Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и трети юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Гюзелева като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 467 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 38 от 13.01.2020 г по гр. дело
№ 5329/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от К. И. Н., ЕГН **********, от гр. Плевен, против
И.Б.Н.,***, с правно основание
чл.144 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Въззивна жалба срещу решението в е постъпила от К.И.Н. като се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че последното
съдебно заседание е проведено при нередовно призоваване на страната. Възразява
се също така, че неправилно РС е изложил единствен мотив за отхвърляне на иска
факта, че ответникът пред първата инстанция получава само възнаграждение от
заплата и това води до затруднения за заплащане на издръжка на пълнолетната си
дъщеря. Възразява се, че получаваното възнаграждение от въззивницата във
военното училище е в нисък размер и е недостатъчно за задоволяване на всичките
й потребности. Възразява се, бащата на въззивницата няма други задължения за
издръжка, получава възнаграждение над средното за страната и би могъл да
заплаща издръжка без особени
затруднения. Въэзразява се, че въззивницата притежава недвижим имот, но не може
да получава доходи от него, тъй като правото на ползване е на друго лице. Претендира
се отмяна на решението на РСН и постановяване на друго, с което да се уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява, че същата е бланкетна, не се сочат доказателства за
новооткрити обстоятелства. Твърди се, че изводите на РС са правилни и липсата на
особени затруднения би била налице тогава, когато заплащането на издръжката
няма да попречи на задоволяването на елементарните нужди на самия родител.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните
доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят
наличието на условия за присъждане на издръжка на пълнолетно лице за бъдеще
време
В решението си РС е приел, че предявеният иск с правно основание 144 от Семейния кодекс
е допустим, тъй като ищцата К.И.Н.
е дъщеря на ответника. Не е било спорно
в производството, че след
прекратяване гражданския брак
чрез развод по взаимно съгласие с майката на ищцата -М.К.Д., по силата
на постигната съдебна спогодба по гр.
дело № 282 / 2005г, по описа на РС - гр. Плевен до месец юни 2019г, ответникът
е заплащал на ищцата дължимата й месечна
издръжка.
Предявеният иск с правно основание чл. 144 от Семейния
кодекс, според РС, е неоснователен по основание и размер, поради установената по делото фактическата
обстановка.
Задължението за плащане на издръжка на ищцата, съгласно
решение по гр. дело № 282 / 2005г., по описа на РС - гр. Плевен, както и
императивната норма на чл. 143 от СК, е до навършване пълнолетие - 10.02.2018г. Въпреки изтеклия
период, ответникът като родител е заплащал издръжка година и половина до месец
юли 2019 г, след като това задължение не
е съществувало.
Според РС ищцата получава
доходи. Приета е за редовна
студентка в Национален военен
университет „***", гр. В. Т., където има курсантска заплата.
Оспорени
са твърденията в исковата молба, че ищцата се нуждае от средства. В тази връзка
е уведомен съда, че на 19. 12. 2018 г, ищцата е закупила недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул. *** № ***,
етаж ***, апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, с площ от 57, 53 кв. м. Апартаментът е закупен от ищцата
за сумата от 66 000 / шестдесет и шест хиляди / евро, за което са
предоставени доказателства. От друга страна,според РС, известен е
фактът, че горепосоченото жилище, към настоящия момент се отдава под
наем и ищцата реализира доходи от получения наем.
Ответникът , според РС, не е
единственият, който е задължен да плаща издръжка, ищцата има майка, като
не са ангажирани никакви доказателства относно материалните възможности на
другия родител. На следващо място, ищцата не ангажира никакви доказателства за
своите конкретни нужди.
Според РС юридическото задължение на родителя
да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква
само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени
затруднения за родителя. Според РС
за разлика от дължимата издръжка на непълнолетно дете, която следва да се дава
от неговия родител безусловно, относно издръжката на пълнолетно дете, което
продължава образованието си в сроковете, посочени в чл. 144 СК, пълна
безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не
може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя.
Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането
й няма да създаде особени затруднения за родителите.
В
ППВС № 5 / 70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи
деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със
задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199
от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944 / 2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от
01.06.2011 г. и др.
Според РС заплащането на издръжка по чл. 144 СК в действителност, не е безусловно, което кореспондира с установената
константна практика на ВКС /Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1339 / 2012 г., III г. о., ГК; Определение № 1395 от 07.12.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 459/2012 г. /, като ответникът
по иска, може да я дава "без особени затруднения". Не може
да се настоява за присъждане такава
издръжка във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителя
/Опр. № 1347 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 369/2012 г. на ВКС/. Налице е
ограничение, свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да
бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го
затруднило особено. "Особено затруднение" по смисъла на СК означава
ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди
на самия родител.
Доходите, от които се издържа ответникът са единствено и само от трудовото му възнаграждение. Не получава допълнителни
доходи, като наем, аренда и др. Не притежава търговски дружества, няма собствен бизнес. Няма спор, че е в трудоспособна възраст, което обаче не е
единственият критерий за възможността да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. Не
разполага със средства над необходимите за своята издръжка, което да му
позволяват да заплаща издръжка на пълнолетното си дете в искания размер, който
за него се явява прекомерно висок и непосилен, поради което, според РС, предявеният иск е изцяло неоснователен.
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА
РС е изложил своите мотиви относно изводите си, които
обаче не се споделят от въззивния съд. В мотивите си РС повърхностно е обсъдил
доказателствата по делото като си е позволил да посочи дори, че са известни
определени факти / пример: получаван наем/ без да
уточни откъде са известни, какъв е размера на наема, кой го получава. По същия
начин е подходено и по отношение на възнаграждението ,което се получава от
ищцата пред първата инстанция като курсант. Касае се за стипендия в размер от
120 лв. РС не е обсъдил размера на тази стипендия и не е изложил мотиви дали
счита, че същата е достатъчна за издръжка на лицето или не. Повърхностно е и
тълкуването на РС, че ответникът пред първата инстанция има доходи само от
заплата, поради което за него заплащането на издръжка ще съставлява особено
затруднение. Сам по себе си фактът, че доходите на едно лице са само от трудово
възнаграждение не обосновава задължително наличието на особено затруднение при
заплащането на издръжка на пълнолетно лице. РС изобщо не е обсъдил представения
нотариален акт, от който е видно, че действително ищцата пред РС е собственик на недвижим имот, но е налице
учредено право на ползване на друго лице.
Неоснователно е възражението,
че е допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото като
ищцовата страна пред РС не е била уведомена за проведеното съдебно заседание на
6.01.2020г. Видно от материалите по делото процесуалния представител на ищцата
е бил уведомен, но е заявил, че няма да може да се яви по делото поради
отсъствие.
Въззивният съд приема, че
безспорно въззивницата е курсант редовно
обучение във Факултет *** на Национален военен университет *** към момента на
издаване на уверението и получава стипендия в размер на 120 лв, което е видно
от представените доказателства, уверение и писмо – справка на л. 31 и 44 от
делото на РС. Безспорно е, че същата е собственик на недвижим имот апартамент в
град С., но, видно от представения нотариален акт е налице учредено право на
ползване от продавачката върху целия имот на друго лице – майката на въззивницата.
Безспорно е по делото ,че въззиваемата страна, бащата на въззивницата, работи и
получава нетно възнаграждение от трудово възнаграждение в размер на 1242,18 лв
видно от представената справка от МВР.
Съгласно чл. 144 от СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Плевенски окръжен съд приема,
че са налице всички предпоставки на чл. 144 от СК за присъждане на издръжка на
пълнолетно лице. Въззивницата учи редовно, няма навършени 25 години, не може да
се издържа изцяло от доходите и имуществото си, а нейният баща може да
предоставя издръжка без особено затруднение. Размерът на стипендията от 120 лв
е минимален с оглед нуждите на въззивницата. По делото няма твърдения и
доказателства за поемане на пълната издръжка от държавата. Няма доказателства
за отдаване на имота на въззивницата под наем и за размера на този наем, но
дори и да се приеме, че имотът се отдава под наем, то е налице учредено право
на ползване на друго лице, поради което въззивницата не може да се възползва от
този наем за своя сметка.От страна на въззиваемия пред Пл ОС и ответник пред първата инстанция няма възражения за други задължения за издръжка
към малолетни или други лица, няма твърдения за наличието на здравословни
проблеми. Трудовото възнаграждение на въззиваемия е в размер около средното за
страната и фактът, че доходите му са само от това възнаграждения не съставлява
особено затруднение за заплащане на евентуална издръжка. Въззивницата има необходимост от средства за задоволяване
на потребности от облекло, храна, както
и за задоволяване на социални и образователни
нужди, което задоволяване не може да се случи само от доходите на К.Н.. От
друга страна И. Н. получава
възнаграждение от порядъка на средното за страната, няма други задължения за
издръжка, няма здравословни проблеми и липсват обстоятелства, които да
обуславят особено затруднение за него. ВМ този смисъл съдът приема, че
предявеният иск следва да се уважи до размер на издръжката от 200 лв като
заплащането на тази сума няма да съставлява особено затруднение за Н. като
се съобразят и обстоятелствата на
получаваната от другата страна стипендия, както и евентуалната възможност за
претенция и към друго лице, което би могло да заплаща издръжка при условията на
чл. 144 от СК – майката на Н..Издръжката следва да се присъди от датата на
исковата молба доколкото от представеното по делото удостоверение е видно, че
през м. август 2019 г К.Н. следва да се яви във висшето училище, в което е
приета.
При този изход на делото
следва да се осъди И.Н. да заплати по сметка на Пл ОС държавна такса в размер
на 288 лв.Няма доказателства за направени разноски от другата страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 38 от 13.01.2020 г по гр. дело № 5329/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск
от К.
И. Н., ЕГН **********, от гр. П., против
И.Б.Н.,*** с правно основание
чл.144 от СК до размер на 200 лв ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Б.Н. *** , съдебен адрес ***, офис *** ДА
ЗАПЛАЩА НА К. И. Н. ЕГН ********** от гр. П. НА ОСН. ЧЛ. 144 ОТ СК месечна издръжка в размер на 200 лв,
считано от 8.08.2019 г до настъпване на условия за изменение или прекратяване на издръжката,
заедно с дължимата законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА И.Б.Н.
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
288 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :