отразени
в дневника за продажби. В този период свид.Б.Х. съставил и предал на подс. С. следните
данъчни фактури:
-данъчна фактура № ***/ 26.09.2012 г., с данъчна основа
12 200.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 440.00 лева, на обща стойност
14 640.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”, издадена от „**”
* ЕИК *********, представлявано от А. Д.;
-данъчна фактура № ***/ 26.09.2012 г., с данъчна основа
12 240.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 448.00 лева, на обща
стойност 14 688.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”,
издадена от „**” * ЕИК *********, представлявано от А. Д.;
-данъчна фактура № ***/ 27.09.2012 г., с данъчна основа
11 800.00 лева, с начислен ДДС в размер на 2 360.00 лева, на обща
стойност 14 160.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”,
издадена от „***” ** ЕИК *********, представлявано от А. Д.;
-данъчна фактура № ***/ 27.09.2012 г., с данъчна
основа 5200.00 лева, с начислен ДДС в размер на 1040.00 лева, на обща стойност
6240.00 лева, с предмет на доставката „СМР по протокол”, издадена от „*” * ЕИК
*********, представлявано от А. Д..
Подс. С. представил четирите описани фактури с
невярно съдържание на свид.Д., която ги отразила в отчетния регистър „дневник
на покупките” на „**” *. Така в регистъра били удостоверени неверни
обстоятелства - че цитираните четири сделки с доставчика „***” * са
действително извършени и заплатени. Впоследствие свид.Д. изготвила месечната
справка-декларация по ЗДДС, и заедно с отчетните
регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС я подала в ТД на НАП-Бургас по електронен път
чрез електронния подпис на „***” *. Декларацията и приложенията били приети с
вх. № ***/ 15.10.2012г.
Отново чрез използване на документи с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите – чрез отчетния
регистър „дневник за покупките“ с отразените в него четири фактури с невярно
съдържание с доставчик „**” *, без по тях да са осъществени реални доставки, и
потвърждавайки неистина в месечна справка-декларация, която се изисква по
силата на закон, подс.С. като управител на дружеството невярно декларирал пред
ТД на НАП-Бургас, че размерът на получените от „**” * доставки с право на пълен
данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период м. септември 2012г.
е в размер на 41 600.00 лева, съответно ДДС за тези доставки е в размер на
8 320.00 лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 160.00 лева и съответно
ДДС за тях 32.00 лева. Поради невярното деклариране, С. приспаднал по реда на
чл.68 ал.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 8 288.00 лева,
като избягнал установяването на действителния размер на дължимия от „**” * ДДС
за периода, и декларирал ДДС за възстановяване 72.42 лева вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 8 215.58 лева, чието плащане избегнал.
ІІ. Паралелно с описаната деятелност на подс.С.
във връзка със задълженията на „***” * по ЗДДС, и в логична връзка с нея, чрез
осчетоводяването на разходи по изброените по-горе фактури с доставчици „**” *,
„**” *, „**”* и „**”* и отразяването им в справките-декларации по чл.125 ал.1
от ЗДДС за съответните отчетни периоди, счетоводната и данъчната печалба на „**”
* за 2010, 2011 и 2012 години също била противозаконно намалена.
2010 година
На 21.02.2011г. свид. Д. подала в ТД на НАП-Бургас
по електронен път, чрез електронния подпис на представляваното от нея „**”*, Годишна
данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО от името на данъчно задълженото лице „***”
*, за данъчен период 01.01.2010г.-31.12.2010г. включително. Декларацията била
приета с вх. №** от същата дата, и в нея подс.С. декларирал реализирани от дружеството
приходи в общ размер на 133 940.37 лева (Част VI, ред 1 от ГДД), извършени
разходи в общ размер на 124 869.67 лева (Част VI, ред 2 от ГДД), довели до
положителен финансов резултат в размер на 9070.70 лева (Част VI, ред 3.1 от ГДД).
След преобразуването на счетоводния финансов резултат била декларирана данъчна
печалба 9070.70 лева, представляваща данъчна основа за определяне на
корпоративния данък, съгласно чл.19 от ЗКПО, чиято данъчната ставка според чл.20
от ЗКПО възлизала 10 на сто. Според подадената декларация, дължимият от „**” * корпоративен
данък за внасяне бил в размер на 907.07 лева.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за делите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В конкретния
случай осчетоводените разходи по включените в счетоводството фактури с
доставчик „***” ** с обща стойност на данъчната основа без ДДС - 25 000.00
лева, с общо начислен ДДС - 5 000.00 лева, на обща стойност 30 000 лева, в
действителност не били извършени, тъй като липсвали реални сделки по фактурите.
