Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
МИХАЙЛОВА
Д. КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на
секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр.
дело № 6551 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
5058326/21.05.2020 г. от ответника Ж.Й.З. срещу съдебно решение № 79251 от 30.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 14371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 с-в, в
частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето на страните на ищцата, в частта за ползването на семейното жилище и за
присъдената месечна издръжка за детето в размер над 100 лв. до 200 лв. за
периода от 30.04.2019г. до 30.04.2020г.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че желанието
на детето е да живее с баща си, което било видно и от социалния доклад по
делото. Сочи се, че детето било силно привързано и към своята баба по бащина
линия. Твърди се, че жилището на бащата е тристайно, докато това на майката –
едностайно. В жилището на майката гостувал мъж, с когото ищцата имала връзка. Въззивникът
предлага детето да остане да живее в семейното жилище до навършване на
пълнолетие и впоследствие майката да прехвърли своя дял от собствеността на апартамента
на детето. Оспорва присъдената издръжка да е правилно определена и се сочи, че
срокът за нейната дължимост не отговарял на периода, от който жалбоподателят
трябвало да напусне семейното жилище. Първоначално определената сума трябвало
да бъде намалена наполовина до 100 лв. за целия постановен едногодишен период.
Въззивникът е направил и доказателствени искания за разпит на двама свидетели,
които да установят плащането на издръжка за детето за минал период.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Н.И. Р. (с брачно фамилно име З.), в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че според
социалния доклад и двамата родители имат родителски капацитет, но не отговаряло
на истината твърдението, че само бащата се грижел приоритетно за детето.
Майката се справяла успешно с родителските си задължения, детето повишило
успеха си в училище и липсват оплаквания от самото него. Оспорва се
допустимостта на искането за трансформация на съпружеската имуществена общност
(СИО), тъй като този въпрос не е поставян пред първоинстанционния съд. Твърди,
че първоинстанционното решение относно издръжката е правилно, тъй като
началната дата – 30.04.2019 г. е датата на издаване заповедта за защита от
домашно насилие, на чието основание бащата е изведен от семейното жилище. С отговора
на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като
цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Въззивната жалба е основателна.
Производството по гр. дело № 14371/2019 г., по
описа на Софийския районен съд, 158 състав е образувано по искова молба на Н.И.З.,
с която е поискала да бъде постановен развод със съпруга ѝ по негова вина
и родителските права върху тяхното дете да ѝ бъдат възложени. Поискано е
определяне на издръжка на детето и семейното им жилище да ѝ бъде
предоставено за ползване. Ответникът по делото Ж.Й.З. е оспорил иска и е
предявил насрещна искова молба, с която е поискал е възлагане на него
упражняването на родителските права и осъждането на майката да заплаща
издръжката за детето.
Пред районния съд е представен социален
доклад от 04.11.2019 г. на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Младост в
който е посочено, че грижите за детето се полагат от майката, с която то живее
в жилище в кв. Младост, което се състои от всекидневна с кухня и спалня, която
е обособена в детска стая и санитарно помещение. Посочено е, че жилището е
обзаведено с всичко необходимо за бита и се поддържат добри хигиенни условия.
Няма подкрепяща грижа в отглеждането на детето от близки и роднини, но баща й
помагал финансово. Детето поддържало контакти с баща си и неговите родители.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК пред
първостепенния съд е изслушана майката Н.З., която е заявила, че детето живее с
нея, не ограничавала контактите с баща му. По същия ред е изслушан и бащата Ж.З.,
който е посочил, че се вижда с детето си всеки петък, събота и неделя. Изразил
е желание да се грижи за детето, но поради наличната ограничителна заповед не
могъл да стори това. Изслушан е и синът им Р.З., който е посочил, че се вижда с
баща си петък, събота и неделя, но би искал по-често да се вижда с него. В дома
на баща му имало самостоятелна стая.
От районния съд като свидетел е разпитан Й. З.
– баща на ответника. От показанията му се установява, че детето идвало през
лятото при тях, а през останалото време идвал за петък, събота и неделя. Свидетелства,
че майката нагрубявала и обиждала детето. Бабата и дядото полагали всички
възможни грижи за внучето, а синът им ходел редовно да пазарува.
