Р Е Ш
Е Н И Е № 145
гр.Кюстендил,
27.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на двадесети
ноември
през две
хиляди и деветнадесети година, в
състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря
Вергиния Бараклийска
с участието
на прокурора от КнОП Костадин Босачки
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 422
по описа за
2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част IV, глава XХІ НПК-
„Въззивно производство”.
С присъда
№ 101, постановена от Дупнишкияя районен съд на 04.12.2018 г. по НОХД №370/2017 г. по
описа на същия съд подсъдимият И.С.Р. от с.Б., Б.ска област е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 172б, ал.1, пр.1 НК- за това, че за периода на 10.10.2011
г., в качеството му на управител на фирма „****” ЕООД – Б. в производствено
помещение, находящо се в Б., ул. „С.” № ** без съгласието на притежателите на изключителното право върху
търговските марки P./П./
с
притежател „П.**..“/*****” Германия
и L. /Л./ с притежател L.S.&
C. САЩ, с юридически
представител на територията на Република България „*******” ООД София, обекти
на това изключително право, е използвал
в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от
ЗМГО (предлагал стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането и предоставянето на услуги с
този знак), като е произвеждал и е съхранявал с цел продажба, без правно
основание, стоки с надписи върху тях P., идентични с обекта на регистрираната търговска марка P.(от който 303 бр. долнища
на анцуг, 70 броя горнища на анцуг, 220 бр. тениски с дълъг и къс ръкав, 28 бр.долнища на анцуг дълги и 52 бр. къси;
679 детайли на блузи и 772 бр. блузи) на обща стойност 120 280,00 лв. и
стоки (тениски) с надписи върху
тях L. / „Л.”/ идентични с обекта на регистрираната търговска марка L. / „Л.”/ на стойност
33 150,00 лв. (тридесет и три хиляди сто и петдесет лева), всичко обща стойност 153 430, 00 лв. (сто петдесет и три хиляди четиристотин и
тридесет лева). На осн. чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК вр. чл. 54 във вр. с чл.37, ал.1, т.1а, във
вр. с чл.47, ал.1 от НК на Р. е наложено
наказание „Лишаване от С.” за срок от 6 (шест) месеца и глоба в размер на
1000лв. На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието ЛС е отложено за изтърпяване
с изпитателен срок от 3 години. На
основание чл.304 от НПК ДнРС е оправдал подс. Р. по обвинението за разликата до
30 бр. долнища на анцуг, описани като обект № 34, в протокол за претърсване и
изземване от 10.10.2011г., с надписи
върху тях P./ „П./
идентични с обекта на регистрираната
търговска марка P. / „П.”/. На чл.172б, ал.3 от НК е постановено отнемане в полза на
държавата посочените веществени доказателства, като е постановено тяхното
унищожаване. Подс. Р. е осъден да заплати и разноските по делото.
Присъдата се обжалва с въззивна жалба от адв. Кр.Д. и
адв.Е.С.- защитници на подс. И.Р.. Изтъкнати са доводи за липса на
доказателства, установяващи виновността на подсъдимия, за необоснованост и
недоказаност на присъдата. Иска се отмяна на същата и постановяване на нова, с
която подс.Р. бъде оправдан.
Представителят на КнОП пред
окръжния съд пледира за потвъждаване на присъдата на КнРС, като развива доводи за доказаност на
обвинението.
Защитниците на подс. Р.- адв. Д.
и адв. С. поддържат жалбата. Изтъкват се доводи за липса на мотиви в атакувания
съдебен акт; за недоказаност на обвинението; за липса на елементи от
фактическия състав на престъплението по чл.172б, ал.1 НК. Сочи се, че подс. Р.
не е субект на престъплението по този текст и че се презюмира наказателната му
отговорност. Навеждат се доводи за недоказаност на престъплението от субективна
страна. Иска се отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на
нова, с която подс. Р. бъде оправдан.
Подсъдимият И.С.Р. твърди, че е
невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба
оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, КнОС намира същата за основателна
частично, което налага на осн. чл. 334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК същата да
бъде изменена чрез частично оправдаване за подсъдимия по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.
Установява се следната фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния
съд:
Подс. И.С.Р. е
собственик на капитала и управител на дружество „****” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „*****” № **. Дружеството има за основен
предмет на дейност - производство на готова конфекция и други текстилни
изделия. Производствените помещения на дружеството се намират в гр. Б., в двора
на бившия „ЗМК”, ул.”С.”№**.
В началото на месец октомври на 2011
г. в Сектор „БОП“ към ОД на МВР гр. Б.
постъпил сигнал за това, че посочената фирма произвежда –шие и продава в
шивашки цех готови облекла с марки „П.“ и „Л.“, без подсъдимия да има
правомощия за това от посочените две фирми. Преди предприемането на оперативни
действия, св.С.К., работещ на длъжност „******“
в сектор „***“ гр. Б., направил проверка, в хода на която било установено, че
фирма „****“ ЕООД е имала търговски взаимоотношения с гръцката фирма „****“.
Последната имала право да произвежда и разпространява облекла с лого „П.“ до
няколко години назад във времето преди постъпването на сигнала (до 2007г.).,
след което дадените на гръцката фирма права били иззети от централата на „П.“ в
Германия. „П.“ Германия нямала
сключен договор с фирма „П.“, а единствено с „П.х.“ Гърция, която от своя
страна е предоставила на гръцката фирма „П.“ правото да произвежда облекла с логото на „П.“ за гръцкия пазар. Тези
взаимоотношения били прекратени през
2007 г., като до 2010 г. са продължили единствено да уреждат минали финансови
взаимоотношения, но не и даване на нови поръчки.
Във връзка с
постъпилия сигнал била извършена организация от страна на служителите на БОП-Б.
и на 10.10.2011 г. била извършена проверка в посоченото производствено
помещение. Шивашкият цех се намирал в
помещение, наподобяващо таванско помещение, на втори етаж. В него проверяващите
служители открили, че има както готови облекла, така и заготовки –ръкави,
предни части, разкроени, които са били подготвени да бъдат ушити, както и
етикети „П.“. Имало и готови тениски с лого „Л.“. В това помещение имало маси
за кроене, а на масите имало разкроени и разхвърляни заготовки на дрехи. До
кроячните маси имало поставени кашони, в които също имало дрехи и заготовки с надпис „П.“.
Заедно със служителите на
сектор „БОП”, а именно св. К., св. П. и св. К., в проверката участвал и св. Г.
- упълномощен да представлява фирма „*******” ООД юридически представител за
България и Румъния на „****“ “*******” Германия, притежател на изключителното право върху търговската марка П./P./ и L.S.& CO САЩ, притежател на изключителното право върху търговската
марка Л.(L.). Посочената фирма се явявала
пълномощник на „П.“ АД. (срвн. нотариално заверено
пълномощно от 20.02.2012 г.- л.18, т. III от ДП) и разполагала с
изключителното право да представлява „П.“ в страната във връзка
със защита на правата й на интелектуална собственост. В т. VII от пълномощното фигурира
потвърждаване на всички действия,
предприети от пълномощниците на фирмата във връзка със защитата на правата на ************,
предходното наименование и правна форма на собственика на търговските марки.
Свидетелите
установили, че намиращите се в
помещението модели не съответстват на изделията, предлагани от двете фирми през
последната година, респ. че са неистински. Това личало от вида на самите
модели- стари, отпреди 20 години; материята също била 100 % памук, докато
по-новите модели били вече изработвани
от изкуствена материя; върху тях имало само по един етикет; облеклата
нямали етикет за сигурност „секюрити лейбъл“; на част от тях отпред имало лого
„П.“, а на етикета- „Произведено от П.“.
При проверката не бил представен договор с посочени клаузи, с посочени артикули
и бройки, от който да е видно, че „П.“ е предоставила права на фирма „П.“ или
че гръцката фирма „П.“, на която „П.“ е предоставила правата, е предоставила
материали за изработка, респ. че е
сключила с „П.“ договор на ишлеме за изработка на облекла с лого „П.“.
По идентичен начин
било установено, че за облеклата с търговската марка „Л.“ също не
фигурират документи. Подс.Р. дал обяснение, че
гръцки гражданин, управител на фирма „Н.“ му дължал пари и затова му дал
в залог тези стоки. Това е било видно от производствения код на вътрешния
етикет – 016, като на етикета било отбелязано, че тениските са изработени във
фабрика „Н.“.
Стоките били
огледани от служителите на БОП гр. Б., както и от св. Г., който установил, че
нито един от артикулите не съдържа стикери за сигурност, каквито стикери
съдържали стоките, произвеждани с марка „П.“. Освен това на св. Г. направило и
впечатление, че дрехите са с лошо качество на изработка, нехарактерно за
оригиналните стоки. След направена справка от страна на св.Г. по електронната
поща било установено, че „П.” ЕООД никога не е била в договорни отношения с „П.”
и „Л.Щ.”, притежатели на изключителните права върху Марките „П. и „Л.”, чийто
юридически представител за България е фирма „******” ООД и същите никога не са
давали съгласие на нейния управител, а именно подс. Р. да ползва в търговската
си дейност за производство и съхранение, с цел продажба на дрехи (спортни
стоки) с марки „П.“ и „Л.“.
С оглед тези
обстоятелства от цеха били иззети следните стоки, всички идентични с обекта на
регистрираната търговска марка P.:
35 бр.
долнища на анцуг, - разноцветни; 35 бр. долнища на анцуг, 35 бр. долнища на анцуг,
разноцветни; 35 бр. долнища на анцуг, разноцветни надписи върху тях P.като обекти с №1- 3;
35 бр.
горнища на анцуг, с надписи върху тях P.- разноцветни; 35 бр. горнища на анцуг, с надписи върху тях P.- разноцветни; като обекти №4- 5;
80 бр.
тениски, с надписи върху тях P.с къс и дълъг ръкав - разноцветни; 80 бр. тениски, с надписи върху тях P.-
с къс и дълъг ръкав - разноцветни; като обекти № 6-7;
28 бр.
долнища на анцуг с надписи върху тях P.– като обект №8;
225 бр.
детайли от блузи, с надписи върху тях P.разноцветни; като обект №9;
50 бр.
блузи, с надписи върху тях P.- разноцветни; 50 бр. блузи, с надписи върху тях PUMA- разноцветни; като обект №10- 11;
70 бр.
блузи, разноцветни; 90 бр. блузи- разноцветни; 30 бр. блузи разноцветни; 30 бр. блузи разноцветни; всички
с надписи върху тях P.,като обекти № 12- 15;
15 бр.
дълги долнища + 37 бр. къси долнища, с надписи върху тях P.разноцветни, като обект № 16;
130
детайли от блузи, разноцветни; 160 бр. детайли от блузи, разноцветни; 164 бр.
детайли от блузи, разноцветни, всички с надписи върху тях P.- идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA, като обекти № 17- 19;
60 бр.
тениски, с надписи върху тях P.- с къс и дълъг ръкав разноцветни; като обект № 20;
50 бр.
блузи; 35 бр. блузи ; 30 бр. блузи; 50 бр. блузи; 50 бр. блузи; 60 бр. блузи;
40 бр. блузи; 30 бр. блузи, всички разноцветни; с надписи върху тях P.- идентични с обекта на
регистрираната търговска марка PUMA, като обекти №21- 28;
30 бр.
долнища на анцуг, 30 бр. долнища на анцуг; 30 бр. долнища на анцуг; 30 бр.
долнища на анцуг, 30 бр. долнища на анцуг; 20 бр. долнища на анцуг, всички
разноцветни и надписи върху тях PUMA, идентични с обекта на регистрираната търговска марка P.,като обекти №29- 34;
50 бр.
блузи, с надписи върху тях P.-идентични с обекта на регистрираната търговска марка P.- разноцветни;като обект № 35;
13 бр. дълги долнища + 15 бр. къси долнища,
носещи лого „Пума” - разноцветни; като обект №36;
57 бр.
