РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Габрово , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Ива Димова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600153 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. П.Д. от АК – Габрово,
в качеството на договорен защитник на подсъдимия И.П.Х. от гр. Севлиево, против
присъда № 260009/01.06.2021 г. по НОХД № 480/2020 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
С обжалваната присъда подсъдимият И.П.Х. от гр. Севлиево е признат за
виновен в това, че на 12.09.2020 г., около 00.10 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Хубан
Кънев“, в близост до кръстовището й с ул. „Св. Княз Борис I“, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в
дрехите си и под тениска държал високорисково наркотично вещество - 73,43 грама
коноп (канабис, марихуана), със съдържание на активен наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол 1,4 % тегл., на стойност 440.58 лева, с което е
извършил престъпление, за което на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. първо и чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС, както и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000 лева.
1
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в
изпълнение определение № 52 от 11.09.2020 г., с което е одобрено споразумение по
НОХД № 361/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязло в законна сила на
11.09.2020 г., с което на подсъдимия И.П.Х. е наложено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален общ
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимият И.П.Р. е осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на
97.51 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен
съд - Севлиево направените по делото разноски в размер на 8 лева.
С присъдата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, са отнети в полза на
държавата веществените доказателства, които принадлежат на подсъдимия И.П.Р.,
предмет са на престъплението и притежаването им е забранено - наркотични вещества -
коноп (канабис, марихуана) с общо нетно тегло 73.43 грама, намиращи се на
съхранение в ЦМУ, отдел „НОП“ гр. София и получени в същото с Приемателно-
предавателен протокол № 74067 от 09.10.2020 г. Постановено е след влизане на
присъдата в сила същите да се унищожат по реда на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила, веществените
доказателства - полиетиленов плик с празни опаковки от веществено доказателство -
бяла торбичка с надписи и червена полиетиленова торбичка, да се унищожат.
Във въззивната жалба се развива оплакването, че присъдата е частично
необоснована, което е довело до налагане на едно явно несправедливо наказание, тъй
като неправилно е отказано приложението на условното осъждане. Твърди се, че за да
откаже да приложи чл. 66, ал.1 от НК, съдът е приел за доказано обвинението, че
държането на наркотичното вещество е осъществено на 12.09.2020 г., около 00.10 ч.
Посочва се, че самата формулировка „около“ буди основателно съмнение в колко
точно часа е бил задържан подсъдимият и е намерена марихуаната в него. Понятието
„около“ давало резонанс от известно време в смисъл преди или след този час, защото в
същността си тази дума означава близо, в близост до този час. Защитникът се позовава
на показанията на свидетеля И.Ц., който заявил, че са получили оперативния сигнал
малко след 23 ч., а не в 23.55 ч., както било прието в обвинителния акт, и това
значително измествало вероятния час на задържането на подсъдимия. Счита, че в
подкрепа на това са и показанията на свидетелката Х.Т., според които тя била на
мястото пред магазина в 23.40 ч. най-късно и тогава подсъдимият вече бил задържан от
2
полицаите на това място. Защитникът приема за напълно логично и че в попълнената
от подсъдимия саморъчна декларацията, след като е отведен в полицията, той е отразил
часа, който е видял от часовника на ръката си - 00 ч., което означавало, че е бил
задържан преди полунощ и точно в този час е бил вече в полицията. Намира, че след
като има съмнение относно датата и часа на осъществяване на престъпния състав, то
тогава следва да се приложи по -благоприятния за дееца вариант, още повече че били
налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснования извод, че датата
на деянието е 11.09.2020 г., а оттам, с оглед изразеното от страните общо становище,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, освен да се
приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, то следва да се приложи и чл. 66, ал. 1 от НК и
изтърпяването бъде отложено за срок от три години, след което и по правилата на чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК се извърши групиране на наказанията по настоящото
присъда и по одобреното споразумение. На следващо място, защитникът посочва, че
съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда, а според чл. 412, ал. 1, т. 3 от НПК
присъдата влиза в сила от изтичане на срока за обжалване. Намира, че след като няма
срок за обжалване, то присъдата следва да влезе в сила с изтичането на деня, в който е
одобрено споразумението, като по аналогия се приложи правилото на чл. 183, ал. 1 от
НПК. Претендира се за изменение на присъдата в смисъла, вложен във въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбата се поддържа от
подсъдимия И.Х. и защитника му адв. Д., като по съществото на делото се споделят
съображенията за изменение на присъдата, изложени в жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се
потвърди, като правилен и законосъобразен.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият Х. изразява
очакване за изменение на присъдата в посочения в жалбата смисъл.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в
установения в процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички
3
относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия И.Х.,
депозирани в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетеля
И.Ц., П.Г. и Х.Т., писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване и протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум
(л. 4-7 от ДП); справка за съдимост на подсъдимото лице; приетите в съдебно
заседание заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация от
задържано лице, разписка за върнати вещи и копие от дневника за задържани лице в
РУ на МВР – Севлиево, както и трудов договор; заключението на физико-химичната
експертиза; предявените на страните веществени доказателства. Въззивният съд, след
собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият И.П.Х. е роден на *** г. в гр. Т. Същият живее в гр. Севлиево.
