№ 1594
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110203052 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 3052 по описа на СРС за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. А. Р. против Наказателно постановление
(НП) № 329772/2018 от 13.02.2018 г. издадено от ****** - Заместник - кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя А. Р. на основание чл. 35, ал. 7,
т. 1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО – отм./ е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева,
за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34,
ал. 3 от НРУПОГТТСО.
В жалбата от А. Р. се излагат доводи за това, че процесното наказателно
постановление не й е връчено, тя не е подписвала и получавала същото, а е
получила покана за доброволно плащане на сумата от 200 лв., в което било
посочено, че НП е влязло в сила на 27.03.2018 г. В уточнителна молба се
релевира възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят А. Р., редовно призована, не се
явява и не се представлява от упълномощен представител.
Въззиваемата страна – Зам. Кмет на Столична община, редовно
призована, се представлява от юрк. хххх, която счита, че от приложените по
делото гласни и писмени доказателства безспорно се доказа извършването на
нарушението. Счита, че към момента на подаване на жалбата е изтекла
абсолютната погасителна давност. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 30.01.2018 г. свид. К. Т. - контрольор по редовността на пътниците
при "Център за градска мобилност" /ЦГМ/ ЕАД съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № **********/30.01.2018 г. против
жалбоподателя А. А. Р. за това, че на същата дата, в 15:20 часа, в гр. София, Р.
пътувала в автобус А-86 /с инвент. № 7097/ в посока ул.Хан Кубрат, район:
„Надежда", като след спирка „Метростанция Хан Кубрат“ била извършена
проверка и било установено, че жалбоподателят А. Р. не притежавала редовен
превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
В акта е посочено, че с така описаното поведение жалбоподателят А. Р.
е извършила административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и
чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Актът бил съставен в
присъствието на свидетел по установяване на нарушението и жалбоподателя
А. Р., като последната го подписала без възражения. Писмени възражения не
са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на
фактическата обстановка, на 13.02.2018 г. ****** - Заместник-кмет на
Столична община издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
жалбоподателя А. Р. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО (отм.) е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева,
за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34,
ал. 3 от НРУПОГТТСО.
По делото не са представени от АНО доказателства за датата на
връчване на същото на жалбоподателя А. Р.. Видно от приложена по
преписката писмо от кмета на Район „Подуяне“, процесното НП №
329772/2018 от 13.02.2018 г. е отбелязано като невръчено. В приложените
известие за доставяне и обратна разписка, е отбелязано, че лицето отсъства. С
оглед на изложеното съдът намира, че за жалбоподателя А. Р. не е започнал
да тече срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и подадената жалба, по която е
образувано настоящето дело следва да се приеме за подадена в срок.
По доказателствата:
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания пред съда свидетел К. Т., както и от в
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства - съставеният АУАН, писмо от Район "Подуяне" - СО
за невръчени НП; известие за доставяне и обратна разписка с посочване, че
лицето отсъства, Заповед № РД-09-97/11.11.2016г. на изпълнителния
директор на "ЦГМ" ЕАД, Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на
Кмета на СО, Покана за доброволно изпълнение и Запорно съобщение от
ЧСИ хххххх
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Т., който след
предявяване на АУАН по реда на чл. 284 от НПК заявява, че същият е
съставен и подписан от него, но не си спомня за конкретния случай.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото
и изясняват същото в пълнота, съдебният състав кредитира изцяло и основа
фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са и приобщени по
надлежния процесуален ред.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и
интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима. Съдът
приема, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок,
доколкото АНО не представи доказателства за датата на връчване на
обжалваното НП на жалбоподателя А. Р.. Наред с това в преписката не се
откриват доказателства за връчване, а е налице приложено писмо, в което се
посочва, че НП не е връчено, както и известие за доставяне и обратна
разписка с отбелязване, че лицето отсъства. Не са представени от страна на
АНО и надлежни и достатъчни доказателства за това, че са били налице
всички законово предвидени предпоставки по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се
приеме, че жалбоподателят не е бил намерен на адреса си, тъй като е напуснал
същия. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една
правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с
тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната
норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на
съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните
актове, нейното тълкуване е само ограничително. За да е осъществен
фактическия състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице
посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От доказателствата
по делото е видно, че не е установено едно кумулативно изискуемите факти и
обстоятелствата, доколкото няма никакви доказателства неизвестен ли е
новият адрес на жалбоподателя Р.. Следователно от така установените по
делото факти, не може да се направи извод, че наказателното постановление е
връчено надлежно на жалбоподателя при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
поради това изводът на АНО, че същото е влязло в сила и породило правни
3
последици е неправилен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени
както процесуалният, така и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
видно от приложените заповеди за компетентност АУАН и НП са издадени от
териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в
закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП.
Независимо от това, съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в следното: В чл. 18, т. 1 от
НРУПОГТТСО /приложима към процесното деяние/ са предвидени
задължения за пътниците, както следва: а) да притежават редовен превозен
документ до слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в
платената зона на метрото; б)да предоставят превозния си документ на
контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да
показват документ за самоличност при поискване; в)при констатирано
нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана
от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с
абонаментна карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат
от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на
контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
административно нарушение. След като се твърди, че лицето е извършило
няколко нарушения - по чл. 18, т. 1 б. "а", б. "б" и б. "в" е следвало да му
определят отделни наказания за всяко от тях, което в случая не е сторено. По
този начин не става ясно наложеното наказание за кое от трите нарушения е
наложено - за това, че лицето не е притежавало превозен документ /б. "а"/, за
това, че не го е представило на контролните органи /б. "б"/ или за това, че не е
предоставило на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, след като е
констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта /б. "в"/.
4
Непосочването на конкретната разпоредба, която е нарушена в НП води до
неяснота и ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неяснота
при така формулираното административното обвинение, тъй като не е
посочено нито в АУАН, нито в НП коя хипотеза на чл. 18, т. 1 б. "а", б. "б", б.
"в" от Наредбата е нарушена. Непосочването на конкретната правна норма,
регламентираща конкретно правило за поведение, нарушено от наказаното
лице в настоящият случай е от категорията на съществените процесуални
нарушения, тъй като лишава административно наказателно отговорното лице
от възможността да разбере в какво точно се обвинява и правилно да
организира защитата си. Административнонаказателна отговорност не може
да се обосновава по тълкувателен път. Налице е нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение е
съществено, защото ограничава възможността на санкционираното лице да
ангажира адекватно правната си защита.
На следващо място съдът намира, че посочените в АУАН и в НП
нарушения на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.
3 от НРУПОГТТСО, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя
А. Р. не са доказани. В тази връзка и следва да се посочи, че свидетелят К. Т.,
след предявяване на АУАН по реда на чл. 284 от НПК, сочи единствено, че е
съставил и подписал предявения му АУАН, но не си спомня за конкретния
случай. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съставеният от свид.
Т. АУАН няма презумптивна доказателствена стойност и констатациите в
акта за установяване на административно нарушение не се считат за
установени до доказване на противното, а следва да бъдат доказани по
несъмнен начин чрез допустимите от закона доказателства. В хода на
съдебното следствие не бяха представени доказателства в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и затова в случая не се
установява безспорно извършването на административното нарушение,
вменено на жалбоподателя А. Р. и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в
ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща
към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият
за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира също така, че
са налице основания за отмяна на наложената санкция и доколкото са изтекли
5
абсолютните давностни срокове. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и
чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на
административното нарушение - от 30.01.2018 г., на 30.07.2022 г.
предвиденият в разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
давностен срок от четири години и шест месеца е изтекъл. С неговото
изтичане се изключва въобще административно наказателното преследване,
което включва правомощието на длъжностните лица, на които е възложено
съставянето на актове за установяване на административно нарушение, да
образуват административно наказателно производство срещу дееца и
правомощието на съответния административно наказващ орган да му наложи
административно наказание. Макар в случая АУАН да е съставен в
законоустановения срок, а НП да е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН,
изтичането на абсолютната давност за административнонакаателно
преследване, налага отмяна на наказателното постановление и прекратяване
на образуваното срещу А. А. Р. административнонакаателно производство.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
а производството по делото да бъде прекратено.
При този изход на делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя А. Р., която обаче не е направил искане за присъждането на
такива. Що се касае до искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът не намира за необходимо да се произнася по същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 329772/2018 от 13.02.2018 г.
издадено от ****** - Заместник - кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя А. А. Р. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и
условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО – отм./ е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 18, т. 1,
б. "а", б. "б", б. "в" и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 3052/2022 г. по описа на СРС, НО 103 състав.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на жалбоподателя и административно - наказващият орган за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7