№ 89
гр. Разград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20243300100407 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от В. Т. Н., ЕГН: ********** от ***, чрез адв.Н. Н. Д. против
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Ваучер“ №87 ца сумата 50000лв. претърпени
неимуществени вреди и сумата 369.80лв. имуществени вреди , описани в молба вх.
№5358/22.11.2024г., в която се твърди,че на 07.07.2024. около 07:35 ч. в град Разград на
ул."Васил Априлов“ №4 е настъпило ПТП с л.а. марка „Мерцедес", модел ТЛ 320", рег.№
***, управляван от П. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, собственост на същия и ищцата,
при което поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, П. И. е
блъснал ищцата В. Т. Н. - пешеходец. В следствие на посочения инцидент В. Т. Н.,
претърпяла телесни повреди - счупване на латерален малеол вдясно.
Била приета за лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Свети Иван
Рилски - Разград“ АД от 07.07.24г. до 10.07.24г., през който й е извършено оперативно
лечение със закрито наместване на фрактурата, под анестезия и поставяне на гипсова
имобилизациялод колянна става. Ищцата е приложила Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 133 от 07.07.24r. на ОД МВР Разград, според който отговорността за
последното е на водача на л,а. марка „Мерцедес“, модел ТЛ 320, per. № *** - П. Д. И., ЕГН:
.**********, който в нарушение на правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост
с атмосферните и пътни условия, реализира ПТП. По случая образувано ДП № 330 ЗМ -
135/07.07.24г. по описа на ОД на МВР Разград.
Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на. л.а. марка
„Мерцедес“, модел “ГЛ 320”, с рег.№*** със ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул,“Джеймс Баучер“ №87, учредено с
1
полица № BG/02/124000180456, с начална дата на покритие 18.01.2024г. и валидна до
17.01.2025г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Ищцата, в качеството си на пострадало лице е претендирала пряко от ответника, в
качеството му на застраховател на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички
претърпени болки и страдания, както и направените разходи в процеса на лечение, които са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Пред ответната страна
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за което застрахователят е завел щета №
**********.Въпреки представянето на необходимия набор от документи, ищцата получила
отговор на 09.09.2024г.,с който е уведомена, че следва да предоставим влязъл в сила краен
акт на наказателното производство и други неизготвени към него момент документи.
В резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила счупване на латерален малеол вдясно,
като е претърпяла оперативно лечение със закрито наместване на фрактурата, под анестезия
и поставяне на гипсова имобилизация под колянна става. След това е продължила лечението
в домашни условия. Твърди,че се нуждае от чужда помощ при изпълнение на ежедневните
си задължения. Има болки и пие обезболяващи. Влошеното здравословно състояние се
отразява тежко и на психиката й- чувства се много зле, става потисната, затваря се в себе си,
изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безспокойстворагубва апетита си, страда
от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеяна, раздразнителена и
самовглъбена.Счита претендирания размер за справедлив, съобразен с икономическите
условия и критериите за справедливост,преемани в съдебната практика.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва единствено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния л.а. Мерцедес ГЛ 320 с ДКН: ***. Оспорва
всички други твърдени от ищцата обстоятелства и факти.
Оспорва механизма на произшествието, като счита, че представените по делото
доказателства не го установяват. Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на
всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача
на МПС. Събитието е случайно деяние за водача на МПС като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на
акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за
допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение .
Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в
исковата молба телесни повреди - по вид и степен, както и че същите са резултат на
твърдяното ПТП. Няма данни и доказателства по делото ищеца да е претърпял твърдените
от него увреждания. Оспорва всички твърдения на пострадалия в тази насока.Според
ответника лечението е било неоперативно - гипсова имобилизация, като получената травма
2
е причинила трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за повече от 30
дни, с обичаен оздравителен период около 1,5 - 2 месеца.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели
до продължителни болки и страдания. Същите се дължат единствено на напредналата
възраст и предходни заболявания, от които ищцата е страдала преди ПТП. Оспорва бланкето
описаните твърдяни последици от процесния инцидент като тревожност, подтиснатост,
затваряне в себе си безпокойствие, загуба на апетит и др..
