№ 1359
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100500609 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна,
подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 262971/20.12.2021 год.,
постановено по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен
от АТ. П. АРГ. от гр. Варна против въззивниците В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр.
Варна ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът АТ. П. АРГ. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална
част с площ от 872 кв. м. от имот с № 10135.2563.2078 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № Рд-8-1971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв.
м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“,
защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна
(погрешно изписан в решението като л. 75), приграници на реалната част: път – имот
10135.2555.221; имот 10135.2563.2; имот 10135.2563.1; имот 10135.2563.5 и ответниците В.
ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна са осъдени да предадат на ищеца АТ. П. АРГ. от
гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила по повод събирането и обсъждането на доказателствата и е
необосновано, като са изложени подборни съображения в тази насока. Твърди се също, че в
диспозитива на решението не е посочено придобивното основание въз основа на което
ищецът е признат за собственик на процесния имот – дали по давност въз основа на
1
упражнявано от нето владение, към което е присъединил и владението на своята
наследодателка Пенка Димитрова, или пък въз основа на наследяване от Пенка Димитрова
чрез позоваване на изтекла до смъртта и през 2012 година придобивна давност.
́
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В писмен отговор подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна АТ. П.
АРГ. от гр. Варна, ищец по ревандикационния иск, оспорва жалбата, считат решението за
правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът, като се запозна с делото, констатира, че в първоинстанционното решение е
допусната очевидна фактическа грешка.
От ищеца против ответниците е предявен ревандикационен иск за процесния имот,
съставляващ реална част с площ от 872 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-8-1971/24.02.2020 год., която реална част е
идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, при твърдения за придобиване на
имота по давност въз основа на осъществявано владение от 24.04.2012 год. до предявяване
на иска с присъединено владение на наследодателката му Пенка Петрова Димитрова,
осъществявано в периода 1988 год. до смъртта и на 24.04.2012 год.
́
Видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че ищецът е собственик на
спорния имот въз основа на давност, но в диспозитива на решението придобивният способ,
въз основа на който ищецът е признат за собственик на имота не е отразено.
Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и
накърненото субективно материално право, заявено от ищците с исковата им молба, защита
на което е дадена с първоинстанционното решение задължително следва да бъде надлежно
индивидуализирано в диспозитива. При ревандикационните искове това включва и
основанието на иска, т. е., придобивния способ. В случая е необходимо в диспозитива на
решението да бъде описан придобивния способ, въз основа на който ищецът е признат за
собственик на процесната реална част. Липсата на подобна индивидуализация прави
невъзможно и определянето на обективните предели на силата на пресъдено нещо на
съдебното решение.
Изложеното налага производството да се прекрати и делото да се изпрати на РС –
Варна за провеждане на производство по чл. 247 ГПК, съобразно горните указания.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 609/2022 год. по описа на ОС –
Варна;
2
ИЗПРАЩА делото на ВРС за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за поправка
на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка.
След приключване на производството по чл. 247 ГПК, делото ведно с надлежно
администрирани жалби против постановения след провеждане на горното производство
съдебен акт, в случай, че такива бъдат подадени, да се върне обратно на ОС – Варна за
произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3