По делото е разпитана и свидетелката В.Д.–
приятелка на ищцата, която е твърдяла в показанията си пред СРС, че майката се
грижела за детето петък, събота и неделя. Бащата не давал пари, не купувал
дрехи, учебници, не давал пари за извънучилищни уроци. Майката трябвало да се
грижи за детето.
По делото е приет и социален доклад от
24.02.2020 г., на ДСП-Красно село, в който е посочено, че според бащата майката
влошила грижите спрямо детето си. Р.често се виждал с баща си, когато преспивал
при него се чувствал добре. Бабата и дядото на детето били привързани към него.
От приетото в производството пред
първоинстанционния съд заключение на комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза (КСППсЕ) се установява, че и двамата родители
притежават родителски капацитет и годност да полагат родителски грижи, но
следва да се изгради допълнителен родителски капацитет като се избягва
насаждане на неприятни чувства по отношение на другия родител. Установено е, че
въпреки добрите отношение и с двамата родители, детето изразява предпочитания
за засилени контакти с бащата, което се явява негово устойчиво желание. Това
демонстрира конфликт на лоялност. Липсвали данни за негативен аспект на бащата,
изразяващ се в конфликтни ситуации с майката, да се отразява като проблематичен
в психиката на детето.
За да предостави родителските права по
отношение детето Р.З. на майката, СРС в обжалваното решение е приел, че и двете
страни притежават родителски капацитет, имат изградена емоционална връзка с
детето си, а то от своя страна изразява желание да живее при баща си. Прието е,
че желанията и чувствата на детето са само един от критериите, но не
единствения и следвало да се отчетат и другите доказателства преценени в
тяхната съвкупност. Детето не заявило конкретни мотиви защо иска да остане при
баща си, което поставя съда в невъзможност за пълна преценка. Било възможно
това да е продиктувано от повишената „социална желаност“ на бащата, проявяваща
се в конфликта на лоялност с майката на детето. Съдът е съобразил трайно
установената връзка на детето с училището, приятелите в квартала, в който живее
майката. Прието е, че това е сигурна среда, която не следвало да се сменя, а и
възрастта на детето предполагала то да е установило трайни взаимоотношения с
обкръжението си. Аргументирайки се със заключението по приетата КСППсЕ съдът е
достигнал до извод, че макар и двамата родители да имат родителски капацитет,
при бащата било необходимо доизграждане в тази насока поради повишено ниво на
социална желаност и е предоставил упражняването на родителските права на
майката.
С уведомление от 12.08.2020 г., представено пред
въззивната инстанция, въззивникът е посочил промяна на обстоятелствата, а
имено, че от 30.06.2020 г. детето било изгонено от жилището, в което живеело с
майка си и се установило да живее при баща си.
Във въззивното производство е представен социален
доклад от ДСП - Красно село от 02.03.2021 г., в който е посочено, че към
момента на съставянето му грижите за детето се полагат от бащата, което
включвало осигуряване на подслон, храна, дрехи и ежедневни пари. Според личния
лекар на детето, то е добре, редовно идвало на прегледи, развива се добре за
възрастта си. Жилището на бащата (собственост на неговите родители), в което
живеело детето, се състои от две спални, хол, кухня, трапезария, баня с
тоалетна и тоалетна. Жилището е обзаведено с всичко необходимо за бита на
детето и семейството. Бащата е трудово зает на осемчасов работен ден, а в
грижите за детето му помагали неговите родители, към които то било силно
привързано. Детето посещава училище, няма отсъствия, а успехът му бил добър.
Виждало се и с майка си, която му давала също ежедневни пари, но не оставал за
преспиване. Комуникацията между родителите била нарушена. В заключението
социалният работник е посочил, че детето желае да живее при баща си и да е в
режим на контакти с майка си, с която поддържало комуникация. В негов интерес е
родителите да сключат споразумение, с което да уредят взаимоотношенията си.
Във въззивното производство е представен
социален доклад на ДСП – Младост от 23.03.2021 г., в който е отразено, че през
м. 06. 2020 г. детето Р.е отишло да живее при баща си за лятната ваканция и все
още се намирало в неговото жилище. Идвало при майката, но не оставало с
преспиване. При посещение по Коледа то било притеснено. Майката имала желание
да отглежда детето си. От социалната служба е направено заключение, че към
момента на съставяне на доклада грижите за детето се полагат от бащата.
