Номер 22817.09.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500312 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 и следващите от ГПК от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№4633 от
25.06.2020година от М.К.Н.,депозирана чрез пълномощника си адв.Д., срещу
Решение № 247 от 29.04.2020година, постановено по гр.д.№660/2019година
по описа на Районен съд гр.Смолян, с което е допусната съдебна делба между
Т.К.Г. ЕГН**********, с адрес гр.С. бул. Б" №70, и М.К.Н., ЕГН**********,
с адрес гр.Смолян, ул."В." №35, на недвижим имот - първи жилищен етаж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.915.234.1.1, с
площ 102.05 кв.м. по кадастралната карта на гр.Смолян, одобрена със Заповед
№РД-18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със
Заповед 18-9834- 16.11.2018г. на Началника на СГКК-Смолян, с адрес на
имота: гр.Смолян ул. “В.” № 35, ет.1, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседи на самостоятелния
обект, на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с
прилежащите към него: едно помещение от източната страна от приземния
етаж, помещение от тавана в югозападната страна и съответните идеални
части от общите части на сградата, съгласно схема № 15-928772-12.12.2018г,
на СГКК гр.Смолян, който самостоятелен обект се намира в жилищна сграда
1
с идентификатор 67653.915.234.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 67653.915.234, с площ 534 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), при съседи на имота: имоти №№ 67653.915.232, 67653.915.297,
67653.915.553, 67653.915.537, 67653.915.233 и 67653.915.573, съгласно скица
на поземлен имот №15-651665-12.09.2018г. на СГКК гр.Смолян, ПРИ ПРАВА
1/2 идеална част за Т.К.Г. и 1/2 идеална част за М.К.Н..
Със същото решение е отхвърлен предявения иск от М.К.Н.,
ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул."В." №35, да бъде признато за
установено по отношение на Т.К.Г. ЕГН**********, с адрес гр.С. бул. Б"
№70,, че М.К.Н., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул."В." №35, е
собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност на
недвижим имот- първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект е
идентификатор № 67653.915.234.1.1, е площ 102,05 кв.м. по кадастралната
карта на гр.Смолян, одобрена със Заповед РД-18- 14/10.05.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед 18-9834-
16.11.2018г. на Началника на СГКК-Смолян, е адрес на имота: гр.Смолян,
ул.“В.“ № 35, ет.1, е предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с прилежащите към
него: едно помещение от източната страна от приземния етаж, едно
помещение от тавана в югозападната страна и съответните идеални части от
общите части на сградата, който самостоятелен обект се намира в жилищна
сграда е идентификатор № 67653.915.234.1, построена в поземлен имот е
идентификатор № 67653.915.234, е адрес на поземления имот: гр.Смолян,
ул.“В.“ № 35, е площ от 534 кв.м., е трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10т), стар
идентификатор: няма, при съседи на имота: имоти № 67653.915.232, №
67653.915.297, № 67653.915.553, № 67653.915.537, № 67653.915.233 и №
67653.915.573.
Жалбоподателят М.Н. обжалва решението изцяло, като предлага
неговата отмяна, като съдът отхвърли предявеният иск за съдебна делба,
уважи предявеният от нея насрещен иск и я признае за собственик на имота
поради изтекла в нейна полза придобивна давност за период повече от десет
2
години- от 27.01.2004година до 21.09.2018година(предявяване нотариалната
покана). Като основания за отмяна на решението сочи незаконосъобразност
и постановяване в нарушение на съдопроизводствените правила. Развива се
оплакване,че съдът не е обсъдил всички направени в предвидените в ГПК
срокове възражения, не е анализирал всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, като въз основа на тези допуснати нарушения, съдът е
направил неправилни фактически, а оттам и правни изводи и грешно е
приложил закона.Направено е оплакване, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че процесният имот е съсобствен на страните по делото и
че следва да бъде допусната делба на процесния недвижим имот, като
съответно неправилно е отхвърлил предявения насрещен иск от М.К.Н. за
установяване, че същата е единствен и изключителен собственик на имота.
Съдът неправилно е приел, че жалбоподателката не е доказала, че е
отблъснала собствеността на другия наследник Т.Г. и че от така събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод, че М.Н. е придобила
процесния имот по силата на изтекла придобивна давност. Поддържа се
оплакване, че жалбоподателката е доказала по делото, че е владяла имота
непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години, считано от
27.01.2004г. - смъртта на майка и И.И.С. и към настоящия момент е негов
единствен изключителен собственик. По делото безспорно е доказано, че
М.Н. е живяла в имота още приживе с родителите си, грижела се е за тях.
Установи се, че само и единствено М.Н. се е грижела за имота, поддържала го
е, ремонтирала го е, както процесния недвижим имот, така и общите части на
сградата, в която се намира апартамента.
Въззиваемата страна Т.Г. оспорва подадената въззивна жалба и
предлага съдът да потвърди решението като правилно и
законосъобразно,като се претендират направените разноски по делото.
Поддържа, че имотът има наследствен характер,придобит по наследство от
родителите на страните.По същество поддържа недоказаност на твърдението
на насрещната искова молба по иска за собственост, че имотът е придобит от
жалбоподателката на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност,считано от 27.01.2004година,тъй като след смъртта на майката на
страните М.Н. не е манифестирала упражняване фактическа власт като
собственик на имота.Няма нито един документ, в който да е манифестирала
упражняване фактическа власт като собственик на имота,нито молба до
съд,нито заявление до община, до агенция по геодезия,картография и
кадастър,не е подавана данъчна декларация нито за нейната 1/2 идеална
част,нито за целия имот,нито има доказателства за плащане данъци.
В съдебно заседание жалбоподателката М.Н. редовно и своевременно
призована не се явява и се представлява от пълномощника си адв.Д.,който
3
поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
Въззиваемата Т.Г. редовно и своевременно призована не се явява и се
представлява от адв.Апостолов,който поддържа неоснователност на
въззивната жалба.
Окръжният съд, след като взе в предвид доводите на
жалбоподателя и въззиваемия, след проверка на данните по делото и
решението, обсъждайки доказателствата,съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата
инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната си част и допустимо.
Проверката на законосъобразността и правилността на
първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да
извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във
въззиваната жалба оплаквания.
Производството по делото е въззивно - делба І фаза, по допускането.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал
до делба съсобствен недвижим имот на първи жилищен
етаж,представляващ самостоятелен обект, ведно с прилежащите към него
дворно място, ведно с прилежащите към него едно помещение от източната
страна от приземния етаж, помещение от тавана в югозападната страна и
съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно схема №
15-928772-12.12.2018г, на СГКК гр.Смолян, който самостоятелен обект се
намира в жилищна сграда с идентификатор 67653.915.234.1, построена в
поземлен имот с идентификатор 67653.915.234, с площ 534 кв.м., при права
по ½ идеална част за всеки от съделителите и е отхвърли насрещната искова
молба от М.Н. за признаване за установено,че се легитимира като собственик
на процесния имот на оригинерно основание-изтекла в нейна полза
придобивна давност.
4
Жалбата и отговора на страните са основани на различната им
преценка на събрания доказателствен материал и различните им виждания
относно направени от първоинстанционният съд правни изводи по въпросите
за съсобственост на допуснатия до делба недвижим имот и неоснователност
на твърденията за придобиване по давност на имота от сънаследника М.Н..
Няма спор по делото ,че съделителите са дъщери на К.Д.С.(починал
на 11.10.1989година) и И.И.С.(починала на 27.01.2004година). Не се спори
също така,че наследодателите на страните са придобили собствеността върху
заявеният за съдебна делба недвижим имот –първи етаж от пет етажна
жилищна сграда построена в периода 1967/1968година, въз основа на взаимно
отстъпено право на строеж.
Спори се относно собствеността на заявеният за съдебна делба
процесен недвижим имот, във връзка предявеният от съделителката М.Н.
насрещен иск за установяване по отношение съделителката Т.Г., че е
придобила собствеността върху имота на оригинерно основание, изтекла в
нейна полза придобивна давност, продължила повече от десет години, с
начало смъртта на майката на страните – 29.01.2004година.
По същество по насрещният иск за придобиване правото на
собственост на основание давностно владение,съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС
правото на собственост върху недвижим имот може да бъде придобито по
давност при упражнено непрекъснато владение върху имота продължило
повече от 10 г.,който срок при упражнено добросъвестно владение е пет
годишен. Нормата на чл. 69 от ЗС въвежда законовата презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже обратното.
Следователно, за да бъде доказано твърдението на едно лице, че е придобило
даден недвижим имот на основание давностно владение е необходимо да се
установи, че то е установило владение върху вещта, това владение да е
продължило в законовия срок, да не е било прекъсвано. Съгласно
разясненията, дадени в ТР№ 1/2012, ОСГК, ВКС, в случаите на
съсобственост, която произтича от юридически факт различен от
наследяването, когато единият от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.
79 от ЗС. В случаите на наследяване обаче, практиката е константна, че
наследникът, който упражнява фактическата власт е владелец на своите
идеални части и държател на идеалните части на останалите наследници. За
да установи давностно владение, той следва да измени основанието, на което
държи частите на останалите наследници - да промени анимуса си от
държател на владелец, като това не трябва да остане скрито за останалите
съсобственици, а да са налице извършени действия, с които е обективирал
спрямо тях намерението да владее частите им за себе си.
5
В конкретния случай процесния недвижим имот е съсобствен между
страните, като правото им на собственост произтича от наследяване. М.Н.
претендира придобиването му по давност в периода след 27.01.2007 г.
(смъртта на майката на съделителите) до 2018година.
Както се посочи по-горе, в случаите, когато сънаследник упражнява
фактическа власт над сънаследствения имот не би могло да се счете по
предположение, че той владее само за себе си и законовата презумпция е
неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с
приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че
сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до
доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на
чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е тъй нареченото преобръщане на владението, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си,
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и
сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е
необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници,
да отблъсне тяхното владение и това да стане известно.
В настоящия случай независимо,че по делото е установено,че М.Н.
ползва заявеният за съдебна делба имот, не е доказано поддържаното в
насрещната искова молба,че същата е придобила собствеността върху него
на основание изтекла в нейна полза придобивна давност с
непрекъснато,явно и необезпокоявано владение повече от десет
години,считано от 27.01.2004година.
От събраните в хода на разглеждане на делото доказателства не може
съдът да приеме, че Т.Г. признава владението на М.Н., нито че същата
през 2004 година, след смъртта на тяхната майка е манифестирала пред
сестра си Т.Г. намерението си да свои целия имот, включително и нейната ½
ид.ч. от имота. Напротив ищцата се счита за съсобственик на тази ½ ид.ч.,
която е придобила като наследство от починалия си баща(1/6 идеална част
6
към смъртта му 1989година) и от майка си (2/6 идеални части през
2004година). Тежестта на доказване е на ищцата по насрещния иск (ответница
в делбеното производство),която не е установила по никакъв начин, че след
смъртта на майката на страните липсва манифестиране от нейна страна
промяна в намерението й за своене на имота.
Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен
съд,който коренспондира със събраните доказателства, а именно ,че
живеенето в етажа от М.Н. не обосновава извод за осъществено владение по
смисъла на чл.79 от ЗС, тъй като нито с писмени,нито с гласни доказателства
е установено манифестирано своене на имота.
В тази връзка следва да се отбележи,че след смъртта на бащата на
страните,неговата съпруга и тяхна майка И.С., през 1998година е декларирала
притежаваните от нея 4/6 идеални части и по 1/6 идеална част за дъщерите си
Т.Г. и М.Н.. След нейната смърт няма данни,нито твърдения М.Н. да е
декларирала имота, като едва през 2018година и 2019 година Т.Г. е подала
данъчни декларации(л.87 и 94), в които е декларирала притежаваните по ½
идеална част от имота за себе си и сестра си.
Не е установено по делото също така извършено разпореждане с
правото на собственост от страна на родителите на страните в полза на М.Н..
Законосъобразно е прието от районен съд, че представеното на л.36 от делото
удостоверение от ДСК изх.№136 от 17.02.1974 година не е доказателство за
прехвърляне в собственост на процесния имот на М.Н.. Не е установено по
категоричен начин и прехвърляне на задължението за изплащане на
ипотечния кредит от тази съделителка, нито е установено извършено от
нейна страна плащане в твърдения размер, в каквато насока се излагат
оплаквания във въззивната жалба и депозира показания дъщерята на
жалбоподателката Д.П.. Свидетлаката установява, че голяма част от
изтегления от баба й и дядо й заем за построяване на процесния имот е
заплащан от нейната майка, не не знае в какъв размер.
Ирелевантно за настоящия спор за собственост е дали ответницата е
плащала ипотечния заем за процесния жилищен етаж, както и извършениет
плащания за подобрения на наследствения имот. Същите са основание за
възникнали облигационни претенции спрямо другия съсобственик, но не се
установява признание на факта на владеенето на имота, а само неговото
ползване от ответницата в качеството й на държател. По делото обаче не е
установено да е започнал да тече давностния срок, тъй като по никакъв начин
по не се доказва манифестирана промяна в намерението за своене на имота
и М.Н. не се е превърнала от държател на съсобствените идеални части от
процесния имот във владелец на същите.
От събраните по делото доказателства и преди всичко от
свидетелските показания на свидетелите съдът намира, че такова
7
манифестиране на промяна на намерението от страна на ответницата спрямо
ищцата не е налице. Въззивницата не е обективирала промяна в намерението
си за своене на идеалните части на съсобственика, нито е извършила каквито
и да са действия на отблъскване на нейното владение. От показанията на
свидетелите Д.С.(собственик на етаж от къщата),С.К.(съсед) и М.Т. (съсед) не
установяват манифестирани права на собственик на етажа от М.Н..Първият
свидетел установява участие със средства на М.Н. при ремонт на покрива.
Свидетелката Т. установява извършени плащания от М.Н. за ремонта, но не
знае на кого остава в собственост процесния първи етаж.Свидетелят К.
установява извършени ремонти на баня,подмяна на плочки в кухнята,
монтиране на шкафчета,подмяна на ВИК,счита,че имота е на М.Н.. В
обобщение установява се показанията на всичките свидетели,че М.Н. живеела
и продължава да живее в процесния етаж, но не се установява, че същата са
демонстрира на ищцата съсобственик промяна в намерението си за своене на
имота, нито някакви конкретни действия, с които да е показала, че третира
имота като свой. Обитаването на къщата, извършването на подобрения не
съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик.
От показанията на свидетелите не може по категоричен начин да се установи,
че ответницата е отблъснала владението на сестра си по някакъв начин и е
променила намерението си. Ответницата не доказва свои собствени действия,
с които да отблъснат владението на ищцата-съсобственик и да доведат до
знанието на Т.Г. промяна в нейното намерение за своене на вещта. Следва да
се отчете заинтересоваността на свидетелката Д.П. като дъщеря на
ответницата.
Ответниците в първоинстанционното производство, ищца по
насрещната искова молба, съгласно правилата на процеса, следваше да
докаже по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на
Т.Г., и да докаже, че твърдяната промяна в намерението е била външно
обективирана и доведена до нейното знание, както и да докаже, че е изтекъл в
нейна полза предвиденият в чл. 79 ЗС давностен срок, който в случая започва
да тече от довеждането до знанието на ищеца съсобственик на промяната в
намерението й.
Предвид изложеното твърдението за придобиване правото на
собственост върху целия процесен недвижим имот по силата на давностно
владение след 2004 г. до 2018 г. от страна на въззивницата остана
недоказано.
Законосъобразно районен съд е допуснал съдебна делба на процесния
жилищен етаж, правилно е определил квотите между съсобствениците и е
постановил отхвърляне насрещният иск за собственост върху
сънаследствения имот,придобит поради изтекла по смисъла на чл.79 от ЗС
придобивна давност в полза М.Н..
8
Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на
настоящия състав с изложените от районен съд, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се дължат на въззиваемата страна
направените разноски за настоящата инстанция, но такива не са поискани, не
са представени доказателства за техния размер и не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №247 от29.04.2020 година, постановено
по гр.д.№660/2019г. по описа на Смолянски районен съд, като
законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9