Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 26.02.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 824 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 8/05.09.2019г., постановено по гр.д. № 446/2017г. по описа на
Сливнишкия районен съд, е разпределено ползването между ищците Л.Н.
и В. В. и ответника В.С. на ½ ид.ч. от УПИ VІ-471 в квартал 8 по плана на гр.
С., целия с площ 1070 кв.м., съобразно предложението, отразено в скицата на лист 59
от делото. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със същото решение, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между същите лица е
разпределено ползването на построените в поземления имот сгради, а именно - едноетажна масивна жилищна
сграда, представляваща югоизточен близнак на цялата сграда –
близнак; двуетажна масивна стопанска постройка – лятна кухня с пристройка към
първия етаж, едноетажен масивен гараж, разположен по югоизточната граница на
поземления имот, както и пристройката към гаража, състояща се от две жилищни
стаи, тоалетна и баня, съобразно скицата на
лист 60 от делото. При това, на ищците е предоставено ползването на едноетажната масивна
жилищна сграда, двуетажната
масивна стопанска постройка – лятна кухня с пристройка към първия етаж, едноетажния масивен гараж (с право на
преминаване за ответника през
него, с оглед възможността да ползва предоставената му за ползване баня с вход
откъм гаража). Съответно, на ответника е предоставено ползването на пристройката
към гаража, състояща се от две жилищни стаи, тоалетна и баня, с
площ 37,8 кв.м. (с право на преминаване през гаража за достъп до банята).
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В.С. срещу частта от горното
решение, с която е разпределено ползването на сградите. Жалбоподателят твърди,
че, в тази си част, същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в
разпределението били включени постройки, които се намират в имота, но не са
предмет на иска. В подкрепа на твърдението си се позовава на приетия по делото
нотариален акт за собственост, в който процесните
сгради са отразени с по- малка площ от възприетата от районния съд. Счита, че
на разпределение подлежат единствено притежаваните от ищците сгради, но не и
притежаваните от него. Изтъква, че предоставените му за ползване две жилищни
стаи тоалетна и баня са построени от него и не са предназначени за жилищно
ползване, нито отговарят на нормите за жилищно помещение, а и са негодни за
целогодишно обитаване. Цитира параметри от Наредба № 5 за правила и норми по
ТСУ от 02.09.1977г. Счита, че първоинстанционният съд
не е изследвал предназначението на постройките, както и е пренебрегнал
невъзможността, предоставената му част от тях да бъде ползвана за задоволяване
на жилищни нужди. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят се явява лично и
се представлява от адв. И., която поддържа
жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част. Сочи, че доверителят й живее на втория етаж от
лятната кухня, а не в предоставените му пристройки към гаража. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ.
Жалбоподателят лично заявява, че живее със съпругата си в лятната кухня.
Твърди, че в дворното място има санитарен възел с баня в гаража и се ползва от
всички от 1988 г. Външна тоалетна в дъното на двора била направена още от
родителите му през 1963г. Поддържа, че, след като сключил граждански брак,
лично построил гараж и допълнение на стаите на името на баща му, а, тъй като
през 1980 г. къщата му била предоставена за семейно жилище, в нея няма
самостоятелен санитарен възел.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемите се явяват лично и подържат подадената от
процесуалния им представител, адв. А., молба, с която
се оспорва въззивната жалба и се моли съда да я
остави без уважение.
В допълнение, въззиваемата Л.Н. заявява, че двата етажа на лятната кухня не
могат да се ползват поотделно и се състоят от по една стая. Според нея има
пристройка на първия етаж, която продължава до втория етаж до помещение,
подобно на антре. Описва пристройката като „навес“ и „полуетаж“. Твърди, че
достъпът се осъществява по външно стълбище. По отношение на основната къща
твърди, че площта й е 60 кв.м. и се състои от две стаи, едната от които е с
портал, а другата е преградена и така се получава разделение на три части. Няма
антре. Влиза се отвън, през терасата. Описва предисторията на отношенията между
страните. Твърди, че е участвала в строежа на гаража и санитарните помещения
към него. Отправя предложение до жалбоподателя да освободи гаража с двете стаи
и банята и да ги предостави на нея и на другата въззиваема,
а той да получи основната къща с трите стаи.
Въззиваемата
В.С. заявява, че майка й (Л.Н.) живее от 50 години на първия етаж в лятната
кухня. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът взе предвид от правна страна, че съгласно чл. 269 от ГПК,
следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск за разпредяне на ползването.
ІІI. По същество
Неоснователно жалбоподателят счита, че
на разпределение между страните подлежат единствено притежаваните от въззвиамите сгради, но не и тези, които той счита за своя
изключителна собственост. Това становище пряко противоречи на разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 от ЗС, която регламентира съдебна намеса от процесния
вид само по отношение на общи (т.е. съсобствени)
вещи, а не такива, които са изключителна собственост на страните или на част от
тях. А от морална гледна точка то е незащитимо в претендирания
от жалбоподателя вид, тъй като няма оправдание да се признае на едно лице
правото да ползва чужди (несобствени) сгради, при запазване изключителното
ползване върху неговите собствени. Освен това, то е и без практическо значение
за изхода на настоящия правен спор, тъй като от данните по делото се
установява, че процесните сгради действително са съсобствени между страните, а жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че бил построил гаража и
пристройките към него с личен труд. Нещо повече: косвени доказателства в
противовес на това твърдение са разрешението за строеж и декларацията на
съсобствениците (л. 8 и 11 от първоинстанционното
дело), които са издадени на името на общия наследодател на страните, а не на
името на жалбоподателя.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че районният съд
се бил произнесъл и по отношение на постройки, които не са предмет на иска.
Наистина, съгласно приетия по делото нотариален акт за собственост, описаните в
исковата молба сгради (жилищна сграда, лятна кухня и гараж с работилница) са с
по- малки площи отколкото са посочени в обжалваното решение. Видно от скиците
към основното и допълнителното заключение на в.л. Я., обаче, реално
констатираните допълнителни площи са част от основния обем на процесните сгради (макар и частично преустроени, пристроени
и надстроени) и нямат самостоятелен идентификатор и функционално
предназначение, поради което не отговарят на изискванията на § 5, т. 39 от ДР
на ЗУТ да бъдат самостоятелен обект, т.е. те са неразделна част от процесните сгради. Поради това съдът намира, че неточно
посочената площ на последните в исковата молба не е довела до претендираното от жалбоподателя свръхпетитумно
произнасяне на районния съд. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се
извлича и от съдебната практика, съгласно която площта не е съществен
индивидуализиращ белег на недвижимите имоти. Независимо че в случая тя е
заявена според титула за собственост, а не съобразно актуалното й състояние,
това не води до различен предмет на иска, доколкото разликата не съставлява
отделен обект на собственост.
Неоснователно жалбоподателят изтъква, че
предоставените му за ползване две жилищни стаи с тоалетна и баня не са
предназначени за жилищно ползване, не отговарят на нормите за жилищно
помещение, не могат да се използват за задоволяване на жилищни нужди и са
негодни за целогодишно обитаване. В хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗС законът
не поставя изискване за жилищен характер на имотите, разпределяни за ползване
от всеки отделен съсобственик. За разлика от съдебната делба, при която съделителите могат да получат само самостоятелни обекти на
правото на собственост, в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е възможно да
се предоставя отделно ползване и на несамостоятелни обекти, напр. такива от
допълващото застрояване – лятна кухня, стопанска сграда и др. Поради това
наведеният от жалбоподателя довод е напълно ирелевантен
за изхода на спора и не обуславя незаконосъобразност или неправилност на
обжалваното решение. Отделно от това, той се изтъква за първи път едва във въззивната жалба, поради което е преклудиран,
а районният съд не е имал причина да изследва този въпрос и да съобразява
произнасянето си с него.
Жалбоподателят не е навел други доводи в
подкрепа на жалбата си, нито е поискал различно разпределение на ползването.
Поради това и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен служебно да
формулира и обсъжда такива, а и няма право да уважи жалбата на непосочено от
жалбоподателя основание, вкл. в производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС (арг. от Решение № 7 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. дело №
4351/2014 г., ІІ г.о, ГК).
С оглед
гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
ІV. По
разноските
Разноски не са претендирани
от страните, които, с оглед изхода на делото, имат право на такива, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
8/05.09.2019г., постановено по гр.д. № 446/2017г. по описа на Сливнишкия
районен съд, В ОБЖАЛВАНАТ МУ ЧАСТ, с
която е разпределено ползването между ищците Л.Н.
и В. В. и ответника В.С. на сградите, построени в югоизточната половина от УПИ VІ-471 в квартал 8 по плана на гр.
С..
В частта, с която е разпределено ползването между ищците Л.Н.
и В. В. и ответника В.С. на ½ ид.ч. от УПИ VІ-471 в квартал 8 по плана на гр.
С., решение № 8/05.09.2019г., постановено по гр.д. № 446/2017г. по описа на
Сливнишкия районен съд, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.