Поради това, стойността на фактурите с издател „***” * не следвало да се
третират като извършени през годината разходи в счетоводството на „**” *.
Чрез включване стойността на посочените фактури в счетоводството
и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по ЗКПО, подс. С. неправомерно завишил размера на разходите на
дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен финансов резултат, вместо
резултатът да бъде увеличен с данъчната основа по тези фактури. В резултат на
това данъчната печалба, посочена в Част VI, ред 9.1 от ГДД, е следвало да
възлиза на 34 070 лева (9070.70 лева + 25 000 лева), а следващият се корпоративен
данък в размер на 10 на сто да се изчисли на 3 407.07 лева. За същия
данъчен период е бил деклариран корпоративен данък 907.07 лева вместо реално
дължимия от 3 407.07 лева, с което е избягнато установяването и плащането
на корпоративен данък в размер на 2 500 лева, чрез невярното деклариране на
разходи в ГДД, каквито реално не са били извършени.
2011 година
На 09.02.2012г. свид. Д. подала в ТД на НАП-Бургас
по електронен път, чрез електронния подпис на представляваното от нея „**”*,
Годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО от името на данъчно
задълженото лице „**” *, за данъчен период 01.01.2011г.- 31.12.2011г., включително.
Декларацията била приета с вх.№*** от същата дата, и в нея подс.С. декларирал
реализирани от дружеството приходи в общ размер на 101 232.00 лева (Част
VI, ред 1 от ГДД), извършени разходи в общ размер на 104 018.00 лева (Част
VI, ред 2 от ГДД), довели до отрицателен финансов резултат в размер на 2 786.00
лева (Част VI, ред 3.2 от ГДД). След преобразуването на счетоводния финансов
резултат била декларирана данъчна загуба в размер на 2 786.00 лева.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за делите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност осчетоводените разходи по включените в счетоводството фактури с
доставчици „***” * и „**“ *, с обща стойност на данъчната основа без ДДС - 89 895.67
лева, с общо начислен ДДС - 17 979.13 лева, на обща стойност 107 874.80
лева, не били реално извършени, и не следвало да бъдат включвани като разходи в
счетоводството на „**” *.
Чрез включване стойността на посочените фактури в
счетоводството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, подс. С. неправомерно завишил
размера на разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен
финансов резултат, вместо резултатът да бъде увеличен с данъчната основа по
тези фактури. Като последица от невярно декларираните данни за разходите
финансовият резултат, посочен в Част VI, ред 9 от ГДД, следвало да бъде данъчна
печалба в размер на 87 109.67 лева (89 895.67
лева – 2786.00 лева), за която се дължи корпоративен данък в размер на 10 на
сто, или 8710,97 лева (а не 3 407.07 лева, както погрешно е изписано на л.
21 от обвинителния акт). За същия отчетен период обв.С. декларирал данъчна
загуба 2786.00 лева вместо реално дължимия корпоративен данък от 8 710,97 лева,
като избягнал установяването и плащането на корпоративен данък в размер на 8
710,97 лева, чрез невярното деклариране в годишната декларация на разходи,
каквито реално не били извършени.
2012 година
На 17.03.2013г. свид. Д. подала в ТД на НАП-Бургас
по електронен път, чрез електронния подпис на представляваното от нея „**”**,
Годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО от името на данъчно задълженото
лице „**” *, за данъчен период 01.01.2012г.- 31.12.2012г., включително.
Декларацията била приета с вх.№ *** от същата дата, и в нея подс.С. декларирал
реализирани от дружеството приходи в общ размер на 189 819.79 лева (Част
VI, ред 1 от ГДД), извършени разходи в общ размер на 159 145.81 лева (Част
VI, ред 2 от ГДД), довели до положителен финансов резултат в размер на 30 673.98
лева (Част VI, ред 3.1 от ГДД). След преобразуването на счетоводния финансов
резултат била декларирана данъчна печалба в размер на 30 673.98 лева, подлежаща
на облагане с корпоративен данък в размер на 10 на сто, съгласно предвиденото в
чл.19 и чл. 20 от ЗКПО. Подс. С. декларирал корпоративен данък за внасяне в
размер на 3 067.40 лева.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за делите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Осчетоводените
разходи по включените в счетоводството фактури с доставчици „***” * и „**“ * с
обща стойност на данъчната основа от 149 260.00 лева, с общо начислен ДДС в
размер на 29 852.00 лева, на обща стойност 179 112 лева, в действителност не
били извършени, и поради липсата на реални сделки и плащания по тези фактури,
те не следвало да бъдат включвани като разходи в счетоводството на „**” *.
