Решение по дело №101/2023 на Административен съд - Кюстендил

         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 113

                                                гр.Кюстендил, 13.06.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи  май  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                      ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

 

при  секретаря  Лидия Стоилова  и с участието  на  прокурора  Михаил Крушовски,  като   разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД  № 101 по описа  за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Директорът  на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София,  чрез  пълномощника си юрк Даниела А., обжалва решение № 90/21.03.2023г. на  Районен  съд – Дупница  по АНД № 1149/2022год., с което е отменено  Наказателно постановление № BG25032022/4000/P8-302 от 21.09.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по  чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се свързва с твърдения за доказано противоправно деяние, вкл. на субекта на отговорността, както и за редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.  

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора  юрк. А., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

           Ответникът Р.Л.П. *** е представил писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № BG25032022/4000/P8-302 от 21.09.2022г., издадено от   директора на  Национално тол  управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с  което на Р.Л.П., на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно  наказание  глоба в размер  на  1 800,00лв.

            От  фактическата  страна  на  спора е установено, че  на  11.03.2022г.,  в  07.42 часа, по път І-1, км. 325+277 /с. Блатино, област Кюстендил/, който път е  включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно  Приложение  към т.1 на  Решение № 101/20.02.2020г.  на МС за приемане на Списъка  на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,  е  засечено  да  преминава  без заплатена  пътна  такса  по  чл.10,  ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  ППС -  влекач, марка „МАН ТГА 18.480“   с  рег.  № КН0233ВМ,  с обща техническа допустима маса над 12 тона.  Деянието  е установено на 25.03.2022г.,  в 22.02ч  на  ГКПП – Връшка чука, когато  е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя Р.Л.П., за излизане от Република България, въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал, както и данни, че ППС е собственост на „Интер транс 2014“ ЕООД. При  горните обстоятелства, вкл. от  извършената   проверка   от митнически служители,  е прието управление   на  процесното   ППС  на 11.03.2022г.   без  заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,  за  което  е  съставен АУАН № BG25032022/4000/P8-302 от 25.03.2022г., който жалбоподателят е подписал с възражения.

            По делото за приложени:  копие от решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса  и  3 броя маршрутни карти за движението на процесното ППС  на процесната дата, които обаче не съдържат данни за получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е отчетено нарушението.

 Районният съд е разпитал длъжностните лица от Агенция „Митници“, които са констатирали деянието при извършената митническа проверка и въз основа на  генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система  по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и които с показанията си потвърждават изложеното в АУАН.

При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за редовно проведено административнонаказателно производство, но за недоказано административно нарушение  по чл.179, ал.3а от ЗДвП във връзка с авторството на същото. Въззивната инстанция е приела, че липсват доказателства за това, че на 11.03.2022г.,  в 07.42 часа деецът е управлявал процесното ППС в спорния  участък  от пътя, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.  Във връзка с приложените по делото маршрутни карти,  съдът отрича наличието на вина на водача поради  вероятността  неплащането да се дължи на причини, извън волята на последния /напр. неработеща ел. система или мобилно приложение/.  По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, следва да се остави в сила. Формираните от районния съд изводи за  недоказаност на съставомерното  деяниевъв връзка с авторството на същото,  са  обосновани  от събраните доказателствени средства  и  са правилни с оглед приложимия закон. Нормата на чл.179, ал.3а  от ЗДвП въвежда като субект  на  отговорността  водача,  който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване  на  изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението  срещу   дееца   е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 11.03.2022г. в с. Блатино, на  път І-1 в посочената отсечка от пътя и в посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.  Доказателствата по делото установяват обективните елементи от състава на чл.179, ал.3а  от  ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по обвинението, както правилно е приел въззивният съд в оспореното  решение.  Обоснован от  анализа на събраните доказателства  е формираният извод  за недоказано  управление  на 11.03.2022г.  на  процесното  ППС от наказаното физическо лице, което е възразило срещу съставения АУАН и е поддържало идентична  защитна теза, вкл. в настоящото производство,  че няма качеството на водач  в  относимия за отговорността му времеви период. Непредставянето, от страна на собственика на ППС, на  информация от дигиталния тахограф  и  от  картата на водача за самоличността на водача на процесната дата  в отговор на  изпратеното от съда писмо от 10.01.2023г., не може да се тълкува във вреда на дееца, тъй като тежестта за установяване на авторството принадлежи на АНО.  Последният  не е доказал  по безспорен и категоричен начин, че  наказаното лице  е  управлявало ППС, т.е. че е водач на ППС на датата по обвинението. Горното обстоятелство не се установява  от данните  по  чл.189е, ал.8 от ЗДвП, нито от преценката на представените маршрутни карти, както неоснователно се поддържа от АНО.  Същите не съдържат информация за лицето, което е управлявало ППС и за лицето, което е закупило маршрутните карти, които даже не установяват плащане на пътна такса за процесния участък. В случаи като настоящия, когато не е установен водачът на ППС, мислима би била хипотезата по чл.179, ал.3б от ЗДвП. При тези доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект. Не са налице  предпоставки  за ангажиране отговорността на нарушителя за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Издаденото НП е незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. 

           Предвид резултата от оспорването, касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а ответникът не претендира деловодни разноски.

           Водим от гореизложеното и на осн. чл.221, ал.2, пр.1  от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 90  от  21.03.2023г.  на  Районен  съд – Дупница, постановено   по  АНД № 1149/2022год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.