РЕШЕНИЕ
№ 3319
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110104943 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС
от ищцата А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й. А. от ВАК, със съдебен
адрес: *** срещу ответното дружество: ЗК „ Л. И. “ АД, ЕИК ***.
Предявеният иск е заведен с цена 10,00 лева - частичен от основен в размер на
1968,00 лв., с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ (нов) - аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ
(отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в о.с.з. на 7.10.2022 г. изменен
посредством увеличаване на размера, по реда на чл.214 ГПК.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 19.11.2021 г. Ал.А. сключила застраховка „Каско“ , „клауза 1 „ - всички рискове
на собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № *** с ответника - застраховател ЗК „Л.
И. „ АД със срок на действие от 23.11.2021 г. до 22.11.2022 г. Автомобилът бил застрахован
за 31 766 лв., като застрахователната премия, която следвало да плати ищцата съгласно
застрахователна полица № 93002110069751 от 19.11.2021 г. възлизала на 1 619,00 лв.
Премията била разсрочена на 4 вноски , като към момента на подаване на исковата молба
/15.4.2022 г./ две от вноските били платени.Твърди се от ищцата, че на 3.12.2021 г., около
11:30 ч. управлявайки л. а . „***“ с рег.№ *** се движела по пътя Варна - София. На
територията на община Търговище, около язовир „Фисек“, ищцата настигнала движещ се
пред нея товарен автомобил , като изведнъж от него изхвърчал камък , който се ударил в
предното стъкло на л.а. Веднага ищцата отбила в дясно, спряла л.а., като преди това опитала
да види регистрационния номер на товарния автомобил, но същият бил зацапан и не се
виждал. След това ищцата спряла, излязла от л.а. и видяла, че предното стъкло било
спукано. На 06.12.2021 г. ищцата твърди, че уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият от своя страна извършил оглед на лекия автомобил,
изготвил снимков материал и съставил заключение по щета № 0003 - 1201 - 21 - 000503, като
в описа като увредени детайли били описани - увредено предно стъкло.Като застрахователно
1
обезщетение сочи ищцата, че получила сума в размер на 852 лева, която сума я изненадала,
т.к. била много малка и не можело да покрие щетите. В тази връзка ищцата направила
проучване в няколко сервиза , занимаващи се в възстановяване на увредени автомобили
колко ще й струва ремонта , като така установила, че увреденото стъкло е оригинално и
необходимата сума за възстановяване на л.а. в състоянието, в което е бил преди
произшествието възлиза на 2 820 лв.
Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ сочи ищцата за възстановителна застрахователна стойност
се смятала стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
т.ч. всички присъщи разходи за доставка , строителство, монтаж и др., без прилагане на
обезценка . В случая, щом увреденото стъкло е оригинално, ищцата счита, че същото следва
да се замени също с оригинално. Ето защо и ищцата приема, че ответникът - застраховател
неправилно е определил съгласно нормативната уредба дължимото обезщетение, поради
което и за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Сумата, която застрахователят следвало да заплати на ищцата, твърди ищцата, че възлиза на
2 820 лева, от която следвало да се приспадне вече заплатената от 852 лева, или общата сума
която застрахователят следвало да плати на ищцата била 1 968,00 лв.
На следващо място ищцата в исковата си молба се позовава на нормата на чл.11 ГПК
, качеството й „ползвател на застрахователни услуги „ съгл. чл. 2 , ал. 2 КЗ, за да обоснове
избора на РС Варна като местно компетентен да разгледа иска.Изрично в исковата молба е
посочено, че ищцата желае плащането на паричното вземане да бъде извършено по
посочената в исковата молба банкова сметка.С оглед горното и ищцата е отправила
следното искане до съда:Да бъде постановено Решение, по силата на което ответника ЗК „Л.