Чрез включване стойността на посочените фактури в
счетоводството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, подс. С. неправомерно завишил
размера на разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен
финансов резултат, вместо резултатът да бъде увеличен с данъчната основа по
тези фактури. Като последица от невярно декларираните данни за разходите,
финансовият резултат - данъчната печалба, посочена в Част VI, ред 9.1 от ГДД, е
следвало да възлиза на 179 933.98 лева (30 673.98 лева + 149 260.00
лева), а следващият се върху тази основа корпоративен данък в размер на 10 на
сто е следвало да се изчисли на 17 993.40 лева. За същия данъчен период подс.
С. декларирал корпоративен данък за внасяне в размер на 3 067.40 лева,
вместо реално дължимия такъв от 17 993.40 лева, с което избегнал
установяването и плащането на корпоративен данък в размер на 14 926.00
лева (а не в размер на 2500 лева, както погрешно е посочено в абзац първи на
л.22 от обвинителния акт), чрез невярното деклариране в годишната декларация на
разходи, каквито реално не били извършени.
На 14.05.2013г. св.Д. предала на обв.С.
счетоводната документация на „**” *, водена и съхранявана до този момент в „***”
*. За предаването на счетоводството били съставени и подписани надлежни
приемо-предавателни протоколи, съдържащи опис на предадените документи.
През втората половина на 2013г. се състояла среща
между подс.С. и св.Х.. С. съобщил на свидетеля, че служители на НАП извършват данъчна ревизия на
„**” *, при която не признават данъка върху добавената стойност по данъчните
фактури, издадени „**”*, „**”*, „**”* и „**”*, изброени подробно по-горе. В
хода на разговора, подсъдимият предложил свид. Х. да придобие всички дялове от
капитала на „**” *. Свид. Х. се съгласил, след което двамата посетили адвокат и
нотариус, за да формализират по предвидения в закона ред и начин
покупко-продажбата на дяловете от капитала на „**” *.
Впоследствие, на свид. Х., в качеството на
едноличен собственик на капитала, и управител на „**” *, била предадена счетоводната
документация на дружеството, която свид.Х. целенасочено унищожил.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Изложената
фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен анализ на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства - свидетелски показания на
свидетелите Г.М.Г. (том ІІІ, л.23), Д.Б.Х. (том ІІІ, л.32), С.Н.К. (том ІІІ,
л.51-53), Ю.А.Д. (том ІІІ, л.59-61), Б.С.К. (том ІІІ, л.73), М.Х.М.-Б. (том
ІІІ, л.74-75), Й.Р.В. (том ІІІ, л.76-77), М. Т. Д. (том ІІІ, л.78), И.Н.А. (том
ІІІ, л.123), Л.С.А. (том ІІІ, л.124), В.Е.В. (том ІІІ, л.129), Д.Т.М. (том ІІІ,
л.138), заключението на графологическа експертиза на подписи и почерк върху
частни документи, прочетени по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК и ползвани
със съдържанието, събрано в досъдебното производство, както и заключенията на
основна и допълнителна съдебносчетоводна експертиза от досъдебното производство
(том VІІІ, л.13-32, том ІХ, л.6-10 от досъдебното производство), заключението
на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към нея
(л.104-111 от съдебното производство), справка
за съдимост, писмени доказателства: препис- извлечение от акт за смърт
на А. М. Д. (том ІІІ, л.20), удостоверения за разширени актуални състояния (том
ІІІ, л.83-100), справки от Регистъра на осигурените лица от ТП на НОИ-Бургас
(том ІІІ, л.102-112), заверени копия от справка-декларация по ЗДДС и дневници
за покупки и продажби за м. май 2010г. на „**” * (том ІІІ, л.145-148), заверени
копия от справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби за
месеците април, май и септември 2011г. на „**” * (том ІІІ, л.150- 163),
заверени копия от справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби
за месеците декември 2011г., януари, февруари и март 2012г. на „***” * (том
ІІІ, л.171-207), заверени копия от годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2012г. на „**” *, Ревизионен акт № ***/ 07.12.2015г. на ТД на
НАП-Бургас, Справка за публичните задължения на подс. И.С. към 13.10.2017г.
(л.66-68 от съдебното производство).