блузи, с надписи върху тях P.-идентични с обекта на регистрираната търговска марка P. като оебкт № 37;
Както и 60 бр. тениски; 60 бр. тениски;
80 бр. тениски, 60 бр. тениски, 70 бр. тениски;
180 бр. тениски, всички разноцветни, с надписи върху тях L., идентични с обекта на
регистрираната търговска марка L. („Л.”).
Намерените
артикули били около 1800 на брой, които били иззети с протокол за претърсване и
изземване от 10.10.2011 г., ведно с изготвен фото- албум, одобрен от съдия.
Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия по реда на чл.161, ал.2 НПК.
С цел
проверка на характера на стоките, в ДП е била изготвена
съдебно-маркова-оценителна експертиза от вещото лице В.Ш.. От същата се
установява, че иззетите 1455 бр. спортни артикула марка „П.”, а именно 341 бр.
анцуг - долнище са на стойност 37 510 лв.; 52 бр. къси долнища са на стойност 1
820 лв.; 70 бр. анцуг горнище са на стойност 8 750 лв.; 772 бр. блузи са на
стойност 75 900 лв.; 220 бр. тениски са на стойност 14 300 лв. или обща
стойност -120 280 лв. Заготовките нямат пазарен аналог и не могат да бъдат
изчислени. Вещото лице е дало заключение, че притежателят на правата за всички
марки е “*****” от Германия. Не е установено
наличие на вписани лицензионни договори, действащи към датата 10.10.2011 г.
Марките върху задържаните стоки са идентични на действащите в България 4 марки:
BG 11518; BG 11701; IR 582886 и IR 593987, тъй като видът им не се
отличава съществено от вида, в който са регистрирани. Задържаните стоки са
дрехи и са идентични на стоките, за които са регистрирани марките. Потребителят
може да бъде заблуден или да направи връзка.
Задържаните 510 бр. тениски с марка „Л.” са на стойност
33 150 лв., като притежател на изключителното право върху търговската марка е L.. който е бар код на
маркопритежателя. Качеството на изработката на дрехите, както и щампата на
изображенията на марките е около и под средното. Не са показани документи за сключен договор за изработване и
стоката е приета за имитация. Марките върху задържаните стоки са идентични на
действащите в България 3 марки: BG 11444 до 11.01.2018 г.; BG 11439 до 11.01.2018
г. и BG 7166 до 16.10.2019 г., тъй като видът им не се отличава съществено от
вида, в който са регистрирани. Задържаните стоки са дрехи и следователно
идентични на стоките, за които са регистрирани марките. Потребителят може да
бъде заблуден или да направи връзка.
От пок. на св. Иванова- представител на гръцката фирма „Н.“ се установява,
че същата е разполагала с изключителни права
за производство за стоки с марка „Л.“. „Н.“ предоставила на „П.“ на
ишлеме част от довършителните работи-
опаковка и гладене. През 2010-2011 г. поради неуредени финансови
отношения между двете фирми, фирма „П.“ задържала дадените стоки за гладене с
марка „Л.“. Сроковете за предаване на стоките били удължени, водели се
преговори за уреждане на финансовите проблеми, междувременно фирма „Н.“ била
обявена в несъстоятелност и тогава задържаните стоки останали във владение на „П.“. Фирма „Н.“ не е
предоставяла други права на други фирми, тъй като правилата били много строги в
сключените договори с фирмата маркопритежател. Поради това за извършване на
довършителните работи, извършвани от други фирми, се съставяли
приемо-предавателни протоколи, в които се описвали бройките и се фактурирало
даденото количество. След изпадането на фирмата в несъстоятелност, нямало лице
от фирмата, което да се ъсгласи да приеме стоките и така те останали в „П.“
ЕООД.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими
за правилно решаване на делото. Направил е подробен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е в хода на проведеното съдебно следствие
подробно свидетелите С.К., П.К., П.П. /служителите на „БОП“-Б., взели
участие при претърсването/; св. Х.Г. и С.П.- представители на „*******“ ООД,
изключителен представител за защита на интересите на „П.“ Германия за
България; св. Н.Н., началник на отдел
„Интелектуална собственост“ в „П.“ Германия, занимаващ се с контрола върху
производството на стоки за фирмата; св. И., представител на фирма „Н.“,
представител на „Л.“ за България, св. К.- извършващ проверки на качеството за
„П.“ Гърция в „П.; приобщил е по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК показанията на
св. К.М. и св. Р.Б., дадени пред състав на НОХД № 2332/12 г. по описа на БлРС;
както и показанията на св. Н. от ДП (прочетени по надлежния ред на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК); приобщил е изготвената и приета по
делото експертиза на в.л. В.Ш.. Гласните доказателствени средства- пок.
на св. Г., К., П., К., П., Н. са
обсъдени подробно от страна на първоинстанционния съд. Във възприятията на посочените
свидетели се съдържат преки доказателства относно релевантните за обвинението
факти, като ДнРС е изложил мотиви защо им
дава вяра. КнОС също ги кредитира както с оглед на непосредственото им участие в събитията и възможността
за възпроизвеждане на фактите с най-голяма точност и правдивост, така и поради
взаимното им потвърждаване помежду им. Те се потвърждават и от неоспоримия
обективен факт на намиране на вещи, произведени с логото на „П.“ без стикер за сигурност в помещение,
собственост на „П.“, както и от заключението на в.л. Ш., установяващи липса на
етикети с бар- код, осигурителни етикети и етикети с инструкция за употреба
върху стоките с марка „П.“, както и от намирането на стоки с надпис „Л.“ и
наличие на етикет с отпечан бар код на
маркопритежателя за облеклата с м. „.фирма „П. “ да шие за
„П.“ Германия; от 01.01.2010 г. за ушиване на стоки на ишлеме, както и
предоставянето на права от страна на „П.“
на „П. “ от 06.10.2003 г. за шиене на модели „П.“. ДнРС е изтъкнал обосновани
доводи относно тяхното съдържание в светлината на защитната теза, респ. е
изложил убедителни съображения относно невъзможността подс. Р. да черпи от тях изгодни за себе си правни
последици.