И.“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10,00 лв. представляваща частичен
иск от общо 1 968 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на предно стъкло, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 93002110069751 от 19.11.2021 г. за застраховка
„Каско“, „ Клауза 1 - всички рискове“ на л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва
, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.04.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В изпълнение на дадените от ВРС указания, в писмена уточнителна молба от дата
27.04.2022г. ищцата е навела следните допълнителни твърдения: Твърди се, че ищцата се
движела по пътя от гр. Варна към гр. София, като в процесния участък пътното платно се
състояло от две ленти по една лента за всяка посока. Ищцата се движела с около 60 км/ч
като пред нея , на около 30 - 40 м. се движел товарен автомобил с товар, покрит с платнище.
На около 1 километър преди язовир „Фисек“ , платнището в задния край на т.а. се откачило
и от каросерията на движещия се пред ищцата т.а. изхвърчал камък и увредил предното
стъкло на автомобила на ищцата. Твърди се от ищцата, че не можела да извърши спасителна
маневра, с цел предотвратяване на инцидента, т.к. платнището на товарния автомобил
изведнъж се откачило и всичко станало за секунди. Като застрахователно обезщетение
отново повторя твърденията си ищцата, че била определена сума от 852 лева. На 16.02.2022
г. ищцата сочи , че получила по банков път като застрахователно обезщетение сумата в
размер на 54,36 лв., като й били удържани 2 вноски по 398,82 лева , или общо й била
удържана сумата от 797,64 лв.
В уточнителната си молба ищцата е прецизирала и петитума на иска си по следния
начин: Да бъде постановено Решение, по силата на което ответника ЗК „Л. И. „ АД да бъде
осъден да заплати на ищцата СУМАТА от 10,00 лв. представляваща частичен иск от общо 1
968 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане на предно стъкло, причинени в резултат на настъпило на 03.12.2021 г. на пътя
Варна -София, на около 1 км преди язовир „Фисек“, чрез изхвърчане на камък от движещ се
пред ищцата неустановен товарен автомобил , като същото представлява покрит риск по
договор № 93002110069751 от 19.11.2021 г. за застраховка „Каско“, Клауза 1 - всички
рискове на л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба- 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
2
Обективирано е искане и за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни
разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени искания за
събиране на доказателства, а в зависимост от становището на ответника, ищцата сочи, че в
откритото съдебно заседание ще ангажира доказателства.
Ответникът от своя страна, в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на
искова молба, чрез юрисконсулт И. Г. изразява следното становище по предявената искова
молба.Ответникът оспорва изцяло предявените искове и по основание и размер,
твърдейки че претенцията на ищцата е изцяло и извънсъдебно удовлетворена.В отговора на
искова молба се твърди, че по претенцията на ищцата при застрахователя е образувана щета
№ 0003 -1201 - 21- 000503. При ответника постъпило писмено уведомление от 6.12.2021 г. от
Ал.А. за настъпило застрахователно събитие , образувана била и ликвидационна преписка
по щета № 0003 -1201 - 21- 000503. Заявено било, че на 03.12.2021 г. изхвърча камък от
товарен автомобил, движещ се пред л.а. „***“, с рег. № ***, който нанася щети по предното
стъкло.
Твърди се и от ответника, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
за л.а. имало сключена застраховка „КАСКО“ на МПС при ответника, обективирана в
полица № 93002110069751, със срок на валидност 00:00 ч. на 23.11.2021 г. до 24:00 ч. на
22.11.2022 г. На 06.12.2021 г. бил извършен оглед на превозното средство за установяване
на техническото естество и броя на уврежданията на МПС, възникнали в следствие на
събитието, декларирано като настъпило на 03.12.2021 г., като единствено били установени
увреждания по предно стъкло. Посочената преписка била приключена с определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата А. в размер на 852 лева. Размерът на
обезщетението бил пресметнат по експертна оценка съгласно методиката за ликвидация на
щети по застраховка „Каско“ на „Л. И.“ АД и напълно съответствал на констатираните по л.
а. увреждания, които били в пряка причинно - следствена връзка със застрахователното
събитие настъпило на 3.12.2021 г., твърди още ответника в отговора на искова молба.