Има основно образование. От представения заверен препис от трудов договор се
установява, че подсъдимият работи по трудово правоотношение в „***“ АД гр.
Севлиево.
От приложената в материалите по делото справка за съдимост е видно, че с
определение от 11.09.2020 г. по НОХД № 361/2020 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, влязло в сила на 11.09.2020 г., е одобрено споразумение за решаване на
делото, съгласно което И.П.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три
години.
На 11.09.2020 г., вечерта, подсъдимият Х. бил в дома си в гр. Севлиево. Около
22.00 часа излязъл от жилището си и се срещнал с неустановено по делото лице, от
което се сдобил с коноп (канабис, марихуана). Наркотичното вещество прибрал в
дрехите си.
На същата дата – 11.09.2020 г., късно вечерта, свидетелите И.С.Ц. и П.М.Г. –
двамата полицейски инспектори в РУ на МВР – Севлиево, се намирали на
местопроизшествие, възникнало в с. Сенник, общ. Севлиево. Около 23.15 - 23.30 часа
свидетелят Ц. получил оперативен сигнал, че подсъдимият Х. вероятно държи в себе
си наркотични вещества. Около 23.45 часа, след като приключили работата си в с.
Сенник, полицаите тръгнали към гр. Севлиево. По същото време подсъдимият П. се
намирал на ул. „Хубан Кънев“, в близост до кръстовището на тази улица с ул. „Св.
4
Княз Борис I“, пред хранителен магазин, разположен в новопостроена жилищна
кооперация. Около полунощ на 11-ти срещу 12.09.2020 г., със служебен автомобил,
полицейските служители пристигнали на мястото, където се намирал подсъдимият,
идентифицирали го и го извикали настрани от магазина. Забелязали, че под дрехите си
държи нещо свито на топка и след като провели разговор с него Х. заявил, че
въпросната вещ представлява марихуана, както и че желае да я предаде доброволно.
И.Х. бил задържан от полицейските служители и отведен в сградата на полицейското
управление в гр. Севлиево. Там, с протокол за доброволно предаване от 12.09.2020 г.,
подсъдимият Х. предал на разследващия полицай „полиетиленов плик с надпис „2+2“
и под него розов плик, съдържащ зелена суха листна маса“. В посочения протокол
подсъдимият саморъчно написал следните пояснения: „Тази марихуана я закупих за
лична употреба.“.
Предадените от И.Х. вещи били подложени на оглед, извършен при участието
на поемни лица и подсъдимия, за което действие е съставен съответен протокол за
оглед на веществени доказателства от 12.09.2020 г. При огледа част от зелената листна
маса била отделена и тествана с реактив за канабис, при което реагирала за съдържание
на наркотичното вещество марихуана (канабис). Листната маса била поставена в
найлонов плик, който бил запечатан в присъствието на поемните лица и отбелязан като
обект № 1. Изготвен бил и фотоалбум, представляващ неразделна част от протокола за
оглед на веществени доказателства.
От заключението на физико-химичната експертиза се установява, че
представеният за изследване Обект № 1 представлява суха растителна маса с нетно
тегло 73,43 грама, в която се доказва наличие на канабиноиди, характерни за
конопеното растение, в това число и тетрахидроканабинол. На база на външен вид и
химичен състав обектът се определя като коноп (канабис, марихуана). Определеното
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол е 1,4 % тегл., на
стойност 440.58 лева.