В
хода на досъдебното производство била възложени и извършени основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно заключението на
вещото лице по тях, издадените от „***“ *,
„***“ *, „**“ * и „**“ * фактури, изброени по-горе в изложението, действително били
осчетоводени като разходи в счетоводството на „***“ * (в съответните дневници
за покупките). Въз основа на всички събрани доказателства обаче, вещото лице достигнало
до извод, че доставките по тези фактури реално не са били извършени. Издаването
на фактура само по себе си не доказва факта на доставката, а поради това
простото наличие на издадена съобразно изискванията на ДДС данъчна фактура не
води задължително до заключение, че съдържанието й като документ е вярно. Описаните дотук в изложението данъчни фактури, съгласно
експертното заключение, макар включени в дневниците за покупки на „**“ * за
съответните данъчни периоди, не са подкрепени от други доказателства, удостоверяващи
наличието на реално предоставяне на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9
от ЗДДС, т.е. не е доказано реално настъпило данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС, което би изисквало заплащане цената на стоката/ услугата ведно с
начисления върху данъчната основа данък върху добавената стойност. Съгласно
заключението, чрез действията на подс. С., като управител на „**“ *, същото
дружество в инкриминираните периоди неправомерно приспаднало данъчен кредит в
размер на 50 607.3 лева по гореописаните доставки, включени в дневниците
за покупки, без същите да са реално извършени, т.е. приспаднало е неследващ се
данъчен кредит. Пак според експертното заключение, процесните доставки и
отчетените с тях разходи, чрез включването им в дневниците за покупки и в
подаваните пред приходната декларация месечни справки-декларации по чл.125 ал.1
от ЗДДС, довели до намаляване на годишния финансов резултат на „***“ ** за
2010, 2011 и 2012 година в нарушение на счетоводното законодателство. По тази
причина, в хода на данъчната ревизия коментираните доставки не били признати за
целите на ЗКПО на основание чл.10 ал.1 и
чл.26 т.2 от ЗКПО - не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, което наложило преразглеждане
на финансовия резултат на дружеството за 2010, 2011 и 2012 година, поради установяване
на допълнителни данъчни задължения - корпоративен данък в общ размер на 27 044.03
лева за трите годишни данъчни периода.
В
хода на съдебното производство, с определение на съдебния състав от
14.12.2017г. (л.95, 96 от съдебното производство) била допусната и назначена
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да се изчислят и
представят в табличен вид, с оглед диспозитива на обвинението, размерите на
данъчните основи за облагане с ДДС и начисленият върху тях ДДС поотделно за
всеки данъчен период и общо за всички периоди, да се изчислят размерите на
лихвите за забава върху непризнатия данъчен кредит по ЗДДС по отделните фактури
и периоди, до 25.01.2018г., както и лихвата за забава върху разликата за
довнасяне по установения допълнително корпоративен данък, по години и общо, считано
от датата на изискуемостта на отделните задължения до 25.01.2018г., когато е
било насрочено следващото открито съдебно заседание по делото. Съгласно
депозираните и приети заключение и допълнение към заключението на възложената
от съда експертиза (л.104-111 от съдебното следствие), общият размер на данъчните
основи за облагане с ДДС по всички инкриминирани фактури за 2010, 2011 и 2012
година възлиза на 253 035.67 лева, общият размер на начисления върху тези
данъчни основи ДДС е 50 607.13 лева, а лихвата за забава, изчислена от
датата на изискуемостта на всяко данъчно задължение до 25.01.2018г.
включително, възлиза общо на 31 146.34 лева. Дължимият за довнасяне
корпоративен данък по ЗКПО за 2010, 2011 и 2012 година е в общ размер на
27 044.03 лева, а лихвата за забава върху невнесените данъчни задължения
по ЗКПО, считано от датата на изискуемостта на всяко от тях до 25.01.2018г.,
възлиза общо на 13 320.83 лева.
Съгласно
заключението на извършената в досъдебното производство Графологическа
експертиза на подписи и почерк върху частни документи, възложена за
установяване авторството на ръкописните текстове и подписи в инкриминираните
фактури по ЗДДС, се установява следното:
Ръкописните
текстове в данъчни фактури със следните номера:
-№
***/ 16.05.2012г., № ***/ 30.05.2012г., № ***/ 29.06.2012г., № ***/ 31.08.2012г.,
№ ***/ 26.09.2012г., № ***/ 27.09.2012г., № ***/ 27.09.2012г., № ***/ 27.09.2012г.,
всички с доставчик „***“ *** и получател „***“ *;
№ ***/ 30.01.2012г.
и № ***/30.03.2012г., двете с доставчик „**“ * и получател „**“ **; № ***/ 04.04.2011г., № ***/ 08.04.2011г., № ***/ 20.05.2011г. и № ***/
30.05.2011г., всички с доставчик „***“ *** и получател „***“ *, и № ***/31.05.2010г.