ДнРС е провел
подробен разпит на обвиняемия, който е дал обяснения по реда на чл.115 НПК. Първостепенният съд подробно е анализирал обясненията на подс. Р.,
като е изходил от двоякия им характер- като на годно доказателствено средство
от една страна, и като израз на защитната теза – от друга. От една страна
същият не отрича, че е шиел до 2010 г. облекла за „П.“ Германия и гръцките й партньори.
От друга страна КнОС, както и ДнРС, не кредитира обясненията му в
частта, в която сочи, че откритите стоки са били такива, които са бракувани
през годините. Те се опровергават от показанията на св. Г. и Н.,
безпротиворечиво установяващи, че фирмата не може да произвежда без наличието на заявка /респ. чрез предоставяне на материали/ и на
доставка на стикери за сигурност. Обосновано ДнРС е отхвърлил и обяснението му
относно съдържанието на цитираните в предходния абзац договори, чрез които
подс. Р. прави опит да докаже незнанието си относно прекратените отношения между „П.“ и „П.“. Следва изрично
да се подчертае, че в договора от 17.04.2008 г. между „П.“ и „П.“ ЕООД, изобщо не фигурира клауза,
че на „П.“ ЕООД се предоставят правата
на „П.“ за шиене на ишлеме за България. Напротив, в т.1 от същия са посочени
бъдещите артикули- спортни и всекидневни дрехи, бельо, жакети, панталони и др.,
но никъде не е посочено, че същите са за „П.“. Същевременно по делото не
фигурират приложения към договорите, анекс, или други книжа, от които да се
установи вида на артикулите, техния брой, размер, срок за изпълнение. Договорът
е общ и от него не става ясно дали „П.“
предоставя съответния брой „секюрити лейбъл“ етикети на фирма „П.“ Германия (а
с оглед прекъснатите отношения между „П.“ Германия и гръцките й партньори през
2007 г. е очевидно това не е могло да бъде сторено).
Същото се касае и
по отношение на приложения договор между „П.Т.“ и „П.“, сключен на 01.01.2010
г. за ушиване на ишлеме, тъй като в него е предвидено, че всеки продукт от
договора и всяка отделна опаковка трябва да е кодифицирана съгласно правилника
за кодифициране на „П.- Т.“. Договорът е общ, не са приложени други писмени
доказателства, от които да е видно, че „П. –Т.“ изпълнява поръчка за ушиване на
дрехи на „П. Германия“. Позоването на същия от страна на защитата е
неоснователно. В т. 1 и т. 9 на договора е видно, че в него фигурират и други
стоки освен спортни стоки, а именно и ежедневни такива. Доколкото „П.“
произвежда само спортни стоки, е очевидно, че чрез него се прави опит да се
оправдае наличието на откритите стоки.
В заключение-
несъмнено и след 2007 г. „П.“ е
продължила да изпълнява поръчки за различни гръцки фирми, но от представените
договори по никакъв начин не се устанонява произвежданата продукция да е с
марката на „П.“. В този смисъл опитът на подс. Р. чрез представените договори
да оправдае незнанието си относно прекратените взаимоотношения между
маркопритежателя и изпълнителя е неуспешен. Затова и обясненията му правилно са
били отчетени от ДнРС като израз на защитната му позиция.
Във връзка с доводите в жалбата за необходимостта от отхвърляне на част
от гласния доказателствен материал, КнОС намира за необходимо да отбележи
следното:
Неоснователни са доводите на защитата за отхвърляне на показанията на
св. П., К., К., Г. и П.. Твърдението за тяхната заинтересованост от изхода на
делото е несъстоятелно и е голословно. Св.П., К. и К. са служители на „БОП“ Б.
и са изпълнявали действия по служба при извършване на претърсването на
10.10.2011 г. (осъществено от разследващ полицай). Техните показания се
потвърждават изцяло помежду им относно причините за извършване на това
процесуалноследствено действие, относно помещението и състоянието, в което
същите са открити. Отхвърля се и довода относно необходимостта от изключване на
показанията св. Г., за когото се твърди, че не било ясно в какво качество е присъствал
на претърсването. Св.Г., като представител на „*****“ ООД, дружество, което
осъществява действия по защита на правата на маркопритежателя „П.“ на
територията на страната, е посетил фирмата след обаждане от страна на
полицейските служители, след като е осъществил проверка чрез представител на „П.“
относно правото на „П.“ да произвежда стоки
в страната и е бил използван като експерт за разпознаване на
проверяваните стоки. Същият не попада в кръга лица, очертани в
разпоредбата на чл. 118 от НПК, респ. като лице, което не може да бъде
свидетел. Показанията му са последователни, логични и се потвърждават от
показанията на св. П.,К., К. и Н. в отделните им части. Опитът за дискредитация
на този свидетел от страна на защитата се отхвърля от настоящата инстанция, още
повече, че същият дава подробна
информация относно начина на действие на „П.“ Германия по отношение на
предоставяните от фирмата права за производство на стоки в света и които се
потвърждават и от пок. на св. Н.. По идентичен начин няма никакво основание за
отхвърляне на пок. на св.Н., който с оглед на позицията, на която работи в
централата на „П.“ Германия, е напълно наясно относно правата на фирмите в
Европа и България да произвеждат стоки с логото на „П.“. Развитите от защитата
тези за необективност, пристрастност и предаване на съждения от страна на
посочените двама свидетели са несъстоятелни и се отхвърлят от настоящата
инстанция. И това е така при наличието на неформални отношения между „П.“
Германия и нейните съконтрахенти, които отношения не са се развивали на база на
подробно писмени договори със срокове и подробни клаузи, а въз основата на
неформално възлагане на отделни поръчки. В този аспект позоваването на правото
на „П.“ през 2011 г. да произвежда стоки на „П.“ Германия въз основа на
уведомлението от страна гръцката фирма „П.с“ от 06.10.2003 г. (което е до
Митницата в гр. Б.), е несъстоятелно и противоречи на практиката на фирмата-
майка. Тази практика е била следната: предоставянето на правото се е
осъществявало чрез фактически действия- предоставяне от страна „П.“ Германия на
отделни поръчки /материали, етикети
и стикери за сигурност/ от подизпълнителя, без да е необходимо изрично
волеизявление от страна „П.“ Германия за прекратяване на взаимоотношениета със съконтрахента. (Даването на отделна
поръчка на практика представлява един договор с фиксиран срок; недаването на
такава- че отношенията не се продължават). Липсата на поръчка означава, че
договора не е продължен. Впрочем
механизма на действие на отношенията мужду „П.“ Германия и местните
представители, изпълнители и подизпълнители, респ. липсата на строго формални
писмени договори, категорично се установява и от пок. на св.П., които са
напълно последователни, логични и
подкрепящи показанията на св.Г. и Н.. (Към заявката за ушиване на облекло фирмата- притежател на
търговската марка давала вида и броя на моделите, които трябва да бъдат
изработени, и етикет за сигурност за всяка отделна бройка, който трябвало да
бъде пришит към дрехата).