Във връзка със задържането на подсъдимия И.Х., свидетелят И.Ц. изготвил
Заповед за задържане на лице и Протокол за личен обиск на лице. В двата документа,
както и в дневника за задържани лица, воден в полицейското управление, са отразени
дата и час на задържането – 12.09.2020 г., в 00.10 часа. Подсъдимият саморъчно
попълнил и съответна Декларация при задържането му. Според данните в заповедта за
задържане, И.Х. е освободен в 01.30 часа на 12.09.2020 г.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
5
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
В хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие
подсъдимият Х. депозирал подробни обяснения, в които признал, че на 11.09.2020 г.,
късно вечерта (в 22.00 часа), излязъл от дома си, тъй като имал уговорка с познато му
лице, от което впоследствие закупил марихуана за лична употреба. С въпросното
неустановено по делото лице се били спрели до намиращо се в близост магазинче,
когато дошли полицаи, които му сложили белезници и го отвели в полицейското
управление. В сградата на полицията доброволно предал марихуаната и бил освободен
около час и половина след задържането. Въззивният съд счита, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал с доверието си обясненията на подсъдимия,
които имах и характер на самопризнания по основните моменти от предмета на
доказване. Съобщеното от подсъдимото лице изцяло кореспондира на показанията на
свидетелите Ц. и Г., в които двамата поясняват мястото в гр. Севлиево и
обстоятелствата на установяване и последващо задържане на И.Х., както и съобщеното
от последния за това, че под дрехите си държи марихуана. Предметът на
престъплението е предаден с протокол за доброволно предаване, след което е
подложен на оглед, за което е изготвен протокол за оглед на веществено доказателство
и фотоалбум. Заключението на физико-химичната експертиза правилно е кредитирано,
тъй като същото е мотивирано и законосъобразно изготвено. Същото не се оспорва от
страните по делото, включително от подсъдимия. Въз основа на експертното
заключение се установява, че сухата растителна маса е с нетно тегло 73,43 грама,
определя се като коноп (канабис, марихуана), с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 1,4 % тегл. и е на стойност 440.58 лева.
Гореизложените факти и доказателствените източници, които ги установяват,
не са предмет на оспорване от подсъдимия и защитника му.
Спорът е по отношение на датата на деянието, като подсъдимият и защитникът
му считат, че същото е извършено на 11.09.2020 г., а не на 12.09.2020 г. , и от това
черпят основания, за да претендират, че инкриминираното деяние и деянието по
престъплението, във връзка с което на 11.09.2020 г. е одобрено споразумението по
НОХД № 361/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево се намират в отношение на
реална съвкупност, а не на рецидив. Същите възражения са излагани пред
първоинстанционния съд, който ги е отхвърлил като неоснователни по съображения,
които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Аргументирано съставът на районния съд не е кредитирал с доверието си
обясненията на подсъдимия И.Х., частично подкрепени от показанията на
съжителстващата с него свидетелка Х.Т., според които задържане било извършено
6
преди полунощ на 12.09.2020 г., тоест на 11.09.2020 г. Правилно са кредитирани с
доверие показанията на свидетелите И.Ц. и П.Г., от които се установява, че са
пристигнали от с. Сенник в гр. Севлиево около полунощ на 11-ти срещу 12.09.2020 г.,
като са отишли на мястото, за което имали информация, че се намира подсъдимия. В
изготвената Заповед за задържане на лице е посочено, че подсъдимият Х. е задържан
на 12.09.2020 г. в 00.10 часа, като в показанията си свидетелят Ц. пояснява, че
отразеният час е този на фактическото задържане на лицето, а не часът на изготвяне на
заповедта. Съобщеното от двамата полицаи, освен че кореспондира на данните от
заповедта за задържане на Х., както и на записването в дневника за задържани лица,
воден в полицейското управление, съответства и на информацията на протокола за
доброволно предаване, в който също е посочено, че подсъдимият е предал
наркотичните вещества на 12.09.2020 г., а не на 11.0.2020 г. Правилно контролираният
съд е достигнал до заключението, че в саморъчно попълнената от И.Х. декларация
същият е вписал единствено часа на задържането, но не и минутите. Поради това и
въззивният съд счита, че този документ не е от естество да постави под съмнение
информацията, добивана от останалите доказателствени източници, установяващи по
категоричен начин, че престъплението е извършено на 12.09.2020 г.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият И.П.Х. е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. 1 от НК. В
съгласие с материалния закон от обективна страна правилно е изяснено, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият, без надлежно разрешително, държи
високорискови наркотични вещества от посочения вид, количество и с посоченото
съдържание на наркотично действащ компонент и съответна стойност. Правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че е изпълнен и субективният състав на
престъплението, тъй като подсъдимият е действал при пряк престъпен умисъл.
Въззивният съд намира, че не са налице основания за корекция на атакуваната
присъда в частта за вида и размера на наказанията.
За престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК законодателят е предвидил
налагане на наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000 до
10 000 лева.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия
И.Х., като е приел, че са проявени многобройни смекчаващи обстоятелства, при
наличието на които така предвиденото в закона наказание със специален минимум се
явява несъразмерно тежко. Прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е наложил
наказание от десет месеца лишаване от свобода и кумулативното наказание глоба в
размер на 1 000 лева.
7
Въззивният съд изразява резерви по възприетите от районния съд основания за
приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия, но и липсва
основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от двете. Престъплението не
се отлича от типичните случаи от престъпления от този вид. Държаното от подсъдимия
наркотично вещество не е малко като количество. И.Х. вече е бил осъждан за такива
престъпления, като е наказван както с налагане на наказание лишаване от свобода, така
и с административно наказание глоба, наложено по реда на чл. 78а от НК.
Представеното пред въззивната инстанция удостоверение за раждане на дете, чийто
баща е подсъдимият също не е обстоятелство, което автоматично да налага
облекчаване на наказателната отговорност. Поради липса на съответен протест, обаче,
присъдата не е възможно да се измени в тази част.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на
подсъдимия Х. не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като същият
вече е осъждан и инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
първостепенният съд е определил първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Правилен е изводът на контролирания съд, че деянието, в което се е изразило
престъплението по настоящото производство, е извършено от подсъдимия Х. преди да
е изтекъл изпитателния срок, определен му с определение № 52 от 11.09.2020 г., с
което е било одобрено споразумение по НОХД № 361/2020 г. по описа на Районен съд
– Севлиево. Изцяло законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
НК с атакуваната присъда е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. по
НОХД № 361/2020 г. на Районен съд – Севлиево наказание от осем месеца лишаване от
свобода. Законосъобразно и в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Изцяло правилно и законосъобразно районният съд не е споделил
разсъжденията на защитата относно момента на влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението. Настоящият състав не възприема за съответна на
закона правената интерпретация на разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, но само по въпросите, които се решават с присъдата – виновно извършеното
8
от подсъдимия престъпление и правната му квалификация, вида и размера на
наказанието и т.н. Моментът на влизане на споразумението в сила не е от този кръг
въпроси. В разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от НПК пределно ясно е казано, че
определението на съда е окончателно. Нормата на чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК изрично
регламентира влизането в сила на съдебните актове и гласи, че те влизат в сила от
момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или
протест. Следователно, пренесено на конкретиката на настоящото производство,
определението за одобряване на споразумението по НОХД № 361/2020 г. на Районен
съд – Севлиево е влязло в сила в момента на неговото постановяване на 11.09.2020 г.
Няма съмнение, че инкриминираното по делото деяние е извършено след влизане в
сила на споразумението. Дори в обясненията си самият подсъдим съобщава, че на
11.09.2020 г., късно вечерта, не само е държал, но и тогава е придобил (тоест след
одобряване на споразумението) от неустановеното по делото лице наркотичното
вещество. В тази връзка, дори и хипотетично да се приеме, че държането на наркотика
от страна на подсъдимия Х. е преустановено преди 00.00 часа на 12.09.2020 г., т.е. на
11.09.2020 г., то инкриминираното деяние пак щеше да се явява извършено при
условията на общия рецидив и щеше да наложи приложението на разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от НК.
Правилно и законосъобразно е отнет в полза на държавата предметът на
престъплението – коноп (канабис, марихуана) с общо нетно тегло 73.43 грама,
намиращи се на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП“ гр. София, описано в Приемателно-
предавателен протокол № 74067 от 09.10.2020 г., като е постановено унищожаването
му по съответния ред.
Правилно съдът е постановил унищожаване на вещественото доказателство,
представляващо полиетиленов плик с празни опаковки от изследвано веществено
доказателство.
Правилно и в съответствие с данните по делото съдът е възложил на
подсъдимия разноските по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
9
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260009 от 01.06.2021 г. по НОХД № 480/2020 г.
по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10