Оспорва твърденията, че оздравителния процес да е бил продължителен.
Прави възражение за съпричиняване от ищцата, която с поведението си е създала
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Същата е нарушила нормативноустановените правила за движение на пешеходци,
предприемайки пресичане внезапно на пътното платно и ненужно удължавайки времето за
пресичане./чл.113-114 ЗДВП/.
Оспорва исковата претенция и по размер, тъй като същият не е съответен на характера и
степентта на увредата. Претендираното обезщетение в размер на 50 000 лева е прекомерно
завишено по размер и не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД , както и
съгласно ППВС 4 / 1968 г. Травмата не е наложила продължителен престой в болница.
Исканото обезщетение не отговаря на установената съдебна практика,нито на обществено-
икономически условия в страната и с икономическата конюнктура.
Оспорва исковата претенция за разходи за лечение, тъй като заплатените суми не се намират
във връзка с проведеното лечение и не са били абсолютно необходими за пълното
възстановяване на описаната травма. Същите освен неналожителни се явяват крайно
завишени.
Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху
обезщетението. Евентуално прави възражение за датата, от която се дължи лихва за
забавянето, съобразно разпоредбата на чл. 497 ал.1 т.2 ЗК
В заключение моли съда да отхвърли исковите претенции на В. Т. Н. като неоснователни и
недоказани, а в условията на евентуалност да намали размера на претедираното обезщетение
за неимуществени вреди, предвид възраженията за принос и за прекомерност на
обещетението.Претендира направените в производството разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, изслушаните
експертизи, съдът установи следните факти: На 07.07.2024. около 07:35 ч. в град Разград на
ул."Васил Априлов“ №4 ищцата се прибирала от църква и предприела пресичане на
ул.В.Априлов. На пътното платно /прав,равен участък/ нямало вертикална и хоризонтална
маркировка. Пътното платно не било обозначено и се слива с мястото за паркиране на леки
автомобили пред църквата. Времето било ясно и сухо. Същевременно л.а. Мерцедес с рег. №
*** АТ,управляван от св.П. И. със скорост около 20км/ч навлязъл от ул.Ст.Попилиев на
ул.В.Априлов,предприемайки завой наляво. През това време вървяла по платното за
движение пред автомобила. Навлязла в пътното платно за да го пресече, отляво Н.сно по
3
посоката на движение на автомобила на свидетеля.Скоростта й на движение била около
2,3км/ч, тъй като се подпирала с бастун. Свидетелят закъснял да започне спиране на
автомобила и се получило съприкосновение между предната лява част на л.а. Мерцедес и
тялото на пешеходката, в резултат на което тя паднала. Според заключението по назначената
САТЕ опасната зона за спиране на л.а.Мерцедес е 9м., като възможността на водача да
възприеме пешеходката е от разстояние най-малко 25м.,поради което експерта е дал
заключение,че свидетелят е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на
удара, ако е реагирал без закъснение. Същата възможност да види л.а. е имала и
пострадалата. Същата е можела да изчака автомобила да премине и след това да продължи
да пресича платното за движение.
След като ищцата паднала на пътното платно свидетелят И. спрял л.а.,излязъл от
автомобила и се отправил към ищцата. Повикал Бърза помощ. Двамата били уплашени. По
лицето на ищцата имало кръв. Останала неподвижна на земята.Не се сеща дали ищцата е
губила съзнание до идването на Бърза помощ. Според свидетеля нямало движение по пътя.
Твърди,че появата на баба В. не била внезапна.
Според заключението по назначената СМЕ при падането си ищцата е получила:Травма на
главата: охлузвания и кръвонасядания по лицето; Травма на десен горен крайник: хематоми
върху гърба на предкитката и малки разкъсно-контузни рани върху гърба на четвърти и пети
пръсти; Травма на ляв горен крайник: кръвонасядания на мишницата и лакътната област с
локални забелвания на повърхностния кожен слой на това място; Травма на десен долен
крайник: охлузване на бедрото, хематом върху колянното капаче, фрактура на външния
глезен - долна трета на малкия пищял; счупване на 4-та и 5-та ходилни кости; Травма на ляв
долен крайник: повърхностно охлузване на кожата върху горновъншният квадрант на
капачката. Счупването в долната трета на малкия пищял и на 4-та и 5-та ходилни кости на
десния крак, по отделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок повече от един месец, а останалите увреждания - болка и
страдание. След инцидента пострадалата е била настанена за лечение в ОТО при МБАЛ-
Разград за периода 07-10.07.2024..Под анестезия била извършена гипсова имобилизация и
медикаментозно лечение /антитромботична профилактика, обезболяващи, вливане на
Манитол/ за лечение на състояния, свързани със задържане на течности. В конкретния
случай не е било необходимо извършване на оперативни интервенции, затова е извършена
само мануална репозиция и гипсова имобилизация.В последствие - амбулаторно проследена
от специалист ортопед- травматолог. Възстановителният период е протекъл без отклонения.
Към момента на получаване на травмата и в ранния посттравматичен период ищцата е
търпяла болки и страдания, които с времето са започнали за отшумяват, а понастоящем са
епизодични. В първите 15-20дена пострадалата е използвала попиващо бельо /памперси/ и
около месец е имала нужда от помощ при обличане и къпане. Оздравителният период за
счупването на костите на глезена и ходилото е продължил около 3-4месеца. След
възстановяване на свободното придвижване много рядко излизала от дома си поради
изпитване на затруднения при слизане/качване по стъпалата на жилищната сграда от липсата
4
на асансьор. Според вещото лице няма медицински данни за настъпили усложнения и
остатъчни последици по отношение на травматичните увреждания. Календарната възраст
на пострадалата не е повлияла на възстановителния процес по отношение на получените при
ПТП травми.
От приложените платежни документи неотносими към провеждане на лечението
са: изцяло касов бон на стойност 4,84 лева от „Кауфланд България“ ЕООД от 07.07.24г:
кутия голяма, меню кебапчета; частично по касов бон на стойност 38,02 лева от „Кауфланд
България“ ЕООД от 07.07.24г: мокри кърпи - 3,99лв, чаршафи - 13,75лв, крем бебе - 2,99лв;
относими само пелени за възрастни - 17,29лв; изцяло касов бон на стойност 15,99 лева от
„Кауфланд България“ ЕООД от 07.07.24г: банани, фреш, банани, кис. мл, Велинград вода;
частично по касов бон на стойност 43,55 лева от „Кауфланд България“ ЕООД от 14.07.24г: т.
хартия -19,99лв, течен сапун - 2,59лв, сапун - 2х1,19; относими само пелени - 18,59лв; от
44,28 лева от „Кауфланд България“ ЕООД от 26.07.24г: бебешки кърпи - 1,99лв, течен сапун
- 2,59лв, пелени за възрастни 18,59лв, мокри кърпи - 2х1,99лв - 3,98лв, сейфгард сапун
2х1,69лв - 3,38лв; относими само пелени за възрастни 18,59лв. Всички останали разходи за
направени във връзка с лечението.
Относно оздравителния процес и претърпените физически болки и душевни страдания е
разпитан сина на ищцата Т.Ц..
Твърди,че видял майка си едва в болницата. Била контактна, но уплашена, с разбито лице,
счупени очила и с гипс на стъпалото до глезена. Престояла в болницата близо седмица, след
което се прибрала. Свидетелят и майка му живеят в едно домакинство. Първоначално била
на памперси и имала нужда от помощ при обслужването си, която й предоставяла съпругата
му. Това положение продължило около два месеца. След това ищцата започнала да се
придвижва с проходилка, осигурена от извършителя. Понастоящем майка му излизала
винаги с придружител тъй като и тя, и той се страхували от инциденти. Прави 20 крачки с
помощта на бастун и спира. Преди това била самостоятелна и активна. Според свидетеля
майка му има невроза и на моменти непосредствено след инцидента казвала, че би било по-
добре да е умряла.
По делото е назначена СПЕ, според която идентифицираните данни за промяна в
реактивността на емоциите и чувствата с депресивен оттенък, сочат, че вследствие на
преживения стрес от преживяното ПТП се е променил емоционалния баланс на ищцата,
което е индикация, че събитието се възприема като психотравмиращо, с реагиращи
адаптационни механизми в рамките на адаптационна тревожна реакция, с продължителност
приблизително около шест месеца след инцидента. Социалното функциониране е
минимизирано до равнището на непосредственото общуване в най-близкото обкръжение -
син и снаха, внуци полагащи грижи за нея. Постепенно в месеците след катастрофата
променила своите стереотипи – станала по-затворена и тъжна, не можела да спи (първите
месеци след събитието), общувала предимно с близките, които се грижели за нея, много
рядко излизала и то с подкрепата на придружител, рядко се срещала с познати и съседи,
както преди инцидента. Ежедневието й било сведено до поддържане на базовите нужди и
5
поради възрастта и затруднената подвижност намалила контактите с външни лица. Намалила
се автономността й, разчитала на подкрепата на снаха си и сина си (тоалет, хигиена). Това
оказва влияние на възгледите, самооценката и цялостното световъзприемане в песимистичен
план, повишавайки тревожните и негативни преживявания. Не се долавят патологични или
крайно неконструктивни форми на поведение изискващи консултиране или терапия от
специалист психиатър. Не са налице документи констатиращи психологическото и
психиатричното състояние на ищцата преди инцидента, тъй като не се е налагало да
посещава такъв вид специалист. След процесния инцидент не е търсила помощ от
специалист психиатър или психолог, не е приемала успокоителни или психотропни
лекарства. Определя се като „силен човек“, борила се цял живот с различни проблемни
ситуации (смърт на съпруг, смърт на внуче и др.) и не смята, че трябва да приема такива
лекарства. Търси възможности сама да се справя с негативните чувства и преживявания.
Тревожно-депресивните състояния отчетени от експертизата са в рамките на адаптационната
реакция вследствие на преживяното силно стресово събитие. Ищцата притежава устойчив
личностов конструкт, получава много добри грижи и подкрепа от близките си, което е
мощен оздравителен фактор, но възрастовите особености и ограниченото социално
функциониране снижават годностите за ефективно и бързо преодоляване на тежки стресови
ситуации. Сами по себе си тревожнодепресивните и страхови чувства и преживявания,
регистрирани при експертизата се преработват с по-бавен ход, т.е с периоди на понижено
настроение и периоди без никаква проява на страхове и негативни чувства и зависят от
личностовите особености, ресурсите за справяне и средовите фактори.
По делото е изискана справка от ОДМВР-Разград, от която е видно,че по ДП 330 ЗМ-
135/2024г. по описа на ОДМВР-Разград няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Въз основа на установените по делото факти,съдът направи следните правни изводи:
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл.432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т.е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на
застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства:
застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент,
вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие. Съдебната
практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя по
този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на гражданската
отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и за
ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск. За да се
приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл.
6
45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че ищцата е претърпяла посочените вреди
/имуществени и неимуществени/, които да са в резултат именно от виновното и
противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС П. И.. Липсата на влязла
в сила присъда налага ищцата да докаже налимието на деяние,неговата противоправност и
вината на дееца. Предвид на това ищцата е поискала назначаването на САТЕ. Механизмът
на ПТП установява по безспорен начин вината на водача П. И.. Според експертното
заключение опасната зона за спиране на л.а.Мерцедес е 9м., като възможността на водача да
възприеме пешеходката е от разстояние най-малко 25м., поради което следва да се заключи,
че свидетелят е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на удара, ако е
реагирал без закъснение. С това си поведение той е нарушил разпоредбите на чл.20 вр. с
чл.25 ал.1 и чл.119 ал.4 от ЗДвП. Тъй като не е сторил това вина за настъпилото ПТП има
водача П. И.. Липсват данни и за техническа неизправност на л.а.Мерцедес. Ненавременната
реакция за спиране от страна на водача и несъобразената с пътните условя скорост са
единствената причина за настъпилото ПТП.
Във връзка с механизма на ПТП и намаляване отговорността на застрахователя е
направеното от ответника възражение за съпричиняване. Пак според заключението по
назначената САТЕ както водачът на МПС е имал възможност да види пострадалата, така и
пострадалата е имала възможност да възприеме МПС да изчака същото да премине и тогава
да пресече. С това си поведение ищцата е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП и
също има вина за настъпилото ПТП. Тъй като последната се явява по-слабия и незащитен
участник в пътното движение, при отчитане високата й възраст /90години/, придвижването с
бастун, затруднена и забавена възможност за адекватна реакция, съдът намира, че
съпричиняването от нейна страна е 15%.
По-нататък доказано се явява и наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата
вреди и претърпяното ПТП. Деянието предшества във времето настъпването на вредата и да
я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.
Виновното поведение на водача на застрахования л.а. е причината за настъпилото ПТП и
получените от ищцата увреждания. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение, че в
резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила: травма на главата: охлузвания и
кръвонасядания по лицето; травма на десен горен крайник: хематоми върху гърба на
предкитката и малки разкъсно-контузни рани върху гърба на четвърти и пети пръсти; Травма
на ляв горен крайник: кръвонасядания на мишницата и лакътната област с локални
забелвания на повърхностния кожен слой на това място; Травма на десен долен крайник:
охлузване на бедрото, хематом върху колянното капаче, фрактура на външния глезен - долна
трета на малкия пищял; счупване на 4-та и 5-та ходилни кости; Травма на ляв долен
крайник: повърхностно охлузване на кожата върху горновъншният квадрант на капачката.
Счупването в долната трета на малкия пищял и на 4-та и 5-та ходилни кости на десния крак,
по отделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок повече от един месец, а останалите увреждания - болка и страдание.
Оздравителният процес е продължил около 3-4 месеца. Според вещото лице няма
7
медицински данни за настъпили усложнения и остатъчни последици по отношение на
травматичните увреждания. С оглед направеното възражение на ответника,че претърпените
болки и страдания се дължат на предходни заболявания и пределната възраст на
пострадалата вещото лице дава заключение,че календарната възраст на ищцата не е
повлияла на възстановителния процес по отношение на получените при ПТП травми.
ПТП обаче е повлияло на психоемоционалното състояние на ищцата. Установено е
наличието на данни за промяна в реактивността на емоциите и чувствата с депресивен
оттенък, сочат, че вследствие на преживения стрес от преживяното ПТП се е променил
емоционалния баланс на ищцата, което е индикация, че събитието се възприема като
психотравмиращо, с реагиращи адаптационни механизми в рамките на адаптационна
тревожна реакция, с продължителност приблизително около шест месеца след инцидента.
Съгласно чл.477 ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или
неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея
покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които
да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност
възниква когато настъпят всички правно релевантни факти, предвидени като основание за
възникването й – противоправно деяние, вреди, причинна връзка, вина /която се презумира/.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието. Възможно е деянието да не е единствената причина за вредата, а тя да е
предпоставена от съвкупното въздействие на множество действия или събития, което не
изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се
предполага, а подлежи на доказване от ищеца. Изискването към причинната връзка между
деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я
обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. При
преценката за наличието й е от значение дали деянието е необходимо условие за настъпване
на вредата, а то е такова когато, ако при мислено изключване на поведението на деликвента,
неправомерният резултат не би настъпил.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
8
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възрастта на пострадалия, възможността или не за
пълно възстановяване. Установено е, че ищцата е претърпяла различни по характер
травматични увреждания, които са предизвикали болки и страдания, чиято интензивност и
продължителност е била различна според вида на конкретната травма. Най-тежкото
нараняване на ищцата е било фрактурата на десен латерален малеол или счупване на
външната част на десен глезен, което е наложило имобилизация чрез гипс на 40дни.
Наместването на фрактурата е станало външно, под обща анестезия безоперативно.
Болничното лечение е продължило около седмица. Счупването е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите увреждания са охлузвания, които
са причинили само болка и страдание. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай
се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се
характеризират с висок и средно продължителен интензитет на търпене, които към момента
са приключили. Съобразявайки сравнително ниската тежест на уврежданията, високата
възраст на пострадалата /89-годишна възраст към момента на произшествието/,
последвалото пълно нейно възстановяване от получените физически увреждания,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите
страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 40000лева, като съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл.52 ЗЗД., като до претендирания размер се явява
неоснователно завишена. Като съобрази установеното съпричиняване, определено от съда в
размер на 15%, то обезщетението за неимуществени вреди следва да е 34000лв. В останалата
си част от 34000лв. до 40000лв. същото се явява неоснователно на с оглед направеното
възражение за съпричиняване.
Съобразно заключението на вещото лице съдебен медик неоснователни са разходи в размер
на 78.46лв. ,които не касаят медикаменти или консумативи/памперси/ свързани с лечението
на ищцата. -уществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
Законната лихва върху обезщетението се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства –
Протокол за ПТП, протоколи за оглед на местопроизшествие, застрахователна полица, копие
от СМЕ, епикриза, документи. медицински документи. В такъв случай съдебната практика
приема, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на
чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно
поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок – аргумент от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3
9
вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на
чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ предвижда, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл. 29, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване. Застрахователната претенция е
заведена при ищеца на 10. 04. 2023г. и от този момент дължи законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди
И двете страни претендират за разноски:
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ОС-Разград
държавна такса в размер на 1360лева и сумата 357.85лв. деловодни разноски, а на адв.Н. Д.
сумата 3370лв. без ДДС или 4044лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, определено по
чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ на основание чл.38, ал. 2 от ЗА, в какъвто смисъл е направила
възражение и ответната страна.
Ищцата също дължи на ответника съразмерно сторените разноски, при преценка на
направеното от нейна страна възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 6120лв. Съгласно Решение
на СЕС по дело C-438/22, е прието, че Наредба №1/2004г. противоречи на чл.101, параграф 1
ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС и българският съд не е обвързан дори от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени съобразно Наредба №1
от 09.07.2004г. на Висшия Адвокатски съвет, от ограничението по чл.78 ал.5 от ГПК, с което
посоченият в него чл.36 от ЗАдв, препращащ към НМРАВ. Размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката,
като се има в предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради
прекомерност на тези разноски е израз на основното начало на гражданския процес за
социална справедливост и достъп до правосъдие, в каквато връзка са и разясненията дадени
в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с Наредбата е възможно при наличието на такива обстоятелства по делото, от
които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Също така
се приема,че минималните размери, установени в сега действащата Наредба №1 за
възнаграждения за адвокатска работа /18.02.2025г./ биха могли да са известен ориентир, но
не обвързват съда по никакъв начин. Съдът намира,че делото не се отличава с голяма
фактическа или правна сложност, приключило е в две съдебни заседания единствено защото
не е била изготвена САТЕ. Извършените действия от пълномощниците на двете страни са в
еднакъв обем, което налага извода, че справедливо пълномощниците на двете страни да са
еднакво възнаградени за труда си, като възнаграждението на пълномощника на ответника
следва да бъде съобразено съобразно цената на иска и намалено до 4679.60лв.
Разноските на ответната страна са в размер на 6564.60лв. /4679.60лв.+1885лв./, като от тях
на ответника са дължими едва 2047.28лв.
10
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано по пълномощие от
адв.М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 34000лв.(тридесет и
четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2024г. и причинено от водач на л.а. Мерцедес
ГЛ 320 с рег. №***, застрахован при Застрахователно акционерно дружество „БУЛ ИНС”АД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2024г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над тази сума до първоначално
предявения размер от 50000лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано по пълномощие от
адв.М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 291.34лв.(двеста
деветдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2024г. и
причинено от водач на л.а. Мерцедес ГЛ 320 с рег. №***, застрахован при Застрахователно
акционерно дружество „БУЛ ИНС”АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.09.2024г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до
първоначално предявения от 369.80лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД да заплати на
адвокат Н. Н. Д. възнаграждение в размер на 4044лв./четири хиляди четиридесет и четири
лева/ за осъществено процесуално представителство на В. Т. Н. в съдебното производство
пред Окръжен съд Разград.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД да заплати по сметка на ОС-Разград държавна такса в размер на
1371.65лв./хиляда триста седемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ и
357.85лв./триста петдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ за направени от бюджета
на съда разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА В. Т. Н. ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД„БУЛ ИНС”АД сумата от 2047.28лв. /две хиляди
четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11