и № ***/ 31.05.2010г., двете с доставчик „***“ * и получател „**“ *, са били
изпълнени от свид.Б.Х..
Подс.И.С. лично изпълнил ръкописните текстове
в данъчни фактури с номера № ***/ 28.12.2011 г., № ***/ 29.12.2011 г. и № ***/ 30.12.2011г.,
трите с издател „***”* и получател „***“ *. По
отношение установяване авторството на подписите, положени след думите
„съставил“ и „получател“ в процесните фактури, тази задача не била изпълнена,
тъй като изображенията били с лошо качество при копиране и не е възможно да се
извърши сравнително изследване за установяване на техния изпълнител.
Доказателствената
съвкупност, взета в цялост, е хомогенна и непротиворечива, и е напълно
достатъчна в обемно и съдържателно отношение за правилното изясняване на фактите
от кръга на чл.102 от НПК. Изключения правят само показанията на свид. Б.Х.,
дадени пред настоящата инстанция, в частта, в която изнася твърдения, че не е
издавал от името на дружеството си „***“ * фактури за извършени доставки на
услуги – извършени строително-монтажни работи, по които на практика не са били
извършени облагаеми доставки на такива услуги. Тези твърдения директно
противоречат на показанията на свид. Х. от 12.01.2015г. (л.10-12, том ІІІ на
досъдебното производство), прочетени и приобщени към доказателствата в
съдебното следствие на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, както и
на показанията на свидетелите Г.Г., Д.Х., Б.К., Ю.Д., М.Х.М.-Б.. Дадените пред
съда показания на свид. Б.Х. не обясняват безспорно установения факт, че в
инкриминираните по делото данъчни периоди, тъкмо този свидетел упражнявал
фактическа власт върху касовите апарати на общо четири търговски дружества - ***”*, „***” *, „**” * и „**” *, последните две от които не са били
представлявани от него, но инкриминираните фактури по ЗДДС са издадени от
четирите субекта и са окомплектовани с касови бонове, издадени именно чрез
фискалните устройства на всяко от дружествата, за да отговарят формално на
изискванията на закона.
Отделно от изложеното, по делото са налице
доказателства за участие на подс. С. в касационно административно дело № 1066/
2017 г. по описа на Върховният административен съд, първо отделение (делото е
по жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика” при ТД на НАП-Бургас против решение № 1891/18.11.2016 г. адм.д.№695/2016 г. по описа на
Административен съд-Бургас, с което е
отменен Ревизионен акт №Р-02000215004776-091-001/07.12.2015 г. на ТД на
НАП-Бургас в частта, с която на подс. И.С. при условията на чл.19 ал.1 ДОПК,
т.е. в особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи
задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14
т.1 и 2 от ДОПК, в случая „***” *, са установени задължения и лихви. В
окончателното решение на ВАС (налично на страницата на съда на адрес: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/bd242869d124bb0ac22581c40039ff30?OpenDocument)
изрично е отразено, че преди приключване на ревизионното производство,
на 16.05.2013 г. подс. С. прехвърлил дружествените дялове от „**” *, на настоящия свидетел Б.Х.Х., който междувременно
придобил дялове от още около 60 дружества с разнородна дейност, включени в
списъка на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК с неуредени публични
задължения към НАП, които нямат имущество. При така установените обстоятелства,
предвид и съдържанието на всички останали доказателствени материали, настоящият
съд кредитира в пълнота единствено показанията на св.Б.Х., дадени пред
разследващия орган на 12.01.2015г. (л.10-12, том ІІІ на досъдебното
производство), като съответстващи и на другите доказателства, и съответно не
дава доверие на показанията на същия свидетел, дадени в досъдебното
производство пред съдия на 17.09.2015г. (том VІІІ, л.5-7 от досъдебното
производство), и на показанията му от 31.10.2017г. (гърба на л.73-75 от
съдебното следствие), които остават изолирани и оборени от другите
доказателствени източници. По делото в двете му фази липсват каквито и да е
доказателства за изнесеното от свид. Х. пред съда твърдение, че при първите му
показания, дадени пред разследващия орган на 12.01.2015г., свидетелят бил
подведен от разследващия да говори срещу подс. С..
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С деянието си подс. И.С.С.
действително осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Няма спор, че в периода 29.12.2009г. – 16.05.2013г., обхващащ и
инкриминирания по делото отрязък от време, подс. И.С. бил едноличен собственик
на капитала и управител на „**” * - данъчно регистрирано
по реда на ДОПК и ЗДДС. Подсъдимият към инкриминирания период и понастоящем е
пълнолетен вменяем български гражданин, за когото липсват съмнения, че е в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
От
обективна страна, ползваните от подс.С. фактури с право на данъчен кредит
представляват първични счетоводни документи с невярно съдържание относно
удостоверените чрез тях като възникнали данъчни събития и начислен ДДС от
посочените в тях доставчици, съгласно предвиждането на чл.113 ал.1 от ЗДДС, без
обаче да са налице реални доставки на стоки и услуги с получател „***” *.
Доказано е, че тези първични счетоводни документи с невярно съдържание били
предоставени на подсъдимия от свид. Б.Х., като ръкописните текстове в повечето
са изпълнени от свид. Х., а в част от фактурите е изпълнен и лично от подс.С..
Последният лично предоставял процесните фактури ведно с приложените към тях
фискални бонове на свид.Д., която в изпълнение на поетото задължение да
обслужва счетоводно дейността на „**” *, отразявала неверните данни от тези
фактури в производните от тях дневници за покупки - отчетни регистри по чл.124
ал.1 т.1 от ЗДДС, и справките-декларации по чл.125 от ЗДДС за съответния
данъчен период, както и в годишните данъчни декларации на дружеството по чл.92
от ЗКПО. Така съдържащите се в инкриминираните фактури неверни обстоятелства,
намерили място в отчетните регистри за покупките, в справките-декларации по
чл.125 от ЗДДС и в годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, в които
подсъдимият, действайки като управител на дружеството, потвърдил неистина
относно действителните размери на получените и платени от него доставки и на
начисления ДДС по посочените фактури с право на данъчен кредит, както и относно
размера на данъчния кредит за съответните инкриминирани периоди и на дължимия
корпоративен данък за съответните години.
Посочените
документи били подавани в ТД на НАП- Бургас от името на „**” * по електронен
път чрез електронен подпис, сертифициран на името на счетоводна фирма „***”*, с
управител свид.Ю.Д.. В разгледания случай свид.Д. осъществила дейност на
технически изпълнение, тъй като отразила фактурите в счетоводството и в
изготвените въз основа на него регистри
и подадените пред приходната администрация справки-декларации по ЗДДС и
декларации по ЗКПО, но без да е наясно, че по фактурите не са осъществени
реални доставки на стоки/ услуги. Посоченото обстоятелство оправдава
твърдението на прокурора в обвинителния акт, че подс. С. е осъществил
престъплението в условията на посредствено извършителство, защото използвал
свид. Д. физически изпълнител (оръдие) на намисленото данъчно престъпление.
Съставомерният
престъпен резултат „избягване установяване и плащане на данъчни задължения“ е
реализиран чрез три от предвидените в чл.255 ал.1 от НК форми на изпълнителното
деяние – използване на документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите - процесните данъчни фактури с невярно
съдържание, в които са отразени сделки между „***“ * и търговските дружества „**“
*, „**“ *, „***“ ** и „***“ *, които реално не са осъществени (т.6); потвърждаване
на неистина в подадените пред ТД на НАП-Бургас справки- декларации по чл.125 от ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО (т.2), и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС (т.7). Изводът за
липса на реални облагаеми доставки на стоки и услиги по инкриминираните фактури
се основава не само на експертните заключения по съдебно-счетоводните и
графологическата експертизи, но и на пълната липса на каквато и да е делова
кореспонденция между „***“ * и контрагентите му по фактурите, липсата на
каквито и да е платежни документи, относими към тези доставки, липсата на данни
за лицата, физически осъществили посочените във фактурите услуги, както и
на каквато и да е документация, свързана
с покупка на материали, транспортни услуги, протоколи или други книжа,
доказващи реалното извършване и приемане на строително-монтажните работи, както
и на свидетелски показания, които да предоставят конкретика относно
реализирането на процесните сделки.
Тук
е мястото да се коментира възражението на защитата, че част от инкриминираните
фактури - № **/ 30.09.2011г., № **/ 15.02.2012 г., № **/ 20.02.2012 г.
и № **/ 30.05.2012г. фактически не се намират сред доказателствата по делото,
поради което обвинението в частите, инкриминиращи ползването на изброените
фактури било недоказано. След обстойна проверка на всички събрани материали
съдът констатира, че казаните четири фактури действително не се намират по
делото нито в оригинал, нито под формата на копия, но тяхната липса не води до
различни и по-благоприятни за подсъдимия правни изводи. Първата от фактурите с № **/ 30.09.2011г. изобщо не е предмет на обвинението. Останалите три
фактури действително са инкриминирани за данъчните периоди м. февруари 2012г. и
съответно м. май 2012г. Предвид установения по делото механизъм на
взаимодействие между подс. С. и свид. Д., ангажирана да води счетоводството на
„***“ *, съдът намира основания да счита, че фактурите с номера № **/ 15.02.2012 г., № **/ 20.02.2012 г. и № **/ 30.05.2012г. са
съществували към данъчните периоди, за които се отнасят, и съответно са били
представени от С. на свид. Д. по начина, установен и за всички останали
фактури. Само така е било възможно номерата, датите и съдържанието на тези
документи да бъдат своевременно отразени от свид. Д. в дневниците за покупки на
дружеството за м. февруари 2012г. и м. май 2012г., а
посочените във фактурите стойности
на данъчните основи и начисленият върху тях ДДС да бъдат съответно калкулирани
в изготвените от свидетелката справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Защитата не оспорва, че в справките-декларации и в дневниците за покупки на „**“ * за м. февруари 2012г. и м. май 2012г., обсъдените три фактури са
надлежно отразени, и данните за тях са своевременно подадени в ТД на
НАП-Бургас. Съдът държи сметка и за поведението на свид. Б.Х., който по собствените му твърдения унищожил
предоставените му счетоводни документи на „**“ *, щом
придобил от подс. С. всички дялове от капитала на това дружество.
Всяко
от съставните на продължавано престъпление деяния е било довършено с подаването
на инкриминираните декларации в ТД на НАП-Бургас. Съвкупният резултат от всички
извършения деяния се заключава във факта, че по установения по делото начин подс.С.,
в качеството на управител на „**“ *, укрил дължими от дружеството данъчни
задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК - данък
върху добавената стойност в размер на 50 607.13 лева, и съответно корпоративен данък в размер на 27 044.03
лева.
Всички
включени в обвинението деяния правилно са били квалифицирани като едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всяко от тях поотделно осъществява
един или различни състави на едно и също престъпление - по чл.255 ал.1 от НК,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, тъй щото всяко последващото деяние от обективна и
субективна страна се явява продължение на предходното. По делото се установява
и вътрешна каузална връзка и зависимост между деянията, отнасящи се до
използване на документи с невярно съдържание и приспаднатия неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС, от една страна, и укриването и неплащането в пълен
размер на следващия се корпоративен данък по ЗКПО, от друга. Неправомерното намаляване
на годишните финансови резултати на дружеството, чрез включване на данъчните
основи на инкриминираните фактури в разходната част на годишните данъчни
декларации по ЗКПО, на практика е могло да бъде осъществено само чрез престъпнотото
ползване на същите фактури и отразяването им в счетовството на дружеството и в
подаваните от него месечни справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС за
съответните месечни периоди в рамките на съответната година. В този конкретен
смисъл, избягване установяването и плащането на данъчните задължения на „***“ *
по ЗДДС се явява conditio sine qua non по отношение укриването и неплащането в пълен размер
на дължимия от същото дружество корпоративен данък по ЗКПО.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Подс. С. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал и желаел настъпването на неговите
общественоопасни последици. Този извод следва от факта, че С. постигнал със
свид. Б.Х. споразумение последният да го снабдява с формално редовни данъчни
фактури по ЗДДС от четири различни дружества, срещу определено заплащане в
пари, като е бил наясно, че предоставените му от свидетеля данъчни фактури не
отразяват реални сделки, т.е. те са с невярно съдържание. Подсъдимият изначално
не планирал да сключва и изпълнява отразените в инкриминираните фактури облагаеми
сделки, защото целта му била чрез тези фактури да увеличи документално
извършените от дружеството му покупки с право на пълен данъчен кредит. Подсъдимият
предоставил инкриминираните фактури на
свид.Д. за включването им в дневниците за покупки и справки-декларациите по
ЗДДС с ясното съзнание, че фактурите са с невярно съдържание и тяхното
представяне пред органите по приходите ще доведе до приспадане на неследващ се
данъчен кредит и до избягване установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери, което обаче съответствало точно на желанието му.
Логично, подс. С. знаел, че за постигане на посочената цел потвърждава неистина
в подадените справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО, доколкото
декларираните данни били неверни.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – желание за облагодетелстване по непозволен от
закона начин, грубо неглижиране на установените в законодателството правила за отразяване,
деклариране, внасяне и приспадане на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО.
При
обсъждане съставомерността на деянието, съдът съобрази поведението на подс. И.С.
