Присъда по дело №91/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 85 по НОХД 91/2023г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 27.04.2023г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу П. Х. М. с ЕГН **********, родена на ***, *** неосъждана, с *** образование,
работи като *** в ***, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване *** за това, че на
19.11.2021 год., в гр. Бургас, хотел „***“ отнела чужди движими вещи - пари на стойност
700 /седемстотин/ лева, от владението на С. Н. К., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание пострадалото лице С. Н. К., редовно призовано се явява
лично и предявява срещу подсъдимата граждански иск, за да й заплати сумата от 700 лева,
представляваща отнетата сума.
С определение по чл. 248 НПК съдът прие, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата или на пострадалия и съгласно чл.
248, ал. 2 НПК конституира пострадалото лице като граждански ищец като прие за
съвместно разглеждане предявеният граждански иск.
Подсъдимата и нейният защитник адв. Р. Н. направиха искане производството по
делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.
371, т. 2 НПК. Подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след
като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като относно размера на наказанието намира,
че следва да се определи в хипотезата на чл. 55 НК, а именно да се наложи наказание
пробация с двете задължителни пробационни мерки. В случай, че не се намери, че
приложение следва да намери чл. 55 НК, то предлага наказанието да се определи след
редукцията на четири месеца лишаване от свобода, което изпълнение да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Гражданският ищец заявява желание да му се върне отнетата сума.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. Р. Н. счита, че на подсъдимата следва да
бъде наложено наказание в хипотезата на чл. 55 НК, а именно „пробация” като излага
подробно съображения.
Подсъдимата се придържа към казаното от адвоката.
В последната си дума изказва съжаление и заявява, че няма да повтори, съжалява за
грешката си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата П. Х. М. – ЕГН ********** е родена на ***, българка, българска
гражданка, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, неомъжена, с *** образование, ***,
неосъждана.
Към процесната дата - 19.11.2021 год. пострадалият С. Н. К. живеел в гр. Бургас и
работел като *** в ресторант „***“. Същият ден бил втора смяна. След приключване на
1

смяната се обадил на телефон за сексуални услуги. В сайта било изписано, че на този
телефон отговаря „***“. С „***“ се уговорили, че желае среща с нея за половин час. Тя му
посочила адреса, на който да отиде, а именно - хотел „***“, намиращ се на ул. „***“ в гр.
Бургас.
В действителност К. разговарял по телефона с подсъдимата П. Х. М. от гр. ***, която
била отседнала в посочения хотел от 29.10.2021г. заедно със своя приятел Т.В.Г. от с. ***,
обл. ***, като двамата били настанени в две отделни стаи.
Пострадалият отишъл сам на адреса и се качил в стаята на подс. М., която била на
петия етаж. Поговорили малко, запознали се. Подс. М. се представила като „***“ и го
помолила да влезе в банята докато тя се оправи. К. оставил телефона си и портмонето си в
стаята на масата и влязъл в банята. В портмонето си К. имал 700 лева. Забавил се около три
минути.
През това време подс. М. взела парите от портмонето му и излязла от стаята. Заедно с
Т.В.Г. незабавно напуснали хотела. Дори оставили багажа си в хотела и преспали в друг
хотел в гр. Бургас, а на другия ден отпътували за гр. ***.
Когато К. излязъл от банята, установил, че момичето го няма, а парите от портмонето
му, всичките 700 лева, липсвали.
Незабавно отишъл в Първо районно управление и подал жалба.
Полицаите установили самоличността на М. и Г. от документите, с които наели
стаите в хотела, но дълго време не могли да открият местоположението им.
В хода на разследването било извършено разпознаване по снимки на подсъдимата от
страна на пострадалия.
Едва в края на м. Май 2022г и началото на м. Юни 2022г. подс. М. и св. Г. били
установени. М. признала за извършеното деяние, а Г. потвърдил така описаната фактическа
обстановка с едно изключение - и двамата твърдели, че К. искал от М. някакви по-
нестандартни сексуални услуги, при което тя му отказала и го помолила да си върви. И
понеже той отказал да си тръгне, тя се уплашила, взела парите му и избягала.
Както в качеството на свидетел, така и по-късно в качеството на обвиняема в
присъствието на служебен защитник адв. Р. Н. от БАК, М. е заявила, че много съжалява и
желае да възстанови сумата от 700 лева и да сключи споразумение с Прокуратурата. Сумата
не била възстановена, като не е възстановена и до приключване на съдебно следствие пред
съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимата самопризнания, които се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелските показания на св. С. К. (л. 17, л.
71 ДП), И.П. (л. 19 частично); Т. Г. (л. 69); Д. Г. (л. 70 ДП – частично);
От писмените доказателства и доказателствени средства: договор за наем (л.8);
протокол за разпознаване на лица по снимки (л. 72); справка ОД МВР Бургас (л. 28 СФ, л. 33
СФ), справка за съдимост (л. 38 СФ).
Следва да се отчете, че се касае за допусната техническа грешка в обвинителния акт
при изписване на годината на досъдебното производство, но това не е довело до нарушаване
на правото на защита на подсъдимата, която изрично запитана в съдебно заседание заяви, че
й е ясно за какво е обвинена и признава изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази желание да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
2

основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимата. Съдът
частично не взе предвид показанията на св. Д. Г., тъй като независимо от начина, по който
са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Въпреки, че не се кредитират
частично показанията на свидетеля по делото са налице еднопосочни показания на
останалите свидетели, от които се установява механизма на деянието, начина, по са били
отнети паричните суми и тяхната стойност. Не се вземат предвид частично показанията на
св. Пашкулов, който не е бил очевидец и предава сведения, които са му станали известни от
другия свидетел по делото Т. Г., поради което и съдът счита, че относно стойността на
паричната сума, която е била отнета следва да се довери на свидетелите Т. Г. и С. К..
Констатира се разминаване в показанията на св. Т. Г. и обясненията на подсъдимата
от една страна и св. С. К. относно това дали св. К. е поискал някакви по-специални
сексуални услуги, които са накарали подсъдимата да му откаже, поради което тя взела
парите и побягнала. Следва да се посочи, че това противоречие не води до промяна в
инкримираната дейност, тъй като подсъдимата без съгласието на собственика на вещите ги е
отнела, прекъснала е неговата фактическа власт и е установила своя власт върху
инкриминираните вещи. Би могло да се забележи някакъв „самоуправен” елемент, но от
действията на подсъдимата се установява намерението за противозаконно присвояване на
паричната сума, породено от желание за неправомерно облагодетелствуване от чуждата вещ.
В случая е налице липсващо основание парите да бъдат получени, а същите са били отнети
от фактическата власт на собственика им без негово знание и съгласие, с намерение да се
присвоят.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която изцяло се признава от подсъдимата и
същата даде съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по 194, ал. 1
НК.
От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като
изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата
власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ.
От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е
налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо
разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимата на 19.11.2021 год., в гр. Бургас,
хотел „***“ е отнела чужди движими вещи - пари на стойност 700 /седемстотин/ лева, от
3

владението на С. Н. К., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
След отнемането на парите, напуснала хотела и се разпоредила с така отнетите вещи.
Престъплението е довършено като е установена фактическа власт върху вещите от
подсъдимата и е налице прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец.
От субективна страна извършеното от подсъдимата деяние е извършено при форма
на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и се е
стремяла към тяхното настъпване, съзнавала, че отнема чужди движими вещи, като
прекъсва фактическата власт на владелеца върху същите и установява своя такава, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е целяла именно това.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът
определи наказанието при прилагане на чл.55 НК, тъй като намери, че тази разпоредба е по-
благоприятна за подсъдимата. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 при
провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и
вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а от Наказателния кодекс. Разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК предвижда, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В конкретния случай съдебният състав намери, че са налице множество смекчаващи
обстоятелства, като и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко с оглед личността на подсъдимата и обществената опасност на деянието. На първо
място съдебният състав намира, че противоречи на моралните норми начина, по който
подсъдимата придобива средства за задоволяване на семейните нужди, тъй като по делото са
налице данни, че същата предоставя сексуални услуги срещу заплащане. От друга страна
обаче са налице множество смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимата е в млада
възраст, тя има две малки деца, за които се грижи, а е бременна с трето дете, изразява
искрено съжаление, за което съдът се убеди непосредствено, стойността на отнетото е малко
над минималната работна залата за страната към датата на инкриминираното деяние. Освен
това подсъдимата изцяло съдейства на разследването. Още от самото начало тя е направила
пълни самопризнания, признава вината си и в хода на съдебно следствие, това, че не е
възстановила сумата е заради това, че няма финансовата възможност да събере парите и да
ги върне на пострадалото лице. Съдебният състав оценява и това, че тя е с чисто съдебно
минало, извън настоящото ДП няма данни за други криминалистични регистрации, не е
осъждана и заявява, че съжалява за допуснатата от нея грешка, моли да й се определи
минимално наказание. Ето защо и съдебният състав сподели становището на прокурора и на
защитата, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ НК и че и най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко и счете, че лишаването от свобода, тъй
като не е предвиден най- ниският предел, следва да се замени с пробация и на подсъдимата
П. Х. М. – ЕГН **********, да се наложи наказание „пробация” при следните пробацинни
мерки:
1. по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 НК - Задължителна регистрация по настоящ
адрес - за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
2. по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. с чл. 42б, ал.2 НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител - за срок от 6 /шест/ месеца.
4

Така определеното наказание според съда ще способства за постигане на целите на
наказанието за превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства предупредително и
превъзпитателно върху останалите членове на обществото.
По гражданския иск:
По отношение на предявения от С. Н. К. срещу подсъдимата граждански иск за
обезвреда на причинените вреди съдът намери, че същият е изцяло доказан по основание и
по размер. Установи се деянието извършено от подсъдимата, което е противоправно,
установи се размерът на причинената вреда, както и причинна връзка между вредата и
поведението на подсъдимата. Размерът на вредата е 700 лева. Размерът на гражданския иск
изцяло съвпада с повдигнатото обвинение, поради което искът е изцяло доказан по
основание и по размер и съдът на основание чл. 45 ЗЗД осъди подсъдимата да заплати на
гражданския ищец К. сумата в размер на 700 лева, представляваща отнетата парична сума.
По разноските:
Съдът осъди подсъдимата да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК в размер на 31,88 лева /тридесет и
един лева и осемдесет и осем стотинки/ по сметката на ОД на МВР – Бургас за изготвения
албум.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	85
Дата:	27 април 2023 г. (в сила от 13 май 2023 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20232120200091
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 януари 2023 г.

Присъда по дело №91/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите