№ 214
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209644 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от И. В. Г., ЛНЧ
*********** срещу наказателно постановление № 20-4332-023828/13.01.2021
г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката е подала в срок възражение
срещу съставения й АУАН, но в НП не е посочено какво решение е взел АНО
по възражението. Иска се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят - И. В. Г. редовно призована се
явява лично. Дава обяснение по случая, в които потвърждава, че през месец
декември управлявала лек автомобил „Форд Фюжън” с рег. № *******,
собственост на търговско дружество по бул. „Околовръстен път“, като за
автомобила нямало сключена валидна застраховка гражданска отговорност,
когато била спряна от полицейски служители, които й съставили АУАН за
установеното нарушение. Твърди, че не е получила съобщение от
застрахователя с напомняне за изтичане на застраховката.
1
В хода на съдебните прения жалбоподателката пледира за отмяна на НП,
като счита, че съставения й АУАН не съдържа изискуемите от закона
реквизити – не е посочена местоработата й, нито кому са поверени за пазене
документите, които са й били отнети.
Въззиваемата страна - Началник група „АНД” в отдел „Пътна полиция“
в СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.12.2020 г. около 13:26 часа в гр. София жалбоподателката И. В. Г.
управлявала лек автомобил марка „Форд”, модел „Фюжън” с рег. №
********, собственост на „******” ЕООД, движейки се по бул.
„Околовръстен път” с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон” към бул.
„Черни връх”, когато била спряна за проверка от екип на ОСПС – СДВР, част
от който бил и свидетелят Б. В. С.. При проверката било установено, че за
управлявания от жалбоподателката автомобил няма сключена валидна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Бил повикан екип
на ОПП- СДВР и на същата дата – 06.12.2020 г. И. С. Д. – младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил срещу И. В. Г. АУАН с бл. №
341360/06.12.2020 г. за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Такива
били депозирани впоследствие.
На 07.12.2020 г. за управлявания от жалбоподателката автомобил била
сключена застраховка ГО на автомобилистите с номер на полицата
BG/02/120003359250.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 13.01.2021 г. началник група АНД при ОПП- СДВР
издал обжалваното НП, с което на жалбоподателката на основание чл. 638, ал.
3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 400 лева. Екземпляр от НП бил
връчен на Г. на 14.07.2022 г., а на 15.07.2022 г. била депозирана и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно обясненията на жалбоподателката И. В. Г., показанията на свидетеля
Б. В. С., копие от застрахователна полица за застраховка ГО на
автомобилистите № BG/02/120003359250, справка „Картон на водач”, справка
от интернет сайта на „Гаранционен фонд” за наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил с рег. №
******** към 08.06.2020 г., към 06.12.2020 г., заповед № 513з-
5073/21.07.2015 г. и заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. и двете на директора
на СДВР, заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи
и акт за встъпване в длъжност.
Съдът намира доказателствената съвкупност по делото за еднопосочна,
2
безпротИ.речива и изясняваща в пълнота релевантната фактическа
обстановка. Следва да се отбележи, че по същество жалбоподателката не
оспорва извършването на вмененото й нарушение, като подробно разказа пред
съда за извършената й проверка от полицейски служители и установеното, че
за управлявания от нея автомобил марка „Форд”, модел „Фюжън” с рег. №
******** не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност.
Жалбоподателката потвърждава, че автомобилът е собственост на търговско
дружество и на инкриминираната дата тя е управлявала същия, отивайки на
гости при своята баба. Обясненията на жалбоподателката са детайлни,
информативни, добросъвестни и съдът им се довери изцяло. Обясненията на
жалбоподателката се потвърждават от показанията на свидетеля Б. С., който е
бил част от екипа на ОСПС – СДВР, извършил проверка на
жалбоподателката. Свидетелят потвърди полагането на подпис в АУАН като
свидетел, но не успя да депозира подробни сведения относно конкретните
събития. Липсата на детайлен спомен у свидетеля относно процесния случай е
лесно обясним с оглед изминалия дълъг период от време /около 2 години/ от
датата на събитията до датата на депозиране на показанията пред съда, а така
също и предвид трудовите функции на свидетеля, свързани с извършване на
множество проверки на различни лица и автомобили. Все пак свидетелят
потвърди, че когато се установи липса на застраховка ГО се търси съдействие
от колегите им от ОПП-СДВР с оглед компетентността на последните да
съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП.
Съдът кредитира и приетите по надлежния ред писмени доказателства –
от справки от електронния регистър на гаранционния фонд е видно, че към
06.12.2020 г. - датата на проверката - за автомобил с рег. № ******** не е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Такава е била сключена на следващия ден - 07.12.2020 г. в
13:39 часа, видно от представената полица. Установява се, че застраховката
ГО на автомобилистите за посочения автомобил е била изтекла на 07.06.2020
г. В застрахователната полица за сключената на 07.12.2020 г. застраховка ГО
е посочен и собственикът на автомобила – „******” ЕООД, което
кореспондира със заявеното от жалбоподателката, че автомобилът е
собственост на търговско дружество.
Приобщените по надлежния ред писмени доказателства – заповед №
4332з-143/15.02.2016 г., заповед № 513з-5073/21.07.2015г. и двете издадени от
директора на СДВР заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност установяват материалната
компетентност на актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН на
ЗДвП, вторият – да издава наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния
срок за обжалване и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допусима.
3
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно чл. 647, ал.1 от КЗ актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от оправомощени от заместник-председателя на КФН
длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал.1 – 3, 5 и чл. 639 - от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата. Видно от т. 6. на представената и приета по делото заповед №
513з-5073/21.07.2015г. на директора на СДВР актосъставителят И. С. Д. е
назначен на длъжност „младши автоконтрольор”, с което по правомощия е
приравнен на длъжностно лице на службите за контрол по ЗДвП, поради
което съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган. Горният
извод важи и по отношение компетентността на издателя на НП, доколкото
със заповед № 4332з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на СДВР на
основание чл. 647, ал.2 от КЗ началникът на група „АНД” към отдел „Пътна
полиция” при СДВР (т. 4 от заповедта) е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения на чл. 638, ал.1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Заповед
№ 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване
в длъжност установяват, че към 13.01.2021 г. лицето, издало обжалваното НП
е заемало длъжността „началник група „Административно-наказателна
дейност“ при СДВР.
На следващо място съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са спазени давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат необходимите реквизити,
нарушението е описано ясно и конкретно, а дадената му правна квалификация
съответства на фактическото описание на нарушението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че НП е
незаконосъобразно порази непосочване в съставения АУАН нейната
месторабота и кому са поверени за пазене документите й. Липсата на тези
реквизити по никакъв начин не накърнява правото й на защита, посочени са
нейните три имена, ЛНЧ и адрес, като и без посочване на местоработата й
самоличността й е установена по несъмнен начин.
На следващо място разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН задължава
наказващият орган преди произнасяне по преписката да прецени
възраженията, но не и да изложи писмено становището си по тях. Очевидно
след като е издадено НП, то възраженията на жалбоподателката са счетени за
неоснователни.
Съгласно чл. 638, ал.3 КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
4
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От обективна
страна по делото безспорно се установиха всички елементи от състава на
нарушението, а именно че на 06.12.2020 г. жалбоподателят е управлявал МПС
- лек автомобил марка „Форд“ модел „Фюжън“, с ДК № ********, за който
автомобил към 06.12.2020 г. не е била сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /такава е
сключена на следващия ден/. Установи се, че управляваният от
жалбоподателя автомобил не е бил негова собственост, а на търговско
дружество „******” ЕООД.
От субективна страна съдът намира, че нарушението е извършено по
непредпазлИ.ст, при форма на вината небрежност - жалбоподателят не е
съзнавал, че за управлявания от него лек автомобил не е била сключена
задължителната застрахова „гражданска отговорност на автомобилистите“, но
е бил длъжен и е могъл преди да предприеме управление на процесното МПС
да провери това обстоятелство най-малкото ако не чрез проверка в
електронния регистър на „Гаранционен фонд“, то чрез проверка на
предоставените му от собственика документи за автомобила, при която
проверка несъмнено би констатирал липсата на валидна полица за сключена
застраховка.
За извършеното от жалбоподателя нарушение законът предвижда
налагане на административно наказание глоба в абсолютен размер от 400
лева, идентичен с този на наложената му глоба, поради което обсъждането на
неговата справедлИ.ст е безпредметно.
Съдът намира, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид – обстоятелството, че на следващия ден е сключена задължителната
застраховка не може да обоснове извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото очевидно същото е било продиктувано от извършената проверка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
023828/13.01.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя И. В. Г., ЛНЧ *********** за
нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6