Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 285 /
18.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2579/2020г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Касаторът Районно управление – Созопол при ОД на МВР - Бургас,
е оспорил решение № 260334/15.10.2020г. по АНД № 2871/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №
346а-44/19.06.2020г. на началника на РУ – Созопол. С наказателното
постановление на В.И. за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума
в околната среда (ЗЗШОС), на основание чл.34а, ал.1 от същия закон е наложена
глоба в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл.19,
т.2 от ЗЗШОС и заповед № 8221з-829/23.07.2019г. на министъра на вътрешните
работи. Счита, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението изрично са
посочени, доколкото за съставомерността на нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС
е без значение нивото на шума и еквивалентното ниво на шума, а е достатъчно да
е налице шум в посочените часове от жива музика или озвучителна техника в зона
предназначена за жилищно строителство. За необосновани смята и констатациите на
съда свързани с липса на преводач. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а
по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация В.И., чрез представител по пълномощие
адв.А., оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
В.И. е наказан за това, че на 15.06.2020г. около 01:50 часа в
гр.Созопол на ул.“Аполония“ № 35 в бар „Липстик“ - заведение от открит тип,
находящ се в жилищна зона, в качеството си на управител допуска озвучаване с
озвучителна техника след 23:00 часа.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Съгласно чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС забранява се озвучаването от
обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение
за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на
териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски
гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия.
Съгласно чл.34а, ал.1
от ЗЗШОС за нарушение по чл.16а, ал. 1-5 физическите лица се наказват с глоба
от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.
Районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е установено
какво е било нивото на шума, устройствената зона, в която попада процесният
обект, което според съда е от значение за еквивалентното ниво на шум в децибели
в посочената времева част от денонощието. Затова според съда за жалбоподателя
липсва яснота коя зона на гранични нива на шум му се вменява, което ограничава
в сериозна степен правото му на защита. Затова съдът е приел, че при съставяне
на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на описание на обстоятелствата, при които е
било допуснато нарушението, което препятства правото на защита на наказаното
лице да узнае какво нарушение му се вменява, за да организира защитата си.
Освен
това съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган и следва да бъде отменено дори само на това основание. За да направи този
извод, съдът се е позовал на разпоредбите на чл.36 и чл.37 и чл.17-чл.22 от
ЗЗШОС. С тези мотиви съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Обжалваното
решение е правилно само като краен резултат.
Неправилно
съдът е приел, че в случая конкретните данни за нивото на шума са обективен
елемент на състава на нарушението, който не е описан в АУАН и в наказателното
постановление, а от административнонаказателната преписка се установява, че той
не е изследван.
Съгласно
посочената като нарушена норма на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в
околната среда, в редакцията, приложима към датата на извършване на процесното
нарушение – 15.06.2020г., се забранява озвучаването на обекти по ал.1 (обекти
за производство, съхранение и търговия и обекти в областта на услугите)
и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, за времето от
14:00 до 16:00 часа и от 23:00 до 08:00 часа.
При
анализ на нормата се налага изводът, че тя забранява въобще озвучаването на
обекти през посочените в нея времеви отрязъци без значение от нивото на шума,
т.е. изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект,
независимо дали звукът е силен или тих във времето, в което нормата забранява
това. Приложената санкционна норма на чл.34а не регламентира други обективни
елементи от състава на нарушението. Затова според настоящия съдебен състав в
случая конкретното ниво на шума, измерено в децибели, не е нужно да се
установява. За да бъде съставомерно деянието е достатъчно обектът, който се
озвучава, да е сред обектите, изброени в чл.16а, ал.1 от ЗЗШОС и това да се
случва във времето от 14:00 до 16:00 часа и от 23:00 до 08:00 часа, както и
обектът да се намира в описаните в чл.16а, ал.2 зони и територии. В процесния
случай по делото е установено, че се касае за жилищна зона и че провереният
обект извършва търговска дейност в областта на услугите, т.е. попада в
изброяването на чл.16а, ал.1 от ЗЗШОС. Също така е установено, че в 0:50 часа
на 15.06.2020г. в този обект има озвучаване.
Неправилно
съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган. Съгласно чл.19, т.2 от ЗЗШОС министърът на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица осъществяват контрол за спазване
изискванията на чл.16а, ал.2 и ал.3 от ЗЗШОС. В случая проверката е извършена
от служители на РУ Созопол при ОД на МВР Бургас, а наказателното постановление
е издадено от началника на РУ Созопол, който съгласно заповед №
8121з-829/23.07.2019г. на министъра на вътрешните работи е длъжностно лице,
определено от министъра да осъществява този контрол. Констатираното нарушение
попада именно в обхвата на чл.19, т.2 от ЗЗШОС.
Въпреки
горните изводи обжалваното решение е правилно като краен резултат, тъй като
действително се касае за незаконосъобразно наказателно постановление, по
следните съображения:
С
процесното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на лицето В.И. като физическо лице, според наказателното
постановление – управител на бар „Липстик“. Според АУАН, въз основа на който е
издадено наказателното постановление, наказаното лице не е управител на обекта,
а е управител на търговското дружество „И.“ ООД, което стопанисва обекта. Сред
представените към преписката доказателства отсъстват такива, които да
обосновават ангажирането на отговорността именно на това лице.
Според
приложени сведения, дадени пред Районно управление на МВР Созопол от същото
лице, на 15.06. около 01:50 часа той е отсъствал и не е бил в заведението.
Според него някой от персонала самоволно е увеличил музиката и са дошли
полицаи, които са констатирали това.
Към
преписката е представена докладна записка от ст.полицай К.Б., според която при
пристигане в заведението на датата и в часа, посочени в наказателното
постановление, установили, че се използва музикално озвучаване, като на място
се явило лицето С. Т. Г.а, която била в нетрезво състояние и заявила, че
заведението не работи. Представила се като собственичка на заведението, но не
удостоверила с документи този факт. Според докладната записка, а и според
представеното копие на разпореждане рег. № 346р-5890/15.06.2020г. полицейските
органи разпоредили на С. Г.а да преустанови озвучаването в обект бар „Липстик“.
С
преписката са представени още разрешение за ползване на строеж
„кафе-сладкарница и коктейл бар“ с инвеститор П.Г. Г., санитарно разрешително
за разкриване на обект, издадено на ЕТ „Афродита – П.Г.“ за обект „кафе
експресо“. Адресът на обектите е гр.Созопол, ул. „Аполония“ № 35, който е
посочен и като адрес на бар „Липстик“, където е констатирано озвучаването.
При
тези факти изводът, който може да бъде направен е, че няма доказателства, които
да сочат В.И. като субект на нарушението. Субектът на нарушението би следвало
да е търговецът, който стопанисва обекта, като от преписката става ясно, че
това също не е установено по несъмнен начин, тъй като в сведенията си В.И.
твърди, че той е управител на търговско дружество „И.“ ООД, което стопанисва
бара. Същевременно полицаите са се срещнали с друго лице по време на извършване
на проверката, чиято съпричастност към обекта не е установена, а на следващо
място са представени доказателства, например, за санитарно разрешително за кафе
експресо с адрес същият обект, което е издадено на друг търговец – ЕТ „Афродита
– П.Г.“. Само на това основание наказателното постановление следва да бъде
отменено, тъй като с него е ангажирана отговорността на лице, което не е
извършило нарушението.
На
следващо място при описание на нарушението в наказателното постановление, а и в
АУАН е посочено, че отговорността на лицето е за допутителство. Приложената
като нарушена норма, а и санкционната такава, не предвиждат в своя състав такъв
елемент – допустителство, т.е. лицето е наказано за допустителство без такова
деяние да е санкционирано от закона.
Въз
основа на така изложените две съображения, изведени след анализ на събраните
доказателства, следва да се направи извод, че обжалваното решение е правилно
като краен резултат, тъй като наказателното постановление е действително
незаконосъобразно издадено поради нарушение на материалния закон.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС Бургас следва
да бъде оставено в сила.
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза
на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно в размер на 500
лв.(л.9), представляващи платено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение платено от ответника.
Настоящия
съдебен състав счита, че направено искане по чл.63, ал.4 от ЗАНН на касатора за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ответника е
основателно.
В
конкретния случай процесуалното представителство на ответника по касация в
производството пред АСБ е осъществено от адвокат и се изразява в изготвяне на
отговор на касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства.
Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 от същата
наредба. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., когато наложената
глоба е до 1000 лв. минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лв. В
настоящия случай наложеното наказание е глоба в размер на 500 лв., т.е.
минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 300 лв. Делото не се отличава
с фактическа и правна сложност и е приключило в едно заседание с времетраене 5
минути, поради което и присъждане на разноски в размер над 300 лева се явява
прекомерно.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260334 от 15.10.2020г. постановено по
АНД № 2871/2020г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Районно управление Созопол при ОД на МВР – Бургас да
заплати на В.И. ЛНЧ ********** с адрес *** направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: