РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12668
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД срещу О.П.Б. във
връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от Търговския закон. Приет за
съвместно разглеждане е и установителен иск, предявен от ответника О.П.Б. с
правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Б.Д. ЕАД твърди, че по силата
на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.09.2008 г. е отпуснал на
ответницата О.П.Б. кредит в размер на 40 000 евро за покупка на два недвижими
имота (обезпечен със законна ипотека). Срокът на издължаване бил 240 месеца
чрез вноски по разлащателна сметка, включващи освен главницата и
възнаградителна лихва в размер на 4,19 %, надбавка от 3,31 пункта. Плащанията
били редовни до месец 02.2016 г., когато е имало частично погасяване и впоследствие
били напълно преустановени. Въз основа на изложеното ищецът твърди да е
възникнал за него правен интерес от обявяване на предсрочна изискуемост на
договора от 04.10.2017 г. (датата на подаване исковата молба), до когато има
592 дни забава по плащания на главница и лихви. Въз основа на изложеното ищецът
претендира от ответника заплащане на 31 913,72 евро – главница, състояща се от
2 598,16 евро – падежирали, но неплатени вноски по кредита за периода
19.02.2016 г. – 19.09.2017 г.; 29 315,56 евро – предсрочно изискуема главница,
с ненастъпил падеж до датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2017 г.;
4 221,55 евро – договорна лихва за периода 09.02.2016 г. – 03.10.2017 г.; 60,52
евро – забава на договорно основание (чл. 18.1, буква „б“ от процесния
договор); 32,21 евро – стойността на заплатена при сключването на договора
имуществена застраховка. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите
суми. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.
Ответницата О.П.Д.
признава исковата молба частично-за падежираните, но неплатени вноски за
периода 19.02.2016 г. – 19.05.2016 г. и за сумата 29 315,56 евро с ненастъпил падеж до датата
на предявяване на исковата молба. В останалата част оспорва претенцията в
размер на: 2 598,16 евро – непадежирали и неплатени вноски по кредита за
периода 19.05.2016 г. – 19.09.2017 г.; 4 221,55 евро – неправомерно начислена
за периода 19.05.2016 г. – 03.10.2017 г. лихва; 60,52 евро – неправомерно
начислени за периода 19.05.2016 г. – 03.10.2017 г. Поддържа, че горното й
становище е обусловено от изразеното по-рано желание (още на 16.12.2015 г.) за
прекратяване на договора за кредит, по което банката не взела становище. По
отношение твърдението, че спряла плащанията след 02.2016 г., сочи че това се
дължало на неупражненото право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем (чл. 18.2 от Договора), това обусловило и становището й за
неоснователност на твърдението за падежирали вноски за периода 19.05.2016 г. –
19.09.2017 г., на претенцията за възнаградителна лихва за периода 19.05.2016 г.
– 03.10.2017 г. и на искането за 60,52 евро. Моли да бъде признато за
установено, че 18.2 от договора да нищожен, както и предявените искове да бъдат
отхвърлени в оспорената част. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 18.09.2008 г.
между „Б.Д.“ ЕАД и О.В.Д. - кредитополучател е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 40000 евро за покупка на недвижим имот – ателие № 2 с
идентификатор 58445.211.33.2.75, която сума е приел да върне в срок от 240
месеца, считано от датата на усвояване на месечни вноски с падеж на 19-то число
на месеца. Съгласно т. 7 от договора страните са уговорили, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент в
размер на 4,19 % и надбавка в размер на 3,31 процентни пункта или общо 7,5 %. В
чл. 18.1. от договора страните са уговорили, че при неплащане на падежна дата
на дължимата или част от месечна лихва, остатъкът от кредита се олихвява с
лихвения процент по т. 7.1, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта, считано от падежната дата. При неплащане на дължимата месечна вноска по
главницата, невнесената дължима сума се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1., увеличен с наказателна надбавка от
10 процентни пункта, считано от падежната дата.
Съгласно чл. 18.2 от договора при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, а до предявяването му за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.
7.1, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. В чл. 24 от
договора страните са се съгласили, че кредитополаучателят дава съгласие при
неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществена застраховка на
обезпечението и плащане на застрахователни премии, кредиторът да извърши тези
действия за сметка на кредитополучателя като служебно събере платените суми от
разплащателната сметка на кредитополучателя.
На
09.01.2017 г. е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
„Пожар и други щети на имущество“ за имот на О.П. Б., като застрахователната
премия е в размер на 32,21 евро.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че кредитът е усвоен на 19.09.2008 г. като сумата е преведена по
банкова сметка ***. Установява се, че за погасяване на задължения по договора
са постъпили суми в общ размер на 29795,93 евро, като последното плащане е извършено на 19.02.2016
г., когато е платена сумата от 139,99 евро, с която частично е погасена възнаградителна
лихва за падежирала към тази дата вноска. Забавата на вноските към 04.10.2017
г. е 593 дена. Вещото лице дава заключение, че към датата на подаване на
исковата молба – 04.10.2017 г. задълженията по кредита включват главница в
размер на 31913,72 евро, 4221,55 евро – договорна лихва за периода от
19.02.2016 г. – 04.10.2017 г., 60,52 евро – наказателна лихва за периода от
19.02.2016 г. и 32,21 евро – дължими вноски за застраховка от 10.01.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Страните не спорят, че между тях е сключен договор, по силата на който
на ответника О.П.Д. е предоставен банков кредит, както неговото съдържание. С
отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не оспорва, че на 19.02.2016
г. е преустановила плащането на погасителни вноски, както и че е настъпила
предсрочна изискуемост на сумата от 29315,56 евро – главница, както и че е
възникнало задължение да заплати сумата от 32,21 евро. Не оспорва и че в
периода от 19.02.2016 г. до 19.05.2016 за нея е възникнало задължение да
заплати месечни вноски съобразно уговореното. Въз основа на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено в тази част, размерът на
задължението за главница е 492,38 евро и за договорна лихва – 1198,29 евро за
този период.
Спорът между страните е за това
дали е дължима главница и договорна лихва за периода след 19.05.2016 г. до
датата на предявяване на исковата молба, с която кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, както и дали е дължимо обезщетение за забава съобразно
уговореното в т. 18.1, б. „б“ от договора, начислено върху главницата.
Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да
може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно
изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 18, т. 2, изр. 1 от
договора страните са приели, че банката може да обяви кредита за предсрочно
изискуем ако е допусната забава в плащанията на което и да е задължение за
главница или договорна лихва над 90 дни.
Законът и договорът предоставят право на банката в този случай да обяви кредита
за предсрочно изискуем, но упражняването на това право е поставено в зависимост
от преценката на кредитора и обявяването му на длъжника. Доколкото в периода от
19.05.2016 г. до 04.10.2017 г. не е упражнено това право от банката, то и
задълженията по договора за плащане на месечни вноски, в които е включена част
от главницата и уговорената договорна лихва са дължими съобразно погасителния
план. В конкретния случай, ответникът не може да се позовава на недобросъвестно
поведение от страна на банката, тъй като от своя страна е продължил да не
изпълнява задълженията си по договора за плащане на месечни вноски в исковия
период. Вноските за главницата са дължими независимо дали се претендират като
такива с настъпил падеж или предсрочно изискуеми, тъй като с договора
ответникът е поел задължение да върне заетата сума. Следователно предявеният
иск в частта за сумата от 2598,16 евро – главница за периода от 19.02.2016 до
19.09.2017 г. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства за исковия
период задължението за заплащане на договорна лихва е в размер на 4221,55 евро.
Тази договорна лихва е претендирана от ищеца до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и следователно е дължима в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска
връщане на предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното
в договора мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на
ОСГТК на ВКС). В конкретния случай, обаче, увеличената лихва по т. 18.1, б. „б“ има характер на договорна
неустойка за забава. В конкретния случай, тази увеличена лихва се начислява
само върху неплатената част вноската за главница като размерът на наказателната
лихва се определя въз основа на размера на договорната лихва плюс 10 пункта или
в конкретния случай на годишна база този размер е 17,5 %. За всяка забавена
вноска за главница банката е имала право да начисли наказателна лихва съобразно
уговореното в т. 18.1, б. „б“, като общият размер на тази лихва, определена с
оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК въз основа на приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 376,58 евро за исковия период.
Претенцията се явява основателна до претендирания размер от 60,52 евро.
По предявения иск с правно
основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 26, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите
В производството по делото е
приет за съвместно разглеждане иск за установяване на нищожност на договорна
клауза – т. 18.2 от Договор за кредит от 18.09.2008 г. Доколкото в конкретния
случай, предмет на делото е установителен иск, то допустимимостта му е
поставена в зависимост от правния интерес на ищеца О.П.Б.. Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице правен интерес за установяване на
недействителност на посочената договорна клауза, тъй като претенциите на ищеца
не са основани на тази разпоредба. В молба от 02.11.2017 г. ищецът Б.Д. ЕАД
изрично е заявил, че сумата от 60,52евро
се претендира на основание чл. 18.1, б. „б“ от договора, т.е. наказателната
лихва се начислява само върху вноските, за които е настъпил падеж преди обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Съгласно т. 18.2 от договора при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, а до предявяването му за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
прилагания лихвен процент по т. 7.1, увеличен с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. При тълкуване на волята на страните и при съпоставка с
разпоредбата на т. 18.1 оспорената с предявения инцидентен установителен иск
уговорка, може да се направи извод, че наказателна лихва по този текст може да
бъде начислена след обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и преди
съдебното му предявяване и то само върху предсрочно изискуемата част от него.
Следователно и доколкото страните в настоящото производство не спорят, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем с предявяване на исковата молба, както
и че една от претенциите е за осъждане на ответника да заплати сумата от 29315,56
евро – предсрочно изискуема главница, то банката не може да упражни в бъдеще правото си да начислява наказателна
лихва по т. 18.2 от договора. Това е така, тъй като едновременно с обявяване на
предсрочната изискуемост е „съдебно предявено и вземането“, т.е. няма период, в
който тази лихва да бъде начислена. В този смисъл, не е налице правен интерес
от установяване на недействителността на посочената клауза. В тази част
производството по делото следва да бъде прекратено, а предявеният инцидентен установителен
иск следва да бъде върнат.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 3134,23
лева, представляващи направени по делото разноски, както и на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон О.П.Б., гражданин на Руска Федерация,
ЛНЧ - **********, с постоянен адрес ***,
комплекс „****************да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 31913,72 евро (тридесет и една хиляди
деветстотин и тринадесет евро и седемдесет и два евроцента), представляваща
главница по Договор за покупка на недвижим имот от 18.09.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2017 г. до
окончателното й плащане, сумата от 4221,55
евро (четири хиляди двеста двадесет и едно евро и петдесет и пет евроцента)
– договорна лихва за периода от 09.02.2016 г. – 03.10.2017 г., сумата от 60,52 евро (шестдесет евро и петдесет и два евроцента) – лихва за забава по чл. 18.1, буква „б“ от договора и сумата от
32,21 евро (тридесет и две евро и двадесет
и един евроцента) – стойността на заплатена имуществена застраховка –
задължение по чл. 24 от договора.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12668/2017
г. по описа на СГС, І-18 в частта, с която за съвместно разглеждане е приет
инцидентен установителен иск, предявен от О.П.Б.,
гражданин на Руска Федерация, ЛНЧ - **********,
с постоянен адрес ***, комплекс „****************против „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** за
установяване на недействителност на договорна клауза – чл. 18.2 от Договор за
покупка на недвижим имот от 18.09.2008 г. и връща на основание чл. 130 от ГПК
предявения иск поради неговата недопустимост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК О.П.Б., гражданин на Руска
Федерация, ЛНЧ - **********, с постоянен
адрес ***, комплекс „****************да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3134,23 лева (три хиляди сто тридесет
и четири лева и двадесет и три ст.), представляващи направени в исковото и
заповедното производство разноски и сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: