№ 2339
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110127590 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, пар. 1 от Регламент
(ЕО) 261/ 2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че Ф.О. закупил самолетен билет с дестинация Г.-Б. за
полет № ВН****, който трябвало да пристигне на 12.07.2019 г. в 00:50 ч. Договорът за
превоз бил сключен с ответника [фирма]. Полетът пристигнал в гр. Б. на 12.07.2019 г. в
08:20 ч., тоест със закъснение от 7 часа и 30 минути. В исковата молба е изложено, че според
Решение на Съда на ЕС по дело № ***/ 2007 г. пътници на закъснели полети се приравнят
на пътници на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че
те могат да се позоват на право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/ 2004, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна или по-голяма от три часа. С
оглед на това се сочи, че за Ф.О. възникнало вземане срещу [фирма] за обезщетение в
размер на 400 евро, тъй като разстоянието на полета е между 1500 км. и 3500 км. Ф.О.
поискал от ответника да му заплати тази сума, но това не било направено. Въз основа на
договор за цесия от 05.01.2021 г. Ф.О. прехвърлил вземането си на [фирма], за което [фирма]
било уведомено. Въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото
дружество срещу ответника била издадена заповед за изпълнение, срещу която било
подадено възражение от стана на последния. Поради това [фирма] моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че [фирма] му дължи сумата
400 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
й изплащане.
Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Излага съображения, че в случая не е
приложим Регламент № 261/ 2004 г., тъй като процесният полет е извършен от него като
част от лятна чартърна програма по договор с „Б.Х.Л.”. Сочи, че когато полетът е част от
мултимодално пътуване, включващо повече от един вид транспорт, Регламент № 261/ 2004
не е приложим, като в тази връзка се позовава на т. 2.2.5 от Тълкувателните насоки за
Регламент № 261/ 2004.
1
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент № 261/ 2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети при отмяна на полет пътниците имат следните възможности: а) получават помощ от
опериращия въздушен превозвач по член 8; б) получават помощ от опериращия въздушен
превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при
премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня
след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена
в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и в) имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7. Според чл. 7, пар. 1 от
Регламента пътниците получават обезщетение, възлизащо на: а) 250 EUR за всички полети
до 1 500 километра; б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; в) 600 EUR за всички
полети, непопадащи под букви а) или б), като при определяне на разстоянието базата е
последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на
полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Според чл. 7, пар. 4
разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг. С
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела ***/ 07 и С-423/ 07 на Съдът на ЕС е дадено
задължително съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на разпоредбите на Регламента, като е
прието, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по
чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа.
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7,
пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/ 2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че на името на
Ф.О. е закупен билет за въздушен транспорт с дестинация Г.-Б. за полет № ВН**** на
12.07.2019 г., който следвало да бъде изпълнен от ответника [фирма]; че планираният част
на пристигне бил 00:50 ч. на 12.07.2019 г.; че полетът е закъснял с над 3 часа; че вземането
за обезщетение е прехвърлено от Ф.О. в полза на [фирма]; както и че ответникът е уведомен
за прехвърлянето му.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от разписание/ електронен
билет на английски език с превод на български език, от което е видно, че касае резервация
№ ******, направена чрез „Балкан Холидейз”, за трима пътници, единият от които Ф.О., че
номерът на полета е BGH****, че планираният час на отпътуване е 19:10 ч. на 11.07.2019 г.
от Г. Главен терминал, а планираният час на пристигане – 00:50 ч. на Летище Б..
Обстоятелството, че на името на Ф.О. е бил закупен самолетен билет за посочения полет
освен това не е оспорено от ответника.
От копие от справка от 21.01.2022 г., издадена от Летище Б., се установява, че
планираният час на кацане на полет BGH**** е 12.07.2019 г. в 00:50 ч., а часът, в който
реално е пристигнал и кацнал самолетът – 08:20 ч. на 12.07.2019 г., тоест закъснението на
полета е с над 3 часа.
От представеното копие от договор за прехвърляне на вземане от 05.01.2021 г. се
установява, че Ф.О. е прехвърлил вземането си срещу [фирма] за обезщетение за
закъснението на полет BHG**** Г.-Б.. Видно от приетото копие от пълномощно цедентът
Ф.О. е упълномощил [фирма] да уведоми [фирма] за извършеното прехвърляне на
вземането. Като писмено доказателство е представено копие от електронно писмо, което не
е оспорено от ответника, от което се установява, че [фирма] е уведомено от [фирма] на
2
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения на 05.01.2021 г. договор за цесия, чрез който Ф.О.
му е прехвърлил вземането за сумата 400 евро, както и че плащането й следва да се извърши
в полза на [фирма]. Освен това копията от договора за цесия, от пълномощното и от
електронното писмо-уведомление, представени като приложения към исковата молба, са
получени от ответника заедно с преписа от исковата молба в хода на производството.
Следователно към момента на приключване на устните състезания длъжникът е редовно
уведомен за цедирането на задълженията му и съгласно чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия
е породил действие спрямо него. Това обстоятелството следва да се вземе предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II ТО
Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I ТО и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на
ВКС, I ТО.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в полза на Ф.О. срещу [фирма] е възникнало вземане за
обезщетение за закъснението на полет BGH**** с над 3 часа на основание чл. 7, пар. 1, б.
„б” от Регламент № 261/ 2004 г. в размер на 400 евро, както и че същото е придобито от
[фирма] въз основа на договор за цесия от 05.01.2021 г., породила действие за [фирма]
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От страна на ответника не се твърди и не са представени
доказателства, от които да е видно, че тази сума е платена.
Възражението, наведено с отговора на исковата молба, че за [фирма] не е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение по Регламент № 261/ 2004, тъй като процесният
полет е бил част от мултимодално пътуване, не е доказано. Съгласно параграф 1, т. 20 от
Наредба за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в
областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл. 2,
т. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/ 1926 на Комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни
насоки за Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета
мултимодалното пътуване включва използване на няколко вида транспорт по време на
придвижването по маршрута до крайната дестинация. Действително в т. 2.2.5 от
Тълкувателни насоки за Регламент 261/ 2004 на Европейската комисия е посочено, че
регламентът не се прилага при мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид
транспорт в рамките на единен договор за превоз. В раздел 6 от Тълкувателните насоки са
посочени примери за повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз -
влак и самолет, кораб и самолет и т.н. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът е указал на ответника, че установяването на обстоятелството, че полетът е част от
мултимодално пътуване е в негова доказателствена тежест, както и че не са посочени
доказателства за това. [фирма] не е провело доказване, насочено към установяване на
посочения факт. Поради това и с оглед правилото за разпределение на доказателствената
тежест съдът следва да приеме, че недоказаният факт не е осъществен, съответно, че
процесният полет не е бил част от мултимодално пътуване.
Обстоятелството дали полетът е част от туристическа услуга, предоставена на Ф.О. от
трето лице – „Б.Х.Л.”, е ирелевантно към възникването на право на обезщетение за Ф.О. за
закъснението на полет BGH**** с над 3 часа към [фирма] по чл. 7, пар. 1, б. „б” от
Регламент № 261/ 2004 г. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 26 март 2020 г. по дело
C-215/ 18, с което е прието, че Регламент № 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет,
закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание чл. 6
и чл. 7 от този реглемент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и
този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо
пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990
година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и
пакетните туристически обиколки (заменена от Директива (ЕС) 2015/ 2302 относно
пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги).
3
Предвид горните съображения съдът приема, че предявеният от [фирма] срещу
[фирма] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/ 2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за издаване на съдебно удостоверение в
общ размер 390 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/
2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен
диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Доколкото се установява
съществуването на претендираното с исковата молба вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9586/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд,
51 състав, [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] сумата 325 лева –
реализирани от последното съдебни разноски в рамките на това заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: [адрес], дължи на [фирма], ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО)
261/ 2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата 400 евро –
обезщетение за закъснение на полет BGH**** с дестинация Г.-Б. с над 7 часа, за който полет
е бил закупен самолетен билет на името на Ф.О., прехвърлил вземането си за обезщетение в
полза на [фирма] с договор за цесия от 05.01.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9586/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
ОСЪЖДА че [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес],
да заплати на [фирма], ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата
390 лева – съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 325 лева – съдебни
разноски в производството по ч.гр.д. № 9586/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4