От друга страна на показанията на
св. М., Б. и К. се придава значение, каквото те не притежават. Следва
изрично да се подчертае, че св.М. е сестра на подсъдимия и се е занимавала с
организация на производството, а св. Б.- счетоводител на фирмата. Същите не отричат,
че до 2007 г. практиката е била „П.“ Германия да предоставя документ за
съгласие за изработване от страна на „ П. “ на
стоки на ишлеме; респ. че такива след 2007 г. не е имало. Не отричат и
че след след след 2007 г. до 2010 г. са продължавали да шият за „П.“ различни
стоки. Св.К. е бил технолог по
качеството е осъществявал контрол за „П.“
до 2010 г., респ. не бил наясно с
договорните отношения с „П.“. От друга страна твърдението им за бракувания
характер на откритите стоки се опровергава категорично от заключението на
експертизата и на св. Г. и Н., установяващи подробно механизма на действие при
установяване на брак, Този механизъм е бил следния: след изработване на стоката
изпълнителя я предава на поръчителя (на притежателя на търговската марка), на
който връща всичко – изработеното облекло, включително и брак, както и всички
останали етикети, дадени от маркопритежателя, които е дал под брой и приема под
брой. Ето защо КнОС не ги кредитира в тези им част и чрез гореизложеното дава
отговор на доводите на защитата в
жалбата и пледоариите.
С оглед извършения анализ от страна на КОС на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да даде собствен
отговор на спорните обстоятелства по
делото:
По отношение на
облеклата с марка „П.“:
КнОС приема за
установено въз основа на доказателствата по делото, че през 2003 г .“П.“ е била оценена от
страна на „П.“ Германия като
подходяща за извършване на дейности като
подизпълнител- срвн. одитни документи
на л. 104 и сл. по НОХД №2332/12
г. на БлРС. Одобрението през 2003 г.
обаче не означава, че същата е имала право да шие облекла на ишлеме и през
2010- 2011 г. Напротив- такова съгласие
с оглед установената търговска практика от страна на „П.“ Германия не е имало.
КнОС приема
още, че до 2007 г. гръцката фирма „П.“ е имала право да произвежда облекла с
марка „П. за гръцкия пазар и същата е извършвала това чрез подизпълнителя „П.“.
Такова разрешение обаче не е било налице след 2007 г. и това обстоятелство е
било добре известно на подс. Р. като управител на „П. “, което се установява и
от пок. на св. М. и Б., сочещи, че са
получавали поръчки до 2010 година от „П.“. Липсата на такива след 2010 г. сочи
на липса на съгласие за производство и съхранение на стоки с марка „П.“ с оглед
търговската практика на маркопритежателя да предоставя съгласие за производство
чрез предоставяне на поръчки по неформален начин, много добре извесетен на „П.“
(начина на предоставяне на поръчките чрез предоставяне на материали се
потвърждава и от показанията на св.М. и
св.Б.).
КнОС приема на
следващо място, че установените стоки във „П.“ нямат характер на бракувани от
предходни години с оглед установения в практиката между страните механизъм на
действие в тези случаи- прием на
готовата продукция първо качество, в
някои случаи и второ качество, както и незабавно унищожение на брака от
производителя, за което се издава сертификат, че съответното количество
бракувана стока е унищожено на съответната дата.
Приема се още,
че не е било налице към 2011 г. съгласие от маркопритежателя „П.“ за
продължаване на производството на облекла от страна „П.“. Този извод се
мотивира с оглед липсата на сертификати на сигурност- т.нар. „секюрити лейбъл“
(факт, безспорно установен при претърсването от 10.11.2011 г.), сочещи, че „П.“
няма дадени правомощия поради изтекъл договор и произведеното не е оригинал.
Що се касае до
заплащането от страна на „П.“ Германия през 2010 г. на фактура на „П.“ на
стойност 12 000 евро, то е несъмнено, че
със същата са уредени техни предходни отношения (за което изрично
свидетелства св. Нарриман). От това единствено действие обаче не може да се
правят изводи за съгласие на маркопритежателя за производство на стоки от „П.“
и през 2010 г. и следващата година.
И на последно, но не
по значение място- КнОС приема за установено, че откритите облекла с марка „П.“
са били произведени от „П.“, но не са били предлагани за продажба, респ.
пускани на пазара. Този си извод мотивира с обективните данни от протокола за
претърсване, в който единствено е отразено, че съответните стоки са открити в
производствено помещение на „П.“, от която са описани и иззети фигуриращите в
протокола облекла. От пок. на св. Г. и К.
се установява, че извън това помещение имало второ магазинно с опаковани
облекла на „П.“ и „Л.“. Такова помещение в протокола не фигурира, а в него е
посочено, че всички открити облекла са се намирали в производствено помещение. В приложения към
протокола фотоалбум фигурира помещение, което има вид на складово такова, респ.