Ответникът сочи , че е изпълнил надлежно задължението си по застраховка „Каско на
МПС“ за определяне и изплащане на обезщетение за вреди, настъпили по МПС, а след
изплащане на обезщетението ищцата не била отправяла нова покана до застрахователя за
извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито до
предявяване на иска, по какъвто и да е начин обективирала, че не била удовлетворена от
извършеното плащане. Твърди се още, че ищцата не била заявила и извънсъдебно
възражение в смисъл, че определеният размер не съответства на вредите, с аргументиране
относно стойността на ремонтно - възстановителните дейности. С оглед и горното
ответникът намира, че с изплащане на застрахователното обезщетение претенцията на
ищцата е удовлетворена извънсъдебно и за ищцата липсвал правен интерес от водене на
настоящия иск.
Ответникът е оспорил иска и по размер. Счита, че искът за имуществени вреди е в
завишен размер и не отговоря на действително претъпените на 03.12.2021 г. вреди, а
определения размер на обезщетение от застрахователя напълно съответствал на
констатираните по л.а. увреждания . Отделно от горното за ответника не ставало ясно от
исковата молба как бил определен размера на претендираното застрахователно
обезщетение, липсвали и доказателства ищцата да е извършила ремонт на лекия автомобил
на стойност 1 968 лева.
Оспорен е изяло и иска за лихви като неоснователен, като се сочи, че същият е
акцесорен и неоснователността на главния иск водел до неоснователността на и на иска за
лихви.Въз основа на изложеното по-горе ответникът намира, че не са налице предпоставки
за ангажиране на отговорността му в размер надхвърлящ вече извънсъдебно определеното и
платено обезщетение. На самостоятелно основание ответникът твърди, че не е дал повод за
завеждане на иска, поради което и не следвало в негова тежест да бъдат възлагани разноски.
В условията на евентуалност , ако претендираното от ищцата възнаграждение за
процесуално представителство е над минималното по Наредба № 1/2004г., ответникът е
заявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.Ответникът също е изразил становище по
3
доказателствата представени от ищцата и направените доказателствени искания. В
проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направил искане за изменение на размера на иска, което искане
ответникът е заявил, че е своевременно.
С протоколно определение от 07.10.2022 г.,постановено в открито съдебно заседание,
съдът на осн. чл.214 ГПК е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ (НОВ) - аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита за предявен от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 15.04.2022 г., за СУМАТА от 1604,57 лв. (хиляда шестстотин и четири
лева и петдесет и седем стотинки) -представляваща частичен иск от общо 1968 лева,
получена като разлика от общата сума в размер на 2456,57 лв. и заплатената сума в размер
на 852 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 15.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 07.10.2022 г.
ищцата, представлявана от адв. А. от АК Варна поддържа предявения и изменен по реда на
чл.214 ГПК осъдителен иск, желае уважаване на иска ведно със законната лихва и
присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски, като прави и възражение
за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение, сочейки, че
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Ответното дружество представлявано от адв. В. от АК Варна моли съда да постанови
Решение, по силата на което съдът да отхвърли така предявения иск, като не кредитира
заключението на изготвената САТЕ и установи, че всъщност ответното дружество е
заплатило реалната стойност на увредената вещ. Моли за присъждане на разноските, като
прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар съгл.
чл. 78, ал.5 ГПК .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства, а именно: представените с
исковата молба заверени копия на : свидетелство за регистрация - част I № *********;
застрахователна полица № 93002110069751/19.11.2021 г.; сметка № Р012831870; сметка №
Р013327004; анекс № 2/30.12.2021 г. към застрахователна полица №
03018159/93002110069751; опис-заключение по щета № 0003-1201-21-000503/06.12.2021 г. ;
представените от ответника с молба вх.рег.№ 57240/19.08.2022 г. заверени копия на: Общи
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства на
ЗК „Л.“; уведомление от 06.12.2021 г. за настъпило застрахователно събитие по полица
9300211006975.