след образуване на съдебното производство на 28.09.2017г до приключване на
съдебното следствие на 20.04.2018г. С платежни нареждания от 24.01.2018г., 25.01.2018г.
и 19.04.2018 г. (л.112, л.113, л.114 и л.126 от съдебното производство)
подсъдимият заплатил по банков път по сметка на ТД на НАП-Бургас по
образуваното изпълнително дело сума в общ размер на 122 118.33 лева, представляваща
пълния размер на задълженията от непризнат данъчен кредит по ЗДДС –
50 607.13 лева и начислената върху тях лихва за забава от датата на изискуемостта
на всяко задължение до 25.01.2018г. – общо 31 146.34 лева, както и дължимият
корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне в размер на 27 044.03 лева, и
начислената лихва за забава от изискуемостта на всяко задължение до
25.01.2018г. – 13 320.83 лева, при спазване на установения в чл.169 ал.8
от ДОПК ред за погасяване на публични задължения – разноски, главница и лихви.
Извършеното от подсъдимия внасяне в пълен размер на неплатените данъчни
задължения по ЗДДС и ЗКПО ведно с лихвите върху тях съответства на диспозицията
на чл.255 ал.4 от НК, тъй като е осъществено преди приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд и сумите са внесени в бюджета. Горното
налага С. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255
ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Престъплението
по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 от НК се наказва с „Лишаване от
свобода” до 3 години и „Глоба” до 1000 лева. Подс. С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от Общата част на
НК, причинените с умишленото престъпление имуществени вреди са изцяло
възстановени, и деянието не попада в ограниченията по чл.78а ал.7 от НК, поради
което съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки и отсъстват
пречки С. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, и санкциониран с административно наказание на основание чл.78а от НК.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични данни – той притежава добра образователна
квалификация и понастоящем е ангажиран като управител на търговско дружество, липсват
данни срещу него да са водени наказателни или административно-наказателни
производства за други престъпления или нарушения както преди, така и след инкриминираното
деяние, както и коректното му процесуално поведение и вложените усилия в насока
възстановяване на неплатените публични задължения. С оглед тези факти, съдът
оцени обществената опасност на личността на подсъдимия като по-ниска от
обичайната лична опасност на извършителите на подобни престъпления. В тази
връзка, самото участие на подс. С. в наказателния процес и ограниченията,
свързани с воденото срещу него наказателно преследване, вече са изиграли по
мнението на съда известна превантивна и поправителна роля по отношение на
неговата личност. Заявеното желание и резултатните му усилия напълно да
възстанови публичните вземания и лихвите върху тях, наред с трудовата му
ангажираност да ръководи функциониращо търговско дружество, индицират започнал
процес по преосмисляне на извършеното и корекция в нагласите на дееца към
спазване на закона.
Обществената
опасност на извършеното престъпление по мнението на съда надвишава обичайната
за този вид престъпления опасност. Причинената на фиска имуществена вреда,
изразяваща се в непостъпване в републиканския бюджет на дължим за внасяне ДДС и
корпоративен данък по ЗКПО, в стойностно отношение значително надвишава
съставомерния праг от 12 000 лева, установен за данъци в особено големи размери
съгласно чл.93 т.14 предложение второ от НК. Следователно, с престъплението са били засегнати в значителна
степен защитените обществени отношения, за което способстват и дългият период
на осъществяване на престъпното посегателство и реализирането на няколко
различни форми на изпълнителното деяние по чл.255 ал.1 от НК.
Предвид установените за дееца и
деянието обстоятелства съдът намери, че следващото му се административно
наказание подлежи на индивидуализация при известен превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства, в размер малко над установения в чл.78а
ал.1 от НК минимум - а именно „Глоба” в
размер на 1 500 лева. Така отмерения размер на глобата съответства на
естеството и интензитета на посегателството, както и на личните характеристики
на подсъдимия, като е адекватен и достатъчен за постигане целите на
административното наказание, дефинирани в чл.11 от ЗАНН – най-вече да спомогне
за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите занапред.
РАЗНОСКИ
С
оглед изхода от делото, в съгласие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 вр. ал.1 от НПК, подс. И.С. следва да понесе сторените в наказателното производство
разноски, като заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас направените
в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 873.09 лева, а в
полза на държавата по сметка на Окръжен съд-Бургас сторените в съдебното
производство деловодни разноски в размер на 211.14 лева, както и държани такси
в общ размер на 15.00 лева за служебно издаване на три изпълнителни листа за
събиране на наложената глоба и присъдените разноски.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: