№ 1542
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч Гражданско дело № 20211110160800 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, за заплащане
на сумата 78,24 лева, представляваща непогасена от ответника –
застраховател по застраховка „Г. о.” част от изплатено от ищеца по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
03.04.2020 г. в гр. Х. и сумата 10,19 лв. обезщетение за забава за периода
13.07.2020 г. – 24.10.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено з. по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връ..а с което са причинени щети на застрахования автомобил;
твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение чрез заплащане на ремонта в сервиз. Твърди ответникът да е
застраховател на г.та о. на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски. Твърди, че
ответникът, въпреки че бил поканен, е заплатил само част от дължимото
обезщетение, като е останал задължен за сумата 78,24 лв.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи о. за
вредите, причинени от участвалия в ПТП и виновен за същото водач, но
1
счита, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на
действително претърпените вреди, като намира, че неправилно са завишени
стойността и броя човеко/час труд, както и стойността на частите и
материалите, необходими за отремонтиране на МПС. Счита, че платената от
него сума – 207,24 лева покрива изцяло този размер, ето защо моли да се
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите о.та
на ответника факти – наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „каско”, извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата
за вреди, които са в причинна връ..а с противоправното поведение на лице,
чиято г. о. е покрита от ответника, съдът намира, че същите не подлежат на
доказване. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната
претенция на ищеца чрез извършено извънсъдебно прихващане до размера
207,24 лева.
С оглед възраженията на ответника спорен е размера на о.та, поради
което и ищецът следва да докаже, че всички обезщетени от него вреди са в
причинна връ..а с ПТП, както и техния размер.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на о.та на ответника, а именно какъв е размера на
вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза обезщетените
от ищеца вреди, са в причинна връ..а с ПТП, чиито механизъм е описан в
представените по делото протоколи за ПТП, който механизъм съдът приема
за установен и въз основа на извънсъдебното признание на ответника чрез
частичното плащане. Според вещото лице възстановяването на вредите по
средни пазарни цени към датата на настъпването им е в размер на 285,48 лева.
Ответникът е погасил частично задължението си чрез плащане на
сумата 207,24 лева и следователно е останал задължен за исковата сума.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на акцесорната претенция за лихви е необходимо
2
наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете
предпоставки са установени по делото. Размерът на обезщетението за забава
върху сумата 78,24 лева за периода 13.07.2020 г. – 24.10.2021 г., определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 10,19 лв., с оглед на което искът за
лихви също е изцяло основателен.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед на което на
ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска, както и разноски в размер на 100 лв. за държавна такса,
200 лв. за депозит за експертиза и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. з.” АД, ЕИК . да заплати на „О.. – З.” АД, ЕИК .. на
основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 78,24 лева, представляваща
непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Г. о.” част от
изплатено от ищеца по застраховка „Каско” обезщетение и ликвидационни
разноски за застрахователно събитие, настъпило на 03.04.2020 г. в гр. Х., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10,19 лева обезщетение за забава за
периода 13.07.2020 г. – 24.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2021 г. до окончателното й заплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 660 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3