Отделно от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на
фактическата страна на спора в пълнота, по делото е допусната необходимата съдебна авто
– техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К. ( л. 57 -61 делото).
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага
извод, че по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка :
На първо място следва да бъде отчетено, че с проекта за доклад по делото,обявен за
окончателен , с оглед наведените и от двете страни твърдения , съдът е отделил безспорните
факти и обстоятелства , които не подлежат на доказване . С доклада по делото съдът е
обявил за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните: съществуването на
валидно застрахователно правоотношение обективирано в полица № 93002110069751 по
застраховка „Каско“ Клауза 1 за л.а. „***“, с рег. № ***, със срок на валидност 00:00 ч. на
23.11.2021 г. до 24:00 ч. на 22.11.2022 г., че на 06.12.2021 г. бил извършен оглед на
4
превозното средство за установяване на техническото естество и броя на уврежданията на
МПС, възникнали в следствие на събитието, декларирано като настъпило на 03.12.2021 г.,
като единствено били установени увреждания по предно стъкло, посочената преписка била
приключена с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
на ищцата А. в размер на 852 лева, на основание чл.146, ал.1 т.4 и т. 5 ГПК.
Изрично е обявено на страните с доклада по делото, че ответникът не оспорва
механизма на ПТП.
С оглед изложеното и по –горе се налага извод от фактическа страна, че между
ищцата и ответника – застраховател съществува валидно застрахователно правоотношение
обективирано в застрахователна полица „ Каско „ , клауза 1 плюс № 93002110069751 по
застраховка „Каско“ Клауза 1 за л.а. „***“ , с рег. № ***, със срок на валидност 00:00 ч. на
23.11.2021 г. до 24:00 ч. на 22.11.2022 г., че на 06.12.2021 г. бил извършен оглед на
превозното средство за установяване на техническото естество и броя на уврежданията на
МПС , възникнали в следствие на събитието, декларирано като настъпило на 03.12.2021 г.,
че са били установени увреждания по предно стъкло, посочената преписка била приключена
с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на ищцата А.
в размер на 852 лева.
Спори се между страните по същество дали със заплащане на сумата от 852 лв.
застрахователят – ответник е изпълнил изцяло и точно задължението си по
застрахователното правоотношение или както твърди ищцата дължи допълнително общо
1968 лв. за пълно възстановяване на увредения л.а.
Анализа на цитираните писмени доказателства и на заключението на вещото лице
инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ (оспорена от ответника) ,
мотивира съда да приеме за установено от фактическа страна следното :
От обстоятелствената част на САТЕ, както и от писмените доказателства , се
установява, че на дата 03.12.2021 год., около 11:30 ч. ищцата А. А., управлявайки л.а.“ *** „
, с рег. № *** се движела по пътя Варна – София. На територията на Община Търговище
преди язовир „ Фисек „ Ал.А. настигнала движещия се пред нея товарен автомобил, като
изведнъж от него изхвръкнал камък, който се ударил в предното стъкло на лекия автомобил
, вследствие на което се увредило челното стъкло на автомобила . За настъпилото
застрахователно събитие бил уведомен застрахователя , като представител на
застрахователя огледал автомобила , изготвил снимков материал и съставил Опис –
заключение по щета № 0003- 1201-21 -000503 , в който опис описал увредените детайли –
предно стъкло.
Съгласно т.1 от САТЕ, въз основа на приобщените по делото писмени доказателства,
приложения снимков материал и оглед на л.а., в.л.К. установява, че увреждането е с малка
площ , отговарящо технически на увреждане от камъче срещнало повърхността на предното
стъкло с голяма сила. Автоекспертът счита, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на щетата е следният : пряк контакт между малко твърдо тяло /камъче / и
5
повърхността на предното стъкло на л.а. „*** „ с рег.№ ***.