е с занемарен, неугледен вид, с наличие на хаотично разхвърляни кашони. Същото
не може да се приеме за магазинно помещение, още повече, че няма никакви
индикации в същото да са предлагани стоки за продажба. По делото не са налице
никакви гласни доказателства относно действия от страна на фирма „П.“, насочени
към предлагане на тези стоки за продажба или осъществявана продажба на същите,
или пък за предлагането или предоставянето на услуги с този знак, поради което
КнОС приема за установено, че по отношение на стоките със знак „П.“ такива фактически дейстивя не
са били извършвани.
По тези съображения
КнОС коригира изводите на ДнРС в тази насока в горепосочения смисъл, като се
солидаризира с извода на ДнРС, че
откритите при претърсването стоки с м. „П.“ са били съхранявани с цел продажба.
Този извод се мотивира с тяхното местонахождение, количество, различни видове,
наличие на етикети и опаковъчни торбички.
По отношение на облеклата с
марка „Л.“
Във връзка с отношенията
между „П. “ ЕООД и фирма „Н.“ следва да се отбележи, че КнОС признава за
установено, че посочената фирма е притежавала единствените права за производство на дрехи за фирма „Л.“ (което
безспорно се установява от показанията на
св.Иванова). Същата е предоставяла на ишлеме на фирма „П.“ ЕООД
производство на стоки (изразяващи се в дейности по гладене и опаковане), като
по този повод имали неуредени финансови отношения. През 2010 г. „П. “ ЕООД
упражнила право на задържане по отношение на откритите при претърсването
тениски с посочената марка. Скоро след това „Н.“ била обявена в несъстоятелност
през 2010 г. и тениските останали в „П.“.
Тези обстоятелства са
безспорно установени по делото и въз основа на тях КнОС прави извода, че същите
са останали в „П.“ на това основание, но
няма данни че същите да предлагани, пускани за продажба или пък са съхранявани
с такива цели, нито пък на пазара да се прелагани и предоставяни услуги с този
знак. Този си извод КнОС мотивира с обективните даднни, отразени в протокола за
претърсване и изземване, в който единствено е отразено тяхното количество,
както и с показанията на св. И., която сочи, че непредадените от „П.“ на „Н.“
ООД стоки са останали в „П.“ при
упражненото право на задържане и впоследствие именно тази поръчка е била иззета
от полицейските органи.
Въз основа на тези
приети за установени от КнОС факти, настоящата инстанция прави извода, че тези
стоки (тениски с марка „Л.“) не са били
използвани в търговската дейност на „П. “- не са били предмет на продажба,
респ. не са предлагани за продажба, не
са пускани на пазара с този знак, нито пък са съхранявани с цел продажба без
правно основание.
След
извършване на горепосочения собствен анализ на доказателствените източници по
делото и след като прие за установени посочените по- горе факти (които са
идентични на приетите от ДнРС), респ. след корекция на част от изводите на
първостепенния съд, КнОС приема от правна страна следното:
КнОС
изцяло се съгласява в правните доводи на
ДнРС относно обекта на засегнатите обществени отношения (осигуряващи условията
за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху
регистрирана търговска марка); относно
бланкетния характер на нормата на
чл.172б от НК и необходимостта същата да бъде запълнена с специални те норми на ЗМГО; относно
съдържанието на елемента от фактическия състав
„марка“ (знак, който е способен да отличава
стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично
съгл. чл.9 от ЗМГО), към които КОС се присъединява и не намира за необходимо да
ги преповтаря.
Престъпното деяние по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК се
осъществява чрез използване в търговската дейност на марка, без съгласието на
носителя на това изключително право. Марката
е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице
от тези на други съгласно чл. 9
ЗМГО (към момента на изготвянето на мотивите вече отм. с ДВ, бр.98/2019 г.
Правото върху търговска марка включва изключителното право на притежателя върху
марката, правото да забрани на трети лица да я използват без негово съгласие в
търговската си дейност, като се разпростира спрямо стоки с поставен без
съгласие на маркопритежателя знак, който може да бъде идентичен или сходен на
регистрираната търговска марка. Липсата на съгласие на притежателя на
изключителното право изключва възможността за появяването на марката в
оригинален вид върху стоки под техен контрол.
Първостепенният
съд е обсъдил бланкетния характер на нормата на чл.
172б НК, подчертавайки, че съдържанието на изпълнителното деяние се извежда
от разпоредбите на чл.
13 от ЗМГО (отм.). Законосъобразно е преценено, че наказателна отговорност
се носи от всеки, който без съгласието на притежателя на марката, използва в
търговската си дейност стоки с поставени знаци идентични или сходни на тази
марка, когато сходството е в степен да доведе до объркване на потребителя,
включващо възможност за свързване на знака с марката. Понятието
"използване в търговска дейност" по смисъла начл. 172б НК се извежда
от изброените в чл.
13, ал. 2 ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с
цел печалба, включително по т. 2- "предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак".
В настоящия случай с оглед приетото за установено по-
горе (за липсата на доказателства, установяващи
наличието на прелдлагането за продажба или пускането им за пазара с цел продажба,
както и за предлагането или
предоставянето на услуги с този знак), КнОС намира, че следва да оправдае подс.