Пред въззивната инстанция и в изпълнение
нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан въззивникът Ж.Й.З., който заявява, че
работи на осемчасов работен ден в Столичен електротранспорт, живее с родителите
си в техния апартамент, където живее със сина сиР.. Посочил е, че родителите му
са здрави и му помагат в отглеждането на детето, а то има отделна стая. Детето
учи в училище в ж.к. Младост. Бащата заявява пред съда, че откакто детето живее
при него, то си е повишило успеха. Има редовни контакти с майка си по график,
установен от тях, не пречел за комуникацията помежду им.
По същия ред от въззивния съд е изслушана и
въззивницата Н.И. Р.. Същата е заявила, че работи на осемчасов работен ден в
частния сектор, като счетоводител. Живее сама, въпреки че има приятел, който
възприема детето Р.нормално, като неин син. Живее в гарсониера, която е преустроена
на двустайно жилище и детето има възможност да бъде самостоятелно. Помощ в
отглеждането на сина си получава от баща ѝ, който е здрав. Признава, че
успехът на сина ѝ се е подобрил след като детето е заживяло при баща си,
но това станало благодарение на онлайн обучението. След като детето напуснало
жилището на майката, двамата с него се виждат два-три пъти в седмицата.
При изслушването на детето Р.З. от въззивния
съд в открито съдебно заседание, то потвърждава, че е ученик в десети клас в училище
в ж.к. „Младост“ и живее в кв. „Овча купел“. Живее с бащи си в тристайно
жилище, заедно с баба му и дядо му, които са родителите на баща му. Вижда се с
майка си два-три пъти седмично, но не иска да бъде повече врече с нея. Никой с
нищо не го обижда, но се чувства по-спокоен с баща си. Не му се създават пречки
за срещи с майка му, когато детето пожелае. Сочи пред съда, че майка му живее
сама и може по всяко време да отиде при нея.
На 03.09.2021 г. пред СГС е постъпило
уведомление от въззивника Ж.Й.З., в което е посочено, че детето Р.е преместено
в друго училище поради невъзможност да се сформира училищна паралелка за 10-ти
клас в старото му училище. Изложеното не се оспорва от въззиваемата страна.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на
чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната
инстанция служебно е допуснала съдебна психологична експертиза (СПЕ), която да
отговори на въпросите относно емоционалната привързаност на детето към всеки
един от родителите му и какво е отношението на детето към всеки един от
родителите му; какво е психо-емоционалното състояние на детето; съществува ли
при детето конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите му и ако е
налице такъв – каква е причината; да изследва родителския капацитет на всеки
един от родителите, включително могат ли страните да се грижат за детето сами
без чужда помощ, като и да предложи подходящ режим на лични отношения на детето
с всеки един от родителите му (лист 87-101 от делото). От заключението на вещото
лице Д.С.З., което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено, се
установява, че детето Р.е привързан и към двамата си родители, но има
предпочитания към баща си, с когото има по-добра комуникация. Вещото лице поддържа
в заключението си, че детето се намира в привидно балансирано състояние, но
дълбоко в себе си носи тъгата на несигурността от ситуацията на разделеното
семейство. Търси сигурност при своя баща. Има желание да постигне спокойствие.
Изпитва комфорт да бъде с баща си, но не изпитва притеснение, че може да бъде
върнато при майка си. Има слабо изразен конфликт на лоялност към нея, но
общуването им е леко усложнено от създадената в самата майка представа, че тя
има преимуществена роля в живота на детето си. И двамата родители притежават
родителски капацитет и желание за отглеждане и възпитание на детето. Бащата се
отнася с повече толерантност към него, докато майката все още проявява
доминиращо поведение. Бащата е положил усилия да намери ново училище на детето
им, без да пита майката, а тя от своя страна се отнася повърхностно към своя
ангажимент да следи развитието на детето. Според заключението на експерта липсва
синдром на родителско отчуждение и то не говори против никого от родителите си.
Режимът на лични отношения, определен от първоинстанционния съд е правилен с
оглед интереса на детето. Предложен е и примерен режим на лични отношения с
детето, който е приложим за всеки от родителите.
Други относими към спора доказателства не са
събрани от въззивната инстанция.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
С решение № 79251 от 30.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 14371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 състав бракът
между страните е прекратен по взаимна вина и е постановено след прекратяването
на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Р., като в тези части решението
е влязло в сила, като необжалвано.
По спора за предоставяне упражняването на
родителските права въззивната инстанция приема следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от СК
регламентира, че при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес. В случай, че не се постигне споразумение съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 2 от СК), а ал. 4 на чл. 59 от СК постановява, че съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Законът предвижда едновременното действие на
диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса
на детето. Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването
на спор между родителите относно упражняването на родителските права и мерките
на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от интереса на
детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл.
общуването му и с двамата родители. Европейският съд по правата на човека
многократно е отбелязвал в решенията си, че възможността на родител и дете да
бъдат заедно представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по
силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за
правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на
Европейския съюз е постановено: „При всички действия, които се предприемат от
публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес
на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на
детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето
ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности
и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се
развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и
нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите
за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде
най-висше съображение.“
Като основателно следва да бъде прието
възражението на въззивника срещу предоставянето на родителските права на
майката Н.И. Р.. При решаването на този въпрос водещ е интереса на детето,
който се изразява в необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание,
създаване у него на трудови навици и дисциплинираност. Съдът взема под внимание
и материалните нужди на детето – жилище, битови условия, образователни и др.
потребности. Следва да се съобрази, че след постановяване на процесното решение
е настъпила промяна в обстоятелствата и детето Р.З. по свое желание се е
преместило да живее трайно при баща си, като контактите с неговата майка не се
възпрепятстват.
От установените пред първоинстанционния и
въззивен съд обстоятелства е видно, че детето Р.Ж.З. е на 16 г., възраст в
която са изградени устойчиви социални контакти в средата, в която то живее и
учи. Неговата среда е свързана с живата му и дейностите в гр. София, кв. „Младост“,
в който се намира семейното жилище, обитавано от майка му и където е учи, вкл.
и след като е преместен в съседно училище в същия квартал, в което са и част от
съучениците и приятелите му. Установи се, че преместването е станало със
съдействието на бащата, който е разговарял със сина си и е взел предвид, че
поради невъзможността да се сформира паралелка в училището, повечето му
съученици и приятели са в учебното заведение, в което впоследствие и той е
записан. Поради изложеното настоящият въззивен състав приема, че е
неоснователно приетото от първата съдебна инстанция, че с преместване при
бащата би се разкъсала връзката с приятелския кръг на детето Р.З..
Безспорно се установи пред въззивната
инстанция, че след преместването си при бащата – въззивник по настоящото
производство, детето Р.З. е повишило успеха си в училище. Възражението, че това
е станало поради наличието на дистанционна форма на обучение е неоснователно,
тъй като по делото не са събрани доказателства за установена
причинно-следствена връзка с формата на обучение и повишената успеваемост на
детето. От друга страна служебно известно е, че обучението на учениците по
време на извънредната епидемиологична обстановка е съчетано и с присъствено
обучение през различни периоди от време.
Съдът съобрази и социално-битовите условия за
отглеждането на непълнолетното дете Р.З.. Установи се, че след постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение, детето живее трайно в жилището на баща
си, което е тристайно и в което разполага със собствена стая. Същевременно
страните не спорят, че семейното жилище е едностайно, но престроено в двустайно,
което не е достатъчно да задоволи социалните потребности от общуване с приятели
в домашна обстановка, които са характерни за едно шестнадесетгодишно момче.
Липсват данни за незаинтересованост на бащата от отглеждане на сина си.
Обратно, установи се, че въззивникът е осигурил подходящи битови условия на
детето Р.З. и трайно полага последователни грижи за неговото възпитание и
отглеждане, като показателно са вече предприетите действия по преместването му в
друго училище. Установи се, че в полаганите грижи въззивникът е подпомаган от
своите родители, които са в добри отношения с техния внук – детето на страните.
Установи се също, че бащата е трудово зает на постоянна работа по трудов
договор при фиксирано работно време и с нормална междуседмична почивка, което
му дава възможност да осигурява постоянни доходи за отглеждане на сина му и му
дава възможност да прекарва време с него с цел правилното му възпитание.
Трудовата заетост на родителя е един от компонентите за формиране на трудови
навици у подрастващото дете Р.З..
Към тази съвкупна преценка на доказателствата
съдът съобрази и желанието на непълнолетното дете (което към момента на
изслушването му от съда е навършило 16г. и 8 месеца) да общува приоритетно с
баща си и да живее с него, без да губи връзка с майка си. От заключението на
приетата от въззивната инстанция СПЕ се установи, че никой от родителите не
възпрепятства другия да общува с детето и не е налице синдром на родителско
отчуждение. Приетото от СРС наличие на повишена степен на социална желаност при
бащата не следва да води до извод за невъзможност на бащата да осигури условия
за нормално развитие на детето Р.З.. Съдът съобрази и заключението по приетото
от СРС заключение в което е отразено, че при всеки човек е налице подобно
състояние и че не наличието, а липсата му се приема за патологично състояние.
По изложените съображения следва да бъде
отменено решението на СРС в частта, в която се предоставят родителските права
на майката Н.И. Р. (с брачно фамилно име З.) и същите да бъдат предоставени на
бащата Р.Ж.З., при когото детето Р.Ж.З. да живее.
По режима на лични отношения на въззиваемата
с детето, въззивният съдебен състав приема следното:
Съдът, съобразявайки събраните доказателства,
приложимото наднационално законодателство относно висшият интерес на детето и
т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело №
1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права
да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по
упражняването им, формира извод, че след като родителските права са
предоставени за упражняване на бащата, то на майката следва да бъде определен
режим на лични отношения с детето. С оглед задължението на съда да следи
служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака при
произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд служебно е
допуснал съдебно-психологична експертиза.
За решението на съда в частта за режима на
лични отношения във всички случаи значим е единствено интересът на детето. Режимът
на лични отношения цели детето Р.да расте и се развива като пълноценна личност,
чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко
дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от
родителите си. По изложените съображения, мерките за лични отношения следва да
отчитат конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права (в същия смисъл е
константната практика на ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г.,
ГК, ІV г.о. и др.).
Безспорно интересът на детето изисква то да
има пълноценна връзка с майка си. Настоящият състав приема, че както майката,
така и бащата имат капацитет за добри родителски отношения с детето, а от доказателствата
не може да се обоснове извод, че майката има поведение, представляващо риск за
живота, здравето и/или развитието на детето.
От съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът приема, че майката има добър родителски капацитет и може да
разчита на подкрепата на свои близки при осъществяване на лични отношения с
детето във времето, когато то ще пребивава при нея. Не се установи детето Р.да
има негативно отношение към майка си, а от заключението на съдебнопсихологичната
експертиза може да се обоснове извод, че емоционалните му реакции към майката
са позитивни.
Режимът на лични взаимоотношения между
майката Н.И. Р. и детето Р.Ж.З. следва бъде идентичен с предложения от вещото
лице Д.С. Златарева Станкова, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване; 35 дни през
лятото с преспиване; всеки рожден ден на майката от 09.00ч. до 18.00ч. ако е
неучебен, или съответно за три часа извън учебно време. Майката да има право на
личен контакт с детето и всяка четна година за коледните празници, считано от
18.00ч. на 23-ти декември до 18.00ч. на 26-ти декември и великденските
празници, считано от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. в понеделник, първият
ден след Великден, както и всяка нечетна година на рождения ден на детето 20
май за три часа в извънучебно време, а ако е неучебен ден от 09.00ч. до
18.00ч., както и за новогодишните празници считано от 18.00ч. на 30-ти декември
до 18.00ч. на 02-ри януари.
По спора за ползването на семейното жилище
въззивният съдебен състав приема следното:
В съответствие с приетото от въззивната
инстанция родителските права да се упражняват от бащата, при когото детето да
живее, то основателно е и искането на въззивника да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище. От съдържанието на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег. № 12472 по
нот. дело № 0473/2009 г. на нотариус В.Б.с район на действие СРС се установи, а
и страните не спорят, че именно това е жилището, в което последно са живели
заедно като съпрузи, че апартаментът с адрес: гр. София, ж.к. *********ап. ** е
притежание на страните в условията на обикновена съсобственост след
прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод. Приложима към
процесния случай е разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК, според чието
съдържание, когато съпрузите са съсобственици, съдът предоставя ползването на
жилището на един от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства. Водещ принцип, за който съдът е длъжен да
следи служебно, е интересът на детето. В последното открито съдебно заседание
пред въззивната инстанция се установи, че непълнолетният Р.З. трайно живее с
баща си в жилище собственост на неговите баба и дядо, което жилище се намира в
кв. „Овча купел“, а процесното семейно жилище е в ж.к. „Младост“. В същия
квартал се намира и училището, в което детето учи. Интересът на детето
предполага то да живее по-близо до своята училищна среда и да не губи време в
пътуване, прекосявайки града от квартала в който е жилището на неговите баба и
дядо (кв. „Овча купел“) до този, в което се намира училището му (ж.к.
„Младост“). Същевременно не се установи майката да е възразила, респ. да са
събрани доказателства, че ѝ се налага тя да ползва семейното жилище
поради влошено здравословно състояние или други важни обстоятелства, които да
обуславят извод за приоритет на нейния интерес, пред този на детето. Поради
изложеното решението на СРС по отношение предоставяне ползването на семейното
жилище следва да бъде отменено и то да бъде предоставено за ползване от бащата,
на когото се възлагат и родителските права. Майката следва да бъде осъдена да
напусне семейното жилище след влизане в сила на решението в тази част.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение
и в частта за издръжката, като същата се възложи в тежест на въззиваемата Н.И. Р..
Установи се, че майката полага труд по трудов договор и осигурителният ѝ
доход е в размер на 738.15 лв. Минималният размер на издръжката съгласно чл.
142, ал. 2 от СК е в размер равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента на приключване събирането на доказателствата
пред въззивния съд е 650 лв. Към релевантния момент не е приет Закона за
бюджета за 2022 г., поради което и съдът не следва да съобрази предстоящите
промени в размера на минималната работна заплата. В случай, че настъпят
изменения в обстоятелствата, нормата на чл. 150 от СК урежда възможността
присъдената издръжка да бъде изменена или прекратена. Вземайки предвид доходите
на страните и нуждите на детето съобразно възрастта му, съдът намира, че
месечната издръжка от майката на детето следва да бъде в размер на 180 лв.,
дължима от влизане в сила на решението в частта, с която е определено
местоживеенето на детето при бащата.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски във въззивното
производство и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IIІ въззивен брачен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 79251 от 30.04.2020г., постановено по гр. дело № 14371/2019 г. на Софийски районен съд, IIІ Гражданско отделение, 158 състав, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права над роденото по време на брака дете Р.Ж.З. на майката Н.И.З. и е определен режим на лични отношения между бащата Ж.Й.З. и детето Р.Ж.З., в частта, с която бащата Ж.Й.З. е осъден да плаща месечна издръжка на детето Р.Ж.З. в размер на 200 лв., както и в частта, с която е предоставено семейното жилище за ползване на Н.И. Р. (с брачно фамилно име З.) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото по време на брака дете Р.Ж.З., ЕГН ********** на бащата Ж.Й.З., ЕГН **********, при когото детето да живее;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.И. Р., ЕГН ********** с детето Р.Ж.З., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване; 35 дни през лятото с преспиване; всеки рожден ден на майката от 09.00ч. до 18.00ч. ако е неучебен, или съответно за три часа извън учебно време. Майката да има право на личен контакт с детето и всяка четна година за коледните празници, считано от 18.00ч. на 23-ти декември до 18.00ч. на 26-ти декември и великденските празници, считано от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. в понеделник, първият ден след Великден, както и всяка нечетна година на рождения ден на детето 20 май за три часа в извънучебно време, а ако е неучебен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч., както и за новогодишните празници считано от 18.00 ч. на 30-ти декември до 18.00 ч. на 02-ри януари;
ОСЪЖДА Н.И. Р., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща за непълнолетното дете Р.Ж.З., ЕГН ***********, действащо лично и със съгласието на своя баща Ж.Й.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение в частта, с която е постановено детето да живее при бащата, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на причини, които водят до изменението или прекратяването на издръжката;
ПРЕДОСТАВЯ на Ж.Й.З., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ********, състоящо се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44,28 кв.м. и ОСЪЖДА Н.И. Р., ЕГН ********** да напусне семейното жилище след влизане в сила на решението в тази част.
Решението в частта, с която е присъдена месечна издръжка на детето Р.Ж.З. е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.