Видно от заключението на в.л. по т.2 от поставените задачи – след извършен оглед на
л.а. , в.л. К. е установило, че увреденото стъкло на л.а. е оригинално. Този извод вещото
лице поддържа и в о.с.з., като сочи, че предното стъкло все още е увредено, не е подменено.
В т.3 от САТЕ вещото лице е описало в какво се изразяват щетите на автомобила,
каква сума е необходима за възстановяване в състоянието, в което е бил л.а. преди
настъпване на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието . Според т.3 на
САТЕ щетите възлизат на общо 2 456,57 лв., сбора от сумата от 2120,99 лв. за резервни
части за подмяна на предното стъкло , 150 лева за материали при цена на труда 4,50 лв. за
н.ч. при демонтаж и монтаж. За да изведе извода, затова, че щетите по л.а. възлизат на общо
2456,57 лв. вещото лице е взело предвид цените за труд в 10 автосервиза за 1 нормочас с
включен ДДС в цената / „ * „ - 96 лв., „* „ - 66 лв.,“ *“- 48 лв., „*“ - 45,60 лв., „*„ - 39,60 лв.,
„* „ - 36лв., „*“ - 30 лв., „*“ - 20лв., „*“ - 16,80 лв. и „*“-14,40 лв. /
Съгласно т. 4 от САТЕ , в.л. дава заключение , че при съпоставяне на механизма на
щетата и установеното увреждане става ясно , че е налице причинно – следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. марка „ ***“ , с рег. № *** и е
възможно същите да са причинени п степен и вид от настъпилото ПТП .
В следващата точка 5 , в САТЕ , в.л. К. дава отговор и на въпроса каква е стойността
на ремонта на процесния л.а. , ако бъдат използвани алтернативни части .При средна
пазарна цена на труда 41,24 лева с ДДС за един нормочас ( така както са посочени цените в
т. 3 от САТЕ за 10 –те сервиза ) ,в.л. заключава, че стойността на ремонта на л.а. възлиза на
2234,55 лв. от която за резервни части 1 898,97 лв., за материали 150 лв., при 4,50 лв. „Д/М
н.ч. „.
В т .6 от САТЕ вещото лице дава отговор и на въпроса каква е стойността на
ремонта на процесния л.а. по средни пазарни цени . Посочвайки отново цените за един
нормочас в десетте изброени сервиза, вещото лице определя сумата от общо 2 345,55 лв. за
отремонтиране на л.а. от която за резервни части 2 009, 98 лв., за материали 150 лв. при 4,50
„Д/М н.ч. „.
В т. 7 от САТЕ в.л. отговоря на въпроса каква е стойността на нормочас – труд за
ремонт по средни пазарни цени за отстраняване на уврежданията на процесния л.а., като
отново цитира десетте изброени по-горе сервиза с цените с ДДС за един нормочас,
отговаряйки на въпроса, че един нормочас за ремонт по средни пазарни цени възлиза на
41,24 лв.
В последната точка 8 от заключението си вещото лице дава заключението , че при
средна пазарна цена на труда 41, 24 лева с ДДС за един нормочас , като се вземат
предвид уврежданията описани в описа – заключение по щета , нужната стойност за
ремонта на процесния л.а. е общо 2 456,57 лева, от който 2 120,99 лв. за резервни части ,
150 лв. за материали , при 4,50 „ Д/М, н.ч. „
Въз основа на така депозираното заключение по САТЕ, ищцата е отправила искането
6
да бъде допуснато изменение на предявения размер на частичния иск от 10 лв. на 1604,57
лв. – частичен иск от 1968 лв. ( получена като разлика от общата сума от 245657 лв. и
заплатената сума от 852 лв. ) ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2022 г. , до окончателното изплащане
на сумата .
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ)
- (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен ) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът на осн. чл.146, ал.1 т. 4 ГПК е обявил,че страните
признават : Договорна обвързаност между ищцата и ответника по силата на
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 93002110069751 по
застраховка „Каско“ Клауза 1 за л.а. „ *** “ , с рег. № ***, със срок на валидност 00:00 ч. на
23.11.2021 г. до 24:00 ч. на 22.11.2022 г., че на 06.12.2021 г. бил извършен оглед на
превозното средство за установяване на техническото естество и броя на уврежданията на
МПС, възникнали в следствие на събитието, декларирано като настъпило на 03.12.2021 г.,
като единствено били установени увреждания по предно стъкло, посочената преписка била
приключена с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
на ищцата А. в размер на 852 лева.
Отделените за безспорни между страните факти и обстоятелства налагат и изводите
от правна страна, че по повод своевременно декларирано от ищцата застрахователно
събитие , ответникът - застраховател е извършил оглед на лекия автомобил, застрахован със
застраховка „Каско“ клауза 1 , определил и изплатил на ищцата обезщетение от 852 лева.
Разгледани по същество главния частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
(нов) – (аналог на чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорния с правно
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за доказани и основателни, като по същество излага
следните мотиви :
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и
чл. 207, ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от
три дни от узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да
представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на
събитието и на размера на вредите.
По делото изяснено, че застрахователното събитие е настъпило на 3.12.2021 г. ,
надлежно и своевременно изпълнение на договорните задължения от застрахования към
застрахователя, по повод на което застрахователят – ответник е платил на ищцата сумата от
852 лв.
Според настоящия съдебен състав, заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника на ищцата не покрива в пълен размер причинените по л.а. „ ***“ с ДКН ***
материални щети, които би следвало да се покрият от застраховката “Каско„ , клауза 1 ,
застрахователна полица № 9300211006975.
7
Съдът възприема изцяло заключението на в.л. инж.К. като обективно и компетентно
дадено, съобразено с действителните пазарни цени . Именно на база заключението на
вещото лице се установява и изяснява, че за пълното възстановяване на увредения детайл на
л.а. Мерцедес е необходима сумата от общо 2 456,57 лева ( от който 2 120,99 лв. за резервни
части , 150 лв. за материали , при 4,50 „ Д/М, н.ч.„ )
При приспадане на заплатеното преди завеждане на иска обезщетение от 852 лв. се
получава разлика 2 456,57 лв. минус 852 лв - 1 604,57 лв. , т.е. цената на изменения размер
на частичния иск, частичен иск от общо 1968 лв.
Предявеният по делото изменен частичен иск с цена 1 604,57 лв. ( от общо 1968
лв.) съдът намира за доказан както по основание, така и по размер, т.к. ищцата е
провела пълно и главно доказване .
Възраженията на ответника за недължимост на допълнително застрахователно
обезщетение, съдът намира за изцяло неоснователни и недоказани.
Спорния между страните по делото въпрос за определяне на размера на
застрахователното обезщетение и че същият е равен на действителната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие е разрешен еднозначно с нормата
на чл.208 КЗ (отм.) , както и с трайната съдебна практика. Съгласно трайната практика на
ВКС, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В решение №
235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор на релевантния за
спора въпрос как следва да се определи размера на обезщетението, като е посочено,че
принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ, вр. с чл.
203, ал.2 КЗ вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато между страните по
застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по
пазарната му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е препратил и към
мотивите на други решения на ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д.
627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209/30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК
, постановени също по реда на чл.290 ГПК .В идентичен смисъл ВКС се е произнесъл по
реда на чл.290 ГПК с Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски; Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, задължителни за
настоящата инстанция.
По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира предявеният,изменен, частичен иск с цена
1604,57 лв. с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / - аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм. за
основателен изцяло и напълно доказан по размер , поради което следва да бъде уважен .
8
Действителното дължимо се обезщетение за увреденото стъкло на л.а. на ищцата по пазарни
цени се установява с помощта на специалните знания на в.л. К. – т.8 от САТЕ / общо
2 456,57 лв. – л.61 –ви от делото /
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и
законната лихва върху сумата от 1604,57 лв. считано от датата на подаване на исковата
молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.
При всичко гореизложено, съдът намира предявения осъдителен главен частичен иск
с цена 1604,57 лв. и акцесорения иск за присъждане на законна лихва, за основателни и
доказани, а възраженията на ответника за неоснователност на иска, респ. за завишеност на
размера на иска за недоказани. Оспорването на експертното заключение от страна на
процесуалния представител на ответника, по правната си същност е оспорване на изводите
на вещото лице , без отправено искане по реда на чл.201 ГПК , поради което и липсват
доказателства в подкрепа на възраженията на ответника за завишеност на размера на
иска.По отношение на искането за присъждане на законна лихва, същото има акцесорен
характер и е обусловено от изхода по главния иск , като законната лихва се претендира от
датата на исковата молба, а не от по – ранен момент. Съдът приема , че дължимостта на
законната лихва не е обусловена от извънсъдебно възражение от страна на ищцата против
определения размер на обезщетението, каквито възражения е навел ответника с отговора на
искова молба.Други възражения ответникът не е сторил, поради което и съдът уважава иска
така както е изменен .
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът
присъжда в полза на ищцата сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за
които са представени доказателства за реалното йм извършване.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК ( л. 63 ) ищцата претендира съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 624,18 лв., от които 410,00 лв. адвокатски хонорар с вкл. ДДС ,
50,00 лв. за платена държавна такса,150,00 лв. депозит за САТЕ, 14,18 лв. внесена държавна
такса за увеличение на иска- Ответникът е оспорил като прекомерен претендирания
адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал.5 ГПК . При цена на иска от 1604,57 лв. , съгласно
Наредба 1 / 2004 г. - чл. 7, ал.2 , т. 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020
г. ) – минималното възнаграждение за процесуално представителство (при интерес от 1000
до 5000 лв. ) – се определя като сбора от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. – т.е. 300 лв.
плюс 7 %върху 604,57 лв. (42,32лв.) = 342,32 лв. При данъчна основа от 342,32 лв.
дължимия се ДДС от 20 % възлиза на 68,46 лв., респ. сборът от 342,32 лв. плюс 68,46 лв.
определя минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение от 410,78 лв. Т.е.
претендираното адвокатско възнаграждение от 410,00 лв. не е прекомерно , същото е
платено в брой видно договора за правна защита и съдействие Серия Б № **********
/3.10.2022 г. При изложеното по-горе, констатирайки реалното извършване на
претендираните от ищцата съдебно – деловодни разноски по основание и размер, съдът
присъжда в полза на ищцата пълния размер на извършените от нея разноски в първа
9
инстанция на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Водим от горното съгл. чл.235 и чл. 236 ГПК , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ Л. И. “
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано заедно от М. С. М.
- Г. и В. И. – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ищцата А. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Й. А. от ВАК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от
1604,57 лв. (хиляда шестстотин и четири лева и петдесет и седем стотинки) -частичен
иск от общо 1968 лева ( получена като разлика от общата сума в размер на 2456,57 лв. и
заплатената сума в размер на 852 лв.,) - представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предно стъкло, причинени в резултат на
настъпило на 03.12.2021 г. на пътя Варна - София, на около 1 км преди язовир „Фисек“, чрез
изхвърчане на камък от движещ се пред ищцата неустановен товарен автомобил , като
същото представлява покрит риск по договор № 93002110069751 от 19.11.2021 г. за
застраховка „Каско“, Клауза 1 - всички рискове на л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 15.04.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ (нов) - аналог на
чл. 208, ал. 1 КЗ (отменен), вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ Л. И. “
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано заедно от М. С. М.
- Г. и В. И. – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ищцата А. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Й. А. от ВАК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо
624,18 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки ) - сторените от
ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК .
Съгласно чл. 127, ал.4 ГПК ответникът може да извърши плащане на присъденото
парично обезщетение по посочения от ищцата начин, а именно – по банков път, по банкова
сметка с титуляр адв.Й. А. , с реквизити на сметката ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11