Р. по това обвинение. Същевременно несъмнено е, че стоките с марка „.“ са били съхранявани
във фирмата именно с такава цел. Този извод на съда се мотивира с
тяхното количество, с разнообразния вид на артикулите (горнища на анцуг,
долнища на анцуг, блузи, къси долнища, тениски, етикети с логото на фирмата и детайли на дрехи), с
обстоятелството, че върху тях е имало поставени етикети, което сочи, че са били
предназначени за продажба, както и че е
имало опаковки с логото на „П.“. Тези безспорни фактически обстоятелства сочат,
че те са били съхранявани именно с цел
пускането им на пазара. Доводите, че същите били бракувани и че подлежали на
унищожение, се отхвърлят както поради въведената практика некачествените стоки
да се унищожават веднага, така и поради изминалия продължителен период от време
от момента на последната поръчка от „П.“ през 2007 г. Несъстоятелността на тази
теза се подкрепя и от местоположението на стоките в момента на претърсването
им- на стилажи, с етикети, (част от тях и на шивачни маси видно от фотоалбума),
което сочи, че в никакъв случай същите не са били бракувани; а напротив-
съхранявани са с цел продажба. Тези
обстоятелства обосновават извода, че същите не са за лична употреба, а са
предназначени именно за продажба и пускане на пазара. Безспорно установено е,
че в случая е налице съхранение на стоките, предмет на престъплението по
смисъла на чл.
13, ал. 2, т. 2 ЗМГО (отм.).
По отношение
на облеклата с м. „Л.“ КнОС се
солидаризира със защитната теза, че същите са били обект на търговски спорове с
фирма „Н.“- възложител на поръчката. Упражненото от страна на „П.“ право на
задържане поради неуредените им финансови отношения не следва да се
интерпретира като използване на тези стоки в търговската дейност на „П.. Това е
така, тъй като съхраняването им в склада не е било с цел продажба, а е било
резултат от финансови спорове за незаплатени услуги. Свидетелство за липсата на
такава цел е липсата на отделни етикети с този знак (за разлика от облеклата с
м. „Пума“), както и липсата на доказателства, установяващи, че същите са били
обект на продажба или са били предлагани на пазара с такава цел. Ето защо КнОС намира, че по
отношение на облеклата с м. „Л.“ не е налице съставомерния обективен признак
„използване в търговската дейност“ от страна на подс. Р., поради което същият
следва да се оправдае частично по това обвинение.
По защитните доводи
По отношение на
развитите с пледарията на защитата довод относно липсата на доказателства за
производство на инкриминираните стоки. Този довод е несъстоятелен. Както бе
посочено такова производство е било налице, като този си извод КнОС мотивира
както с местоположението на откритите стоки, така и с наличието на заготовки по
отделните елементи с м. „П.“, което
сочи, че фирмата е произвеждала такива (с посочената марка). Следва обаче да се
отбележи, че, че обвинението в случая не е е за производство на такива, а
единствено за използване в търговската
дейност, изразяващо съгласно чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО (отм.) в предлагане, пускане
на пазара, съхранение с цел продажба, както и за предлагане или предоставяне на
услуги с този знак. В този аспект наведените изводи, че не било доказано в
момента на проверка на наличие на такова производство, няма отношение към
предмета на обвинението. Несъмнено е, че стоките с м. „П.“ са се намирали в производствено
помещение на фирма „П.“ и са били произвеждани от нея в предходен период от
време, като КнОС изложи подробни доводи за причините, поради които приема
съставомерния признак „съхранение с цел продажба“.
Не се
споделя и довода, че подс. Р. не е субект на престъплението по чл.172б, ал.1 НК. Съгласно ТР №1/31.05.2013г.
на ОСНК на ВКС, елементът "търговска дейност" от състава на
престъплението по чл.
172б от НК е налице при хипотезите на чл.
13, ал. 2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на
икономически ползи; той не е в зависимост от осъществявана от субекта дейност
на търговец по Търговския
закон. Субект на престъплението по чл.
172б от НК, когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е
юридическо лице, е съответното физическо лице, от поведението на което
юридическото лице е придобило качеството на ползвател. В случая несъмнено подс.
Р. е управител на „П.“ ЕООД. От показанията на всички разпитани свидетели, в
т.ч. и св. М., Б. и К., се установява, че именно той е лицето, осъществявало
непосредствените действия по сключването на договори с фирма “П.“, респ. същият
е осъществявал действия, довели до неправомерното използване на знака на м. „П.“. Същият е бил
наясно с начина на възлагане на поръчките, респ. с последващото им предаване на
производителя и в този аспект съхранението на стоки, които отдавна не са се
произвеждали във фирмата към датата на
деянието в противоречие с установените
търговски практики с цел тяхната продажба (същите са били етикирани, с надписи
„П.“, с опаковъчни торбички и в голямо количество), е било с негово знание. В този аспект опита за
прехвърляне на отговорността върху сестра му св. М. е несъстоятелен.
Липсата на
съгласие на маркопритежателя „П. за съхранение на стоките е несъмнено
установена, като в тази насока КнОС изложи по- горе подробни мотиви. Следва да
се напомни, че българската съдебна практика е изработила задължително
определение, ясно разграничаващо оригиналните стоки от неоригиналните,
фалшифицирани, имитирани стоки. В т. 4 от ТР № 1 от 15.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 1/2008 г. на ОСТК се заявява, че "оригиналните стоки
носят графичното изображение на знака на регистрираната стока със съгласието на
притежателя на правото". Per argumentum a contrario, отсъствието на
съгласие за използване на знака на регистрираната марка поставя стоките в
категорията на неоригиналните, фалшифицирани, имитирани стоки. В случая
несъмнено такова съгласие не е налице. Дадената през 2003 г. възможност на „П.“
да произвежда като подизпълнител на „П.“ стоки по отделни поръчки не означава,
че това съгласие е безсрочно. Както бе
посочено, търговската практика е била да се произвежда по отделни поръчки,
които впоследствие след изработването веднага са се връщали на
маркопритежателя. В този аспект съхранението им в по- късен момент с цел
продажба несъмнено е такова без съгласие на маркопритежателя.
Отделно от това следва да се отбележи още, че при
нарушаване правото върху марка, настъпва отрицателно изменение на условията за
нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право.
Засяга се постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя на
изключителното право като в правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни
изменения, които имат и имуществено измерение – причиняват се вреди, подлежащи
на обезщетяване / срвн. посоченото ТР № 1/2013т., т. 3/. С оглед на това поради
нарушаване на правата на марките възникват претърпени имуществени вреди от
страна на правопритежателите на регистрирани релевантни търговски знаци,
доколкото и според експертизата марките, търговските знаци, с които са
обозначени инкриминираните артикули, поради идентичността си с обекти на
регистрирани търговски марки, собственост на правопритежателя, въвеждат в
заблуждение потребителя в случай на неоснователно ползване на същите.
От субективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подс.Р. при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че в
стопанисван от дружеството, чийто управител е бил, производствен обект същият
съхранява с цел продажба стоки, които са имали поставени сходни или идентични
марки с такива, за които е имало публична регистрация в полза на друг субект.
Същият е знаел, че няма разрешение от същия да използва по този начин в
търговската си дейност стоките с такива означения, разбирал е, че разчитайки на
приликата на марките на стоките с тези на утвърдени производители, накърнява техните права върху марката, но
въпреки това е извършил посоченото съхранение с цел продажба на инкриминираните
стоки, целейки търговска печалба и неминуемо да накърни правата на
изключителните притежатели на марките.
При определянето на наказанието следва
да се съобразят обстоятелствата,
обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена
опасност на деянието правилно е отчетена
като висока, доколкото са засегнати
обществени отношения, свързани с гарантиране правата
на притежателя на изключителното право на марка. Степента на обществена
опасност на подсъдимия е ниска предвид чистото му съдебно минало. При индивидуализацията на наказанието на подс. Р. ДнРС
правилно е отмерил кумулативните наказания "Лишаване от С." за срок
от шест месеца с отложено изпълнение за срок от три години и "Глоба"
в размер на 1 000 лева.
Правилно като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия са отчетени чистото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни. Като
отеччаващо обстоятелство обосновано е отчетена високата стойност на предмета на
престъплението. В този аспект
отределянето на размера на наказанието ЛС в размер на 6 месеца е
законосъобразно, в това число е мотивираната констатация за необходимостта от
приложение на чл.66 от НК. Размерът на комулативното наказание глоба в размер на 1 000 лева също е
наложено правилно. Преценката на ДнРС, че комбинацията от двете наказания в
съответните размери ще допринесе в максимална степен за постигане на целите по чл. 36 от НК с оглед личността на Р. се споделя от въззивния съд. Действително, в
този случай, наказанията ще повлияят на подсъдимия дори със самия факт на налагането
им и тяхната неизбежност ще го мотивира да преосмисли поведението си и да
зачита законите в страната ни и правата на другите правни субекти, без
неоправдано тежко да ограничава правата им.
Правилно е
приложена и разпоредбата на чл.
172б, ал. 3 от НК, като приобщените като веществени доказателства по делото
стоки са отнети в полза на Държавата, а направените по делото разноски са
възложени в тежест на подсъдимия.
Присъдата следва да се потвърди и в
частта за разноските, ккато и в оправдателната част за разликата
над до 30 бр. долнища на анцуг с м. „П.“, описани като обект №34 в
портокола за пертърсване иизземване.
По
тези съображения на осн. чл.334, т.3 НПК вр.чл. 337, ал.1, т.2 НПК
постановената присъда следва да бъде изменена частично, като подс. Р. се
оправдае по обвинението, че е използвал в търговската си дейност по см. на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО (отм. с ДВ,
бр.98/2019г.), като е предлагал стоки със знак за продажба „П.“,
пускал същите със същия знак на пазара и
е предлагал или предоставял услуги с този знак; както и е използвал в
търговската си дейност стоки със знак за
продажба „Л.“ (предлагал на стоки с този знак, пускал ги е
на пазара, съхранявал ги е с тези цели, както и е предлагал или
предоставял услуги с този знак); а в частта по обвинението, че е използвал
стоки с м. „П.“ (като ги е съхранявал с цел продажба) следва да се потвърди като обоснована, правилна и законосъобразна.
По
тези съображения и на осн. чл.334, 6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 101, постановена от
Дупнишкия районен съд на 04.12.2018г. по
НОХД № 370/2017г. по описа на същия съд,
като
ОПРАВДАВА подс. И.С.Р. по обвинението в
това, че на 10.10.2011 г. в гр. Б. без съгласието на притежателя на
изключителното право върху търговската марка P.(П.) с притежател „П.“ (*******) Германия с юридически представител на територията на
Република България „*******” ООД София, е използвал (по см. на
чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО (отм. с ДВ, бр.98/2019г.)) обекти на това
изключително право в търговската си дейност, като е предлагал стоки (общо 1455 бр. спортни артикула марка „П.”), със
знак за продажба „П.“, идентични с обекта
на регистрираната търговска марка P.„П.“,
пускал същите със същия знак на пазара и е предлагал или е предоставял услуги с
този знак;
както и за това, че по същото
време и място без
съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка L. (Л.) с притежател L. S.& CO САЩ, с юридически представител на територията на Република България „*******”
ООД София с е използвал (по см. на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО
(отм. с ДВ, бр.98/2019г.)) обекти на това изключително право в търговската си дейност, като е предлагал стоки (общо 510
бр. тениски) на обща стойност 33 150 лева с надпис L. (Л.), идентични с обекта на
регистрираната търговска марка L. (Л.), пускал ги е на
пазара, съхранявал ги е с тези цели,
както и е предлагал или предоставял
услуги с този знак).
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в частта, с която
подс.Р. е признат за виновен в това, че по същото време и място без съгласието
на притежателя на изключителното право върху търговските марки P./П./ с притежател „П.Г“/********” Германия с юридически представител на територията на
Република България „*******” ООД София, е използвал
(по см. на чл.13, ал.2, т.2 ЗМГО (отм. с
ДВ, бр.98/2019г.)) обекти на това изключително право в търговската си дейност,
като е съхранявал с цел продажба без правно основание стоки със знак за продажба „П.“, идентични с обекта на регистрираната търговска марка P.„П. (общо1455 бр.
спортни артикула марка „.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част, както следва: в часттта на
наложеното наказание, в частта за разноските, в частта по приложението на чл.172б, ал.3 НК, както и в оправдателната й част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.